Безумно кръщаване

Въпросът е дали ние като родители имаме правото да въвеждаме децата във вяра, която ние сме избрали? Не би ли трябвало това да се остави на децата да решат, след като пораснат и имат някакво виждане по въпроса! Морално ли е ние да решаваме да обрежем детето, или пък да го кръщаваме във вяра, от която по късно детето може да се откаже? Аз съм на мнение, че децата до определена възраст, трябва да се отглеждат без намесата на религията и след време всеки да направи своят избор.

Всъщност, да, съгласна съм с това. Кръщенето, само по себе си, не означава нищо, ако не е последвано от съответното религиозно възпитание.

...или във войнстващ религиозник.

Имаме не само право, но и задължение.
Това е част от възпитанието. Ако вярваш в нещо, възпитаваш децата си в собствените си убеждения.
Не ги оставяш някой друг да им насажда убеждения, които противоречат на твоите. И това се отнася не само за религиозните вярвания, но за цялостен мироглед и ценностна система.

Същото важи и за суеверията, като част от тях са много повече "национално идентични и исторически традиционни", отколкото православието.

Добре че децата, повечето, не стоят само при родителите си и разбират истинския свят, а не този насаден от религиозните. Част от образованието им е да разберат всички гледни точки. Учителите сме длъжни да им ги покажем и обясним. Също сме длъжни и да защитим децата, ако са в опасност, в следствие на прекомерен родителски фанатизъм.

Ние много дълго се колебахме по ред причини и кръстихме децата едва преди 2 години. Беше приятно.
Даже малко ми стана мъчно, че друг път няма да можа да събера тези хора.
Аз май оттогава почти не съм стъпвала в църква.
Дъщерята пък ходи на неделно училище, но хич не и повлия.

Точно! Децата трябва да имат поглед върху всичко, а не да следват сляпо вярата на родителите си! Те и мюсюлманите имат " задълженията" да въвеждат децата си в правата вяра, но до колко това е "правата" вяра?

По принцип наистина гледам с насмешка на всички религии и на всички лековерни религиозни хора, включително половинката ми, но в случая целта не беше на се присмея на самия ритуал .
Относно това, че човек когато порастне може сам да реши дали да бъде религиозен, мисля че не е същото да ти набиват в главата хилядолетни догми и традиции от невръстна възраст и да бъдеш поставен в една неутрална среда на собствено израстване, а мисля че кръщенето е доста дълбоко хвърляне в религиозните води...

Кръщаването, само по себе си нищо не значи. Не е като обрязването, примерно, което ти оставя белег за цял живот. Нямам представа как може да се отречеш от кръщенето, както казах- аз съм кръстена, но не се чувствам принадлежна към религиозния християнски свят. Боядисвам яйца за Великден, децата ми, които не са кръстени- също, но мога да ги боядисам в петък, примерно. Правим го заради удоволствието. Подаряваме си подаръци на Коледа, но то кой ли не си подарява   И сърца за Св. Валентин правим, и за Хелоуин се маскираме а мартеничките пък са ми най- любими. И на йога ходя и чета Дънов. Бих правила и нещо мюсюлманско, но то е свързано само с колене, а аз по-скоро ще заколя колача. Затова и Великден ме ужасява, заради тъпите псевдо християнски ритуали, които изобщо не са по Новия завет и християнството не е виновно за тях, но кой да обясни...
Исках да кажа, че не  ми пука дали мога да се отрека от кръщението си, защото то за мен нищо не значи.
Кръстили са ме, защото...никой не знае защо. Родителите ми не са религиозни и никога не сме ходили на църква, примерно, или да ми говорят в къщи за Бог. Като няма да ме възпитават в християнство, според мен, са ме кръстили заради софрата после   И да не ги помисли някой за комунисти- за баща ми това е смъртна обида  

Няма да забравя изумлението на дъщеря ми- беше в първи клас и занесе в училище една детска енциклопедия, нещо щяха да разсъждават за Космоса. Тъкмо започнала да чете за теорията за Големия взрив и една съученичка се провикнала "Що за глупости говориш, Ани, всички знаем, че Бог е създал света"  

Като говорим за свободна воля и религиозни обичаи, защо не  обърнем и внимание на свободна воля и насадени от чисто сатанинската система - ритуали, като ваксиниране например или задължителото обучение, първият ритуал убива човек физически, а втор
ият и духовно. В училище учат децата само как да бъдат роби на системата и ги занимават с фантасмагориите на Сатаната.
Поне в религията дори нарочно имплантираните езчиески ритуали- от Сатанистите, които не са споменати в Библията или Коран , не са задължителни.Между другото сатанизмът е също религия и то най- масово практикувана.

    При мен случаят е по-тежък. Кръстих се сама, съвсем съзнателно, защото се съгласих на църковен брак. Защо се съгласих на това...? Не знам, съжалявам, че го направих. Ако можех да се откажа от кръщенето и от църковния си брак, щях да го направя.