Кюретаж и забременяване след това - тема 71

  • 40 288
  • 739
  •   1
Отговори
# 240
  • Мнения: 1 612
Аморе, кариотипът или хромозомният анализ не се влияе от нищо. Може да се направи по всяко време независимо от МЦ или прием на добавки. Той си е постоянна величина. Поправете ме ако греша
Благодаря ти!   Hug

# 241
  • Мнения: 308
В коя лаборатория ще го пускаш и как е като цена ориетировъчно? На мен най- близо ми е Варна като дестинация, нямам голям избор.

# 242
  • Мнения: 43
Здравейте,по препоръка от приятелка тези дни ще звъня на доц.Русев ,за да обясня какъв е проблема ми и да видим какви изследвания ще назначи.Нямало нужда да пускам предварително.
А иначе ходих при АГ,всичко ми е ок според него,но аз си пуснах МБ за всеки случай.Каза ми,че април месец имаме зелена светлина,но аз май ще почакам да минат 6 мес.Март-април съм на цитонамазка и с ММ почваме и двамата ФК.Засега толкова,дано мине бързо времето и дано се окаже малшанс,а не някой сериозен проблем.

# 243
  • На север
  • Мнения: 1 377
Здравейте момичета, аз нямам инфо за изследвания тъй като тук не се изследва. Мисля, че съм в овулация от вчера и ако е така ще чакам цикъл точно на един месец от К. Иначе да ви питам след като имахте К вашите приятелки, които са знаели как се държаха с вас? Аз изпаднах в малко странна ситуация. Съобщих на две мои приятелки и те буквално изчезнаха. Никой не пише... Едната вчера се престраши да пише и я питах какво става. Каза ми, че мислела, че ще съм много тъжна и за това не ми писала, а и да не ме дразнела с бебето си  newsm78 Нито съм тъжна, нито се дразня... Другата въобще пък не е писала повече. Аз съм си супер Simple Smile Ходя на обучението за новата работа. Карам си колата. Тя като ме чу и се ошашави. Беше стъписана как така аз не съм депресирана и тъжна.  Mr. Green

# 244
  • София
  • Мнения: 9 542
Приятелите ми, които знаеха са много деликатни хора и почти всички се занимават с неща свързани с бебета  Laughing Една от тях роди месец след кюртажа, друга ще ражда Март, бяха ни много близо термините(това и е 4-то). Не са отваряли много дума, но често и досега ме питат как съм. Те работят с майки, случва се и с такива с депресия или след загуба на дете. Та ми помагат по някакъв начин.
Семейството ми не споменава, както и мъжът ми...но знам, че го правят, за да не ме подсещат.
Другите не знаеха, макар че и от тях имам много близки.
Нормално е да реагират така, даже и аз в повечето случаи се "покривам".Неудобно ми е в такива моменти да закачам човека, да звъня и да го занимавам.Мисля си, че ако имат нужда от подкрепа ще ме потърсят...но пък някой не го правят и си мисля, че си ги зарязал. На мен и е много неудобно да звъня на близки, които са преживели загуба или някакво нещастие  Peace   
Моя позната, която роди около месец преди К, знаеше, че съм бременна и наскоро ме пита какво става(не сме се виждали и си мислеше, че още съм бременна). Почувства се неудобно, че ме е подпитала, но и казах, че и преди ми се е случвало и гледам напред.Та и тя беше изненадана и каза, че това я радва, защото повечето хора потъват за дълго.

# 245
  • Мнения: 43
И мен ме отсвириха.
Много близка моя дружка ми звънна непосредствено след аборта,но тогава не й вдигнах и повече не ме е потърсила.Смятам,че й е неудобно,защото бременеехме заедно.С друга моя дружка се чуваме/си пишем през ден,два.Тя пък е толкова заета със собствените си проблеми,че рядко ме пита как съм.Почти никой не посмя да ме потърси,да се поинтересува...Ако аз не поддам темата,дори ММ я избягва,но него го оправдавам,никой обичащ те мъж не би искал да те гледа разстроена.Аз само,чета и му говоря за изследвания,пари и т.н. и той е достатъчно напрегнат.Понякога,когато съм самичка си поплаквам,избягвам да е пред хора.Никой,никога няма да усети как индивидуално се чувства всяка една от нас,на никой не го пожелавам,затова вече някой като каже „Още сте млади”,„Другия път ще е наред” и бляблябля само го удостоявам с поглед и подминавам.

# 246
  • Мнения: X
Аз се радвах, че не ме търсят и не ме питат. Естествено имаше и такива, които ми пишеха, звъняха, аз просто ги игнорирах и се дразнех, че ме безпокоят. Различни хора сме и в такива ситуации е много трудно да прецениш как да се държиш с човек, преживял нещо тежко. Повечето хора решават, че не е удачно да ти напомнят за случилото се, за да не те  разстройват допълнително, но пък не е и уважително да се правят, че нищо не е станало и резултатът е, че чакат ти да направиш 1вата стъпка. Аз нямам нищо против и ги разбирам. Мина време и един ден сама се усетих, че съм готова да говоря спокойно за болката си. Споделях без да се притеснявам, че ще избухна в рев, както се случваше на по-ранен етап, ако се зачекнеше темата.

# 247
  • Мнения: 43
Най-ми е тежко на работа,когато ме питат „Оооо ама ти кога роди,кога се върна”...Тъй като аз бях в голям месец-аборта ми е в шестия месец,хората незнаят,но за това не съм се ядосвала или обиждала.Тъпо ми е като разбера,че приятелка,звъннала на друга приятелка да пита „Вярно ли е,че Емито е изгубила бебето”....

# 248
  • Вестерос
  • Мнения: 39 572
 ooooh! ей това е много гадно...


Аз на една приятелка казах, ама тя не знаеше, че съм и бременна, после на едни колежки по-близки, не са ме отбягвали, но мен не ми пречи да говоря за това, приех го за нещо нормално, но аз и не показвам емоциите си. Като съм сама понякога се натъжава и пускам 2,3 сълзи все още, но пред хора, родители , мм не си го показвам.

# 249
  • Перник
  • Мнения: 751
lamarinka, това е много неприятно Sad,  но то и приятелките,които не са имали такива проблеми не знаят как да реагират. Виж че и тук всеки си има негов начин за справяне с мъката. За щастие моите най-близки приятелки бяха и са до мен и ме подкрепят.
Аз също почти не съм плакала. Покрай първото ми дете съм закоравяла доста, защото то е със здравословен проблем и някак съм се научила да стискам зъби. Позволявала съм си да плача,когато съм сама, но след това се стягам и никой дори не разбира за това.

# 250
  • На север
  • Мнения: 1 377
Аз цял живот се крия като плача. Не обичам да ме гледат. След К плаках точно един път насаме и това беше. Разбирам да те оставят малко на саме ама минаха две седмици и с тях си пишехме всеки ден почти. Странно ми стана защо едно как си, какво става не пишат. А това че щяла съм да се дразня и едва ли не да ревнувам от бебето й направо ме уби. Даже малко ме обиди. Едната от тях е в развод сега и аз все й пишех да я питам как е. Не бих я избягвала. Все пак нали за това са приятелите. Не е нужно да говорим за К. Ако някоя ме пита няма проблем да разкажа, но за мен е минало и нямам нужда да говоря за това. Не знам за мен лично е хубаво да усети човек, че има някой който няма да се прави, че теб те няма само защото си в труден момент. Понякога едно хей как си? и една усмивка са достатъчни. Все пак истинските приятели са и в добро и в лошо.

# 251
  • Мнения: 181
И аз да се включа във темата за приятелките. При първата ми бременност със моя приятелка във един и същи ден разбрахме , че сме бременни. Всичко си беше точно много се зарадвахме,че ще сме майки заедно и ,че ще си помагаме. Така докато не загубих бебето в 10 сед. Първите 2 седмици тя изобщо не ми звънна. Отначало  си казах да добре разбирам я тя е бременна неудобно и е незнае какво да ми каже. Минна се 2та седмица накрая ми писа... във вайбър ! Как съм била ,че много съжалявала и разни такива неща. Обадих и се по телефона казах и ,че съм добре и че ще продължа някък си предложих и да се видим. От там на сетне просто усетих , че пътища ни ще се раздят. Имаме много общи приятели в една компания сме можете да си представите колко неловко ми беше... аз се държах нормално с нея гледах все да говоря с нея да се отпусне както преди но не ...имам чувството ,че я беше страх от мен все едно ще и направя нещо държаха се със приятеля и супер грубо...  засичаме се някъде и само се поздравяваме и до там
.. това дето никога не е било. Тя си роди детенцето и нещата си останаха такаа.. не звънна повече. Наскоро празнуваха първия рожден ден на детенцето и звънах да и честитя рожденника все пак сме били приятелки реших ,че не трябва да тайм лоши чувства ее.. напразно държанието и беше супер нагло. Хората се променят това е самата истина.. по-късно разбрах , че е казала ,че се страхува да не направя нещо на детето и .... което меко казано е толкова тъпо ,че направо нз какво да кажа..  реших повече абсолютно никакви опити да не правя и така...

Последна редакция: ср, 15 фев 2017, 22:09 от eleq

# 252
  • Мнения: 621
Мале елея какви са тези хора. Ужас.не ти трябва такава приятелка. При мен различно. Някои всеки ден ме питаха как съм,а други бяха деликатни да не ме тревожат.  Всеки както сам би го искал. 

# 253
  • Мнения: 181
Такъв човек няма как да се нарече приятел. Аз нямах ни най-малка идея тя колко тъпо и ограничено мислене има...За съжаление има хора който не се усещат изобщо и дето има една приказка по-добре сам отколкото зле придружен. След двата К разбрах нещо. Единственните хора на ,който им пука , който ще ги боли за теб повече от всеки друг и винаги ще са готови да платят с живота си само да си добре ти това е семейството всичко останало е преходно. Не , че нямам приятели ни , че не ги обичам но в един или друг момен от живота си винаги съм била разочарована ... Thinking

# 254
  • Перник
  • Мнения: 751
Елея, нямам думи!
Абсолютно съм съгласна, че семейството е най-важно и винаги близките ни ще ги е най-много грижа, ще се радват и тъжат с нас.

Общи условия

Активация на акаунт