Не е само това, Сирен, аз дадох два конкретни примера на човешки действия, последиците от които са деца с малформации и болни от рак. Никой не ми отговори какво биха очаквали при това положение.
- Публикувана: 22 ян. 2017, 13:28 ч.
- Последно мнение: 13 фев. 2017, 17:36 ч.
Безумно кръщаване
Такъв е животът. Шарен. Има добро, има и лошо. А лошото си го правят хората.
Честно казано ми звучиш като тинейджърка, която се бунтува и иска свобода, ама не може да поеме отговорност за действията си. Хем свобода, хем някой да се грижи за теб. Не става.
Бог /Буда, природа, или както там му е името/ ни е създал свободни. Ако се бъркаше в делата ни, щяхме да се оплакваме, защо се бърка. Като не се бърка, защо пък не се бърка. Няма угодия.
Честно казано ми звучиш като тинейджърка, която се бунтува и иска свобода, ама не може да поеме отговорност за действията си. Хем свобода, хем някой да се грижи за теб. Не става.
Бог /Буда, природа, или както там му е името/ ни е създал свободни. Ако се бъркаше в делата ни, щяхме да се оплакваме, защо се бърка. Като не се бърка, защо пък не се бърка. Няма угодия.
Къде са противоречията?
Аз не съм казала, че Бог праща изпитания. Може той да ги праща, може да са резултат от други човешки действия.
Да, видях примерите, аз говоря за по-невидимите неща, които правим и дори не забелязваме. И после- ама аз не съм виновен, не знаех...
И пак не знаем дали при цялото това омазване, което си е наша отговорност, Господ или друг някой не се намесва тук и там, да пооправи нещата, за да не рухне съвсем светът, защото в него има и хубави неща.
Тоя някой сигурно се чувства недооценен: хем забърсва гадости, хем никой не му отчита работата, хем накрая всичко пак изглежда зле. Мдам, доста добре ми е познато това усещане за непрестанен, невидим и недооценен труд, който се разваля само с една беля.
И пак не знаем дали при цялото това омазване, което си е наша отговорност, Господ или друг някой не се намесва тук и там, да пооправи нещата, за да не рухне съвсем светът, защото в него има и хубави неща.
Тоя някой сигурно се чувства недооценен: хем забърсва гадости, хем никой не му отчита работата, хем накрая всичко пак изглежда зле. Мдам, доста добре ми е познато това усещане за непрестанен, невидим и недооценен труд, който се разваля само с една беля.
Аха, значи злото е privatio boni, демек липса на добро. Но пак стигаме до въпрос Бог има ли дуална природа и кой е създал Сатаната?
Разумът ми подсказва че не е нужно да имаш дуална природа, за да създадеш добро и лошо.
Господ е Творец, а творецът не е нито добър, нито лош-той е просто Творец.
Като рисуваш картина използваш всички цветове-и топли и студени и светли и тъмни. Доброто и лошото нямат отношение към това каква е личността на Господа и изобщо личност ли е Той.
Той е създал една машина така, че тя да работи. За да работи машината трябва да има в нея и раждане и смърт и изцеление и епидемии и всичко-всичко това е нужно.
Вече ако не ви харесва творението Му е друг въпрос, но тогава ще попитам с какво ще го замените?
Интересно е защо уж пораснали хора още не са осъзнали колко сме слаби и ограничени. Може би никога не са опитвали нищо трудно или са много твърдоглави.
Именно защото се знаем колко сме слаби и ограни4ени не се пънем да се правим на нещо друго под мишницата на някакой всеможещ.
Зву4иш ми като наперена мутреска под ръка с мутрьо. Със сигурност тя има звездни мигове
Може да опиташ да се приемеш каквато си и да не търсиш подтекст в малиновото сладко върху пудинга . По-разбирамеи ще ти се видят нещата. Няма да се обърваш .
Ами ако може да ни защити някой голям, защо да не се възползваме, ако в крайна сметка всичко ще е ОК?
Както е писал авторът, не трябва да сме като намусеното детенце, което рови в калта и не иска да си тръгва, защото не знае, че ще го водят на плажа да си играе с пясъка.
Ето още една метафора. Ходите си из мола и кифлеете и изведнъж ви среща Едуард Кълън и ви казва- айде, маце, ще те правя вампир, след като ти купя чантичка Прада. Вие какво- нйе, мирси, нищъ, аз си харесвам фурлата и ще правя кариера, не ща да съм безсмъртна и вечно млада:)
Както е писал авторът, не трябва да сме като намусеното детенце, което рови в калта и не иска да си тръгва, защото не знае, че ще го водят на плажа да си играе с пясъка.
Ето още една метафора. Ходите си из мола и кифлеете и изведнъж ви среща Едуард Кълън и ви казва- айде, маце, ще те правя вампир, след като ти купя чантичка Прада. Вие какво- нйе, мирси, нищъ, аз си харесвам фурлата и ще правя кариера, не ща да съм безсмъртна и вечно млада:)
Аха, значи злото е privatio boni, демек липса на добро. Но пак стигаме до въпрос Бог има ли дуална природа и кой е създал Сатаната?
Сирен, просто е - по-лесно е да отричаш собствената си отговорност. По-лесно се живее така.
Много ми е интересна тази тема- да сме мънички, да не се надуваме.
Разбира се, CS Lewis и в тази област е творил. Има една новела за рая и ада. Адът е точно място, в което всеки държи на "човешкото", вкопчил се е или в семейство, или в идеология, или в конфликти. В същото време в рая праведниците са се "предали" и са се превърнали буквално в супергерои на Марвел. А тия от ада им казват, че това не било достойно, че човек сам трябвало да си стигне до истините и тъй нататък.
Сори, но ако някой ми отправи оферта за супергеройство, безсмъртие и кафе в центъра на галактиката, аз лично не смятам да се правя на умна, ами да приема.
Разбира се, CS Lewis и в тази област е творил. Има една новела за рая и ада. Адът е точно място, в което всеки държи на "човешкото", вкопчил се е или в семейство, или в идеология, или в конфликти. В същото време в рая праведниците са се "предали" и са се превърнали буквално в супергерои на Марвел. А тия от ада им казват, че това не било достойно, че човек сам трябвало да си стигне до истините и тъй нататък.
Сори, но ако някой ми отправи оферта за супергеройство, безсмъртие и кафе в центъра на галактиката, аз лично не смятам да се правя на умна, ами да приема.
Обърках се вече. Хем болестите ги изпраща лично Бог като наказание за боледуващите, или за греховете на родителите на болните деца (така пишеше и в оня линк за зачеването във вторник и сряда), или пък като изпитание, или пък като напомняне за не знам какво, или пък пазят болния от по-големи злини, неясно какви... хем са продукт на човешкото общество и не ги изпраща Бог.
Обърках се вече. Хем болестите ги изпраща лично Бог като наказание за боледуващите, или за греховете на родителите на болните деца (така пишеше и в оня линк за зачеването във вторник и сряда), или пък като изпитание, или пък като напомняне за не знам какво, или пък пазят болния от по-големи злини, неясно какви... хем са продукт на човешкото общество и не ги изпраща Бог.
Бабите ми са били достатъчно умни жени, за да не ръсят на кило очевидно нелогични глупости, каквито ръсят някои в темата. Със селския поп, както и с градския, по въпроси, свързани с професията му, също не съм имала нужда да разговарям. Ползвам изобилния материал единствено от вашите писания и линкове.
Във всяка епоха е имало някакви предупреждения за правилен начин на живот. Може да не важат за наше време, но със сигурност важи това, че трябва максимално да поемаме лична отговорност и да благодарим за невидимата помощ, защото без нея сме за никъде, ще омажем тотално нещата. То е вид партньорство. И сме точно като малките деца: голямо постижение е сами да си сложим якенцето. Такова е нивото на хората спрямо това, дето хич не го разбираме.
И сме точно като малките деца: голямо постижение е сами да си сложим якенцето.