Начи толкова да обичам да ви чета тук всичките, с едно само изключение - Ването, която пише само по една дума, колкото да раздразни. Та толкова обичам да ви чета как си правите гаргара с думите, с мислите и с майтапите, че като ви прочета, се отказвам да пиша. Временно, де. Някой път така ме напъва, че никой не мой ме спря.
За бейлиса, Добри, пък опитай с големшък, може пък хептен да се наредят нещата и да нямат повече нужда от нареждане

Аз го пийвам тоже, щот синът ми ми донесе една бутилка, ама ей тъй, да не става зян и да се батише. Иначе никва полза от него, нищо не се е занареждало.
Казах ли ви, че правя ремонт? Освежителен му викат. Засега хич не ме е освежил, даже почвам да мухлясвям в едно кьошенце на къщата, дето съм се свила като мишка с компъра си.Щото имам паркетмайстор, т.е. в момента го чакам. Ще дам отзиви по-късно.
Но пък бояджиите ми са мечта просто, от 25 години ги имам. Бяха двама братя, единият ми беше набор, другият адаш. Наборът си отиде миналата година, мир на духа му, а адашът (по-млад), сега работи със зетя на набора. Ей на това му викам майстори аз: идват да видят колко е работата, дават ти мострички за латекса, ти си избираш. На другият ден идват с катуна - кофи,латекс, мечета, парцали - све. Събират мебелите в средата, покриват, свалят лампи, контакти, ключове и квото има по стените, боядисват, монтират, каквото са свалили, разпокриват и връщат мебелите на местата им. Не пушат, не пият, младият даже и не яде. Големият си купува един сандвич за обяд, толкоз. Само кафе пият. Идват в 8.30, отиват си в 5.30. От мен само изпразването на шкафовете, да не са тежки. 1 тон чинии и стъкларии вадих от там цял ден преди това. Да ме пита човек за какво са ми толкова, ама нА, как да ги хвърлиш?
Такаа, моят човек дойде и се почва лудницата - шум до бога е това цикленето, да знаете, ако не сте научили вече.