При нас,когато вече се усети боцкането на зъбчето,големите мъки затихват (не спират,но е поносимо) . Огнян седи много стабилно вече,но новата мания е да се изправя и ако няма за какво да се хване,почва пищене и рев. Както до скоро си играеше кротко седнал,сега мре да е прав. Спасява ме хубавото време и излизането навън,иначе започва полека лека да настъпва бавно и славно голямата лудница на прохождането,а тя не е кратка 
.
. 
иначе вече пляска с ръчички,маха за здрасти и чао, набира се да сяда сама,но стига до 45градусов ъгъл и почва да се оглежда да се хване за нечий пръст или ръкав,седи уверено самостоятелно,набира се да се изправя и права,но без помощ по пръчките на решетката на кошарката стига само до на коленца,което не й позволявам,за да не си увреди капачките. Познава всички вкъщи кой какъв й е и което малко ме изненадва не се плаши вече от други хора а подава ръчичка за да се здрависва! 
