Чист доход за член от семейството за добър стандарт на живот - ориентири?

Ами за тези хора това е нормален живот, това е животът, та затова са го направили. Вчера четох за един 19 годишен французин, който никога не е бил на училище. Научил се сам да чете на 9-10, от готварски рецепти се научил на някакви сметки и реално си е неграмотен. Стоял у дома с майка си и и е благодарен, че му дала възможността да бъде свободен. Сега сигурно ще стане общ работник като баща си. И не са от никакви малцинства, но хората имат различни представи за нормално и добро. Затова има и социални служби, и закони.

Но извън измеримата и крайна бедност трудно можем да кажем кое би било наистина нужно. За едни ще е супер необходимост детето им да има Айфон 7, а за други просто топли дрехи втора употреба. Въпрос на ценности, представи и навици е всичко това. За едни нещо е мизерия, за други парвенющина. Има и доста хора с възможности, които не затрупват децата с всичко възможно, а само с нужното и то според тях.

Четох наскоро интервю с Мануела Малеева, която е против консумеризма и въпреки солидните си финансови възможности ограничава придобивките на децата. Трите деца имат един общ таблет и прочее.
Искам само да кажа, че и това го има като проблем. Децата да имат твърде много, не само твърде малко. И не е по-малка драма и проблем. Та въпросът е в нагласата към парите, като изключим обективната бедност, разбира се.

Аз пак казвам, защото миналия път Сирената,  при все че виси нон стоп на компютъра, се направи че не видя:

тази тема не е твоя! Всеки пост не е персонално предизвикателство да изсипеш брътвежите си по всевъзможни теми, защото както разбрахме освен владеенето на английски на матерно ниво, ти разбираш и от борси, бизнес, маркетинг (тая простотия), лекарства и т.н. 
тук се води дискусия и хората споделят мнения! Всички! А не ти срещу всички!!!

Бояна, чудесно мнение. Истината е в очите на гледащия, в крайна сметка действително приоритетите и нагласите са това, което определя и отношението към парите.

Добре е човек да се съревновава с хора и постижения реално и в собствената си сфера, а не по нета.Не мисля че имаме допирни точки като работа или образование и опит, дори и житейски .Прави ми впечатление че се включваш през пост и обясняваш някви неща, които
не са общовалидни, но по лошо че не почиват и на никаква логика. И защо тоя напън в бг мама? С това самочувствие най малкото очаквам на закуска да обсъждаш Дау Джонс в специализираните форуми..

Най-лошото е, когато липсата на време и свобода на децата се компенсира с предмети и подаръци.

Иначе аз говоря от гледна точка на жена. Не говоря наизуст или на теория, просто мога лесно да си представя как ще стане работата хем да отделям концентрирано внимание 8 часа на ден на работното място, хем всичките детайли и програма около децата да са организирани така, че никой да не се почувства на второ място и да не усети, че съм изнервена. Тъй като силите човешки са ограничени, а на жената още повече, ако ще да решиш и с краче да тропнеш "Няма да ме издържат!", в един момент може да се наложи да вдигнеш ръце и да кажеш- предавам се, ще се наложи да ме поиздържат малко. Мисля, че горното е доста солидна логика.

Аз лично предпочитам да ме издържат, отколкото да бъда "добро корпоративно момиченце", да се задоволя с минималната бройка деца, дори да си мечтая за повече и да хвърча напред-назад с безумни задачи, от което в доста случаи нетната полза е доста малка.

Ако е мъж обаче, той може да си позволи дори с деца да дава форсаж на кариерата, без да се удари в стена от невъзможност.

Дау Джоунс вече го разчепкахме по фейсбука. Минал е 20 000 пункта, сега ще продават малко и така. До края на десетилетието ще е 25-35000.

Пак е въпрос на разбирания и възможности. Ти намираш присъствието си около децата за ценно и незаменимо. Други не смятат така и вместо да са във форума, докато децата се занимават сами (не го казвам с лошо, и аз съм прекарала доста време тук), работят. С парите от работа си организират детегледане, помощ в домакинството и всичко останало, което ги заменя у дома в моменти и дейности, в които са напълно заменими. И не са изнервени и като са с децата общуват с тях нормално. И аз не си говоря наизуст, това са реални примери около мен в истинския живот.

Или след като предпочиташ да не си корпоративно момиченце, а да не работиш, с оглед адекватна и цялостна грижа за децата, тя да е такава, а не те да се самогледат, докато майка им чепка тема след тема във форума. 

Бояна, според мен Пролетен дъждец не визираше презадоволените деца, а точно обратното. При презадоволените може да създадеш някаква здрава нагласа към парите, защото очевидно ги имаш и можеш нещо да ограничиш, по твой избор, да лишиш децата от нещо ненужно, което обаче искат, с възпитателна цел. При обективно бедните, няма как да се създаде здраво отношение към парите, защото винаги живееш в лишения, което е само едната страна на нещата.

А хората, израснали* в повече лишения и тези, израснали с повече пари, определено се държат по различен начин като възрастни. Най-отговорно отнасящите се към парите хора, които познавам, са имали детство с придобивки доста над средното дете. Тези, които имахме малко като деца и се налагаше да живеем по-свито, повечето сме с доста по-лоша финансова култура. Вярно, четеш, образоваш се, интересуваш се и достигаш друго ниво, но немалко от тези умения други деца са ги усвоили направо интуитивно, още като малки.

Това, лично за мен, би била още една причина да не раждам дете, без да съм сигурна, че то ще получи поне малко по-добри възможности от тези, които съм имала аз. Да не говорим пък за 2 и 3 деца.

И затова са и теми като тази. Защото парите не са нужни само и единствено за физическото оцеляване (в тази посока, змия е давала чудесни примери в други теми).

* Не съм сиг как се пише израс(Т)нали, винаги съм се чудела, после прочетох, че "израснали", "пораснали" е правилно, нищо, че се казва "раста". Та моля да ме извините ако грешно съм го написала. Нз каква е логиката тук.

За децата е полезно да се научат на независима игра.

А присъствието на един отдаден гледач много трудно може да се замени. И въобще не говоря за това да седна на земята и да нареждам куклите. Говоря за това да има един човек, който има наблюдение върху децата, енергията, развитието на доста дълбоко, инстинкивно ниво. Това не може да се замени с "техническо отглеждане" по схема, което по необходимост ще пренебрегне някои особености на децата и дори може да ги травмира. Не знам с какви пари ще си купя детегледачка, загрижена точно колкото мен.

Така че не активното пляскане, хилене и песни са ценни, а точно това пасивно внимание и събиране на данни, така че в ситуация да се реагира бързо, информирано и адекватно. Ей това е адекватната грижа, а не театро 24/7. Факт: децата ми не боледуват. За това определено имам заслуги. Ако работех, щяха да боледуват повече, гаранция.

Хубаво щеше да е майките да четат повече в нета и по-малко да се учат от проба-грешка. Въпрос на интелект и ефективност.

И расна и раста може.Но в произвовдните глаголи без " т".
Израсна , надрасна примерно

Да, бедните деца имаше предвид Пролетен дъждец, но дадох примери и в двете посоки, защото извън крайната бедност останалото е въпрос на отношение към материалното. И е вярно отчасти, това което казваш за децата израсли по-скромно, но пак е въпрос на възгледи. Има хора, за които, не парите да не са важни, но съвсем на практика не са от най-важните неща. Нито са тема на разговор, нито на вълнения и ако човек расте така, все едно с много или по-малко, ако е в рамките на нормата, просто ще се научи също да не се вълнува толкова от темата. Това е и минус, защото трябва да те вълнуват парите, за да се стремиш да ги имаш, та не го давам за пример, а само като вариант.

Виждала съм хора със солидно количество пари и лъхащо от тях чувство на мизерия, на недоимък. Все нещо нямат, все искат още, все се сравняват с някой с повече и не са доволни. Затова коментирам, че ако основните ти потребности са задоволени, другото е въпрос на възпитание, възприятие, нагласа. Парите винаги могат да са по-малко от нужното според самия теб.


Сирен, всичко е относително. Имам познати жени, които винят майките си, че са били домакини. Дали са им лош пример на инертна жена, която само гледа деца.  Иначе не отричам, хубаво е майката да си е вкъщи, но ако и на нея и е хубаво това. Иначе за самите деца това може и да е хубаво, но от една страна. Винаги има и друга страна на нещата.

Разбира се, че всичко е относително, че тревата е по-зелена от другата страна на оградата. Но имам усещането, че тия жени биха искали нереалното- майка, която да е имала успехи, но някак си са си представяли, че от това нямаше да загубят нищо откъм обгрижване и уют. Децата и тийновете рядко могат да визуализират каква логистика се иска, за да се материализира на масата една проста супа, над която да се намусиш.

Наскоро четох изследване, че момичета с добра връзка с майката започват по-късно полов живот и като цяло са по-успешни. Сега, как да я има тая връзка, ако цялата ти енергия и емоция са изцедени вече. Жената трябва да има един доста голям аванс от време и сили, просто за да е наоколо и да гледа и изслушва. Може нищо да не прави, само да гледа и да не изпуска нишката. А вбие ли се в някой друг свят, нишката с децата се изпуска и после компенсирането се усложнява.

Mдам, според мен масово децата имат твърде много. Направо всичко имат, което си пожелаят. За мен проблемът - сериозният - е в електронните джаджи, които ми изпиват мозъците до степен, че много по-трудно влиза нещо в тях. В сравнение с времето, нашето време, когато телевизия гледахме в неделя - Милион и едно желания се казваше, някои си спомнят по-добре от мен. Имането води до заливане с информация, която им прегрява мозъчетата. Много е трудно да имаш, пък да не купиш плейстейшън. Около нас всички деца имат и гледат като туби от това висене на конзолата.

Инак, като цяло съм съгласна с постовете на Сирената. За мен оптимума е 4 часов работен ден на майката. Има хора, постигат го, не мисля, че е невъзможно.

За чистия доход хич не ми се говори. И по 2000 лв. на човек мога да изхарча за норматив. Таван не мога да задам. Минимум въпросните 570 лв. по потребителската кошница. Но не виждам автора това какво го топли. Искаш да осигуриш сам издръжка на .. колко? Тричленно семейство, четиричленно? Или ще си избираш жената по това какъв доход получава тя, че събран с твоя да свърши работа?

Сирен, според мен си в мнооого голяма грешка. При такъв небивал талант, какъвто описваш, би трябвало да си напълно способна да стартираш нещо, което да ти носи пасивни приходи. Богаташите - по право истински успешните хора с успешни кариери, противно на общовалидното мнение, не бачкат по 8 часа в някоя фирмичка с шеф, който не им дава да излязат 5 мин по-рано, за да си приберат децата. Целта на всеки човек, който иска да има баш кариера е така да си завърти нещата, че за всичко да си има хора и единствените му задължения да са супервайзване и комуникация с другите ключови фигури в сферата. Те могат спокойно да обръщат внимание на децата си и да си гледат живота, но естествено, това изисква бая труд в началото. Нещо, което ти обичаш да натъртваш: че преди първото дете трябва да се бачка здраво. Е, защо не си бачкала достатъчно, че да не се налага да правиш компромис между кариера и деца?

Google76, а защо не го направиш ти вместо мен? Аз си имам талант в определени области, не съм казала, че имам талант или знания и умения за бизнес собственик. Не всеки има желание за мениджърска позиция, някои залагат на експертното развитие. Няма как всички да са мениджъри, нали? Не излиза сметката.

Иначе просто работех в област, която 1. не е чак толкова платена; 2. на практика изчезна и се трансформира до неузнаваемост.

Колкото до съчетаване на работа с три деца- както вече писах, не я разбирам тази работа с "техническо родителство". Също така знам, че човек не може да си разтрои вниманието и да е едновременно в час и с децата, и с бизнеса- гарантирано ще изпусне някое малко камъче, което ще обърне колата. Така че има моменти, в които е или едното, или другото. Колкото и да тренираш, няма как да си еднакво ангажиран в два противоположни свята.

Сега, не че няма родители-непукисти, които не забелязват дори очевидни неща и все са изненадани и в небрано лозе, но това не е моят стил. Просто защото оттам идват драмите "аз правех всичко най-добро, ко стана в тийн годините". Ми не, не си правила най-доброто, не си внимавала в картинката достатъчно, не си чела за детското развитие, акълът ти е бил другаде.

Така че си говориш наизуст, защото още си без деца. Да те видим как ще комуникираш и управляваш, а едновременно с това ще направиш така, че денят да протече гладко и без тръшкане. Давай, че с тоя набор вече одъртяваш...за мен ти си в голямата грешка, защото нямаш практически опит. Нищо, дано да го придобиеш и тогава ще си говорим.