Малко трудна тема...за болестта - РАК !!!

Обаче това пък остава единственият им шанс за живот... Абе омагьосан кръг... трудна дилема. Дано на никого не му се налага да е изправен пред нея. 


ИВ - прегръщам те  и ти съчувствам... знам какво е да загубиш близко бебе  ... и ние в понеделник загубихме едно... мъка, болка, тъга... 
Утешаваме се, само с факта, че където и да са, са добре, нахранени и не изпитват болки... И най-вече, че душата им е волна кат' птица...

А какво значи, когато лекуващият лекар каже, че болният може да доживее до дълбока старост, че има разсейки само в една част от отстранената част от тумора, че няма нужда от химиотерапия... А хирургът е дал прогноза за 1-2 години. Според единият е рак на панкреасът, според другият разширение на пивора. За единият разсейките в дроба са следствие от това, за другият - старческо изменение. Възможно ли е такова разминаване? Възможно ли е лекуващият лекар да смекчава нещата /без да е бил молен за това/? И лекарите длъжни ли са да казват истината на пациента както е на запад или по молба на близките могат да крият?

Димана, Ив и всички останали

Не! Трансплантацията може само да удължи живота с две до няколко години - в най-най-добрият случай! И през цялото време картината се повтаря -пак на кръвопреливане и всички болки!Всеки ден! А има и друго, че лекарите в БГ нямат готовност, подготовка. Яд ме е, че лъжат хората. Нагледах се на трансплантации, особено, когато в 9 вечерта започват да изваждат трупчетата на дечицата, когато вече всички посетители са си отишли. Толкова е подло за лъжата с транспалнтация. Удължили са живота с една- две години и смятат вече трансплантацията за успешна.

Лекар от онкологията в Сф ми каза, че казват истината на пациента, когато имат шанс да го спасят (всъщност не всичко зависи от тях) и я спестяват когато са обречени.

т.е. това, че дори не препоръчват нито химотерапия, нито нещо друго значи, че няма надежда?

Лекси, ние помолихме лекуващият лекар на баща ми да не му казва истината. Дълго мислихме и с брат ми решихме да му  я спестим, мислехме да го обсъдим с татко след операцията...за съжаление "след" нямаше. Не знам дали постъпихме правилно...надявам се. Поне за едно съм благодарна на лекарите в онкологията в Търново, че бяха много тактични с нас. Но съм чувала ужасни неща...за това колко директно и грубо се отнасят с онкоболните в Б-я, така че защо не потърсите още консултации, чак такова разминаване да има в диагнозата...

Бих искала да Ви разкажа за една прекрасна жена, която е преборила рак на гърдата. Аз разбрах чак вчера за тази нейна трагедия и все още ми е трудно да осмисля всичко, но бих искала да го споделя с Вас.
Става въпрос за бавачката на дъщеря ми - Елена. Изключително интелигентна, умна и мила жена. Няма човек, който би могъл да се грижи за Яна по-добре от нея. Те двете се обожават една друга.
Каза, че нарочно не ми е казала за заболяването, защото много хора, които знаят са я третирали като болна, други като човек "второ качество". Няма да Ви занимавам с цялата й история, защото предплагам, че ще я научите от пресата, телевизията и книгата й, която сега излезе на пазара.
Стана много объркано, но просто исках да споделя с Вас колко съм респектираа от тази жена, която е преботюрила рака и сега с всички сили се бори да помага на други, да ги образова, да търси лекарства, да им помага психически. Всички пари, които през тези месеци съм й давала са отишли за лекарста на болни от рак хора.
Тя е невероятен човек и за мен е чест, че я познавам. Благодаря й, че е успяла да пребори болестта, да стигне до тук и да позволи на семейството ми да е част от нейния свят. Искам да Ви кажа, че след вчерашния ни разговор, когато тя ни разказа всичко голяма част от вижданията ми за света и ценностната ми система претърпяха коренна промяна.
Нека да вярваме!! Не винаги диагнозата РАК означава фатален край!

Според хартата за правата на пациента, той има право да знае и да бъде информиран. Няма такава опция като да не му се каже от какво е болен. На мъж ми се опитаха да му го спестят - казаха го на мен. Аз обаче му го сервирах. Дори и за 1 ден (защото на следващия се отметнаха от диагнозата) той се мобилизира максимално.

Рака на панкреаса дава разсейки първо в околните лимфни възли, после черен дроб и тънки черва. Когато обаче нещата вече са стигнали до черния дроб - всичко е въпрос на месеци. Преди по-малко от месец загубихме наш приятел точно от рак на панкреаса. А точно той се открива, когато е вече късно.

Шани, Лекси благодаря ви!

Много съжалявам за болката ви, момичета!
За мен най-страшното е, че се случва на дечица, ужасно ме боли за мъничетата.
Ив, моят племенник Христо е първото ни детенце и мога да си представя колко страшно и мъчително е. 
За рака, какво да кажа. Преди няколко месеца ме изпратиха в Ракова болница, а там, при първия преглед, лекарят ми каза, че най-вероятно е да не мога да има повече деца. Заради хормоналните промени и пр. Не се уплаших толкова, че мога да се спомина, ами от това, че няма да имам повече деца.  В крайна сметка излезе най-банално възпаление. Вчера бях на преглед отново - всичко е наред.   

Ох, толкова ми е трудно. Преди 2 дни загубих приятел, беше съученик на брат ми.  Доста време се бори с гадната болест, но накрая тя го победи. Беше само на 29... а съпругата му на 25.
Боже, защо се случват тези неща...
Почивай в мир, приятелю. Дано там, където си, вече не те боли... 

Вели80,и аз пожелавам кураж и на теб и на баща ти,и много,много късмет!
Моят баща нямаше точно рак на дебелото черво,но по-късно и то бе засегнато от разсейки,както и много други органи...Думата ми е по-скоро пак за чудесата,в които трябва да вярваме.Малко след като поставиха диагноза на баща ми и операцията беше минала,един съсед ни потърси,имал същата диагноза.Колебаеше се,дали да се оперира.В крайна сметка и днес все още е жив,повече от 4 години след като си отиде татко...Та този съсед зная само,че изпробва всякакви билки и други отрови и дали от това или просто така му е било "писано",но живее...Пожелавам го и на твоя баща!
Мисля,че е хубаво,че хората тук споделят.Ако можем наистина да трансформираме молитвите си в топла и добра енергия и да я отправим към тези,които имат нужда,би било чудесно!
Зная,че много те боли,но все пак се радвай на всеки миг,който ви е подарен да бъдете заедно!

А иначе за болестта...Все по-често си мисля,че тя може би пак е част от природното равновесие.В по-развитите общества,където хората не умират от глад или във война,също е необходимо да се пази някакъв баланс.Колкото и жестоко да звучи.Не съм оптимист по отношение на борбата срещу  рака и мисля,че все повече хора ще си отиват точно по този начин.Звучи страшно.Напредък все пак има.Ако преди 30 години рак на гърдата беше равно на близка смърт,сега не е така.Но мисля,че и болестта като някакъв вирус се модифицира, придобива нови форми и разновидности.И ако преборваме една разновидност,на нейно място ще се появи друга.
И все пак продължавам да вярвам в чудеса...

 - Напротив, в по развитите общества предпоставките за Рак трябва да намаляват.
 - Ще пусна нова тема, в която ще се опитам да ги изброя. - Вече я пуснах 
  - да наистина, но не е това, което би трябвало да бъде и е свързано с огромни разходи за все по-скъпи лекарства - наскоро чух по телевизията за една ампула струваща ..... 1500 EUR?!!!

Мислех, че ще ми се размине писането в тази тъжна тема, но явно ...
Преди 5 дена свекър ми бе опериран от тумор на ларинкса, днес чакаме повторните изследвания, моля се да не е това, което излезе при първата биопсия и се надявам, да е станала грешка, че е злокачествен тумора. Защо се случва всичко това? Ще мога ли утре да отида да взема резултатите и като се върна да говоря нормално с опериралият го професор? Ще мога ли да вдъхна вяра и надежда в питащите му очи и ще прочета ли по безмълвните му  устни , какво иска да ми каже или попита? Ще мога ли да му дам отговора, който на всички се надяваме или ще трябва да му кажа истината?Ще мога ли да успокоя с нещо и притесненият му син-мой съпруг и баща на децата ми?...Ще мога ли да помогна с нещо и на свекърва ми, която се грижи и за парализираната си майка и вече сили няма... Толкова много въпроси, а само сълзи напират в очите ми , но отговор в тях едва ли се крие?! Как да бъда силна?