Бъдещи първокласници 2017 - 2018 г.

Пак ще спомена опита ми с големия, но няма как-определено сега ми е от полза та повечето деца бяха от градини в които имаше в почти всяка група дете с СОП; това още в тази възраст помогна те да бъдат съпричастни и помагащи си едно на друго; в класа също имаха такова дете, и класната им, за която това бе за първи път, бе учудена от тяхната сплотеност

За мен също е важно да създаде (с наша помощ естествено) навика да учат и четат; уважение, зачитане на мнение и т.н...но процеса е тристранен и ние, родителите имаме основна роля 

 Mama Ru , при нашите за физическо ще носят само гуменки (ако са в салона) иначе ще ходят облечени с анцузи в деня в който имат.

"Майки"-то нистина е удобен  има го от пролетта (М-тел); за тарифния план не ме питайте знам само че не е скъп; локализирам го чрез приложение на моя телефон; може да се обажда само на номера, които въведете..май бяха 7бр има тих режим-т.е. само вибрация при търсене

Помагалата, доколкото си спомням са по БЕЛ и математика. Аз на родителската не можах да отида, видях се на другия ден с учителката. За някои неща не попитах, то и много се събра наведнъж. В началото на септември пак ще имаме родителска среща, тогава вече ще отида. Нямам представа по кой учебник ще са по руски, нищо чудно и да са руски, учителката им по руски е рускиня, училището поддържа връзка с руски училища. За мен е важното, че при нея ненаучено дете няма да остане, а и аз мога да помагам на детето (с руска филология съм). Като си изясня учебници и помагала ще пиша "за да си сверим часовниците".
На нас по физическо ни искат и тениски, за да не играят с униформите - хем да им е удобно, а и да не стоят с потни дрехи. Предполагам, че при по-хладно време ще им трябва и анцунг, ако са на двора. Те и в градината за футбола, народните и съвременните танци им искаха тениски за преобличане, според мен е нормално и по физкултура да си имат екипи.

Интересно ми е...родителите на децата, които ще си оставят нещата в училище през цялата седмица, как ще разберете какво е учило, писало и работило Вашето дете? Няма ли да се чувствате гузно, че не участвате в този нов, вълнуващ за него период? Питам от чисто любопитство, като родител, а и като учител. Не целя да се заяждам

А като се прибера в 20.30 ч от работа, тепърва ли да седна да уча с детето или да обърна внимание и на другото? Спокойно мога да видя какво е учила през седмицата и в събота да речем, и тогава да й обърна внимание, да й обясня нещо (само да мога, че не съм начален учител, а си има и специфика в методиката в начален и горен курс). След девет часа в училище, вечерта да я занимавам с уроци не мисля, нека се видим, да си почине, да си поиграе. Предпочитам вечерта да ходи на спорт и танци, ако има кой да я води, отколкото пак да я занимавам с уроци. Не искам да прегори още в първи клас. А и при нас в занималнята децата си научавали и написвали и за вкъщи в общи линии не оставало. Нашата класна каза, че ще имат по две тетрадки, които "ще се въртят". Не си спомням много добре обяснението й, като започне годината  ще пиша пак.

Те хубаво си преписват (най-често от дъската) всичко за домашно, ама какво им остава в главата е друг въпрос. Не подценявайте първи клас. Много често децата дори  не разбират , че не са  разбрали нещо, а и като са го разбрали, също много често им трябва много повече упражнение извън двата- трите примера в учебника. Занималните са удобство за родителите и изпълняват социални, а не обучителни дейности - затова от 5 часа прекарани там следобед, учебни са не повече от 2, останалото е игри.

gergana_v, при нас в шкафчетата стояха нещата по рисуване, музика, околен свят и едно помагало по български език, което го използват само в петък и оставаше в училище, за да не го забравят децата. По този начин през годината имах постоянен поглед и контрол върху взетото по български език и математика, в същото време чантата не се утежняваше излишно с учебниците, които спокойно могат да останат в училище  

Тетрадките са две, за да може докато госпожата проверява едната тетрадка, детето да пише в другата. И така те се въртят 

При каката в у-ще стояха материалите за рисуване, гуменки, учебник по музика мисля. Математика и български се носеха в чантата. На моя глава по 2-3 път седмично я препитвах, за да видя какво се случва. Но в първи клас в занималнята се следеше кой какво пише, чете, разбира. Почти не се е налагало да обяснявам нещо.
Само при четенето трябваше да ѝ стоя на главата. Много обича да ѝ чета книжки, но сама трудно се хваща да чете. Все си намира занимание или извинение.

Във втори клас - пак което може, стоеше в у-ще. Но в занималнята вече бяха два класа и дисциплината не беше много на ниво. И уж пишеха домашни, но не се е обяснявало добре или поне не така, както в първи клас. Моята сама започна да пита за задачи или нещо по граматика. Сега е записана за занималня, но ако не тръгнат нещата - ще мисля варианти за прибиране и учене в нас.

Затова силно се надявам и при сина в първи клас занималнята и учителката да са ок.

И моя син ходеше на занималня в първи и втори клас. В трети вече го оставих в къщи сам. Няма кой да го гледа, но се справяше. Ако имаше нещо, което не е успял да разбере след работа обяснявах. Радвам се, че училището ни е близо и мисля с малкия така да процедирам. Не мога да го взимам на обяд, за това първи и втори клас без занималня няма да минем. От трети, като започнат и разказвателните предмети сам в къщи или с батко си, ако са в една смяна.

Да тристранен процес е! Всичко което пиша се опитвам да възпитам първо аз в детето си. Но имам много лош опит от градината. Там учителката (едната) до такава степен не можеше да се справи с реда в групата, че децата и техните родители (на всички деца) бяха нарочени като най- глупавите, невъзпитаните и лоши. Половината им ден беше абсолютен хаос. Никакъв респект и уважение.
Да, основната роля, като цяло е наша, но там те са поставени в друга обстановка, среда и атмосфера, за която ние само им разказваме и ако учителят не е адекватен, родителите са безсилни. (това е моят опит)

Напълно подкрепям това мнение.
В градината и начален курс в училище децата прекарват по-голямата част от времето си с учителката, отколкото с родителите.
Колкото и да се работи у дома средата в училище оказва огромно влияние.

Много тъжно ми става, когато някое дете в училище ми каже: " Ооо, с мен никой не се занимава, мама и тате не ги интересува какво правим. " Или когато родителите си ги взимат преди ваканция и кажат:"Пффф, само ваканции, значи. Какво да го правя вкъщи толкова време?!" Само си казвам наум, че не трябва да си позволявам да стигна до такава ситуация като майка. Както казаха преди мен, не трябва да се подценява първи клас. В занималнята имат 2 часа по 40 минути самоподготовка. Останалото са организиран отдих и спорт и занимания по интереси. Дори детето да е написало всичко, питайте го, разглеждайте с него, интересувайте се. Те определено забелязват това и после горди го споделят. Да не говорим пък колко разочаровани споделят как родителите им ги обиждат и наказват  . Но всичко това го виждат учителите. И колкото и време детето да прекарва с учителката, родителите са най-важни и на първо място за него.

Моето дете за сега споделя новите неща, това което е чуло или научило, пита, така че комуникация има. Познавам възможностите й, за съжаление среща определени трудности, за които аз не мога да помогна - там е нужна намесата на специалист. Ако видя, че нещо я затруднява или изостава мога да й осигуря подкрепа, но в почивните дни / и без да я ангажирам по цели дни/. Все пак е първото дете, малкият е твърде малък да я остави да си учи уроците. Напротив, след цял ден раздяла иска да си играят, да му се обърне и на него внимание. Това, което очаквам в първи клас е да се научи да учи, да си изгради отговорно отношение към самоподготовката, да се научи да чете и пише и да смята до двайсет, да търси помощ, ако нещо не разбира или й е трудно. Не е ли точно това целта на първи клас?
Гергана, учителската професия дава възможност да се съчетаят работа и дете, особено ако сте на една смяна. И да, има допълнителни ангажименти, особено в началото и края на срока и годината, но натоварването не е еднаква през цялото време, да не говорим за отпуската, която много удобно съвпада с ваканциите на децата / в по-голямата си част/. За съжаление не всички имаме подобно работно време или смените съвпадат. Какво правим тогава? Мен много ме интересува какво правят децата ми, но да се прибера след десетчасова смяна и да седна с детето да уча тепърва И ако този контрол  се упражнява веднъж седмично в нормално за двете ни време, това значи ли, че съм незаинтересован родител? На майка ми й беше болна тема, че не съм пълна отличничка, не й стигаше да съм само отличничка. Дадох си дума, че аз няма да съм като нея. За мен най-важното е дъщеря ми да е здрава и щастлива и да има къде да изразходва енергията си позитивно, а не да е отличничка. Което съвсем не означава, че образованието не ми е важно или ще я оставя необразована, не ме разбирайте погрешно. А двата часа самоподготовка + двата занимания по интереси мисля, че са напълно достатъчни, ако се използват пълноценно. А какво толкова ще препише на готово от дъската - бастунчета и ченгелчета, буквички, думички? И  дори  да препише все пак се е упражнила, написала го е - все нещо й е влязло в главата.

И аз не виждам много смисъл да си прекарваме кратките вечерни часове заедно, ровейки по тетрадки. Преглеждането на тетрадките и уроците през уикенда е съвсем достатъчно, а вечер един разговор за това как е преминал деня е за предпочитане. По-добре една спокойна семейна вечеря, разговор и игра с братята и сестрите, отколкото бясно ровичкане и държане на сметка за ченгелчета.
Малко в повечко ми дойде това четене на морал, честно казано.

Извинявам се, ако съм прекалила.

Точно!

Ясно е, че за едно дете е най-добре да се подготвя у дома, с мама, татко или баба. Но колко хора имат тази възможност? Мъжа ми работи на две места, аз на едно. Бабите също работят, въпреки че едната е пенсионерка. Достатъчно ми е криво, че детето ми ще прекарва по 8-9 часа на ден в училище поне до втори клас, за да го юрна и аз от 18:00 нататък.


Не мисля, че беше към теб.