НГ добре дошла, мамите от ИБ се стягаме за много весели игри с децата в снега

Тва е все едно у нас .. изкарвам я на коридора наказана и повтарям какво трябва да направи, за да я приема - спира да реве, без да започва да вие отново, чака да я извикам и се извинява, след това може и да я гушна, ако изпълни каквото кажа, ако си прави пас и продължава както си иска наказанието се утежнява .. да си избере сама .. понеже напоследък баба й е вдигната по тая причина на пиедестал, ги оставям двете да се спасяват и отбелязвам, че колкото по-меко се отнасяш, толкова повече се качва на главата ти ..

Оставяла съм го в стаята сам да се накрещи. Понякога и по над час е било. Влязат ли в истерията започват да истерясват за абсолютно всичко. Абе залепне ли им релето единствения начин да се излезе от ситуацията е да го оставиш без да се опитваш да го изкарваш от там. Като види,че не става по тоя начин престава с тръшкането и ревовете. Като му мине истерията обяснявам колко неприемливо е такова поведение и ако се повтори какво ще е наказанието. При Слав действаше отнемането на играчките и спирането на ТВ. Като му събера любимите играчки и му обясня,че ще му го дам на другия ден, ако се държи добре беше ок за няколко дни. Обаче си трябва твърдост и от двамата/ а да и бабите ама с тях е мега трудно/ иначе няма полза. Пак ще си прави каквото си иска. Та ако се действа твърдо и систематично с времето истериите се разреждат и стават доста по редки и по-къси. И още нещо. Веднъж забраниш ли нещо не трябва да му го позволяваш пак. Например ако му кажеш,че не може да се катери по столовете и да скача от облегалката не трябва да си затваряш очите за това следващия. И още нещо. Опитай се да го забележиш кога започва да истерясва-гладен или да му се спи. Обикновено единия от тези 2 фактора са дълбоката причина да нервничат и да не знаят какво искат.
Слав сега реве много рядко и винаги като го направо го прибирам вкъщи и го карам да яде. Като хапне става друг човек. В градината рядко яде на следобедна закуска, а колко яде на обяд не се знае.
И да гушкам го след като вече е спокоен и си говорим тихо и кротко, че с е е държал лошо и не ми е приятно да го прави и колко много ще се радвам ,ако се опита да се държи добре. Ако бие отива да седи в ъгъла да мисли по въпроса.
Бубето от сега си ходи сама в ъгъла, но тя е по серт от него и млати наред, хапе и тероризира. Опитите да се тръшка ги потушаваме бързо все още.

Моменцеее, мога само да те прегърна и да ти пожелая много търпение ... 1-во избягвам превъзбудата, прекалената умора, глад и сън са ясни, зъбите също. Ако не иска да спи на обяд, изключвам всичко, даже бушоните съм спирала и лягам, може 2 часа да минат, но ще заспи. Трябва им сън, в това съм убедена. Оставям го сам, наказания не действат при Атанас, все му е тая, просто иска да ме вбеси. Твърда съм и не отстъпвам от позицията си, видят ли те разколебана - край. Мнооого са хитри и манипулативни тия диванета. Удряла съм и шамар 2-3 пъти, единия път така ме беше ухапал, че ми откъсна месце, имам голям белег до коляното от зъби ...
Много обяснения трябват, когато е спокоен или в игра. На нас играта с едни гумени динозавърчета много ни помогна. Разиграваме сценки от ежедневието и вече Атанас идва, и се извинява, когато се осъзнае.

Моме,все едно описваш в нас.Дени и той се тръшка,реве,крещи и се опитва да бяга като е в истерия,но аз не отстъпвам и като кажа,че е наказан и няма да му дам нещо любимо или няма да излиза навънка и се осъзнава и млъква.Днеска на обяд се опита да реве и се тръшка,че не иска да се прибира,но му казах,че го оставям и аз се прибирам и още не бях се скрила във входа и той тръгна.
Меци,то и аз след всичко това,което изживяхме бих останала в болницата,а не сама да се изписвам,защото ме е страх все пак.

При нас беше като при момето, нищо не помагаше, нито наказания, нито да излеза, нито да стоя при него. Крещи, удря, хапе, хвърля, все едно е обсебен от зли духове 
Решвнието се оказа лесно, но трудно го разбрах.
С най-спокойния тон му казвам, че искам да е доброто дете и истерията спира, чак идва да ме прегръща и целува.
Явно зацикля в ината и чака друг да реши 

Ох,  Моме.....сега пък това ли? Не съм имала такива случки и не мога да дам точен съвет, но някой беше писал преди, че едно хубаво нагушване, нацелуване и повтаряне колко много го обичаш.... все си мисля, че ще свърши по-добра работа от наказания, викове и шамари. Агресията отключва агресия. Добротата би трябвало да отключи доброта... И като се кротне му обясни, че точно това е детето, което харесваш - мило и разбрано.
Прахи, не избързвай с решение да не се повтори в къщи картината.

Студ не студ ние излязохме за малко...ама е толкова лед, че едвам се върви. Дечко падна поне 10-тина пъти...не че му пука де.

Момичета,
Почерпете се Вчера бях рожденничка, ама от толкова задачи не ми остана време да Ви пиша




Моме, докато беше малка и не ходеше на ясла още ми ги спретваше такива, а след тръгването още повече. Както са писали Петьофи и Стели по същият начин действах и аз, дори и сега когато ми направи такъв "номер". Сега вече са рядкост, но въпреки това пак има от време на време.
В повечето случаи до истерия стигаме когато сме на вън и нещо не и изнася или е решила, че точно това иска да отидем и да купим. Тогава по най бързия начин я прибирам и я оставям да се натръшка.

Алекс, честит рожден ден, здрава и успешна на всички фронтове да си 
Принцеско, ама това не е от днес - продължава от поне 8 месеца, просто разказах малко по-подробно днешния пример; на ден ми спретва по не знам колко такива.
Валериан - де да можех, но кърмя Благодаря ви за съветите, няма къде другаде да си го излея. Моите родители ме критикуват, че така затваряйки го в стая да реве сам, съм щяла да му навлека страхова невроза за цял живот. И че едва ли не той ни удря, защото ние сме го плескали (да се е случило 3-4 пъти, не силно, по дупето). И само ме критикуват. Факт е, че той у тях се държи по-добре, няма такива изблици, или поне не толкова силни. Вкъщи е като побеснял. И не са толкова истерии, колкото инат - казваш му Не прави еди какво си, той те гледа в очите, отива и го прави нарочно. Казваш му пак - повтаря го. Отиваш до него, клякаш, обясняваш защо не трябва да го прави - изскубва се със сила от теб и пак отива да го направи. Казваш му - ти си добро дете, не се дръж като лошо - той казва Иска лошо дете...Накрая си изпускаш нервите и крясваш, той ти изкрещява в отговор. И двамата с баща му сме на предела на силите си. Извинявайте за поредното мрънкане, къде отиде онова усмихнато и ведро момиче - не знам

Моме, при баба и дядо е перфектен, защото цялото внимание е към него. Продължавай да му говориш и се дръж твърдо, а когато и Алекс поотрасне още някой друг месец и започне да търси Марти за игра, ще си отдъхнеш. Трудно е, предполагам, но скоро ще видиш светлина в тунела. Аз включвах и Мишо в помощта за Жоро, оставях ги двамата да се въргалят по пода, да си показват играчките. Ако искаш, оптай се да приощиш двамата братя и може би Марти ще се успокои и ще спре да ви наказва така. Силно 
Алекче, да си жива и здрава и зло да ви забрави 

Моме  Да не би все пак да е свързано с бебето? Може би при баба и дядо получава цялото внимание и затова се държи добре. Честно, не знам какво да те посъветвам, мога само да споделя как беше при нас. София лятото, когато правеше подобни истерии, беше точно когато се преместихме самостоятелно. Докато бяхме 3 възрастни и тя, не и се налагаше да се забавлява сама, а когато се преместихме, се наложи да я оставям сама, за да сготвя, изчистя или нещо друго. Дори и да я включвах да помага, не беше достатъчно и всячески се опитваше да привлече внимание с магарии. Мина като започна да ходи на градина. Там се забавлява с децата през деня, а вечер успяваме да и осигурим малко внимание, докато вечеряме и се изкъпем, говорим и четем в леглото. Тези дни бяхме в нашите и баба ми каза, че когато ние сме били малки, не ни е било обръщано толкова внимание. Може би като сме били и на село, възрастните са имали достатъчно работа, че да вървят и постоянно след нас.
Алекс, здраве и късмет във всичко!

можеш, слънце, той е разрешен

Не е заради вниманието, което получава от баба си и дядо си. За да не им реве му позволяват доста повече отколкото майка му и баща му. Съдя по собствените си родители и свеки. Са представете си Слав как врещи,че иска нещо, което аз не позволявам и идва баба му от съседната стая и му го дава, защото не можела да понася писъците. Веднъж беше взел едни хартиени очила на братовчед си и ги късаше. Аз ги взех, разпищя се, откарах го в съседната стая, защото публиката принципно удължава поне двойно процеса, дофтаса свеки с тях от съседната стая и му ги натика в ръцете. Аз изфучах само, метнах ги нанякъде и си грабнах детето и а вкъщи(живеем през един вход и спешната евакуация е възможна). След 2 минути беше забравил за какво е ревал. Един ден се появи с бонбони на вратата. Да му дадяла да не пищял. Направо я отпратих, защото това значи всеки ден като реши,че иска бонбони да почва неистово да пищи.
Моме ей това ти е един от проблемите бих казала. Намесата на баба и дядо. Не можеш без тяхната помощ, а за съжаление те няма да те разберат и да им кажеш, че грешат. Ии да в началото, което предполагам е било някъде около гърча, който получи се е научил, че това е начин да привлече внимание и да получи каквото иска и  сега се пробва докъде може да се разпростре в магариите. За мен децата трябва да имат някакви граници и ясно да си ги знаят. Осен да те гушна виртуално мнооого силно и да ти пожелая нерви като корабни въжета И това ще мине. Растат и се поосъзнават. Споко. Само дето ни правят диви и щастливи.
https://chitanka.info/text/26532/12#textstart
Е това е едно много полезно четиво. Мисля Меца го беше препоръчала. И може да го дадеш и на бабите да почетат малко. 
Между другото моята свеки сега си сърба попарата така да го кажем. Слав там се държи ужасно лигаво и понеже копира братовчед си/на 10 обаче се държи още по-лигаво и от Слав/ като я оставим с 3-те деца после е кълбо от нерви. Ама аз като строявам да не я тормозят и да слушат тя вика остави ги деца са

Моме,наистина баба и дядо позволяват доста повече неща и затова Марти се държи така.Аз съм забелязала,че от както сме при нашите вече 2 година,Дени няма ли ги е друго дете и слуша,но те вкъщи ли са става невъзможен.Ето,днеска след истерията на обяд,че не иска да се прибира го вкарах в нас ревейки и майка ми веднага се намеси и стана още по-зле.След обяд пък като бяхме сами беше съвсем друго дете и като влезе тя пак започна с лигата,но това е защото тя не дава да го накажа или да се скарам.Казах и да ме остави аз да се оправям,но не и не,накрая излязох от стаята и ги оставих да се оправят сами и след няма и 10 минутки не беше го издържала и наказала и за нейно и мое голямо учудване си изтърпя наказанието и след него беше друго дете.
А това,че го удряте и той затова удря донякъде е вярно.Дени също съм го шляпвала няколко пъти по дупето и той също се беше научил на агресия,но засега сме се отучили.Гледам аз да не удрям,да не крещя,а като вземе да прави беля или да истерясва за нещо го наказвам в другата стая или зад вратата отива сам без да реве и казва,че и госпожата ги наказвала точно така в градината зад вратата с вдигнати ръце.

Алекс Честит Рожден Ден Много здраве и щастие ти желая
Кокос Честит Рожден Ден и на теб, много здраве, щастие и късмет с номер две
Момето Аз много внимавам с истеричното реване, защото Ема спира да диша и.се засинява. Тук го е правила поне три пъти,като единият път едва я свестих. Цаката е да пречупиш първия порив на истерия, за да не тръгне по спиралата на следващия... При всяко различно работи, отвличане на вниманието, да стреснеш, за да се осъзнае... не знам, сложно е, най-вече за теб. Прегръдки

Офффф....писах, писах и всичко изчезна  ....утре пак ще го напиша
Алекс, честит твой ден!!! Щастие, късмет и сбъднати мечти!!!
Кокоската..... прекраснице, честита и ти да си с деня на раждането си!  Скоро да дадеш още един живот и да щастливейш....начИ