♡~ Черна обич ~ Любов под наем ~♡ Тема 51

Лекарят влезе и се усмихна на картината пред него: Дефне беше подпряла лакти на леглото, а лицето ѝ почиваше на свитите ѝ юмруци. Спеше, или поне беше задрямала, за разлика от съпруга си, който лежеше и я гледаше. Влюбеният му поглед подсказваше на доктора, че той е напълно излишен тук, но... Нямаше как, трябваше да прегледа пациента си. Приближи се тихо, взе картона и го прегледа. Попита тихо Йомер боли ли го нещо, вие ли му се свят и тем подобни въпроси. Той му отговори също толкова тихо, едва ли не само с движение на устните. Доволен от състоянието на пациента, лекарят му каза, че ще ако наистина всичко е наред утре ще го изпишат, след което побърза да излезе.
Йомер се беше събудил преди половин час, незнаещ къде е. Бавно в съзнанието му изплуваха звуците от катастрофата, но не и картина. Когато извъртя глава, за да се ориентира, до себе си видя спящата Дефне. Притеснен за нея той понечи да я събуди, но умореният ѝ вид му подсказа, че тя има нужда от сън- дори и в тази неудобна поза. Затова той само се загледа в нея, мислейки си какъв късметлия е, че я има.
Дефне сънуваше, че се носи по повърхността на водата. Беше в някакво езеро или нещо подобно, наоколо имаше много вода, а на брега стоеше Йомер, който я викаше.  Когато тя се опита да заплува към него, някаква невидима сила я задърпа обратно навътре във водата. Колкото и да се бореше, не успяваше да приближи към него. Писък се изтръгна от гърлото ѝ и тя подскочи. Йомер я гледаше уплашен, протягащ ръка към нея. Той беше буден. Беше с нея. Дефне се разплака и се хвърли в прегръдките на Йомер, но той изохка и тя бързо се дръпна. В страха от съня и вълнението, че е буден, беше забравила да внимава.
-   Добре ли си?!- Попита бързо тя.- Боли ли те някъде? Кога се събуди?
-   Спокойно, скъпа, добре съм. Ела!- Протегна той отново ръка и тя бавно се приближи. Хвана ръката му и я сложи на бузата си, докато самата тя милваше неговата.
-   Толкова се уплаших, че мога да те загубя. Не ме оставяй, Йомер, моля те!- Разплака се отново тя.
-   Никога!- Закле се той.- Никога няма да ви оставя! Каквото и да се случи, винаги ще бъде с вас.- Ръката му се премести на корема ѝ, който помръдваше при всеки ритник на малката госпожица.
-   И тя се радва, че си добре!- Усмихна се през сълзи Дефне.
Синан и Ясемин дойдоха час по- късно. След като се увериха, че с Йомер всичко е наред, дамите отидоха в банята, за да се измие и преоблече Дефне, а Синан остана да разпита Йомер какво се е случило. Приятелят му му разказа всичко и го помоли да се обади на телефона, който ще му даде, за да обясни случилото се и да потвърди, че Йомер ще купи яхтата. Самият той не можеше, защото Дефне не се отделяше от него и за секунда. Двамата решиха да не казват във фирмата за случилото се, така и така Йомер напоследък често си тръгваше рано, за да си почива Дефне повече. Приятелите им тъкмо се събираха да си тръгват, когато дойдоха Неджми и Нериман. Тяхното посещение обаче беше кратко, защото нито Йомер, нито Дефне можеха да изтърпят дълго истериите на лелята. Предупредиха я обаче да не споменава и думичка на Корай, защото това беше равносилно на това да го обявят в централните новини, а нямаше нужда от повече паника. Семейството на Дефне дори не знаеха за случилото се, а младото семейство не мислеше и въобще да им казва. Нямаше нужда толкова хора да се тревожат, щом така или иначе Йомер щяха да го изпишат на другия ден. Искаха само да се приберат вкъщи, където тихо и кротко да си почиват.
Преди обяд на посещение дойдоха и полицаите от предишната вечер. След като се увериха, че и пострадалият и съпругата му са добре, те им разказаха без много подробности за катастрофата: шофьорът на камиона карал с превишена скорост и не спрял на светофара. След като уточниха всичко Йомер подписа протоколите, които му дадоха, и те си тръгнаха.
Ред беше на изследванията. Лекарят намина да говори с тях по обяд. Йомер щеше да мине на томография, за да са сигурни, че няма нищо по- сериозно от сътресение. Рентген му бяха направили още вчера при приемането му, но искаха да повторят, просто за всеки случай. Пациентът недоволстваше, че няма нужда, че се чувства добре и иска да си ходи, но Дефне беше много доволна от полаганите грижи и искрено благодареше на лекаря. Следобед направиха необходимите прегледи, след което оставиха младото семейство намира. Докато превеждаха Йомер от кабинет в кабинет за процедурите, в неговата стая бяха докарали още едно легло. Загрижени за здравето на бъдещата майка, която явно щеше да прекара и тази нощ тук, сестрите се бяха погрижили да ѝ е поне малко удобно. Сега тя отново беше седнала на стола до леглото на съпруга си, държеше ръката му и двамата си шепнеха нещо тихо. Щастливите усмивки на лицата им ясно показваха, че разговорът им не е за чужди уши.
Вечерта Синан и Ясемин дойдоха да проверят как е Йомер и да им донесат храна- обядът не се беше понравил на никой от двамата. Зарадваха се, когато чуха, че утре ще изпишат Йомер. Увериха го, че всичко във фирмата е наред и няма да имат спешна нужда от него през следващата седмица, така че ще може спокойно да си почине. Най- щастлива от това им изказване естествено беше Дефне- тя още стоеше ръка за ръка с Йомер, несъзнателно галеше челото му с другата и като цяло изглеждаше като орлица, пазеща малкото си. След като приятелите им си тръгнаха, двамата вечеряха, след което решиха да гледат филм.
-   Ела легни до мен- повика Йомер съпругата си, като повдигна леко завивката.- Има място и за двама ни.
-   Няма нужда, скъпи. Имам си легло.- Засмя се тя.
-   Там няма да ти е удобно, както на мен не ми е удобно тук сам.- Погледна я той жалостиво.- Ела да те гушна, за да забравя за болките.
-   Къде те боли?!- Стресна се Дефне, готова веднага да повика сестрата.
-   Ето тук.- Посочи Йомер бузата си.- И тук- ръката му се премести на челото.- И тук- плъзнаха се пръстите му до устните, разтеглили се в усмивка.
-   Хитрец.- Усмихна се и тя, докато се приближаваше.- Я да видим ще успея ли да премахна болката.- Целуна леко всяка част от лицето му Дефне, като задържа устните си върху неговите малко повече.
-   Чудесно, по- силно от всяко лекарство.- Щастливо и доволно се усмихваше Йомер, докато галеше корема ѝ.- Идвате ли?- Опита се отново да я примами в леглото си той.
-   Не, но имам една идея.- С дяволита физиономия рече Дефне. Йомер я гледаше неразбиращо, докато тя застана от далечната страна на своето легло д колелс и започна да го тика. След минутка леглата им бяха плътно едно до друго, със свалени прегради там, където се допираха, образувайки едно голямо общо легло.
-   После аз съм бил хитрец.- Рече, смеейки се той.
-   Е, и ние си имаме своите моменти на досетливост.- Настани се Дефне в прегръдките му.- Особено, когато целта си заслужава.
Изгледаха доволни някаква романтична комедия, която хванах почти в началото. Дефне беше легнала до Йомер, главата ѝ почиваше на дясното му рамо, а ръката му я беше прегърнала, почиваща на корема ѝ. Малката госпожица беше неспокойна и шаваше, а той се опитваше да я успокои с ласки и сладки приказки, но някак си днес това не му се отдаваше.
Когато докторът влезе за вечерната визитация завари точно тази картинка, с разликата, че Дефне вече спеше. Телевизорът все още работеше, но вместо в него очите на Йомер бяха съсредоточени в любимата му. Явно нямаше нужда от него тук, реши лекарят и излезе. Йомер дори не го беше забелязал.

Дефне се събуди от целувката на Йомер. Тя му отвърна и се притисна към него, от което той изохка. Тя се отдръпна стреснато и едва тогава се сети къде са.
-   Заболя ли те много?- Попита тя притеснено, докато оглеждаше внимателно лицето му.
-   Ти не можеш да ми причиниш болка.- Притегли я той към себе си със здравата си ръка.
Полежаха така прегърнати известно време, но трябваше да се приготвят- днес щяха да изпишат Йомер. Дефне стана и върна леглото си на предишното му място, за да не разбере никой как са прекарали нощта. Нямаше откъде да знае, че лекарят беше споделил с една от сестрите видяното, а тя беше казала на другите и така цялата смяна се беше изредила да ги „наглежда” през нощта, просто за да се полюбува на сладката картина, която представляваха.
При сутрешното посещение лекарят подписа документите за изписването на пациента и им даде рецепта за болкоуспокояващите и мазилата, които Йомер трябваше да ползва заради натъртванията и главоболието. След месец трябваше да се върнат, за да махнат гипса. Синан дойде да ги вземе и по обяд младата двойка вече си беше вкъщи. Естествено, там вече ги чакаха Нериман, Неджми и Корай. Въпреки всички предупреждения, Нера не се беше сдържала и беше казала за случилото се на Корай. За да изкупи вината си, тя го беше заплеснала с пазаруване и всевъзможни клюки, за да не може той да припари до фирмата и разгласи случката.
-   Ахх Йомер, пиленцето ми, съкровището на леля, как си, сладкият ми?!
-   Йомуш, много ли си зле? Може ли да се подпиша на гипса? Ще нарисувам няколко сърчица, за да знаеш колко те обичам?
-   Страхотна идея, Кориш, и аз ще нарисувам нещо за спомен на моя Йомер!
Приповдигнатото настроение и неспирното говорене на Корай и леля му бързо докараха мигрена на Йомер, поради което Дефне побърза да ги изпрати с обяснението, че лекарят е препоръчал за съпруга ѝ тишина, спокойствие и много сън. И двамата си отдъхнаха в момента, в който вратата се затвори зад гостите.
-   Гладен ли си? Или искаш да полегнеш малко?- Попита загрижено Дефне, докато се приближаваше към любимия си.
-   Два дни лежане ми стигат, искам малко да ти се порадвам! Ти си моето лекарство!- Прошепна той, докато увиваше ръка около нея и полагаше целувка на шията ѝ. Ръцете ѝ бързо се оказаха на врата му и тя се притисна към него, доколкото можеше, без да притеснява бебето или гипсираната му ръка..
-   Знаеш, че нищо не мога да ти откажа!- Усмихна се тя, докато той милваше косите ѝ и вдъхваше аромата им.- Дъщеря ти обаче настоява за своето, така че все пак ще трябва да се погрижим за обяда.
-   Каквото поиска моята принцеса.- Наведе се леко той, при което направи болезнена гримаса, и целуна издутия ѝ корем.- Гладна ли си, дъще?
-   Йомер, трябва вече да измислим име. Остават по- малко от два месеца до раждането!- Измрънка Дефне,
-   Знам, любима. Ще го решим, не се притеснявай.- Погледна я той в очите с любов.- Хайде първо да решим належащия въпрос.
-   И какъв е той?- Попита отнесено тя. Не отделяше очи от неговите.
-   Все още си същата!- Засмя се той.- Моята сладка Дефне- и се наведе леко да я целуне.
-   Как така съм същата, какво имаше предвид?- С интерес го погледна тя, опитваща се да се приближи за още една целувка.
-   Толкова бързо се разсейваш.- Смееше се той, докато избягваше устните ѝ.- И толкова красиво се изчервяваш- докосна с кокалчетата си страната ѝ.
-   Аааа Йомер!- Дръпна се тя.
-   Мисля, че казахте, че сте гладни, госпожо. Хайде да ви нахраним, защото дъщеря ми трябва да е здрава и силна, когато се роди.- Поведе я той за ръка към кухнята.
Йомер не отделяше поглед от нея, докато тя обикаляше напред назад между шкафовете, хладилника и котлона. Типично за Дефне, тя отказваше храна отвън, щом може да сготви нещо вкъщи. В момента приготвяше омлет и салата, докато съпругът ѝ стоеше на близкия стол и ѝ се радваше. Нахраниха се бързо, след което Дефне настоя Йомер да полегне. Той отказа да го направи без нея, защото и тя имаше нужда от почивка, затова двамата изкараха следобеда сгушени в огромното легло. Вечеряха отново в него, докато Дефне говореше с баба си и Нихан- естествено, без и думичка да спомене за случилото се. Нихан беше също бременна, но едва в третия месец, и това беше една от причините да звъни постоянно на Дефне. Исо беше вече почти на две, но това не пречеше на майка му да се вълнува за новото бебе, все едно ѝ е първо. След като приключи с разговора Дефне разчисти остатъците от вечерята и се мушна отново в леглото при него. Преразказа на Йомер за новостите в махалата, като например каква изненада бил подготвил Исо за годишнината им с Мелек, за новите съседи, които се били нанесли през три къщи от тяхната, предаде му поздрави от майстор Садри и го попита кога ще могат да посетят роднините ѝ.
-   Явно не и през следващия месец.- Отговори ѝ замислено Йомер.
-   И защо?- Попита учудено тя, сякаш отговора не беше очевиден.
-   Дефне, нали ти сама каза, че няма да им разказваме за катастрофата?!- Повдигна вежди Йомер, поглеждайки весело съпругата си.
-   Е и?- Все още се чудеше тя.
-   Ехо- размаха леко лявата си ръка Йомер, която беше цялата с гипс.- Това как ще им го обясним?
-   Охх ама съм и аз!- Удари се по челото Дефне, след което се засмя.
-   Разсеяната ми съпруга!- Засмя се Йомер, докато я притискаше с дясната си ръка към себе си.- И преди беше такава, но след като забременя си просто невероятна.
-   Лекарят те предупреди още тогава, че ще ти е трудно!- Смееше се и Дефне, отдавайки се на спомени.
Щом успя да се осъзнае малко от новината за бременността ѝ, Йомер поиска веднага да идат на лекар. Дефне със смях му обясни, че тъкмо от там идва и му показа снимки от видеозона. Съпругът ѝ се просълзи, докато тя му обясняваше че малката неясна точка, която му сочеше на мъглявата снимка, е синът или дъщеря им. Беше в средата на втория месец и имаше още доста време, докато разберат пола за бебето, но за никой от двамата това нямаше значение- важното беше да е здраво.
Седмица по- късно Йомер я придружи на консултацията при лекарката ѝ. Тя ги увери, че всичко с бебето е наред, изписа ѝ витамини и я помоли да се храни питателно, като избягва мазните и вредни храни. Обясни им също, че в третия месец може да се появи гадене сутрин, непоносимост към някои храни и миризми, както и честа проява на смяна на настроението, нервност и проблеми със съня, свързани с бушуването на хормоните ѝ. Предупреди и двамата да се заредят с търпение, защото дори и при най- леката бременност щяха да имат нужда от него.
Слава Богу, гаденето и непоносимостта бяха спестени на Дефне, но Йомер отнесе всички негативи от състоянието ѝ. Обикновено спокойната и тиха съпруга, която той познаваше и обичаше, през третия месец беше безследно изчезнала, заменена от вечно капризна и крещяща непозната, която беше заела мястото ѝ. Във фирмата редовно се чуваха недоволните ѝ викове, че чаят ѝ е прекалено горещ или прекалено студен, документите, които са ѝ донесли, са или неправилни, или пълни с грешки, беше ѝ или много топло, или много студено. Всички обикаляха на пръсти около нея, подсмихващи се, докато се питаха какво ли му е на шефа вкъщи. А там си беше истински ад: Йомер никога за нищо не можеше да ѝ угоди, Синан и Ясемин спряха да им идват нагости, както и нейното семейство, а тя само вървеше и мърмореше. Знаещ, че това е само временно състояние, съпругът ѝ стискаше зъби и запушваше уши за всичко, което тя казваше.
Трудно, но месецът изтече. Всички си отдъхнаха, когато старата, мила и любезна Дефне се завърна, сякаш нищо не е било. Всички, освен Йомер! Вярно, любимата му вече беше щастлива, любвеобилна и безкрайно спокойна, но. Винаги има по едно но. Сега тя вечно искаше нещо за хапване- независимо по кое време на денонощието, независимо какво ще е. Примери за разказване Йомер и Синан, защото и на него не му се размина, имаха много: как в 9 сутринта на Йомер му се наложи да издирва в цял Истанбул диня  /беше декември месец/; или в 10 вечерта ходи за сладолед, но не какъв да е, с а парченца ягода и банан, който продаваха единствено в сладкарница през два квартала; или как ходи късно вечерта да търси листа от цвекло, защото на Дефне ѝ се доядоха сърми, които тя приготвя до 2 през нощта и изяде почти половин тенджера. Донякъде той се забавляваше с всичко това, обичаше да ѝ угажда и да я глези, но не и когато това пречеше на работата му. Неведнъж и дваж му се налагаше да пропуска или отлага различни срещи и събрания, за да може да задоволи желанията и капризите на съпругата си. Тогава се ядосваше, но ако го попитаха сега за това, щеше да отрича до самия край.
В края на четвъртия месец най- после разбраха, че очакват дъщеря. Дефне нямаше да забрави никога умилението и любовта в очите на Йомер, докато гледаше мърдащото мъниче на екрана на видеозона и държеше здраво ръката ѝ. Новината, че бебето е момиче предизвика щастлива и горда усмивка на лицето му, което успокои много Дефне. Колкото и да ѝ повтаряше Йомер, че иска момиче, мъжете бяха всеизвестни с предпочитанията си първото им дете да е момче. Дъщеря им щеше да е желано и обичано бебе, чакано с нетърпение от обожаващия я вече баща. Самата Дефне беше много щастлива от новината, защото от дете си мечтаеше като порасне да си има момиченце, което да отгледа като малка принцеса, да ѝ даде всичко, което тя никога не бе успяла да има.
В следващите месеци положението се поуспокои, Дефне беше щастлива и двамата с Йомер се радваха на постоянно растящият ѝ корем. Ходеха заедно при лекарката, където Йомер не отделяше очи от монитора. Дефне започна да си тръгва по- рано от работа или въобще да не ходи, ако е прекалено уморена. Спеше повече, ядеше повече и вечно забравяше по нещо. Йомер постоянни се шегуваше с нея, прегръщаше я често и галеше корема ѝ с часове. Дефне обичаше да го слуша как говори на бебето, почти допрял устни до корема ѝ, смееше се, когато Йомер описваше как ще научи малката да кара колело или как ще я води в лунапарка, за да ядат захарен памук.
Връщайки се в настоящето, Дефне се завъртя и погледна вече спящия Йомер. Помилва го нежно по лицето, после отмести един непослушен кичур от челото му. Целуна го леко и прошепна до устните му „Обичам те”, след което отново постави глава на рамото му и сгушена в топлото му тяло, се предаде на съня.

Емине: Тате, в детската градина децата разказват, че тях са ги намерили в зеле или щъркела ги е донесъл. А аз как съм се появила?!
Йомер: Мммм.. ние теб те намерихме в ябълка  




И още едно бонбонче