установява го с едно скорошно изследване Karl Heinrich Brisch, завеждащ отделението по психосоматична медицина към педиатричната болница към университета в Мюнхен, беше публикувано в SDD. Има и други, разбира се. Специално това е било разработено, за да докаже пораженията върху бебешкия мозък, когато бебето се оставя да плаче, вкл. при т.нар. методи на "приучване". Не че това ще впечатли бабите, едно си баба знае...
И никаква следа от зъби на хоризонта, а днес е и мъгливо
Гледането на бебе си е нонстоп learning curve...
), опознава... Ако не плачеше за ръце, нямаше да го разнасям, но не искам да го приучавам и да го уча на "дисциплина" като го оставя да плаче до сълзи и хълцане, само защото "не трябва" да се учи на ръце. Предпочитам да го вдигна, да направим обиколка на апартамента и след това да го оставя някъде
Напоследък обаче се занимава повече с играчките, мисля че сам ще се "отбие" от този навик
Утре сме на гастроентеролог и ще му задам куп въпроси.
Аз съм абсолютно против бебето да се оплаква и да не се откликва, просто за мен панацея няма, потребностите са много, индивидуални и могат да се моделират, култивират и да прогресират.
т.к. през нощта направо я изкъпах с мляко. Пръска като фонтан и от легналата поза. Закрепихме положението засега и ограничавам стимулацията със сукане "биберон"...
Поне е вече много осъзната и не й се стачкува, плюе, лигави се, дърпа се, но пак се връща. А и й стигат няколко цокания, после го издърпвам. Давам й да е доволна, истината е в баланса, ама да се постигне...
Препоръчани теми