Частни училища - информативна тема 16

Помпането е само и единствено умножител на капацитета на детето, а не някакво чудо. Ако ходи на курсове и учи усилено едно дете ще си подобри капацитета да кажем с приблизително 50% (примерно). От което следва, че ако имаме дете със 100% капацитет и дете със 70% капацитет, се получават тези варианти:
- Никое дете не го помпат, респективно печели онова с по-високия капацитет.
- Детето със 100% не прави нищо, а другото го помпат, респективно то задминава онова с капацитета.
- И двете деца биват помпани и тогава напомпаното до 150% пак бие онова, напомпано до 105%, даже по-убедително. Това е масовият случай, защото по-надарените не си дават аванса.
- Онова със 100% го помпат, а онова със 70% не. Тогава разликата става космическа.

Та толкова за помпането. Преди го написах по-завоалирано, сега го разписах в детайли. Написаното от мен покрива и твоята позиция, но в по-разширен обем и изводът е, че помпането дава предимство на по-ненадарените само ако по-надарените не се помпат също. То е като в спорта - всички тренират, всички се допингират и накрая пак по-надарените печелят. По-ненадарените могат да спечелят само, ако открият нещо ново и различно, което другите не познават и не правят. Но това трае от ден до пладне и затова нормалната ситуация общо взето се запазва, но на по-високо ниво. И учители, курсове и ЧУ печелят от истерията.

Знам, така е, със сина ми навремето оглеждахме внимателно този вариант.
И все пак, там кандидатстват грубо около 400 деца за 100-тина места, голяма част от приетите се отказват по-нататък, изобщо съотношението се доближава повече до 3:1, отколкото 10:1 за така наречените елитни гимназии.

Но, слава богу, това още едни седем години няма да го мисля 

Значи, така е.... аз не случайно някъде по-горе казах нещо за амбициозни родители.. Дори със съжаление слагам и себе си в това число, макар и не съвсем...  

Но истината е, е се намираме в един омагьосан кръг, от който няма излизане - общество без ценности, училище без авторитет, масова профанизация на хората.... и т.н..... мога да продължавам.
В опита си да избягат от това, да дадат на децата си добър старт в живота, много от родителите минаваме в другата крайност.... Просто и елементарно - това е проблемът от който тръгваме ...
Да, клиширано е, Русалке, но това е положението. Едните нямат детство, защото родителите го ограбват в подготовка за кандидатстване, например. Другите нямат детство, защото де факто са лишени от родителско обич и  грижа, нямат подкрепа на родители, нямат финансова сигурност и стабилност.... Е, не всички, но по-голямата част са така. Много малко родители могат да си позволят да осигурят истинско детство - без телефоните и таблетите, без TV агресията, с игра по поляни, дворове и сред природа например....
Затова се опитваме да компенсираме поне с добро (според нашите представи) образование ....  

Много точно.....

Освен ако в описаната ти схема не се вмести едно ненапомпано, но с подобаващ капацитет от страна на родителите. И изпреварва и това с капацитета и това без капацитет, но напомпано. 

Още по-лесно е. Кандидатстват около 430-450 деца, а приемат 200.

Аз с малката мноооого се чудя дали да влизам в цирка 7 клас, ама май-май хич няма да сглупявам. Като гледам държавните елитни как са се устремили надолу, а в АК нямам намерение да я пращам, щото американската диплома не ми е ценна...
Съгласна съм напълно с ЧС. Писнало ми е от свръхамбициозни майчета, дето отглеждат бъдещите Кондолиза Райз и Стив Джобс и са решили, че да готвят децата си за приемен изпит в ПУК е върха на сладоледа. Добре, че не съм дете на някоя такава.

Това просто е съвсем отделен случай, макар да е често срещан. Но темата е за друго.

Аз тук не бих се съгласил само с обобщението, че курсовете помпат с 50% всички деца. Колко може да бъде напомпано дете с капацитет 100%? Ако това дете е в прилично училище, независимо дали държавно или не, то значи знае материала на 100% или близко до 100% и ако приемем, че не целият материал се обхваща в училище, все пак курсовете не биха му дали повече от допълнителни примерно 10%, останалото е просто невъзможно. Ако курсовете го докарваха до 150%, тогава трябва да приемем, че 1/3 от материала не се преподава в училище и може да се научи само на курсове, а това е невероятно. Така че максимумът е примерно 110%,  защото на тези курсове те не учат интеграли и диференциално смятане в 7 клас, нали? На един отличник, дете с капацитет 100%, курсът би дал примерно 10% отгоре.

Какво става с детето с капацитет 70%. Тогава то и от курса ще извлече 70% полза, нали толкова му е капацитетът. Тоест от липсващите му 30% до 100 то ще вземе 70%, тоест 21%, и от останалите 10%, които курсът надгражда над 100-те, ще вземе още 7.
Тоест дете с капацитет 70% курсът ще го докара до 99% и то пак ще бъде по-назад от детето с капацитет 100%, дори и без последното да ходи на курсове.

От друга страна, съвестно и ученолюбиво дете с капацитет примерно 60%, като нищо може да извлече от курса много повече, примерно още 40%, тоест не може в никакъв случай да се обобщи, че различните деца ще извлекат еднаква полза от курса. На един отличник, усвоил отлично в училище материала, курсът просто няма как да му даде 50% отгоре, курсът е пак върху същия материал.

Но да, и по моите сметки излиза, че дете с 80% капацитет, ходещо на курсове, би надминало такова със 100% капацитет, което не ходи. Но това са в голяма степен приблизителни допускания и не би могло да се оформи математически модел по тях, а ако би могло, той при всички случай би бил много по-сложен от такива бакалски сметки.

Мецане, Черна Станция условно е упоменала проценти. Няма как да се обобщи кой с колко дръпва след курсове. Има във форума  и застъпници на тезата, че курсовете водят до регрес.  Но в най-общия случай при отличниците става дума за форма на презастраховане. Вижда такова дете (родителите му по-скоро), че останалите ходят и си връзва гащите с едно курсче за придобиване на повече рутина  и научаване на някоя и друга хитринка. И евентуалната преднина за наборчето му  от курса с известни пропуски и/или по-малък потенциал се стопява. И тогава класирането пак изглежда така, както би изглеждало , ако и двете деца разчитаха само на училищната подготовка. Но на никого не му се рискува да провери верността на подбна теза и затова пуска детето на курс. Порочен кръг, в който по горната причина участват и деца от ЧУ. Ходенето на курс не е непременно свързано с неусвоен материал и нужда от запълване на пропуски. Има го точно този елемент на презастраховане, на овладяване на смътния страх, че може да бъдеш задминат от хора, подготвящи се допълнително и извън училище.

И кой е единственият печеливш от всичко това?
или както се казва Qui bono?

Ама ти ме изумяваш с това буквално възприемане на написаното от мен:lol: Всички цитирани от мен проценти са чисто илюстративни и служат само за демонстрация на идеята. И естествено, че не са точни. И пак естествено, че в уравнението има много повече променливи - мотивация, устойчивост на стрес, зона на насищане на знанията и какво ли не. Но принципът е този - ако всички ходят на уроци ( а те ходят, защото никой не иска да го изпреварят) по-надарените деца пак печелят в конкурентната борба, което доказва, че смисъл от уроците за по-ненадарените няма. Само се въртят едни пари. Но, също толкова естествено, никой не се примирява и не си признава, че е по-ненадарен, и затова мелницата на уроците се върти


Всъщност стопяването на разликата е заблуждаващо, когато класирането се решава от стотни и хилядни Има един фундаментален природен принцип за удвояване (или утрояване, или вдигане на квадрат, да не ме апострофирате сега пак ) на усилията/цената за изкачване на всяко следващо стъпало.
Не звучи много ясно и ще дам пример:
Имаме един завод без никакви системи за очистване и той бълва замърсители на 100%. Инвестираме Х пари и замърсяванията спадат с 50%. После инвестираме още Х пари, но замърсяванията спадат само с 25%. После инвестираме още Х пари, но ефектът е само 12,5%. И така нататък, когато се оказва, че са нужни огромни разходи за минимален ефект. И когато става дума за екология нещата си губят смисъла от един момент нататък. Обаче в състезанията не е съвсем така, защото при еднакви усилия почващото от 50% дете ще скочи с 30% примерно, а почващото от 100% само с 5%, обаче тези 5% се равняват на решаващите стотни за класиране. И за да може детето с начални 50% да настигне другото ще му трябват десеторни усилия, ако изобщо може да стане работата. Просто с всяко следващо удвояване на усилията разликата ще се стапя с все по-малко и по-малко и ще стане нещо като парадокса за Ахил и костенурката   И точно затова има смисъл от курсове и за отличниците, нищо че прогресът им  наглед ще е минимален - минимален, ама решаващ

С уговорката, че имам наблюдения само за началните класове, но вече виждам как бързо се разслояват децата на такива, които ходят на курсове и които не ходят. Тези, които не ходят, с течение на времето стават все по-ненадарени, съдейки по резултатите от математическите състезания.

Естествено, че има разлика.  Няма начин да не е така, защото и гений не може сам да измисли всичко, без да му е показано. Но аз говоря за обикновени деца, ходещи на курсове, и надарени деца, ходещи на курсове. И, вервай ми, в основното училище нещата стават със зубрене и помпане, ама в 9-12 клас талантът си казва думата. И 24 часа на ден да учи едно ненадарено дете няма да влезе в националния отбор по математика.

В сила е и обратното. Може да си страшно талантлив, не се ли подготвяш при точните хора, пак няма да влезеш там.