Малко трудна тема...за болестта - РАК !!!

Момичета,съболезнования за вашите близки

Моят свекър е с диагноза-Нехочкинов лимфон.Оперираха го 08.2005г.като му извадиха далака.Преди операцията му бяха казали,че независимо от биопсичния резултат ще проведе някакво химиолечение.След самата операция го пратиха по живо, по здраво.В интерес на истината не сме много близки с него(той постави такава дистанция от самото начало на брака със сина му) и рядко говори за състоянието си.Скоро му откриха увеличение на щитовидната жлеза.Лекарите са искали незабавна операция,но той за момента се е доверил на един билкар,който му е обещал,че ще го излекува.Не зная какво да кажа,а и не смея да изкажа мнение пред него защото ви споменах за отношенията ни,просто нещата са много деликатни.

Преживях същото нещастие-загубих близък човек преди 8 години. Още тогава бях чула за това,че е открито лекарство . Купих си книгата "Ракът - открито е лекарство" на Продан Христов . Обадих се в редакцията на един здравен вестник и взех адреса му във Виена . Изпълнена с много надежда и вяра му писах . Нямаше отговор , даже не съм убедена ,че моето писмо е стигнало до там . Но сега съжалявам , че не направих повече , чаках само това . Мисля ,че ако това ни се случваше сега нямаше да оставя нещата така.Вярвам ,че антималигноцит лекува . Не е от опит , просто вярвам на хората , които са се излекували .
http://www.malkiobyavi.com/cell/izlekuvani.php
Умирам от страх да не ни сполети нещастието отново.

Коварната болест отне мама...Беше само на 46, отиде си 2 години след операцията на гърдата.Направиха и химио и 2 пъти лъчетерапия, но болестта беше покорила тялото и. Бог да прости всички които са вече в онзи по-добър свят /който силно се надявам да съществува/и да пази нас и всички наше близки!

моя татко  също се разболя от рак на гърлото и почина на 49 години.

ВЕЧНА МУ ПАМЕТ.....   

Най-добрият и Голям човек, когото познавам - моята баба. 13 дни, след като родих... Никога няма да забравя как бълнуваше за бебчо "Ританките му, ританките му...". Затова не вярвам в Бог, не и в тоя, библейския. И моят обичан дядо - миналата година. И колко още хора... Колко дечица...
Само, който не е гледал как любим човек умира от рак, би бил против евтаназията. Не можеш да го оставиш да страда адски и да агонизира с ясното съзнание, че си отива И не ме интересува позицията на моралистите. Това е въпрос на обич и състрадание.

Дълго се чудих дали да отворя темата, но накрая го направих и прочетох почти всичко...през сълзи
Съжалявам за всички починали ваши близки, познати и приятели.

Димана ти си невероятна и силна жена.Радвам се за духа ти
Преди години баща ми бе много зле - в кома и баба (Бог да я прости) ми каза:"Най-лошото нещо на този свят е да погребеш детето си"

Животът е коварен момичета и всеки един ден е подарък за нас 
Бъдет живи и здрави Вие и Вашите семейства

Ето това не трябва да забравяме никога!
Животът е обидно кратък.

Така е, но не трябва да живеем с тази мисъл. Малко не е на място моят оптимизъм в тази тъжна тема, но за да не скърбят нашите близки, че не сме изживяли живота си, трябва да живеем пълноценно и да се грижим за себе си!
Бъдете живи и здрави!

За мен животът след загубата на сина ми е просто подарък... Оцелях, а често се питах защо... Но още преди да забременея с мънинката, осъзнах, че всеки ден живот оттук нататък ми е подарен. Някак си живот на заем... Сякаш не живеех аз, а се гледах от някъде. Познато е на повечето от вас... Сигурно заради това и оцелях...
НО, оптимизъм или не- нещата се променят. Открих своята утеха в дъщеря си и вече живея собствения си живот. С всичките му радости и тъги.

Прочетох цялата тема и още плача. Съжалявам за всички! И за живите и за мъртвите! Просто нямам сили да пиша. Поне не още. Просто ще споделя, че преди 3 месеца загубих дядо. Почина на 69 години от рак на белия дроб. Безсимптомен. На 23.12.05. му стана лошо и отиде в болницата. Откриха рака. На 16.01.06. почина. Такава болка не бях изпитвала досега. Още ми е черно в душата и нямам сили да споделя точно как се чувствам. Като се почуствам готова ще пиша.

Четох на пресекулки, защото от сълзи почти нищо не виждам...И сега пиша и плача...То ясно, че на всеки ще му дойде времето...но не и по този начин.
Преди 2 седмици разбрахме за дядо...рак...не може да се храни защото почти е затворен хранопровода. Развило се е много бързо...прекалено бързо...казаха ще му назначат химиотерапия...чесно казано не вярвам, че ще помогне...Ходих да го видя...Аз ли с 'други очи 'го погледнах или просто погледа му вече е друг...незнам...отива си човека и го знае...дано поне не го боли много...
...не мога повече да пиша.........

Аз не можах да прочета всичко, просто не намерих сили
Димана               

Загубих първи братовчед, преди 10 години. Бяхме като братя Почина на 21 години. Първо беше рак на простата, после даде метастази в белите дробове, а накрая имаше навсякъде Изпадна в кома 5 дни преди да почине, заради тумор, който притискаше мозъка му.

От тогава тази болест се превърна в един от най- големите ми страхове в живота.

Моите искрени съболезнования за всички загубили близки.
Аз лично съм загубила свекърва, баща приятели от тази коварна болест.
Моят съпруг е с тази диагноза вече две години.
В момента, който научих му заявих, че той е този който трябва да се бори с болестта.
Преди четири години моят съпруг му се надуха много лимфите и лекарите му дадоха
диагноза мононеклеоза / не знам дали го изписвам правилно/. И започна едно ползуване на само имуностимуланти витамини, защото за тази  инфекциозна болест не се пиели никакви антибиотици. Подобри се и си тръгна на работа, но 1.5 год след това пак се влоши и симптомите бяха същите. Тогава му поставиха диагнозата нехочкинов лимфом. И започна пак пиене на имуно стимуланти първо бъз после алое вера на flp после пи и тибетската гъба и всичко това усилено в продължение на близо една година. Като междувременно  си почна пак работа. По ехографски изследвания  имаше и метастази навсякъде увеличен черен дроб лимфи
киста на бъбрек. Сега на всеки три месеца ходи на профилактични прегледи и всичко е в норма без лефкоцитите, но не са достатъчни за химотерапия. Добре, че е Интернета за да се информира за всичко ново. Дори лекуващият го доцент му казал ти нали всичко знаеш сега ти предлагам следното........... ти реши. До ден днешен пие  мин по 4 бр зелен чай
Тежко е, но се надявам нещата да се оправят. Имам приятелка с хочкинов лимфом, която е минала и през химотерапия и изпила много имуностимуланти и която му дава и до днес надежда на съпругът ми. Тя още малко и ще стане 10 год от нейното стабилизиране.
Пожелавам успех на всички борещи се с тази коварна болест.
И аз имам фобия, че може да съм болна от рак, но направо не ми се ходи на лекар. Лекувала съм стериалитет 9 год и направо да не видя гениколог.
Надявам се, на повече радости в този живот за всички.

Майка ми почина на 39г. от рак, аз бях на 14, а брат ми на 9. Нямам какво да добавя 

Преди 25 дни почина баба. Бях много близка с нея. Адски много ми липсва. Звънях и много често. И сега ми се иска да вдигна телефона и да кажа Ало бабо... ама не.
Откриха го малко преди аз да родя. На стомаха. Изчака да родя за да ме посрешне от родилния и отиде в болницата след това. Изрязаха и целия стомах, хранопровода, част от белия и черния дроб. И въпреки всичко со оказа че има още метастази. Бори се 8 месеца.
Още много я обичам и неискам да приема това което е станало. Мъката остава и не дава мира.