Чист доход за член от семейството за добър стандарт на живот - ориентири?

А другите вземат по 3000 и на горе ли?

Ама как... това са им джобните за седмицата даже!

Браво!

Описаното трудно би могла да правиш и с 5000 ако имаш две деца. Но сигурно зависи какво имаш предвид под скъпа козметика и био храни, а и колко често ползваш тази козметика и храни, и къде са тези почивки в чужбина. Едно е да отидеш до Охрид, друго до Ню Йорк.


А авторът хубаво ги мисли нещата предварително, макар да е доста предварително щом даже и приятелка няма. Не разбрах дали в момента живее сам и къде, защото ако живее сам вече е ясно има ли жилище, ако е под наем колко му е наема и би трябвало да може да прецени колко още би му било нужно като средства ако има семейство, за да си поддържа стандарта. Така със суми пари не може да се смята. Важно е дали човек има жилище, дали има странични доходи, включително като продукти от село и налична вила или друг имот. Всичко това са активи, които не могат да се сметнат в заплатата, но реално намаляват харчовете.

Интересна тема и интересни гледни точки, поне в тази си част, която прочетох.
Върна ме назад във времето, преди 17 години, когато се омъжих. Съпругът ми- здраво стъпил на земята, хубава професия, с възможност за издигане в кариерата и над средното за страната заплащане, сравнителна сигурност на работното място. Аз -студентка, пред завършване. На квартира. Решихме да имаме дете след като се оженихме и си правехме прекрасни планове за живота, финансите , как ще си купим жилище...Роди се първото ни дете, за съжаление нещата не станаха по план, детенцето ни се роди със сериозни проблеми и съответно нужда от доста пари за лечение. Има една стара хубава приказка от времето на нашите баби: Човек предполага, Господ разполага.
Обаче когато човек не се остави на течението и има хъс и желание за живот, здрав е и има подкрепата на съпруг/съпруга, нещата биха могли да потръгнат, пък макар и не точно по първоначален план.
С течение на времето си купихме жилище, с ипотека, разбира се, в краен квартал на София. Роди ни се второ детенце, междувременно взехме взаимно решение аз да не работя, защото ангажиментите покрай детето ни с увреждане са много. Било ни е много, много трудно- и финансово, и морално , и всякак. Все неща, които не са влизали в плановете ни за безоблачно бъдеще, частна градина, почивки в чужбина, къща в предградията, абсолютна финансова стабилност и прочие.
Сега живеем в панелка, едното ни дете ходи в помощно училище, другото- в държавно квартално, аз не работя и станах домакиня, то пък взе, че ми хареса, съпругът ми смени работата си с по-добра, живеем сравнително добре и спокойно, сбъднахме някои мечти, други-не, обичаме се, щастливи сме и само се моля да сме здрави. Другото- ще се постараем да се нареди според силите и възможностите ни.
С конкретни суми не бих се ангажирала- според много хора ние живеем много добре, според други  сме на ниво под средното, всекиму според разбиранията.
С цялата тази тирада искам да кажа само едно- вярвам, че плановете са хубаво нещо, но по-хубаво е човек да вярва в себе си и да намери начин да върви напред и нагоре и финансово, но не само .
Това, разбира се, са си някакви мои лични размишления по темата, падам си леко романтичка и това си личи.

 Едно ми е чудно, голям процент от българите изкарват Х пари и са на прага на бедността, само тук в бегемамата   изкарват всички по 3000лв.
 Една потребителка пък, взимала 800лв., завършила и "ХОП" двойно. С такава лекота, казва, че е стигнала до желания доход, просто да не залъгва хората, че "ХОП" - и взимаш 2000лв. Всички много добре знаят, че в БГ-ето такива пари се печелят с много труд, а не с "ХОП".
 И същата потребителка и други нейни последователи, казват, че "обричам детето си на мизерия" ако не взимам с "ХОП" 2000лв. заплата. Еми жестока заблуда, има семейства в моя град, дълбоката провинция, които изкарват двамата по 500лв. и гледат 2 деца, лишават се но не мисля, че децата им живеят в мизерия.

Divineee, то има хора дето въобще не са в дълбоката провинция и пак взимат по 500лв.
Във форума почти всички са с над средните за страната доходи... И всичко останало е "мизерстване" и невъзможност да гледаш дете.

И аз на моменти си мисля,че живея в някаква паралелна вселена 

В дълбоката провинция е друго, в големия град ти трябват пари, за да си купиш нормалност и да се спасиш, парадоксално, от дефектите на големия град.

Иначе това за скокообразното повишаване на заплатата- ми случва се, ако си тръгнал от ниско ниво или нископлатен сектор и прескочиш във високоплатен. Много ясно, че ако от продавачка на шампоани минеш на фармацевтичен представител, ще има Хоп!

Има и един момент, в който си преговаряш агресивно за заплатата и не се съгласяваш на по-ниско.

В малкия,в големия град все трябва да ядеш и плащаш сметки.Ниското заплащане си е проблем на всякъде и все е свързан с лишения.

Изкарват те... Не, че няма и такива хора, ама подобни заплати определено не са правило и като цяло хората, които ги получават не висят във форуми, защото работят бая.

Не е съвсем така. София, например, е разделена села, от които можеш да не излизаш. Люлин, Младост и прочее са квартали, които са си самодостатъчни, та може и да не разбереш, че си в толкова голям град. За баш селцата в полите на Витоша да не говорим. Та зависи. Тук също повечето хора не живеят с много хиляди на месец, а със заплати от по 600-800 лв.

Валенцето   много ме тригна пост-а ти и ти пожелавам наистина здраве за цялото семейство и да сте щастливи!

Аз съм от средно, да не кажа бедно семейство, като студентка ми беше много трудно, работя от 1 курс, като учех редовна, тежка специалност. Имала съм моменти, в които наистина едва преживявах. Като завърших университета, преди.. около 5-6 години, съм работела на различна заплата, като мечтата ми беше да стигна 1000 лв, това ми беше като мантра! Работата ми винаги е била в големи компании, но на обикновена административна длъжност и следователно, не добре заплатена. От една работа, която харесвах, но беше ниско заплатена, около 600 лв ( за София говоря, за работа с английски и т.н) получих, случайно, предложение за секретарска работа за 2000 + пари. И гарантирам, че наистина беше ХОП.  Това за мен беше...уау! Работата, разбира се, беше кошмар, българска фирма, българско ръководство, абсолютен ужас. Мислех си, че ако имам пари, всичко ще ми се подреди.  Само, че в живота всичко идва със своята цена. И никой, никаде не дава пари..просто така. Само аз си знам какъв стрес и гърч беше. Отдавна не съм там.

С годините разбирам, че подкрепата вътре в семейството е това, което прави всичко. Да имаш човек, който вярва в теб. Семейство, обич. И наистина мисля, че е така. Въобще не е лесно в днешно време да се създаде стабилно семейство (аз все още нямам такова, нямам и деца, имам приятел, с когото живея). Доходите са един аспект, но много непостоянен. Днес са добри, утре можеш да се окажеш безработен и ако човек не е перспективен, ако не се вземе в ръце и не продължи..няма никакво значение нищо друго.

Ние сме двама, засега с доход, който е доста добър. Аз плащам кредит за апартамента, който е мой, пътуваме поне 2-3  пъти в годината извън България, почиваме извън България на море (основно в Гърция , не се пека на Малдивите...нали, щото има значение). Засега имаме стандарт, но.. това е много временно! Ако имаме дете, или дай Боже деца, нещата коренно ще се променят.
Познавам семейства с доходи в пъти под нашите, но са щастливи. Правят си сметка, и пак успяват. За мен щастието е на първо място в половинката. От там нататък, има една чудесна българска поговорка, дупе знае 2 и 200.

Много е грозно да се квалифицира нечий начин на живот като мизерстване, само защото видите ли, семейството живее с по-малко на месец от някое друго. Никога не бих си позволила подобно нещо. Всеки се разполага, както му позволява положението, освен това колкото повече имаш, толкова повече харчиш, докато предполагам, не стигнеш до там да не си знаеш милионите.
Ми аз съм с малка заплата, признавам си.
Само не знам на 30+г. (аз мислех, че авторът и под 25, като съм чела някои други негови мнения..) как се чуди и мае за деца, и то при положение, че няма изгледи за такива на хоризонта, че и приятелка май няма.

Валенцето,  виртуална прегръдка от мен за вашето семейство!

Сериозно?

От къде ги вадите тия хилядарки,че не ми става ясно,я кажи сега за в Пловдив колко изкарваш ?

 Не е така, половината неща в малките провинциални градчета ги няма, примерно в моя град, дори няма нищо за бебета, трябва да налееш гориво и да отидеш евентуално до съседен областен град и да се задоволиш с високите цени и не така качествените стоки, реално аз харча далеч повече от теб, плащам си и горивото и надценката за това, че в околността няма да намеря такъв продукт.
 Дори и да се вдигна до София, пак ще ми излезе горе-долу същото...
 Така е и за мебели, има магазини за мебели но качеството е под всякаква критика но цените са като за ослепяване и това е защото продавачите разчитат, че нямаш възможност да пътуваш до Варна, София и т.н. и не си така добре информиран, да не кажа по-гадната дума.