Туба Бюйюкюстюн, "Запленяваща сърцето" и проектите преди и след това - тема 233

ПРЕСТАНИ ДА СЕ ОПЛАКВАШ


– Учителю – попитал ученикът, – защо има толкова трудности, които ни пречат да постигнем целите си, отклоняват ни от избрания път и ни карат да се признаем за слаби?

– Това, което ти наричаш трудности – отговорил учителят, – в действителност е част от твоята цел. Престани да се бориш с това. Просто помисли за тези трудности и ги вземи под внимание, когато избираш своя път. Представи си, че стреляш с лък. Мишената е далече, наоколо се е спуснала гъста мъгла и ти почти не виждаш целта. Ще се бориш ли с мъглата? Не, ще почакаш докато излезе вятър и я разпръсне. Сега вече виждаш мишената, но вятърът отклонява твоята стрела. А сега ще се бориш ли с вятъра? Не. Просто ще определиш каква е посоката му и ще промениш ъгъла, от който стреляш. Твоят лък е голям и тежък и не ти достигат сили да опънеш тетивата докрай. Ще се бориш да го промениш? Не, ще тренираш мускулите си, за да придобиеш повече сила и всеки следващ път ще можеш да опъваш тетивата по-добре.

– Да, учителю – казал сърдито ученикът, – но има хора, на които лъкът е лек и удобен, и винаги стрелят в ясно и безветрено време. Защо моят изстрел трябва да срещне толкова препятствия по пътя си? Защо целият свят се съпротивлява на моето движение напред?

– Никога не гледай другите – усмихнал се учителят. – Всеки има своя лък, своята мишена и своето собствено време за изстрел. За едни хора изстрелът се превръща в точно попадение, а за други – възможност да се научат да стрелят.

Учителят замълчал, навел се по-близо до ученика си и тихо продължил:

– А сега ще ти открия и една жестока тайна, момчето ми. Мъглата не се спуска над земята, за да попречи на твоя изстрел, вятърът не духа, за да отклони стрелата ти, а тежкият лък не е създаден, за да те накара да осъзнаеш колко си слаб. Всичко това съществува само по себе си. Ти си решил, че можеш при тези обстоятелства да уцелиш точно мишената. Затова, или престани да се оплакваш от трудностите и започвай да стреляш, или смири гордостта си и си избери по-лесна цел. Такава, която можеш да уцелиш със сигурност.

1. Не подлагай на проверка приятелите си. Да си измисляш причини всеки ден да ги имаш за себе си е егоистична манипулация. А и тази проверка обикновено означава да поставяш на приятелите си ултиматум, с който да ги принудиш да избират между теб и себе си. Този избор е обречен и никога не е в твоя полза.

2. Не спори с Бога. Каквито е карти да държиш в ръцете си, най-силният коз винаги е в Него.

3. Не давай повече от това, което са поискали от теб. И това няма нищо общо със скъперничеството. Не. Това е доверието във Вселенския принцип, че само поисканото добро има смисъл и за този, който го прави, и за този, който го получава. Когато дадеш достатъчно, това е любов. Повечето е власт, която наранява.

4. Не води чужди битки. Ето това е егоизъм. И загуба на време. Дори и да поемеш раните на другия, той не ти е благодарен, а много ядосан. И с право, защото така му отнемаш шанса да стане воин.

5. Помни, че никой за нищо не ти е длъжен и ти не дължиш никому нищо. Освен на най-най-близките си хора, единствените, които ще дишат вместо теб, ако се наложи.

6. Не подхранвай в себе си очаквания. Нито към хора, нито към ситуации. Ситуациите често се объркват, а хората – те също имат своите очаквания към теб, които не можеш да оправдаеш напълно. Резултатът е само разочарования и още разочарования.

7. Не се крий от тъгата. Тя съществува с причина. Не е най-фантастичното изживяване, но отваря пътища, дава различни очи, изчиства душата от всякакви застояли емоции... Ако й се довериш и проявиш кураж да я последваш.

8. Забрави убежденията, които те ограничават. Как ще имаш пари, ако вярваш, че те са всичкото зло на земята. Как ще летиш от щастие, ако вярваш, че хората не летят. Трудно е. Много. Но пък миговете, когато забравя всички ограничаващи ме вярвания, са най-истинските.

9. Позволявай си понякога да се отчайваш. Какво толкова ще се случи, ако си признаеш, че не можеш. Най-много да се появи приятел, който няма нужда да бъде проверяван, и да ти подаде ръка.
Поемай подадените ръце. Така започва любовта. Е, няма гаранция за вечност, но, колкото и да продължава любовта, си струва рискът.

10. Предавай се. Не е лесно, и комфортно не е, особено, каквато съм упорита и инатеста... Но моментът, в който се предам, е всъщност начало.

11. Понякога напускай зоната си на комфорт. Ще научиш много за себе си, когато преминаваш разни граници и сама се предизвикваш.

12. Не се оправдавай за взетите решения и не съжалявай за тях. Резултатът може да не е какъвто си го мечтала, но със сигурност е най-добрият за теб в момента. Това понякога е невъзможно и да го приема е свръх силите ми, но обвиненията, съжаленията, самонаказанията убиват.

13. От време на време върви в насрещното. Даже и доникъде да не стигнеш, даже и единственият резултат да е, че ще ядосаш няколко праволинейни, слепи и полуживи човешки същества. Движението насреща (когато е за забавление) укрепва сърдечния мускул и увеличава онези бръчици от щастие около очите.

14. Бягай от хората, които не са добри за теб. Сърцето ги разпознава на мига. Не се опитвай да ги подобриш или пък да нагодиш себе си към тях с идеята, че утре ще е различно. Няма да е.

15. Говори. Казвай си, когато не ти е удобно. Да се чувстваш удобно е твоя грижа и отговорност.
Научи се да казваш "НЕ". Здравословно е. Честно. Смело. Ползите за теб и за този, на когото си казал "НЕ", са в пъти повече от не-ползите. Ако не можеш да кажеш "НЕ", не можеш да кажеш и "ДА".
Научи се да казваш "ДА". Здравословно е. Честно. Смело. Ако не можеш да кажеш "ДА", как другите ще знаят какво всъщност искаш.

16. Не спирай да мечтаеш. Зарежи това с големите и малките мечти. Дори да си направиш вкусно кафе сутрин преди изгрева, е мечта, достойна да се пребориш за нея. Като станеш преди слънцето, например.

17. Остави миналото намира. Всъщност, същото важи и за бъдещето. Те не са реални. Истинска е само минутата, в която си поемаш дъх. Точно сега. Поеми си дъх и го изживей.