След родилна депресия - как се справихте?

Абе... Млечните се изключват напълно от диетата само при диагностицирана АБКМ - ограничения за здрави бебета се правят... ама при прием на над литър мляко дневно Дават ги от Американската академия по педиатрия, щото там яко се надига млякото с туби.
Обикновен шоколад съдържа десетки пъти по-малко кофеин от кафето - а и кафе не е напълно забранено, а само трябва мярка. Ти няма да ядеш двеста грама шоколад на ден с литър мляко, нали, а 2-3 блокчета с една чаша. Ако изпадаш в подобни крайности, наистина трудно ще се отървеш от депресията. Похвално е, че си спряла цигарите, те наистина вредят на бебето, но няма нужда да спираш и живеенето. С изключение на цигари, наркотици и алкохол (чаша бира или вино след кърмене инцидентно може), няма никакви експлицитни забрани при здрава майка и здраво доносено бебе, никакви!
 
П.П. Между другото, за алергиите е обратното от няколко години вече. Повече и по-ранна експозиция - по-нисък риск в бъдеще. Ма учебниците у нас са стари, както обикновено.

Щеше да е похвално, ако не беше пушила по време на бременността.

E ми не е трябвало, да. Ама е късно да я обвиняваш. Няма нужда да вкарваш допълнителни нравоучения на жена в лабилно психическо и физическо състояние.
Но и не е редно да свръхкомпенсира за пушенето през бременността с ненужни забрани сега.

Е, ти няма да ги даваш на бебето, нали?
Спри с домашната работа. Къщата няма да мухляса и да потънете в мръсотия, ако не чистиш всеки ден или през ден.
Първият път ми беше много трудно. И аз така висях на ръцете на майка ми и съпруга ми. Ревях, че не мога да стана да изкъпя бебето, да сложа масата и какво ли още не. Измъкването беше много трудно, отне ми повече от месец.
Като гърмян заек този път се справих доста по-лесно. Не правех нищо освен да гледам бебето. Кърмех легнала, заспивах с него, преобличах го и го къпех. Пране, гладене, готвене, честене и всякакви други подобни за две седмици делегирах на обкръжението. Мога да ти кажа, че се възстанових много по-бързо ( въпреки, че бях с ревизия на секциото и множество кръвонасядания) и бях много по-спокойна. На съм се ограничавала в яденето, кафе пиех по едно сутрин, кърмех на поискване, малкия спеше при мен понякога, спрях да робувам на всякакви режими и ограничения.
Ще се справиш, почивай си повече и се грижи за себе си. Успех!
.

Няма начин просто след раждане да "ошетвам" или да "се стягам". Айде нема нужда. Направо понякога незнам на кого се ядосвам повече - на мъжете, дето очакват такива простотии, или на жените дето се връзват на такива мъже 

При здрава майка и здраво бебе, няма нищо, което да трябва да ограничиш в храненето си. Незнам от къде ти наливат такива идеи, но те ментят. Познато ми е: роднина лекар изрази искрена изненада, че пия газирано (явно газира кърмата, знам ли). Ако се връзвах на роднини и познати, трябваше да живея на хляб и вода 
Мъжа ти вярвам не е сакат, нито спънат, че да не може да оперира с пералня и прахосмукачка. А едни тъпи бъркани яйца или да поръча пица все ще смогне. Както и преди мен са писали, близо месец и отгоре не пипах нищо, половинката вършеше всичко, а след това доста лежерно го давах с домакинстването.

Газираното не го препоръчват заради възможни колики, но не знам дали действително оказва влияние на бебето.

За цигарите - опитах да ги спра, наистина. Но получавах контракции. И лекарите ми казаха да не ги спирам напълно да не направя беля. Преди да забременея пушех по 1-1,5 кутии. Бременна пушех 3-5 цигари на ден, и то не целите. И пак се самобичувам, че изобщо ги бях почнала навремето.
Под 'ошетване' имам предвид да избъфша праха на 1 етажерка, да изпера 3 чифта чорапи и да изваря помпи, шишета и т.н. в голямата тенджера. И то по моя инициатива. Помагат ми мн, ама ми става криво, че аз сама не мога нищо и вс се въртят на пета покрай мен... Майка ми, приятелят ми, баба ми... А има жени, които се справят сам самички, А аз не мога даже да изкъпя малкия...

Аз почти не съм къпала бебето, камо ли в началото, Таткото я пое тази задача.Аз бих била много щастлива да има кой да ми помага,щом можеш почивай и не го мисли много,много.

Как точно се въртят на пета? Двама здрави възрастни би трябвало да свършат основните задачи за деня (готвене, разтребване, една пералня) за по-малко от два часа. Това никакво въртене на пета не е. Това са си нормални и леки дейности за нормални хора.

Ти ако имаше дъщеря, как щеше да я гледаш, като роди? Много ясно, че ще й кажеш да ляга и да не се занимава с глупости.

Бебето може да го къпеш и веднъж на три дни. Третото си бебе ми дойде настроението да я къпя някъде на 3 седмична възраст, може и на месец да беше. Дотогава- позабърсване с мокър памук е съвсем достатъчно. Новородените не се мърсят, освен под памперса и зад ушите от млякото. Така че хич не го почвай балета с пренасяне на легени и къпане на едно бебе от трима човека.

Много хубави съвети са ти дали, дано да послушаш някои от тях, макар че съдейки по себе си, се съмнявам. И аз се тръшках и ревях с първото бебе - как бабата може да го приспи, а аз не о, ужас, какво ще правим сега??? Как така друг ще ми носи сготвено, аз да не съм саката?? За какво ми е да идва свекърва да помага, аз голяма жена ли съм или какво?? Идваше жената всеки ден след работа и аз това го възприемах като лично предизвикателство, да съм ошетала всичко и тя като дойде да няма какво да прави  Идиот бе, идиот!

И всички приказки как трябва да си почивам, да се възстановявам, да спя, когато бебето спи (това ми звучеше кощунствено, как ще спя, че нали точно тогава мога да си свърша всичката работа???) - просто ми минаваха покрай ушите като някаква научна фантастика или приказки на луди хора.

Е, мина и отмина тоя период де, ама няколко месеца бях зомбясала, без реално да има причина за това. После започнах да си чета и да гледам сериалчета и поживнах леко.  Явно човек трябва да си го преживее, няма как да му се налее с фуния. 

Защото с второто си действах точно като в постовете на Сирен - хем имах и ученик , който сменяше училището и му беше трудно и имаше нужда от внимание. Иначе - изчетох цяла библиотека леки книжки - чиклети, трилърчета, хумористични, все неща, които иначе няма да погледна, но тогава половината ми мозъчна клетка ги възприемаше прекрасно  И кафе пиех сутрин, и шоколад си ядях и като цяло не съм се ограничавала драматично с нищо, освен с алкохола, разбира се.

Чистенето - мъжете през уикенда; готвенето - гледах да има нещо на обяд и ранна вечеря за сина ми, без да се престаравам, иначе вечер докато приспивам бебето, мъжът ми забъркваше нещо и като дребната заспеше отивахме да вечеряме, та успявахме и малко време само двамата да прекараме.

А колко вечери сме си се размотавали лежерно, аз на дивана, бебето спи в мен, гледаме тихичко филм и син и мъж се въртят наоколо и ми носят вечеря, вода, гризики (щото бебе у мен спи, не мога да ставам я  ).

И да забраниш у вас употребата на израза "да се стегнеш", защото е за бой мъжа ти. Няма да се стягаш точно сега.

Аз направо ще повярвам, че жената наистина е лекар- няма други хора, толкова лишени от прагматична, традиционна здравна култура. Това как ще се възстановиш от раждане може да ти определи здравето за цял живот- дали ще си стигнеш нормалното състояние или оттук нататък ще си влачиш n на брой проблемчета. Старите хора са си го казали- 40 дни се лежи.

Днес било Антоновден- колкото повече почива и лежи човек, толкова по-здрав щял да бъде цяла година. Да се погрижим за здравето си!

Бих препоръчала по най-бързия начин да си уговориш кафе с някоя приятелка навън. И не, няма да говорите за деца през това време. Ако щете обсъждайте латино сериали. И кафето да стане традиция, поне веднъж седмично.

Храна може да се поръчва готова, никой не е умрял от това. Стерилизирането на шишетата може и таткото да го направи, няма да му изпадат ръцете. Чорапите ги пере пералнята.

Да се стегнела, виж го ти.

Аз пък бих препоръчвала изобщо да не излиза на студа. Не знам защо, но миналата година след раждането студът ми влияеше много зле. И без това защитните ти сили са на нулата и под нулата, няма смисъл да си излагаш тялото на още стрес. Нека приятелката дойде у дома и да не носи вируси, а тортичка.

И аз не я харесвам тая фраза "да се стегне". Може да не можеш да се стегнеш и тогава какво? Таткото като припира да се мести- да стяга торбите, да нареди квартирата и само да ти донесе чехличките.

Това в момента дори не е депресия, а си е baby blues. Все едно имаш грип- като си с грип нали не рипаш да домакинстваш...но ако не си починеш и тялото не се излекува само, ще стигнеш и до депресия.

То па все едно кафетата с приятелки, и то в сезон, в който не може да си покажеш носа на открито, са някаква панацея. Жената едвам се държи на крака след тежко раждане, иска да си почива, а не да се развява по улиците.
Кафетата след месец-два-три ще дойдат на дневен ред.

Но за фрази като "стегни се" човек убивам. Това означава, че отсрещният е търтей без капка емпатия.

Съгласна съм, че времето не е хич за излизане, но и авторката сигурно се задушава между стените вече. А има още половин зима да ги гледа. Смяната на обстановката понякога прави чудеса, ако ще и за час само да е. Просто човек някак поглежда с други очи, че животът съвсем не е толкова черен и си продължава и има защо да се живее.