Ние пак вдигнахме къщата във въздуха от писъците и ревовете на Вилизар. Тъкмо помислих, че свикна с бебето.
те и кураж. Знаеш и това ще мине.
Като пробият смятам да и огранича още достъпа до млечния бар. Да видим дали ще ми се получи изобщо или ще има много дълги и безсънни нощи

. Според мен Дари не си я усещала много, защото ти е първо дете, с второто и всяко следващо хем почваш да го усещаш по-отрано, хем - повече.
И аз ходих да говоря с една ресурсна учителка и макар да не успях да заведа Вилизар на психолог, жената ми каза че дяволите му са повече и нищо повече.
ще мине и това. Нали знаеш, че те няма да са все малки. Просто сега и двамата имат огромна нужда от теб. Баткото по-осъзнато, а беб без да претендира, но пък задължително. Мъжът нека просто чака тихо и кротко, ще дойде и неговия ред. Не знам какво да те посъветвам. Като начало не се обвинявай за нищо, защото така или иначе даваш на децата си всичката обич, на която си способна. Запази спокойствие /колкото можеш/, че братята имат нужда от читава, усмихната и спокойна майка. Вярвам че ще се справиш и с това предизвикателство.... 
