След GB с Керем Б. и Ханде Д. както и "Kiralık Aşk"Любов под наем -218ღღ

Глава 4

Дефне се събуди от целувката на Йомер. Тя му отвърна и се притисна към него, от което той изохка. Тя се отдръпна стреснато и едва тогава се сети къде са.
-   Заболя ли те много?- Попита тя притеснено, докато оглеждаше внимателно лицето му.
-   Ти не можеш да ми причиниш болка.- Притегли я той към себе си със здравата си ръка.
Полежаха така прегърнати известно време, но трябваше да се приготвят- днес щяха да изпишат Йомер. Дефне стана и върна леглото си на предишното му място, за да не разбере никой как са прекарали нощта. Нямаше откъде да знае, че лекарят беше споделил с една от сестрите видяното, а тя беше казала на другите и така цялата смяна се беше изредила да ги „наглежда” през нощта, просто за да се полюбува на сладката картина, която представляваха.
При сутрешното посещение лекарят подписа документите за изписването на пациента и им даде рецепта за болкоуспокояващите и мазилата, които Йомер трябваше да ползва заради натъртванията и главоболието. След месец трябваше да се върнат, за да махнат гипса. Синан дойде да ги вземе и по обяд младата двойка вече си беше вкъщи. Естествено, там вече ги чакаха Нериман, Неджми и Корай. Въпреки всички предупреждения, Нера не се беше сдържала и беше казала за случилото се на Корай. За да изкупи вината си, тя го беше заплеснала с пазаруване и всевъзможни клюки, за да не може той да припари до фирмата и разгласи случката.
-   Ахх Йомер, пиленцето ми, съкровището на леля, как си, сладкият ми?!
-   Йомуш, много ли си зле? Може ли да се подпиша на гипса? Ще нарисувам няколко сърчица, за да знаеш колко те обичам?
-   Страхотна идея, Кориш, и аз ще нарисувам нещо за спомен на моя Йомер!
Приповдигнатото настроение и неспирното говорене на Корай и леля му бързо докараха мигрена на Йомер, поради което Дефне побърза да ги изпрати с обяснението, че лекарят е препоръчал за съпруга ѝ тишина, спокойствие и много сън. И двамата си отдъхнаха в момента, в който вратата се затвори зад гостите.
-   Гладен ли си? Или искаш да полегнеш малко?- Попита загрижено Дефне, докато се приближаваше към любимия си.
-   Два дни лежане ми стигат, искам малко да ти се порадвам! Ти си моето лекарство!- Прошепна той, докато увиваше ръка около нея и полагаше целувка на шията ѝ. Ръцете ѝ бързо се оказаха на врата му и тя се притисна към него, доколкото можеше, без да притеснява бебето или гипсираната му ръка..
-   Знаеш, че нищо не мога да ти откажа!- Усмихна се тя, докато той милваше косите ѝ и вдъхваше аромата им.- Дъщеря ти обаче настоява за своето, така че все пак ще трябва да се погрижим за обяда.
-   Каквото поиска моята принцеса.- Наведе се леко той, при което направи болезнена гримаса, и целуна издутия ѝ корем.- Гладна ли си, дъще?
-   Йомер, трябва вече да измислим име. Остават по- малко от два месеца до раждането!- Измрънка Дефне,
-   Знам, любима. Ще го решим, не се притеснявай.- Погледна я той в очите с любов.- Хайде първо да решим належащия въпрос.
-   И какъв е той?- Попита отнесено тя. Не отделяше очи от неговите.
-   Все още си същата!- Засмя се той.- Моята сладка Дефне- и се наведе леко да я целуне.
-   Как така съм същата, какво имаше предвид?- С интерес го погледна тя, опитваща се да се приближи за още една целувка.
-   Толкова бързо се разсейваш.- Смееше се той, докато избягваше устните ѝ.- И толкова красиво се изчервяваш- докосна с кокалчетата си страната ѝ.
-   Аааа Йомер!- Дръпна се тя.
-   Мисля, че казахте, че сте гладни, госпожо. Хайде да ви нахраним, защото дъщеря ми трябва да е здрава и силна, когато се роди.- Поведе я той за ръка към кухнята.
Йомер не отделяше поглед от нея, докато тя обикаляше напред назад между шкафовете, хладилника и котлона. Типично за Дефне, тя отказваше храна отвън, щом може да сготви нещо вкъщи. В момента приготвяше омлет и салата, докато съпругът ѝ стоеше на близкия стол и ѝ се радваше. Нахраниха се бързо, след което Дефне настоя Йомер да полегне. Той отказа да го направи без нея, защото и тя имаше нужда от почивка, затова двамата изкараха следобеда сгушени в огромното легло. Вечеряха отново в него, докато Дефне говореше с баба си и Нихан- естествено, без и думичка да спомене за случилото се. Нихан беше също бременна, но едва в третия месец, и това беше една от причините да звъни постоянно на Дефне. Исо беше вече почти на две, но това не пречеше на майка му да се вълнува за новото бебе, все едно ѝ е първо. След като приключи с разговора Дефне разчисти остатъците от вечерята и се мушна отново в леглото при него. Преразказа на Йомер за новостите в махалата, като например каква изненада бил подготвил Исо за годишнината им с Мелек, за новите съседи, които се били нанесли през три къщи от тяхната, предаде му поздрави от майстор Садри и го попита кога ще могат да посетят роднините ѝ.
-   Явно не и през следващия месец.- Отговори ѝ замислено Йомер.
-   И защо?- Попита учудено тя, сякаш отговора не беше очевиден.
-   Дефне, нали ти сама каза, че няма да им разказваме за катастрофата?!- Повдигна вежди Йомер, поглеждайки весело съпругата си.
-   Е и?- Все още се чудеше тя.
-   Ехо- размаха леко лявата си ръка Йомер, която беше цялата с гипс.- Това как ще им го обясним?
-   Охх ама съм и аз!- Удари се по челото Дефне, след което се засмя.
-   Разсеяната ми съпруга!- Засмя се Йомер, докато я притискаше с дясната си ръка към себе си.- И преди беше такава, но след като забременя си просто невероятна.
-   Лекарят те предупреди още тогава, че ще ти е трудно!- Смееше се и Дефне, отдавайки се на спомени.
Щом успя да се осъзнае малко от новината за бременността ѝ, Йомер поиска веднага да идат на лекар. Дефне със смях му обясни, че тъкмо от там идва и му показа снимки от видеозона. Съпругът ѝ се просълзи, докато тя му обясняваше че малката неясна точка, която му сочеше на мъглявата снимка, е синът или дъщеря им. Беше в средата на втория месец и имаше още доста време, докато разберат пола за бебето, но за никой от двамата това нямаше значение- важното беше да е здраво.
Седмица по- късно Йомер я придружи на консултацията при лекарката ѝ. Тя ги увери, че всичко с бебето е наред, изписа ѝ витамини и я помоли да се храни питателно, като избягва мазните и вредни храни. Обясни им също, че в третия месец може да се появи гадене сутрин, непоносимост към някои храни и миризми, както и честа проява на смяна на настроението, нервност и проблеми със съня, свързани с бушуването на хормоните ѝ. Предупреди и двамата да се заредят с търпение, защото дори и при най- леката бременност щяха да имат нужда от него.
Слава Богу, гаденето и непоносимостта бяха спестени на Дефне, но Йомер отнесе всички негативи от състоянието ѝ. Обикновено спокойната и тиха съпруга, която той познаваше и обичаше, през третия месец беше безследно изчезнала, заменена от вечно капризна и крещяща непозната, която беше заела мястото ѝ. Във фирмата редовно се чуваха недоволните ѝ викове, че чаят ѝ е прекалено горещ или прекалено студен, документите, които са ѝ донесли, са или неправилни, или пълни с грешки, беше ѝ или много топло, или много студено. Всички обикаляха на пръсти около нея, подсмихващи се, докато се питаха какво ли му е на шефа вкъщи. А там си беше истински ад: Йомер никога за нищо не можеше да ѝ угоди, Синан и Ясемин спряха да им идват нагости, както и нейното семейство, а тя само вървеше и мърмореше. Знаещ, че това е само временно състояние, съпругът ѝ стискаше зъби и запушваше уши за всичко, което тя казваше.
Трудно, но месецът изтече. Всички си отдъхнаха, когато старата, мила и любезна Дефне се завърна, сякаш нищо не е било. Всички, освен Йомер! Вярно, любимата му вече беше щастлива, любвеобилна и безкрайно спокойна, но. Винаги има по едно но. Сега тя вечно искаше нещо за хапване- независимо по кое време на денонощието, независимо какво ще е. Примери за разказване Йомер и Синан, защото и на него не му се размина, имаха много: как в 9 сутринта на Йомер му се наложи да издирва в цял Истанбул диня  /беше декември месец/; или в 10 вечерта ходи за сладолед, но не какъв да е, с а парченца ягода и банан, който продаваха единствено в сладкарница през два квартала; или как ходи късно вечерта да търси листа от цвекло, защото на Дефне ѝ се доядоха сърми, които тя приготвя до 2 през нощта и изяде почти половин тенджера. Донякъде той се забавляваше с всичко това, обичаше да ѝ угажда и да я глези, но не и когато това пречеше на работата му. Неведнъж и дваж му се налагаше да пропуска или отлага различни срещи и събрания, за да може да задоволи желанията и капризите на съпругата си. Тогава се ядосваше, но ако го попитаха сега за това, щеше да отрича до самия край.
В края на четвъртия месец най- после разбраха, че очакват дъщеря. Дефне нямаше да забрави никога умилението и любовта в очите на Йомер, докато гледаше мърдащото мъниче на екрана на видеозона и държеше здраво ръката ѝ. Новината, че бебето е момиче предизвика щастлива и горда усмивка на лицето му, което успокои много Дефне. Колкото и да ѝ повтаряше Йомер, че иска момиче, мъжете бяха всеизвестни с предпочитанията си първото им дете да е момче. Дъщеря им щеше да е желано и обичано бебе, чакано с нетърпение от обожаващия я вече баща. Самата Дефне беше много щастлива от новината, защото от дете си мечтаеше като порасне да си има момиченце, което да отгледа като малка принцеса, да ѝ даде всичко, което тя никога не бе успяла да има.
В следващите месеци положението се поуспокои, Дефне беше щастлива и двамата с Йомер се радваха на постоянно растящият ѝ корем. Ходеха заедно при лекарката, където Йомер не отделяше очи от монитора. Дефне започна да си тръгва по- рано от работа или въобще да не ходи, ако е прекалено уморена. Спеше повече, ядеше повече и вечно забравяше по нещо. Йомер постоянни се шегуваше с нея, прегръщаше я често и галеше корема ѝ с часове. Дефне обичаше да го слуша как говори на бебето, почти допрял устни до корема ѝ, смееше се, когато Йомер описваше как ще научи малката да кара колело или как ще я води в лунапарка, за да ядат захарен памук.
Връщайки се в настоящето, Дефне се завъртя и погледна вече спящия Йомер. Помилва го нежно по лицето, после отмести един непослушен кичур от челото му. Целуна го леко и прошепна до устните му „Обичам те”, след което отново постави глава на рамото му и сгушена в топлото му тяло, се предаде на съня.