мойта и тя търси баба си като светия граал .. ще го преживее, ако не го преживее, аз ще го преживея и така 
- Публикувана: 3 ян. 2017, 22:40 ч.
- Последно мнение: 30 ян. 2017, 23:38 ч.
НГ добре дошла, мамите от ИБ се стягаме за много весели игри с децата в снега
Алекс,Кокос, живи и здрави бъдете,много радост и късмет да ви следват навсякъде и скоро да гордеете с по още едно детенце.
Прахче,как сте, как е Ивейн?Още ли сте в болница?
Моме,сега сте в доста труден период,когато всичко е "никам" и "не". При нас нищо друго освен отвличане на вниманието с нещо интересно не работеше.Едва сега вече започва да разбира и изпълнява като ѝ кажем нещо и то пак не винаги. При майка ми слуша много, но тя е учител и има подход.При другата бага - горе-долу.Появим ли се ние с ММ на хоризонта, става друго дете. Сякаш започва да се чувства в свои води и да си показва магариите.
Арвенче, ние още си ревем сутрин като става за ясла и докато я оставим не спира.Вечер трудно заспива и все пита дали ще ходим на ясла на сутринта. Сега януари съм я спряла ако успеем да оцелеем здрави за рождения ден,но от другата седмица не ми се мисли пак.
Прахче,как сте, как е Ивейн?Още ли сте в болница?
Моме,сега сте в доста труден период,когато всичко е "никам" и "не". При нас нищо друго освен отвличане на вниманието с нещо интересно не работеше.Едва сега вече започва да разбира и изпълнява като ѝ кажем нещо и то пак не винаги. При майка ми слуша много, но тя е учител и има подход.При другата бага - горе-долу.Появим ли се ние с ММ на хоризонта, става друго дете. Сякаш започва да се чувства в свои води и да си показва магариите.
Арвенче, ние още си ревем сутрин като става за ясла и докато я оставим не спира.Вечер трудно заспива и все пита дали ще ходим на ясла на сутринта. Сега януари съм я спряла ако успеем да оцелеем здрави за рождения ден,но от другата седмица не ми се мисли пак.
Аз най после имам 5 Мин да пиша два реда 😜
Всички с породени деца да знаят не са за завиждане , направо сте майки героини .
За тръшкането аз си имам моята теория , колкото по малко хора гледат едно дете през първите 3 години е толкова по малко вероятно да прави панаири . Точно това доста дълъг период съм го проучвала , аз помощ само няколко дни в годината получавам и сама ги гледам ( мъжо като работя само тогава ги занимава и гледа ) такива истерии не съм виждала , или имам късмет с две момчета или теорията ми се потвърждава .
Меци много се радвам за Ема
Бени след 4-5 години ще свикнеш с всички навици и привички на Австралия и няма да ти правят впечатление , :дори вкусовите навиици ще си промениш . Аз половината храна не харесвах преди , а сега ми е любима . И детето си оставям да играе на пода по обществени места , а едно време само цъках с устата като ги гледах как се въргалят . Ама Ей на живота в чужбина сега ми харесва , а що рев и депресии преживях за 7 години
Всички с породени деца да знаят не са за завиждане , направо сте майки героини .
За тръшкането аз си имам моята теория , колкото по малко хора гледат едно дете през първите 3 години е толкова по малко вероятно да прави панаири . Точно това доста дълъг период съм го проучвала , аз помощ само няколко дни в годината получавам и сама ги гледам ( мъжо като работя само тогава ги занимава и гледа ) такива истерии не съм виждала , или имам късмет с две момчета или теорията ми се потвърждава .
Меци много се радвам за Ема
Бени след 4-5 години ще свикнеш с всички навици и привички на Австралия и няма да ти правят впечатление , :дори вкусовите навиици ще си промениш . Аз половината храна не харесвах преди , а сега ми е любима . И детето си оставям да играе на пода по обществени места , а едно време само цъках с устата като ги гледах как се въргалят . Ама Ей на живота в чужбина сега ми харесва , а що рев и депресии преживях за 7 години
Така като ви чета ми се струва, че помоща на баби и дядовци е чиста мечешка услуга. Разбирам, че понякога е неизбежно и необходимо, но ... не е добре. Трябва да има същата организация за "забранено-разрешено" като при мама, ама не става така. Мойто дете не са го гледали баби и не ги търси да стои при тях. На мен това не ми тежи...даже така предпочитам. Няма лигавщини, няма истерии.... да чукам на дърво!!! 
На Момето исках да кажа, че нас Професорката, която следи Коки откакто се е родил ни съветва: ако се стигне до тръшкане за нещо, НЕ да не му обръщаме внимание /щото ще продължи да го прави, а може би го прави точно заради внимание/, а да се опитаме да омаловажим причината за тръшкането. Пример : иска нещо и реве....да казваме: айде, айде голяма драма правиш; ееее какво толкова се е случило ; нищо непоправимо не е станало, та да страдаш така.....и т.н. ред други подобни. Това разбира се е само теория. Не съм я пробвала, не знам дали работи. Пък и всеки си знае детето. Но все ми се струва по-добре от викове, наказания и даже шамари.
За спането и неспането /понеже се сблъсках с такъв проблем/ Рокси е писала, че е един вид пречупване на детето, защото го карам да спи насила. Ми не мисля, че е така..... Той ако няма нужда от този сън и не ходи вечер като замаян и да се блъска тук-там няма да го задължавам. Ама като не може да си прецени възможностите ще го задължавам. Всъшност аз го задължавам да лежи /говорим си, четем приказки, разказвам разни истории/....и той по някое време заспива. Смятам че ако не му се спи няма да заспи и след 5 часа лежане. Та не мисля че е пречупен и подчинен. Само че някои правила трябва да се спазват..... Нима даването на лекарствата насила е пречупване?
Прахи, напиши как сте, що сте???
Арвенче, ти позакрепи ли се вече? Как си? Кофти ми е като чета че Насето плаче......
Цвете, сладурчо е тоя твоя Вили.... ми има нужда от мама още душичката. Не му се ядосвай!!! Някои са по на 30 - 40 и още търсят мама
та какво остава на 2 -3 год.
П.П. Чери, ние май потвърждаваме твоята теория. Смятам че си много права в твърдението си!
На Момето исках да кажа, че нас Професорката, която следи Коки откакто се е родил ни съветва: ако се стигне до тръшкане за нещо, НЕ да не му обръщаме внимание /щото ще продължи да го прави, а може би го прави точно заради внимание/, а да се опитаме да омаловажим причината за тръшкането. Пример : иска нещо и реве....да казваме: айде, айде голяма драма правиш; ееее какво толкова се е случило ; нищо непоправимо не е станало, та да страдаш така.....и т.н. ред други подобни. Това разбира се е само теория. Не съм я пробвала, не знам дали работи. Пък и всеки си знае детето. Но все ми се струва по-добре от викове, наказания и даже шамари.
За спането и неспането /понеже се сблъсках с такъв проблем/ Рокси е писала, че е един вид пречупване на детето, защото го карам да спи насила. Ми не мисля, че е така..... Той ако няма нужда от този сън и не ходи вечер като замаян и да се блъска тук-там няма да го задължавам. Ама като не може да си прецени възможностите ще го задължавам. Всъшност аз го задължавам да лежи /говорим си, четем приказки, разказвам разни истории/....и той по някое време заспива. Смятам че ако не му се спи няма да заспи и след 5 часа лежане. Та не мисля че е пречупен и подчинен. Само че някои правила трябва да се спазват..... Нима даването на лекарствата насила е пречупване?
Прахи, напиши как сте, що сте???
Арвенче, ти позакрепи ли се вече? Как си? Кофти ми е като чета че Насето плаче......
Цвете, сладурчо е тоя твоя Вили.... ми има нужда от мама още душичката. Не му се ядосвай!!! Някои са по на 30 - 40 и още търсят мама
та какво остава на 2 -3 год.П.П. Чери, ние май потвърждаваме твоята теория. Смятам че си много права в твърдението си!
Вкъщи сме, днес мина визитация и се разбрахме да ходим само на вливки довечера и утре сутринта за антибиотик и това е.
Скрит текст:
Ивейн е добре, от вчера сутринта не е вдигала темп. и не даваме лекарства освен общата хомеопатия, противовирусните, витамини и вливките. Аз съм изтощена и ще дремя следващите няколко дни, докато се освестя. Чакам да и излезе намазката, макар че така и я взехааа.....че 
Снощи лекаря който застъпи на смяна, го хванах на къс пас да си поговорим, защото супер много ме изнервиха другите. Поисках да ми разпечата изследванията и да коментираме диагнозата, не пътеката. Защото я приеха по пътека за гнойна ангина и му викам каква и е диагнозата и за какво я лекуваме. Той- гнойна ангина и аз- бактериална или вирусна. Той - бактериална. И аз тогава му казах, че тя гной няма/той и видя гърлото и потвърди, че не е гнойна ангина/ и никой не ни взимал намазка, че да предположи каква ангина имаме, освен че на своя глава единствено пуснах стрептококов тест и беше отрицателен. И той каза, че е пуснал широкоспектърен антибиотик и не би трябвало да има проблем. Тогава му обясних за моя случай, как от широкоспектърен антибиотик бяха резистентни бактериите и направих зверски пансинуит от едно гърло и хрема 
Гледа ме мига, вика - права си ,пропуск е, ще пратя сестра , макар че е трябвало преди да пуснем вливката Дойде сестрата с едно тампонче и вика на Ивейн- хайде сега отвори уста 
Тя естествено стисна колкото може устата и тя ми вика, отвори и устата ,че да взема секрет/те хора или ми се подиграваха или са малоумни/. Питах я - шпатула, нещо има ли, тя ли ще я държи аз да бъркам или по -скоро е логично да е обратното. 
Натисна я нещо, бръкна, но по -скоро обра секрет от зъбите , а не от гърлото. Утре ще я водя пак в моята си лаборатория най-вероятно да си и вземат хубаво секрет.
После доктора дойде с изследванията и като видя ниското црп и изследванията, реши пък че е вирусно А най-големият майтап беше като дойдоха сутринта смяната - сестрата и лекарка на визитация. Седят, отворили едни листи и четат ли какво пише. Сестрата диктува какво е за Ивейн- антибиотик, банка/отказана/ и урбазон. Седи лекарката- вика ах урбазон , при мен урбазон не пише. Гледа пак сестрата, вика пише, снощи е назначен от лекаря/при което си спомням разговор, ходих до кафето за чай и чух от манипулационната лекаря да обяснява как така и така ВСИЧКИ напоследък с ларингити и тонзилити почнали да правят спазми и да им включат и урбазон/. И викам- да ви реша спора , отказвам ви го 
След около час вече се събуди дребното и тръгнах да му отварям пакет с кроасанчета от нощното шкавче и гледам една спринцовка с прозрачна течност и игла. Отивам да питам какво е това- никой не знае, ни сестри , ни никой Гледаха ме все едно разпространявам нелегални вещества. И сега като се замисля е бил прословутият урбазон най-вероятно. Мъжът , после като ходи да говори с лекарите да ни изписват и после идва и вика- всички те знаят като тази, която отказа урбазона Ивейн не кашля и и направихме тест за антибиотика, каква беше тази чудесия с урбазона, не знам. Аз отказах и банките с глюкоза, ама те явно имаха зор за урбазон. Историята продължи и днес сутринта, като дойде сестрата сутринта и вика- назначен е коремен ехограф Айде пак чудесии, няма да ви казвам в какви дискусии влезнах защо, ама....направих го, то не пречи. После се разбра де, като дойде лекарката на визитация- имала левкоцити в урината. Викам и как няма да има- тя не е мита 3 дни. Даммм, няма топла вода , иначе частна болница де.....пари взимат колкото искаш, едно от пътеката и отделно доплащаме......
Снощи лекаря който застъпи на смяна, го хванах на къс пас да си поговорим, защото супер много ме изнервиха другите. Поисках да ми разпечата изследванията и да коментираме диагнозата, не пътеката. Защото я приеха по пътека за гнойна ангина и му викам каква и е диагнозата и за какво я лекуваме. Той- гнойна ангина и аз- бактериална или вирусна. Той - бактериална. И аз тогава му казах, че тя гной няма/той и видя гърлото и потвърди, че не е гнойна ангина/ и никой не ни взимал намазка, че да предположи каква ангина имаме, освен че на своя глава единствено пуснах стрептококов тест и беше отрицателен. И той каза, че е пуснал широкоспектърен антибиотик и не би трябвало да има проблем. Тогава му обясних за моя случай, как от широкоспектърен антибиотик бяха резистентни бактериите и направих зверски пансинуит от едно гърло и хрема Гледа ме мига, вика - права си ,пропуск е, ще пратя сестра , макар че е трябвало преди да пуснем вливката Дойде сестрата с едно тампонче и вика на Ивейн- хайде сега отвори уста Тя естествено стисна колкото може устата и тя ми вика, отвори и устата ,че да взема секрет/те хора или ми се подиграваха или са малоумни/. Питах я - шпатула, нещо има ли, тя ли ще я държи аз да бъркам или по -скоро е логично да е обратното. Натисна я нещо, бръкна, но по -скоро обра секрет от зъбите , а не от гърлото. Утре ще я водя пак в моята си лаборатория най-вероятно да си и вземат хубаво секрет. После доктора дойде с изследванията и като видя ниското црп и изследванията, реши пък че е вирусно
А най-големият майтап беше като дойдоха сутринта смяната - сестрата и лекарка на визитация. Седят, отворили едни листи и четат ли какво пише. Сестрата диктува какво е за Ивейн- антибиотик, банка/отказана/ и урбазон. Седи лекарката- вика ах урбазон , при мен урбазон не пише. Гледа пак сестрата, вика пише, снощи е назначен от лекаря/при което си спомням разговор, ходих до кафето за чай и чух от манипулационната лекаря да обяснява как така и така ВСИЧКИ напоследък с ларингити и тонзилити почнали да правят спазми и да им включат и урбазон/. И викам- да ви реша спора , отказвам ви го След около час вече се събуди дребното и тръгнах да му отварям пакет с кроасанчета от нощното шкавче и гледам една спринцовка с прозрачна течност и игла. Отивам да питам какво е това- никой не знае, ни сестри , ни никой Гледаха ме все едно разпространявам нелегални вещества. И сега като се замисля е бил прословутият урбазон най-вероятно. Мъжът , после като ходи да говори с лекарите да ни изписват и после идва и вика- всички те знаят като тази, която отказа урбазона Ивейн не кашля и и направихме тест за антибиотика, каква беше тази чудесия с урбазона, не знам. Аз отказах и банките с глюкоза, ама те явно имаха зор за урбазон. Историята продължи и днес сутринта, като дойде сестрата сутринта и вика- назначен е коремен ехограф Айде пак чудесии, няма да ви казвам в какви дискусии влезнах защо, ама....направих го, то не пречи. После се разбра де, като дойде лекарката на визитация- имала левкоцити в урината. Викам и как няма да има- тя не е мита 3 дни. Даммм, няма топла вода , иначе частна болница де.....пари взимат колкото искаш, едно от пътеката и отделно доплащаме......
Принцеске, не дадох теб за пример, а моя приятелка с нейното дете и си е точно пречупване в конкретния случай - да го натиска и да му стиска ръцете и краката, а то да скимти и то в продължение на 1-2 часа докато заспи за мен си е равносилно на насилие. То след такава борба и аз ще заспя какво да правя. Аз за себе си съм приела, че има деца, които не се нуждаят от толкова сън, такива са и моите деца. Пак подчертавам - не говоря за теб и твоето дете, ти многократно написа, че го виждаш, че му се спи!
Днес ходих да говоря с психоложката на ДГ, вече са имали среща с Иви - най-фрапиращото, което ми разказа е, че е накарала Ивайла да нарисува семейството си, ами познайте Ивайла нарисувала само себе си, усмихната и щастлива с топли цветове. Жената каза, че не е имала такъв случай - в голям център се е сложила тази моята дъщеря
Иначе най-важното било, че е доволна и щастлива, това е добре 
Днес ходих да говоря с психоложката на ДГ, вече са имали среща с Иви - най-фрапиращото, което ми разказа е, че е накарала Ивайла да нарисува семейството си, ами познайте Ивайла нарисувала само себе си, усмихната и щастлива с топли цветове. Жената каза, че не е имала такъв случай - в голям център се е сложила тази моята дъщеря
Иначе най-важното било, че е доволна и щастлива, това е добре 
Принцесо, мерси че питаш. На АБ съм още, има какво да се желае. Утре ще ходя пак на снимка и ЦРП.
Меци, знам че си права и трябва да приема просто ситуацията. Тежко ми е просто, но да сме здрави, ще се събера някак.
Да ви кажа, всички сте прави за тръшканиците. Обаче се убеждавам в едно-колкото по-рано свикнат децата без мама, че може и други възрастни да ги гледат, по-добре. Стига да има кой да откликне, разбира се. Много често чувам от роднини упреци, че Атанас е прекалено привързан към мен, как можело и за една вечер да не съм го оставила ?!? Ами никой не е поискал да им го оставя, то не е имало и начин(едните все на работа, а другите няма защо да коментирам ...). Когато се тръшнах и не можах да стана, тогава забелязаха, че имам нужда от почивка, и изведнъж се намери начин за всичко ...
Меци, знам че си права и трябва да приема просто ситуацията. Тежко ми е просто, но да сме здрави, ще се събера някак.
Да ви кажа, всички сте прави за тръшканиците. Обаче се убеждавам в едно-колкото по-рано свикнат децата без мама, че може и други възрастни да ги гледат, по-добре. Стига да има кой да откликне, разбира се. Много често чувам от роднини упреци, че Атанас е прекалено привързан към мен, как можело и за една вечер да не съм го оставила ?!? Ами никой не е поискал да им го оставя, то не е имало и начин(едните все на работа, а другите няма защо да коментирам ...). Когато се тръшнах и не можах да стана, тогава забелязаха, че имам нужда от почивка, и изведнъж се намери начин за всичко ...
Според мен тръшкането си е някакъв период, през който децата преминават. Едни по-леко и по-незабележимо, а други по-тежко. Също като пубертета, нали на това всъщност му казват бебешки пубертет. Зависи от темперамента на детето и родителите. Но при повечето деца със сигурност се засилват "кризите", когато има публика. София се държи добре когато е сама с нас или сама със свекърва ми, или сама с нашите, но в комбинация настава пълна лигня.
Да допълня за гледането от друг. София малко е гледана от друг, ако не броим ходенето на ясла, но пробва веднъж да спи при нашите с племенницата и сега почти всеки уикенд иска да спи при тях. С това искам да кажа, че някои деца са си привързани към родители и дом и трудно се отделят, а други им дай да ходят по гости. Пак опираме до личността на детето.
Да допълня за гледането от друг. София малко е гледана от друг, ако не броим ходенето на ясла, но пробва веднъж да спи при нашите с племенницата и сега почти всеки уикенд иска да спи при тях. С това искам да кажа, че някои деца са си привързани към родители и дом и трудно се отделят, а други им дай да ходят по гости. Пак опираме до личността на детето.
Да, индивидуалността на детето е водеща. Например Вилито е свръх емоционален за всичко. Когато тръгнах на работа той се адаптира към баба си и баща си повече отколкото към мен. Докато бях сега в болницата е бил много послушен с баща си, а номера е имало само вечер при майка ми защото не е заспивал вечер с нея. Баща му като е нощна също има мир, ама всички съберем ли се и настава тотален хаос.
Майка ми не се меси във възпитанието му, дори не прави коментари. Тя си е патила от подобно поведение и затова. Обаче Вилито знае какво минава при нея и си я действа.
Майка ми не се меси във възпитанието му, дори не прави коментари. Тя си е патила от подобно поведение и затова. Обаче Вилито знае какво минава при нея и си я действа.
Благодаря на всички за споделения опит и съвети 
Книгата вече си я свалих, ще започна да я чета съвсем скоро. Днес чух коментар от кумците, дошли ни на гости за 1/2 час - какъв дивак бил и защо не съм му давала някакво хомеопатично за успокояване Тия хора толкова ли не се усещат, че има неща, които не бива да казваш, и които нараняват..... Съгласна съм, че правилният подход зависи от детето, от родителите му, от средата, от начина, по който е било гледано досега..... и вероятно докато стигна аз до верния за нас подход, то вече ще отмине и проблемът... или поне се надявам все някога да отмине
Забравих май да споделя - в събота му направих домашно насищане с прясно мляко по начина, предписан от алерголога. Имаше 2-3 появили се в един момент пъпки, но бяха малко спорни - имало ли ги е преди, нямало ли ги е - той не седи мирен, за да го огледам добре, а и беше вече на изкуствена светлина. Важното е, че нямаше по-силна реакция. Според док. мога вее да си давам млечни (още не мога да го повярвам), но реших да му направя още веднъж това насищане, за да съм сигурна, че няма никакви реакции, които изпускам.
Ииииии - честит рожден ден на моята любима Кокоса, да е все така обичана, обичаща, ведра, оптимистична и носеща радост на всички
Книгата вече си я свалих, ще започна да я чета съвсем скоро. Днес чух коментар от кумците, дошли ни на гости за 1/2 час - какъв дивак бил и защо не съм му давала някакво хомеопатично за успокояване Тия хора толкова ли не се усещат, че има неща, които не бива да казваш, и които нараняват..... Съгласна съм, че правилният подход зависи от детето, от родителите му, от средата, от начина, по който е било гледано досега..... и вероятно докато стигна аз до верния за нас подход, то вече ще отмине и проблемът... или поне се надявам все някога да отмине Забравих май да споделя - в събота му направих домашно насищане с прясно мляко по начина, предписан от алерголога. Имаше 2-3 появили се в един момент пъпки, но бяха малко спорни - имало ли ги е преди, нямало ли ги е - той не седи мирен, за да го огледам добре, а и беше вече на изкуствена светлина. Важното е, че нямаше по-силна реакция. Според док. мога вее да си давам млечни (още не мога да го повярвам), но реших да му направя още веднъж това насищане, за да съм сигурна, че няма никакви реакции, които изпускам.
Ииииии - честит рожден ден на моята любима Кокоса, да е все така обичана, обичаща, ведра, оптимистична и носеща радост на всички
Аз мога да ви кажа при Слав кога започнаха драмите. Когато тръгна на ясла. До този момент нямах никакви проблеми. Беше дете-мечта-кротко, слушащо и с железен режим. Само нощем се будеше все още често. Тръгна на ясла- там за да не им реве го научиха да го носят. Рязко отказа да върви пеш и да се вози на триколката. Ми айде са как аз да го нося-12-13 кила и да бутам и триколка и да пресичам натоварени булеварди и т.н. Освен това за мен това беше заучено от другите деца поведение. От къде вкъщи той ще види, че може да подскача пищейки и да тропа с крак. При положение,че никога не го е правил до този момент. Да не говорим че те/сестрите в яслата/ си ми казаха в прав тест,че са му давали каквото поиска само да не им реве. Като се разболя сериозно за 2-3 седмици само с мен това поведение го туширахме. Еей остана с майка ми вкъщи и за 2 седмици стана в пъти по-зле положението. Обаче аз кажа не може, той ревне, тя дудне в негово присъствие виеее само го тормозите това дете. Не издържах и си я пратих/ не съвсем любезно/ да си ходи. След 2-3 седмици се скарах с баща ми по телефона и направо си му го затворих като му казах, че когато аз реша и ми мине яда ще му се обадя. Повода беше репликата стига сте го тероризирали това дете. " Терора" беше че н-найсе пъти обясних да не кара бясно колело и като го викна/ на 15 метра поне пред мен вече с бясна скорост лети по тротоара на булевард/ пак н-найсе пъти се прави,че не чува и не иска да спре. Имало е моменти, в които едвам съм го хващала преди да излети на кръстовището с колелото. Колелото беше 30-40см високо, пластмасово за бутане с крака, но развиваше страхотни скорости с него. Е та репликата тероризирате беше казана защото съм му взела колелото, за да се научи да спира като го викна. 3-4 пъти му го взех, обяснявайки тихо и спокойно защо го правя, и се научи да кара до мен без да се налага да търча като гламава и да викам като още по-гламава. Може да не е правилно, но за мен е било единствения начин за този етап . И говорим за 2 годишно дете, не за 4-5 когато можеш да им обясниш,че колите нараняват. За пловдивчанки да поясня бул. е 6-ти септември. Предполагам имате представа колко е натоварено движението по него.
От известно време Слав не иска да остава у баба си с Боряна. Подозирам,че има нужда да прекарва време с нас с баща му, а и баба му обръща повече внимание на Бубето като е там и може би се чувства самотен. Факт е, че и там се държи потресаващо ужасно и често се налага да го вкарвам в пътя с викове, крясъци и изолирани разговори в съседната стая, което хич не ме кефи. Другия фактор-братовчед, който изглежда напоследък го и дразни, няма да го коментирам.
Моме не им обръщай внимание. Просто си има по-енергични деца и нашите са такива. Е цял ден не се спряха вкъщи и излизахме и в 10 още не искаше да си легне. Да не ти обяснявам какво търчене беше на двамата и как се гониха целия ден из стаите. Катерят се, Бубето разхвърля играчките. Докато прибера в едната стая, другата вече е в потресващ вид. Ми деца са. Ще пораснат и ще се кротнат.
Кокосита и тук да ти пожелая много здраве и поне още една сбъдната пухкава мечта.
От известно време Слав не иска да остава у баба си с Боряна. Подозирам,че има нужда да прекарва време с нас с баща му, а и баба му обръща повече внимание на Бубето като е там и може би се чувства самотен. Факт е, че и там се държи потресаващо ужасно и често се налага да го вкарвам в пътя с викове, крясъци и изолирани разговори в съседната стая, което хич не ме кефи. Другия фактор-братовчед, който изглежда напоследък го и дразни, няма да го коментирам.
Моме не им обръщай внимание. Просто си има по-енергични деца и нашите са такива. Е цял ден не се спряха вкъщи и излизахме и в 10 още не искаше да си легне. Да не ти обяснявам какво търчене беше на двамата и как се гониха целия ден из стаите. Катерят се, Бубето разхвърля играчките. Докато прибера в едната стая, другата вече е в потресващ вид. Ми деца са. Ще пораснат и ще се кротнат.
Кокосита и тук да ти пожелая много здраве и поне още една сбъдната пухкава мечта.
Препоръчани теми