Бъдещи първокласници 2017 - 2018 г.

А има и такива деца, които разчитат на някой друг да се занимава с тях и за себе си на нищо не разчитат.
Та трябва да се внимава с крайностите и детето да се приучава плавно на самостоятелност и отговорност в образователния процес. 

Мама Ру, обзалагам се, че само след половин година ще имаш други възгледи за образованието и ще разбереш, че първи клас далеч не е само ченгелчета и чертички. Личи си, че това дете ти е първо. В първи клас се поставят основите и като се има впредвид, че в повечето учебници липсват обяснения, много скоро ще разбереш колко е важно нещата да не се изпускат навреме. Това, което децата преписват от дъската бе готовите решения, които нсй- често им се дават вместо да ги научат да мислят. Математиката до 20 не е просто бакалски смятане и като се стигне до задачи от типа на: аз и ти имаме общо 8 бонбона, но ти имаш с два повече от мен - колко са твоите бонбони? И повярвай ми, повечето деца дори не могат да си представят алгоритъма, защото то не е като да събереш 2 + 5, а трябва мислене - та кел файда като някой ти напише задачата на дъската и децата просто я препишат. А домашните няма да са по една задача и няма кой да ги чака. И по граматика има доста примери - да, почват със звуков анализ, ама вече не е като в детската на думички като агне и къща, а основно са завъртяни думички като прийом, дзвиска и кощрява, които на повечето деца нищо не им говорят. И като започнат правилата за проверка на ударени и на ударени гласни или съгласни дето ги няма в буквара ( нашите навремето бяха на Булвест) става едно пълно мазало. А колкото до уикендите, госпожите обикновено дават доволно домашно за събота и неделя, както и разни проекти, така че време съвсем няма да ви остава да наваксвате. Съвсем добронамерен съвет - следи овреме и поупражнявай с нещо допълнително, това може да значи и във вид на игра, не непременно върху лист хартия. Пък и досега не съм срещала дете дето занималнята да му е развила самостоятелността - обикновено се получава точно обратното. И нека да имаме повече уважение към учителите на децата ни, да не омаловажаваме техния труд - те не са виновни, че системата е такава. А и винаги си личи когато с едно дете се работи - повярвай ми, няма успешен ученик без успешен тандем ичител- дете- родител.

Mama Ru, не беше към теб моя коментар.

По въпроса не съм решила дали ще оставяме или вземаме раницата. Нашето училище е буквално на 5 минути от нас.
Класната каза, че винаги можем да си вземем папките по основните предмети за да видим напредък/изоставяне, до къде сме с уроците и т.н.
Ние сме целодневна форма на обучение, като аз също нямам нито силите, нито времето вечер да залягам над учебници и тетрадки. Ще разчитам детето да споделя, а събота и неделя да наваксваме пропуските, ако има такива (включително и след училище).
Винаги трябва да има обратна връзка учител-дете-родител.
На мен също ми е първо и единствено за сега дете. Може и да греша, времето ще покаже в последствие.

Възможно е, но прекаленото натоварване и притискане на толкова малки деца, които тепърва ще изграждат психическа устойчивост постига точно обратния ефект - отвращение от ученето, преумора и в гимназията /масовата, а не елитната/ вече почти не учат, търсят нещо наготово от интернет, не умеят да мислят, да се изразяват, да напишат текст /тази задача директно се прескача/.

През 80-те, когато аз ходех на училище имахме по 1 учебник, 1 учебна тетрадка и 1 тетрадка за работа в клас. Нямахме безкрайни домашни, които да отнемат единствения ни почивен ден /аз съм от шестдневната учебна седмица/, нямаше интернет, но пак половината клас от кварталното училище продължихме в елитни училища и не просто бяхме отличници, но и знаехме.

Да видим как ще премине тази година. Ако е нужно ще борим системата и ще се приспособяваме,  най-важното за мен е детето ми да ходи с желание на училище и да е здраво.

Бърди, понякога и аз прекалявам, та за това.

Толкова много неща са в уравнението...
Дали учителката дава много домашни - нашата не дава, само за ваканциите и то е повече от прилично, не е нещо прекалено. Но на племницата й дават адски много и майка й яко е изнервена.
Дали детето е по-самостоятелно или не - каката ми е ок, помни, не губи неща, организирана е, сравнително бързо влезе в ритъм. Синът обаче е друга бира и отсега ме тресе нервата какво ще се случва. Най-общо - той е блейка. А и е по-свит като цяло т.е. ако нещо не разбере, едва ли ще попита. И докато с каката му можех да си позволя да попретупвам нещата, с него се съмнявам така да се получи.
Та като се почне с цялата одисея, ще се напипа верния ритъм. Нито върви да му висиш на главата на детето, ако то е оправно. Нито пък върви да го оставиш само, ако е по-бавничко.

За мен нормалната процедура в 1 клас представлява вечер да прегледаме заедно с детето всички папки, за да видим дали е останало ненаписано домашно, дали има драсканици, нещо сгрешено или неразбрано. Изобщо не става дума за учене и писане продължително време, а за бърза проверка и дописване, ако е необходимо.

----
Първокласник влиза при лекаря в училище:
- От какво се оплакваш, малкия?
- От мама...

 

За съжаление, единствено Manzhelka разбра какво имам предвид.
Морал не чета на НИКОГО, никого не съдя за начина, по който си гледа, учи или възпитава детето. Просто споделих нещо, което ми прави впечатление. Аз съм в училище по около 9 часа на ден, така че определено не е вярно общоприетото мислене, че учителите работят 4 или 5 часа. Аз също имам две деца и трябва да обръщам внимание и на двете. Никъде не съм написала, че трябва детето да пише и учи всяка вечер...Но този разговор го водя n пъти с родители и получавам Вашия отговор. Така че...не се учудвам, изобщо даже Здрави да са дечицата е най-важното. А тандемът учител-родител дано някой хубав ден да се сработи. Силно се надявам.

Е, аз пък имам син, който завърши сега 10ти клас, така че имам доста опит от другата страна и не говоря наизуст.

Гергана, Вие попитахте дали на родителите, чиито деца ще оставят раниците си в училище няма да ни е гузно. Не, няма да ми е гузно. Имам 17 години педагогически стаж. Работила съм в обикновени, а не елитни училища, някои с 80-90% деца от малцинствата, смесени класове... Знам колко е важно обучението в началния курс, знам и как едно дете може да обича или да мрази училището. Искам детето ми да обича училището. Искам да ходи с желание. И ако вечер не я карам да дописва и доучва по не знам колко си задачи, по N на брой помагала това прави ли ме незаинтересован родител? И ако програмата е безумна - фонетичен анализ в първи клас , задачи с две неизвестни и т.н трябва ли да се примиряваме с това безумие и да притискаме децата още от първата година в училище. Сега си обяснявам защо гимназистите масово не знаят таблицата за умножение или не могат да смятат без калкулатор. Защото в първи клас вместо "бакалски" сметки до 20, са ги учили на алгоритми, но не са имали родители математици, които да им висят над главите по цели нощи. Учили са звукови модели, вместо да се учат да разказват и преразказват. А географията им е тъмна Индия. И не омаловажавам труда на учителите, най-малкото на началните. Добрият учител, ще постави основите и без безумни домашни, отнемащи уикенда на децата, и без безброй помагала.

Предлагам да приключим тази тема. Пак казвам, всеки знае най-добре за себе си и детето си. Не ме разбрахте, за което се извинявам. Не съм имала предвид под заинтересованост към учебния процес да карате децата да учат и пишат през цялото им време вкъщи. Дали ще Ви е гузно не ми влиза в работата. Питах от любопитство.  Няма значение   Всеки може да го тълкува както прецени.

Аз пък работя в елитно частно англо -американско училище и много ме радват децата и системата по която се учи.Всичко е под формата на игра,децата са спокойни и всяка сутрин идваха с желание. Всеки месец директорката прави срещи с родителите .Сега се провежда лятно училище с деца от други у-ща ,те са толкова доволни ,учат от 9 до 17ч и си тръгват доволни и усмихнати.
Учителите са супер спокойни хора.Децата се оценяват с тестове и презентации.Матурите по българската програма  след 7 кл.-15 деца бяха с над 5.00 оценка от 22 деца( най -ниска оценка беше около 4ка).
По принцип моето дете хич не е фен на училището,само кукли са и в главата.
Аз я научих да пише буквите и печатно и ръкописно,с числата също се справя да смята ,но спряхме до 20.Сега до септември мисля и да  и помогна да започне да чете,и на мен ми идва в повече от у-ще и после в къщи ,но това си е нашето време(за нас двете).В д.г. когато учеха и я даваха за пример с краснопис -няма да Ви казвам колко щастлива беше.Искам детето ми да си е със собствено самочувствие ,че знае и може и ще се справи ,не искам да я смаже системата и т.н.

Цитирам Гергана, за да покажа, че с въпроса си, както сама е написала, не цели  да се заяжда или да осъжда някого. Мисля, че приехте думата "гузно" много буквално.  
В бебешките теми много родители, които тръгват на работа още преди детето им да е проходило споделят, че се чувстват виновни, че не са видели първите му стъпки. Аз разбирам  въпроса ѝ от емоционалната му страна - това са пак първи стъпки на   детето, но в училище и дали на родителите би било неприятно да не участват по активно в този процес.
Всеки преценява за себе си според опита и разбиранията си, според детето и възможностите си и вземането на едно или друго решение не прави (и никой не е казал това)  родителите отговорни или безотговорни. Родител, който преглежда с детето материала само в събота и неделя може да е много по отговорен от този, който го прави всеки ден.
Лично моето разбиране се доближава до това на Barbabelle, което не означава, че решенията на другите родители са грешни.
Момичета, Бойко Борисов и Радев се срещнаха и се разбраха, та ние  в темата ли не можем
При тези безумия в образователната ни система ще трябва доста теми да изпишем и да си помагаме поне докато изкласим кандидатстването след 7 клас, така че  , а?

Благодаря,  sali! Точно това имах предвид.
А по темата: какви бутилки за вода ще взимате за децата? Май само това ми остана.

 
Извинявам се, че може би реагирах малко рязко, но като слушам от години колко са претоварени децата в първи клас, как родителят трябва да се превърне в домашен учител за детето си, а сега като чета софийските мами с частните уроци, курсове и школи...И си спомням за моето детство, когато се подготвях за час и след това играех и четях книги за удоволствие, а в края на лятната ваканция вече нямах търпение да видя съучениците си, да се върна в училище и да науча нещо ново и интересно. Вълнувам се, че ще имам първокласничка, а тя се страхува от предстоящата промяна. Две години мрънка, че не иска на градина, а на училище, а сега я хвана шубето Мисля си как ще се справи, ще се впише ли в класа, как ще я приемат другите, ще върви ли в крак с останалите или изоставането ще се задълбочи, вместо да догони в развитието си връстниците и да се изравни с тях. И съм готова да я подкрепям и да й осигуря помощ, ако има нужда. Ами вълнувам се и чакам този 15-ти септември с нетърпение и малко страх. Детето ми пораства.

Мислех си за обикновени, от 500мл. Не са ли подходящи?