Частни училища - информативна тема 16

  • 111 037
  • 742
  •   1
Отговори
# 315
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 229


Струва си! За мен парите похарчени за основно образование са по-важни от тези за средно или висше. Важно е как израства детето, в каква среда, как му се формира психиката. В добрите ЧУ (които държат на дисциплината и обучението) децата учат в спокойна и сигурна обстановка, получават стабилно образование, самочувствие, презентационни умения... формират се като стабилни личности, което им помага да се справят в бъдеще. Ако детето от 1 клас е тормозено от лоша дисциплина и едностранчиво преподаване ограничено до безумната програма на МОН, както е в (почти всички) ДУ, как ще се формира като личност и какво значение ще има гръмка титла от университета в CV-то му, ако психиката му е разстроена от тези първи години в училище.
Абсолютно. И за мен са най-смислено похарчените пари. Имам и голяма дъщеря, продукт на държавното ни образование. Огромна е разликата, поне засега, бих добавила към цитираното - и мотивацията.

# 316
  • Мнения: X
Това за изтормозените деца в държавните училища и на мен ми идва малко прекалено.

Мислила съм си често по въпроса и откровено казано, ако таксите за частно образование на двете ми деца означаваха, че ще се лишаваме от пътувания или важни за тях занимания и ще ни костват много финансово напрежение, сигурно щях да избера държавно училище плюс допълнителни спортни и други часове.

# 317
  • Мнения: 37
Това за изтормозените деца в държавните училища и на мен ми идва малко прекалено.

Мислила съм си често по въпроса и откровено казано, ако таксите за частно образование на двете ми деца означаваха, че ще се лишаваме от пътувания или важни за тях занимания и ще ни костват много финансово напрежение, сигурно щях да избера държавно училище плюс допълнителни спортни и други часове.


А децата Ви в частно или държавно училище учат в крайна сметка?

# 318
  • в страната на чудесата
  • Мнения: 8 613
Това, че детето е в частно училище не означава, че няма да е изтормозено. Атмосферата в класа много зависи от конкретния учител. И разбира се от средата. Много е по-вероятно в кварталното училище да има тормоз от други деца. Освен това толкова рядко може да се срещне мотивиран педагог, четящ, развиващ се... мислила съм си дали в ЧУ тези хора са повече. Имала съм щастието детето ми да попадне на такъв учител в ПБ, за жалост тя не издържа на училищната преса и "ръководството".

# 319
  • Мнения: 13 354
Моето е в частно, едно от т.нар. "най-желани", по-скоро по стечение на обстоятелствата и наличие на възможност, отколкото като съзнателно целеполагане и драпане натам.
Дотук не мога да кажа "съжалявам за решението си" (вече трета година е там), но въпреки това не смятам частното за панацея или да съм в еднозначен възторг, има доста трески за дялане, най-вече по отношение мотивацията на учителите (това, за което пише Лейката преди мен) и съответствието между амбиции и възможности (прави ми впечатление, че първите сериозно превъзхождат вторите и у родители, и у училищно ръководство).
Затова намирам смисъл и в поста на Dandelion. Може би в дългосрочен план (дете в гимназиална възраст, в университетска, във фазата на самостоятелен живот), човек може да си даде по-ясно сметка кое как е, не знам.

---
Когато детето ми кандидатства в това училище, си позволих леката ексцентричност да напиша като отговор на един от въпросите цитата от Марк Твен "никога не допуснах училището да попречи на образованието ми" (който много пъти е работил за мен самата). Все още съм на това мнение. За мое съжаление, и в това училище не успяват да компенсират ефекта от програмите и учебниците на МОН. Всичко, което учат, освен математиката е гОла вОда. Не знам другите родители как търпят децата им да се занимават с такива тъпотии и ненужности Simple Smile

Последна редакция: ср, 22 фев 2017, 17:22 от Параход

# 320
  • Мнения: 6 640
Данделиън, за моя изненада, приемът в хубаво ДУ е съизмерим по трудност с приема в добро ЧУ, като част от критериите са много ограничетелни. От тази гл.т. не знам дали бих била в положение "да избирам" ДУ, май ЧУ дават по-големи възможности за избор. В ДУ си го представям по-скоро да ми се получи с контакти и дарения.

# 321
  • Мнения: X
Данделиън, за моя изненада, приемът в хубаво ДУ е съизмерим по трудност с приема в добро ЧУ, като част от критериите са много ограничетелни. От тази гл.т. не знам дали бих била в положение "да избирам" ДУ, май ЧУ дават по-големи възможности за избор. В ДУ си го представям по-скоро да ми се получи с контакти и дарения.

Между другото, преди години точно това беше една от причините да се засилим към частна детска градина, а после и частно училище. Не можех да си представя да предлагам подкупи на директори, да търся връзки или да спя в двора на училището. С което не казвам, че задължително така става приемът в ДУ, просто аз така си го представях.

# 322
  • Мнения: 13 354
Не можех да си представя да предлагам подкупи на директори, да търся връзки или да спя в двора на училището. С което не казвам, че задължително така става приемът в ДУ, просто аз така си го представях.
+25  Mr. Green

# 323
  • Мнения: 37
Данделиън, за моя изненада, приемът в хубаво ДУ е съизмерим по трудност с приема в добро ЧУ, като част от критериите са много ограничетелни. От тази гл.т. не знам дали бих била в положение "да избирам" ДУ, май ЧУ дават по-големи възможности за избор. В ДУ си го представям по-скоро да ми се получи с контакти и дарения.

Ние всъщност се насочихме към ЧУ именно защото шансовете ни за прилично, повтарям прилично, а не супер ДУ, са сведени почти до нула след гениалните нови критерии на общината за райониране, които те закрепостяват към най-близкото квартално училище, независимо, че то може да е най-посредственото в околността и нито родители, нито дете да искат да ходят там.  За да имаме шанс за по-нормално ДУ, трябва да си сменя адресната регистрация и личната карта изкуствено и лъжливо буквално с адрес на някой познат до входа на самото училище, да търся връзки с директора, да дам дарение и т.н, все неща, за които нито имам желание, нито време, нито сили и дори ме отвращават.  Та ако имах някаква сигурност и гаранция за някои от приличните ДУ, едва ли щях на всяка цена да напираме за ЧУ. Но общината, МОН и самите училища са се погрижили да нямаме особен, да не кажа никакъв избор, макар че живея в един от най-скъпите квартали на София, плащам доста високи местни данъци и лични такива и държавата нито лев не е дала до момента за моето дете под каквато и да е форма... Само аз давам на държавата... Така че се въртим в омагьосан кръг като мухи и затова сме на този хал като цяло...Терзание за родители и чудене кое е най-добро...

# 324
  • Мнения: 13 354
Bglady,
извън това, което пишеш ти и Dandelion по-горе, при нас везните за окончателен избор наклониха някакви съвсем практични фактори, които може за друг да нямат никаква стойност, но за нас имаха.
Например, че живеем точно до въпросното частно училище (реално то ни е по-близо от всяко държавно, дори това по район) и детето няма да пътува. Също че и двамата родители сме с този профил на обучение (дори един от известните им учители в гимназиалния курс е преподавал на единия от нас) и познаваме добре спецификата, плюсовете и минусите му (всъщност минуси особени не се откриха).

Обаче, в момента конкуренцията за тези 2-3 училища е така зверски нараснала, че ако като мен си гледал само едно-единствено частно, трябва да имаш и вариант за държавно в ръкава... в случай, че не приемат детето.

# 325
  • в страната на чудесата
  • Мнения: 8 613
МОН е неизбежим. Но все пак малко са родителите, които биха потърсили алтернатива, а тапията да мине в самостоятелна подготовка. Аз за себе си не знам къде е баланса. Освен това се страхувам, че търсенето ни води в крайна сметка от трън та на глог, като следващото училище е по-добро в едно отношение, катастрофа - в друго...
Мисля, че все пак учителят е най-важен - един смислен учител може да намери нещо ценно и в най-голямата МОН-ка тъпотия и да я представи така, че да има смисъл. Но се иска така дефицитните интелект, морал, човеколюбие и баланс.

# 326
  • Мнения: 13 354
Освен това се страхувам, че търсенето ни води в крайна сметка от трън та на глог
Ох Simple Smile колко пъти съм си го мислила.

Понятието "добър учител", "смислен учител", "учителят е по-важен от училището" го срещам често в бг-мама и никога, никога не съм го срещала в живота извън нея.
Досега детето ми не е имало такъв по моите критерии, а са му преподавали много учители (много като за начален курс; да кажем 5-6, без извънкласните форми). Аз помня неколцина от своите учители преди 25-30 години и определено съм научила нещо от 1-2-ма от тях, но не бих казала, че дори един споменавам с възторг и почитание. Може би изискванията ми са твърде високи, а може би просто нямам късмет.

# 327
  • Мнения: 37
Освен това се страхувам, че търсенето ни води в крайна сметка от трън та на глог
Ох Simple Smile колко пъти съм си го мислила.

Понятието "добър учител", "смислен учител", "учителят е по-важен от училището" го срещам често в бг-мама и никога, никога не съм го срещала в живота извън нея.
Досега детето ми не е имало такъв по моите критерии, а са му преподавали много учители (много като за начален курс; да кажем 5-6, без извънкласните форми). Аз помня неколцина от своите учители преди 25-30 години и определено съм научила нещо от 1-2-ма от тях, но не бих казала, че дори един споменавам с възторг и почитание. Може би изискванията ми са твърде високи, а може би просто нямам късмет.


В едно от много търсените ДУ - 107мо, където напливът е огромен също, когато отидох на ден на отворените врати миналата година, директорката се държа просто отвратително с родителите, направи напълно целенасочено всичко възможно да ни отблъсне и разгони и категорично отряза всякакви въпроси от типа можем ли да изберем ние учител за детето в първи клас. Катерогирчно НЕ, каза. А общото мнение е, че до 4ти клас основно значение има учителят, класната. Тоест и да има свестен учител из няколкото класа в ДУ -  добър, мотивиран и т.н качества, аз нямам правото да го избера точно него/нея, а ще тръпна в очакване и надежда, разчитайки на късмета ни..И ако не - 4 години да му мислим...  Разбирам, че и в ЧУ невинаги такъв избор е възможен и позволен, но си мисля поне и се предполага, че горе-долу учителите са подбрани да са на приблизително едно ниво, та който и да се падне, да няма драстични разлики... Не знам..

# 328
  • в страната на чудесата
  • Мнения: 8 613
Оооо аз съвсем не искам да кажа някой, който ще е на пиедестал и така до края на институционализираното образование. Имам предвид един мил човек, който е запазил капацитета си да разсъждава смислено, да си задава въпроси и да изпитва уважение към другите хора, човек, който може да е справедлив и има чувство за хумор. Толкоз. В целия ми опит в България, детето ми само веднъж имаше такъв човек за учител. Е, имаше си кусури. От сегашната ми гледна точка - незначителни. но това също е характерно - когато не срещаш по-добро, негативите на предходното избледняват...

# 329
  • Sofiq
  • Мнения: 723
При нас изборът на училище беше доста ограничен. Държавните до нас не стават за нищо, освен  ако детето не иска да се научи да пуши и пие бира още в начален курс. Наблизо нямахме и особен вариант за училище с усилено изучаване на желания профил. Изборът остана само ЧУ. По случайност, имаше едно наблизо, за което бяхме получили добри отзиви. Оказа се,че като родители имахме доста идеализирани представи за това що е то училището, пък било то и частно. Сега, ако трябва да дам оценка, не мисля че училището оправда повечето от очакванията ни, но държавното със сигурност нямаше да ги оправдае. МОН не може да се прескочи (не знам дали в някое прогресивно не може), материалът е много и несъобразен с децата. В самото ЧУ специализираната подготовка не отговори на изискванията ми. Особено в графата индивидуална работа и във възпитанието(преподавателите образоват, те не възпитават).
Но пък, смея и дакажа,че все детето научи много и парите ми не са отишли напразно. Успех на всички с избора на ЧУ, като цяло са добри и няма да съжалявате.

Общи условия

Активация на акаунт