михалко,мамаЯни,Жаве,катя благодаря ви 
поклон пред мъката на всички.
защо има толкова мъка на тоя свят,господи....
поклон пред мъката на всички.
защо има толкова мъка на тоя свят,господи....
- Публикувана: 27 апр. 2006, 11:26 ч.
- Последно мнение: 24 юли 2010, 16:57 ч.
Малко трудна тема...за болестта - РАК !!!
Все по-трудно ми става да пиша по темата за РАК.
Има толкова болка у хората, която трудно се понася и винаги трябва да има виновен за това. Всички обвинява лекарите, но е факт, че в повечето случаи те са безпомощни пред болестта. Във всеки един от тях търсим лицето на Господ и вярваме безрезервно във възможностите им, а когато настъпи краят се обръщаме срещу тях и им държим сметка за неизбежното. Изливаме яда си върху им и ги държим отговорни за това, че са недостатъчно компетентни по случая.
РАК е коварна болест, която променя същността на хората. Освен, че прояжда телата на болните, тя се храни и с душите на най-близките. Изсмуква силите на здрав човек, без дори да е физически засегнат от нея.
И винаги избира онези, които най-много заслужават да живеят.
За всичко е виновна ТЯ - БОЛЕСТТА!
Има толкова болка у хората, която трудно се понася и винаги трябва да има виновен за това. Всички обвинява лекарите, но е факт, че в повечето случаи те са безпомощни пред болестта. Във всеки един от тях търсим лицето на Господ и вярваме безрезервно във възможностите им, а когато настъпи краят се обръщаме срещу тях и им държим сметка за неизбежното. Изливаме яда си върху им и ги държим отговорни за това, че са недостатъчно компетентни по случая.
РАК е коварна болест, която променя същността на хората. Освен, че прояжда телата на болните, тя се храни и с душите на най-близките. Изсмуква силите на здрав човек, без дори да е физически засегнат от нея.
И винаги избира онези, които най-много заслужават да живеят.
За всичко е виновна ТЯ - БОЛЕСТТА!
... Всички обвинява лекарите, но е факт, че в повечето случаи те са безпомощни пред болестта...
Всъщност пациентите са безпомощни пред лекарите.
Много съчувствие и съпричастност към всички загубили близък човек. И моето семейство загуби близък с тази диагноза. Това което си направих като извод тогава е че случи ли се това трябва да се търси най-добрият лекар и лечение и да не се вярва сляпо на лекуващият лекар. В страната ни често болници и лекари си прехвърлят отговорността. Близките са изнудвани за пари и в името на живота на обичния човек са готови да дадат всичко. Може би трябва са направим списък на добрите специалисти в тази ообласт.
Ето един който не бих препоръчала на никого
доц. Григоров - от отделението по чернодробни болести в Исул, не само че не е добър професионалист , но и не е човек. До последно ни лъжеше че всичко било ОК, а през това време хемангиома които той лекува чрез метода си на обгаряне прерасна в рак на черния дроб стомаха. Болките накрая бяха неописуеми. Тялото се стопи, почерня, а за повръщането на черна съсирена кръв и др. подробности няма да пиша.
Можеше да бъде спестено всичко, друга наша позната със същата диагноза е жива и здрава успешно оперирана от Гайдарски. Но не би повярвахме на новото лечение, около 2000лв. дадохме за игли и накрая просто експериментираха на наш гръб. Единствената вина на баба беше че е на 70 год и според тях беше възрастна. Единствената болест от която помня някога да е боледувала е прекалената и доброта и жертвогоровност. Сърцето и работеше по часовник и често сме се забавлявали с това. Беше по здрава от всички нас , докато не попадна на този СПЕЦИАЛИСТ които и ''взе здравето''.
Ето един който не бих препоръчала на никого
доц. Григоров - от отделението по чернодробни болести в Исул, не само че не е добър професионалист , но и не е човек. До последно ни лъжеше че всичко било ОК, а през това време хемангиома които той лекува чрез метода си на обгаряне прерасна в рак на черния дроб стомаха. Болките накрая бяха неописуеми. Тялото се стопи, почерня, а за повръщането на черна съсирена кръв и др. подробности няма да пиша.
Можеше да бъде спестено всичко, друга наша позната със същата диагноза е жива и здрава успешно оперирана от Гайдарски. Но не би повярвахме на новото лечение, около 2000лв. дадохме за игли и накрая просто експериментираха на наш гръб. Единствената вина на баба беше че е на 70 год и според тях беше възрастна. Единствената болест от която помня някога да е боледувала е прекалената и доброта и жертвогоровност. Сърцето и работеше по часовник и често сме се забавлявали с това. Беше по здрава от всички нас , докато не попадна на този СПЕЦИАЛИСТ които и ''взе здравето''.
И аз познавам една "докторка" от Русе - д-р Тонева. Реже пациентите като трупове и иска луди пари за това. Като по принцип при пенсионерите / става въпрос за баба ми /трябва да мине по здравна каса. Не само, че не дадохме пари ами след операцията щях да бия някаква мед. сестра. 
Добре, че сестра ми беше до мен да ме дръпне. 
Добре, че сестра ми беше до мен да ме дръпне.
Не ме разбирайте погрешно.
Тъгувам и съм съпричастна към болката на всеки един, споделил мъката си в тази тема. Но ми се ще да чуваме повече за добрините сторени от лекарите, за онези доктори, които винаги остават на заден план и работата им остава недооценена.
Пишете за добрите лекари на България!
Тъгувам и съм съпричастна към болката на всеки един, споделил мъката си в тази тема. Но ми се ще да чуваме повече за добрините сторени от лекарите, за онези доктори, които винаги остават на заден план и работата им остава недооценена.
Пишете за добрите лекари на България!
Болестта е виновна за всичко.
fanimaya, за нищо на света не бих посмяла да сравнявам своята мъка с твоята, още повече, че и аз съм майка на син. Дано никой, никога да не изпита дори частица от това което си преживяла и липсата с коята трябва да живееш!
Загубих майка си преди години, но това така или иначе щеше да се случи, по един или друг начин. Веднъж успя да излъже болестта за цели 17 години, но после Ракът я връжлетя със всичка сила. Замина си в агония, борейки се до последен дъх.
Нямаше лекари, които да могат, да и помогнат. Ние можехме само да сме до нея.
Докторите... почти няма доктор от когото да съм доволна. Мога да разкажа много грозни неща, но майка ми за всичките години по болници, прекарани в инвалидност, при всичките несгоди причинени поради лекарска небрежност или некомпетентност, не каза нито една лоша дума за тях. Винаги ги защитаваше и силно вярваше във възможностите на медицината. Когато видя и разбра, докъде се стигат техните възможности, каза само, че е дошло време...
Писах, че ми е все по-трудно да пиша по темата, защото чувствам, че времето ме е променило.
Аз също също съм на крачка от болестта. Това което разбрах е, че тези доктори които смятам за некадърни, защото не ми помагат, всъщност са помогнали на много други хора.
fanimaya, за нищо на света не бих посмяла да сравнявам своята мъка с твоята, още повече, че и аз съм майка на син. Дано никой, никога да не изпита дори частица от това което си преживяла и липсата с коята трябва да живееш!
Загубих майка си преди години, но това така или иначе щеше да се случи, по един или друг начин. Веднъж успя да излъже болестта за цели 17 години, но после Ракът я връжлетя със всичка сила. Замина си в агония, борейки се до последен дъх.
Нямаше лекари, които да могат, да и помогнат. Ние можехме само да сме до нея.
Докторите... почти няма доктор от когото да съм доволна. Мога да разкажа много грозни неща, но майка ми за всичките години по болници, прекарани в инвалидност, при всичките несгоди причинени поради лекарска небрежност или некомпетентност, не каза нито една лоша дума за тях. Винаги ги защитаваше и силно вярваше във възможностите на медицината. Когато видя и разбра, докъде се стигат техните възможности, каза само, че е дошло време...
Писах, че ми е все по-трудно да пиша по темата, защото чувствам, че времето ме е променило.
Аз също също съм на крачка от болестта. Това което разбрах е, че тези доктори които смятам за некадърни, защото не ми помагат, всъщност са помогнали на много други хора.
Пишете за добрите лекари на България!
Мисля, че доста неподходяща тема си избрала да развяваш този лозунг... Темата не е за похвали и оплаквания, а за споделяне, и като такава не мисля, че има нужда някой да и дава насока.
А аз мисля, че точно тук споровете са излишни.
Има и добри лекари, има и лоши.
Но никой от тях не е магьосник.
Фанимайя, дълбоко съпричастна съм към твоята загуба.
Прочетох всички теми, които си публикувала.
Аз самата съм засегната от болестта.Сестра ми също.
Баща ми почина от рак когато бях на 10 години.
Родителите му са починали от рак.
Леля, двама вуйчовци - също от рак.
Кажи ми кой е виновен?
Лекарите ли ?
Едва ли.
Вярно, те си отидоха преди години.
Но пък аз се лекувам също от години и не мога да виня лекарите,
че съм още жива.
Някой беше написал, че болестта е виновна.
Да, така е. В нашата болест лошото е, че няма симптоми.
Открива се случайно и много често късно. Тогава, когато и магьосник да си,
не можеш да направиш нищо.
Съжалявам за този си пост, но това е истината.
Съпричастна съм към болката ти, която е неизмерима.
Има и добри лекари, има и лоши.
Но никой от тях не е магьосник.
Фанимайя, дълбоко съпричастна съм към твоята загуба.
Прочетох всички теми, които си публикувала.
Аз самата съм засегната от болестта.Сестра ми също.
Баща ми почина от рак когато бях на 10 години.
Родителите му са починали от рак.
Леля, двама вуйчовци - също от рак.
Кажи ми кой е виновен?
Лекарите ли ?
Едва ли.
Вярно, те си отидоха преди години.
Но пък аз се лекувам също от години и не мога да виня лекарите,
че съм още жива.
Някой беше написал, че болестта е виновна.
Да, така е. В нашата болест лошото е, че няма симптоми.
Открива се случайно и много често късно. Тогава, когато и магьосник да си,
не можеш да направиш нищо.
Съжалявам за този си пост, но това е истината.
Съпричастна съм към болката ти, която е неизмерима.
Хули, можеш да изказваш благодарности на твоите лекари. Едва ли някой ще ти попречи тук.
Но как реши, че можеш да обобщаваш?!
Просто не искам да започвам същински отговор, че не знам къде ще спра.
На какво няма симптоми - на "рак"?! Какво значи "рак" извън мястото, което е атакувал?
Винаги има симптоми - на нещо което не е наред.
Само дето точната диагноза не се изписва на челото ти.
Тя трябва да се потърси - при много различни форми на дискомфорт и всякакви предположения за други диагнози да започват след изследвания, изключващи злокачественото заболяване.
Точно за това са виновни огромна част от лекарите - те не правят това.
Има случаи на драстична некомпетентност при поставяне на погрешни диагнози и на драстична безчовечност след уточняването на тази.
Похвали когото искаш, другото остави на тези, които цял живот ще се чувстват виновни пред близките си, че са повярвали на човек, когото са мислели за лекар.
Но как реши, че можеш да обобщаваш?!
Просто не искам да започвам същински отговор, че не знам къде ще спра.
... В нашата болест лошото е, че няма симптоми.
Открива се случайно и много често късно...
Открива се случайно и много често късно...
На какво няма симптоми - на "рак"?! Какво значи "рак" извън мястото, което е атакувал?
Винаги има симптоми - на нещо което не е наред.
Само дето точната диагноза не се изписва на челото ти.
Тя трябва да се потърси - при много различни форми на дискомфорт и всякакви предположения за други диагнози да започват след изследвания, изключващи злокачественото заболяване.
Точно за това са виновни огромна част от лекарите - те не правят това.
Има случаи на драстична некомпетентност при поставяне на погрешни диагнози и на драстична безчовечност след уточняването на тази.
Похвали когото искаш, другото остави на тези, които цял живот ще се чувстват виновни пред близките си, че са повярвали на човек, когото са мислели за лекар.
Уви, точно това е истината... Ако има "хляб" в теб (=пари, клинични пътеки и прочее), може и да ти обърнат внимание. Ако не - ще те оставят да си отидеш като куче, отнемайки ти и последната надежда... Всяко правило си има изключения, разбира се, но това е общата действителност за съжаление...
доведения ми брат също почина от рак .много бърз и агресивен рак на щитовидната жлеза.остави сирачета момиче и момче.
макар,че не ми беше истински брат ние много се обичахме,израснахме заедно,заедно правехме бели,заедно ядяхме бои като малки.
нашите са се събрали вдовец и вдовица с по едно дете,а между тях няма други деца.
когато ми се обадиха,че е болен,ние живеехме далече и така се получи,че докато успея да отида,тои починал...
в сърцето ми остана една огромна незатворена рана,много тъгувах,че не можах да го видя жив за последно.
с нашите бяха скарани отдавна и живееха при родителите на снахата и на погребението дори не ги извикаха.това беше тяхно решение и не мога да ги съдя,но сега си мисля,че трябваше да ги извикат.каквито и да са били родителите ни,все пак и мащехата беше маика и сигурно и е било много тежко да изгуби сина си.
миналия октоммври се ожени племенницата.тогава сина беше вече болен.отидохме на сватбата,бяха поканили и нашите.
снахата повече не беше се омъжила,беше посветила живота си на племенниците,
сърцето ми беше свито,не можех да се зарадвам за младите,оттеглях се да плача скришно и хората ме питаха защо.
как да им обясня.че сина ми е болен от рак,че никога няма да му правя сватба,че никога няма да гледам внуци,че няма да остарея спокоино ,че съм направила всичко за щастието на детето си...
макар,че не ми беше истински брат ние много се обичахме,израснахме заедно,заедно правехме бели,заедно ядяхме бои като малки.
нашите са се събрали вдовец и вдовица с по едно дете,а между тях няма други деца.
когато ми се обадиха,че е болен,ние живеехме далече и така се получи,че докато успея да отида,тои починал...
в сърцето ми остана една огромна незатворена рана,много тъгувах,че не можах да го видя жив за последно.
с нашите бяха скарани отдавна и живееха при родителите на снахата и на погребението дори не ги извикаха.това беше тяхно решение и не мога да ги съдя,но сега си мисля,че трябваше да ги извикат.каквито и да са били родителите ни,все пак и мащехата беше маика и сигурно и е било много тежко да изгуби сина си.
миналия октоммври се ожени племенницата.тогава сина беше вече болен.отидохме на сватбата,бяха поканили и нашите.
снахата повече не беше се омъжила,беше посветила живота си на племенниците,
сърцето ми беше свито,не можех да се зарадвам за младите,оттеглях се да плача скришно и хората ме питаха защо.
как да им обясня.че сина ми е болен от рак,че никога няма да му правя сватба,че никога няма да гледам внуци,че няма да остарея спокоино ,че съм направила всичко за щастието на детето си...