Публикувана: 27 апр. 2006, 11:26 ч.
Последно мнение: 24 юли 2010, 16:57 ч.

Малко трудна тема...за болестта - РАК !!!

621 882
1 842
1

# 375 11 дек. 2006, 11:00 ч.

Мнения: 8 917

Цитат на: Букла в нд, 10 дек 2006, 22:36

Писах преди време тук за своята майка.Благодаря ви,че никой от вас не изрази дори грам съчуствие.
Майка ми я няма вече...Почина вчера вечерта в страшни мъки...Два месеца на легло.Последната седмица изобщо не беше на себе си.Надявам се да не я е боляло,защото аз изпитвах цялата болка върху себе си.Да я гледам как се мъчи,как не може да ми каже какво иска...И само си стискахме ръцете и ме гледаше в очите много дълги минути.Никога няма да забравя очите и...
Поклон дълбок пред тази жена,която е дала живот на три деца и която посвети живота си на тях!
Много те обичам мамо!Нищо не може да запълни празнотата в сърцето ми!
А как и се живееше...

Съжалявам, Букла....познато чувство.....думи като "моите съболезнования" ми звучат банално...само ти си знаеш какво ти е.....нека почива в мир...

# 376 11 дек. 2006, 11:07 ч.

Мнения: 2 700

Съжалявам всички загубили близките си през тази тежка година, споделям болката им и им стискам палци да преодолеят мъката. Cry

Букла, искрени съболезнования - майка ти вече не страда! Praynig

Шани, благодаря ти за всичко Hug

.

ЖИВОТЪТ все пак продължава и ние трябва да се научим да живеем само с топлия спомен за близките ни, които ни обичаха.

# 377 11 дек. 2006, 12:10 ч.

София - Варна - Бургас
Мнения: 4 107

Букла

Цитат

Поклон дълбок пред тази жена,която е дала живот на три деца и която посвети живота си на тях!
Много те обичам мамо!Нищо не може да запълни празнотата в сърцето ми!

- Букла, искрени съболезнования за майка ти! Тя се държа геройски, въпреки болката.
- Мир на Душата и!

Последна редакция: пн, 11 дек 2006, 12:16 от Aleksander

# 378 11 дек. 2006, 12:58 ч.

Някоя от вас имала ли е рак?

# 379 11 дек. 2006, 14:08 ч.

Мнения: 6 207

Цитат на: solaris в пн, 11 дек 2006, 11:07

ЖИВОТЪТ все пак продължава и ние трябва да се научим да живеем само с топлия спомен за близките ни, които ни обичаха.

И заради тях.
Те биха се гордяли с нас и радвали за нас.
Нека почиват в мир!

# 380 11 дек. 2006, 15:03 ч.

Mediterraneo
Мнения: 42 526

Цитат на: The Sun в пн, 11 дек 2006, 11:00

И за мен така звучат тези думи... Някак празни и лишени от смисъл... Никога не съм търсила съчувствие, понеже не откривах утеха в него. Дано на теб ти донесе поне мъничко светлина в мрачните дни Praynig

Прегръщам те!

# 381 18 фев. 2007, 22:34 ч.

Извинявам се на всички, че влизам с лична молба към "Никоя" от тук, но не успявам на ЛС.
Моля те, "Никоя", обади ми се, ако можеш.
Дано някак да разбереш за това мое съобщение.
Praynig

# 382 20 фев. 2007, 13:47 ч.

Мнения: 5 469

Моите съболезнования на всички, загубили майките си и най-близките си хора от тази чудовищно гадна болест. Аз съм една от вас - мама я няма от почти 14 години вече. Почина 2 седмици, след като татко загина в автомобилна катастрофа, отивайки при Ванга за съвет. Останах си кръгло сираче за 2 седмици. Със сестра ми бяхме трагедията на града, а как мразя да ме съжаляват. И досега ми се случва да плача за мама и тате, макар че аз самата съм майка и това донякъде ми носи утеха. Имам и много други близки, отишли си от това чудо (избягвам даже да споменавам болестта). Най-младият ми близък е братовчед на 27 години.
Почивайте в мир, мили мои родители и роднини, дано всички сте заедно там, на небето и ни закриляте!
Силна прегръдка за всички вас, бъдете смели и дори и да се случи и на вас (да не дава Господ!), знайте, че сте обичани от близките си и никога няма да бъдете забравени!
П.П. Моля се за Дари! Дано операцията в Израел е повече от успешна и болестта остане само в спомените! Ти пак ще се усмихваш, Дари!

# 383 20 фев. 2007, 14:54 ч.

София - Варна - Бургас
Мнения: 4 107

Буболина

Цитат

Момичета, много боли, дано наистина по - малко хора пишат тук

mom_an

Цитат

Имам и много други близки, отишли си от това чудо (избягвам даже да споменавам болестта).

- Колебаех се да пиша тук, за да не бъда изтълкуван неправилно, но не мога да задържа в себе си информацията, която знам, относно нуждата от профилактика.
- А тя е, че за съжаление наследственоста играе голяма роля, обуславяйки една предиспозиция - предразположеност, която разбира се още не значи болест, но при наличието на която "отключващите" фактори (карциногенните фактори) са многократно по-опасни!
- Така че, особено хората с наследствена предиспозиция, се нуждаят от профилактика.

# 384 20 фев. 2007, 19:17 ч.

Мнения: 2 032

Не задължително.

Например, за рак на гърдата, наследствената обремененост е ако си носител на гена BRCA1 или BRCA2. Сравнително малък процент от раково-болните жени са носителки, май около 10% показва статистиката.

Ето ги кои са доказаните фактори, които увеличават риска от рак на гърдата:
-Напредналата възраст (жени след 50 години са с повишен риск);
-предишне тумор на друго място;
-рак в семейството: сестра или майка, заболели преди 40-годишан възраст например;
-гените BRCA1 или BRCA2;
-ранен месечен цикъл и късна менопауза;
-доброкачествени бучки;
-хормонална терапия;
-алкохолът;
-наднормено тегло след менопаузата.
-да си изложен на увеличена радиация.

# 385 20 фев. 2007, 19:57 ч.

София - Варна - Бургас
Мнения: 4 107

- Аз говоря за Профилактика, а не когато вече има раково образувание.

- Въпреки напредъка на Генетиката, случаите на рак нарастват със застрашителни темпове, по-специално в България.

Д-р Стоянка Георгиева
Клиника по онкотерапия, МБАЛ “Царица Йоанна” - гр. София:

Цитат

Данните на Националния раков регистър за нашата страна са: заболеваемост - 26,9/100 000 и смъртност - 9,8/100 000[1]. И двата показателя са удвоили своята стойност за последните 20 години.

- http://www.medinfo-bg.com/?page=statiq&id=207

# 386 21 фев. 2007, 00:49 ч.

Цитат на: mom_an в вт, 20 фев 2007, 13:47

... Останах си кръгло сираче за 2 седмици...
И досега ми се случва да плача за мама и тате...

Това е просто... непоносимо, мила mom_an.
Аз съм вече на стотина години, а се разплаках като малко момиченце след твоите думи. И за теб, и за твоите родители.
Изглежда си изключително силен човек...

Аз бях само на няколко години, когато мисълта за смъртта ме разтърси до последната ми клетка. Без кой знае какъв повод - бях останала единствената будна пред телевизора, когато даваха някакъв военен филм. (Тогава програмата свършваше към дванайсет с едно въртящо се "слънце" и после екранът ставаше на едни черно-бели точици и почваше да шуми.)
Всички се бяха изпозастреляли по окопите на финала на филма и когато започнаха надписите изведнъж на мен ми стана ужасно страшно и безизходно - тогава за първи път осъзнах, че всички ще умрем (и днес не разбирам връзката с въпросния филм). Плаках за всичките си баби и дядовци, за нашите, които до един си бяха живи и здрави много дълги години след онази нощ (прабабите и прадядовците ми си отидоха столетници).
И тъкмо, когато спрях да мисля за всичко това (винаги съм се притеснявала дали е нормално да се тревожа от толкова ранна възраст за тези неща), и бях размазана съвсем истински от смъртта на татко.
Има нещо драстично нелогично и жестоко в това умиране на човека.
Почти пет месеца след ужаса, който преживях, аз още не мога да свикна, че всичко е необратимо. Още мисля, чета, търся някакво успокоение за съвестта си, че не можах нищо да променя, че не се сетих, че се бях вцепенила от ужас заради диагнозата, вместо да се концентрирам и да намеря най-подходящите хора, които поне да не вредят повече на милия ми баща, който понесе толкова достойно болката и толкова не я заслужаваше...
Има хора, които стават силно вярващи след такъв удар. Други стават безверници заради същото. Пет месеца се будя всяка нощ в часа на смъртта му ту в едната, ту в другата крайност.
В какво да вярвам - че "Смъртта не е крайна, че тя се лекува..." (сигурно всички знаят на кого са думите) или че "Смъртта не е от Бог...", защото той е "Бог на живите, не на мъртвите..."
Не знам.
Засега единственото, което със сигурност продължавам да чувствам е една огромна, неописуема мъка.
И огромна топлина и съчувствие към хора като теб.

# 387 21 фев. 2007, 10:38 ч.

Мнения: 5 469

Благодаря ти, Дъщеря! И твоята история не е лека, на никого тук не е. Не знам, все си мисля, че вместо да се самосъжаляваме и да си мислим кога ще дойде и нашият ред, по-добре е да се възползваме от всяка минута, в която сме живи. Звучи адски банално, но точно това трябва да се направи. И това, което казва Aleksander, наистина е много важно! Аз съм сигурна, че медицината един ден ще е на такова ниво, че тези страшни болести вече няма да звучат страшно. Но за това отговорност носим и ние - да помагаме на лекарите да се грижат за нас. Стискам палци на всички ви да преодолеете болката, доколкото е възможно. bouquet

# 388 21 фев. 2007, 10:55 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 143

Цитат на: Дъщеря в ср, 21 фев 2007, 00:49

...В какво да вярвам - че "Смъртта не е крайна, че тя се лекува..." ...

аз в това. Изглежда така ми се ще да бъде, щом вече близо 10м. чакам ТОЙ да звънне отнякъде и да каже:" Здравейте, прибрах се!".

mom_an Hug

# 389 21 фев. 2007, 13:59 ч.

Мнения: 2 032

Днес четох за резултатите от 2 изледвания, показващи, че лекарството tamoxifen (лекарство при хормонално-зависим рак на гърдата; има го в Бг, не е скъпо, най-доброто е на Астра Зенека, ако не се лъжа) може да предпази здрави жени и да намали шанса им от заболяване в бъдеще с 30%. Интересно за рискови случаи.

Препоръчани теми

Отново за кърменето на обществени места

С каква сума живее домакинството ви месечно?

Пазаруване от Китайски сайтове с безплатна доставка - 3

🤍 Ергенът 🤍

Причина:

Причина: