Сдружение „Фридрих Шилер“ прием 2017/2018

Сълзата,
не знам дали си даваш сметка в какъв филм влизаш...
Разгледай трите (или колкото са там за последните няколко години) теми дотук.
Това, дето го пишеш е за 1001-ви път...
Просто няма смисъл.
Сега ще те причислят към кастата избрани. Без право на обжалване.
Не се хаби, хората имат глава на раменете.
Поздрави!

 
Ок, аз съм до тук
И без това, това направо ме изтощава. Все едно говоря с радио...

Oooo напълно съм съгласна, че наредбата е пълен шит. Съгласна съм и с факта, че допълнителните предимства заложени в нея, както и прекалената свободия също са преднамерени.
Изглеждате ми интелигентна. Нали не мислите, че можете да оправдаете една несправедливост и нечестност с друга? Проблемите в наредбата, МОН и СО не оправдават липсата на прозрачност и заобикаляне на правилата от Шилер.
Изначално участието ми в тази тема е само и единствено с идеята да оповестя на по-широк кръг някои нововъзникнали обстоятелства, които не са достояние на всички родители. Защото очевидно за трета поредна година Сдружението не мисли да се държи коректно с кандидатстващите и да ги информира своевременно, а не след изпита. Тук се вижда колко агресивно се държи представителя на сдружението. Раздразнението и е явно и неприкрито. Това може много да ви говори.

В момента има сериозни неясноти и мъглявина по отношение бъдещата дейност на Шилер и всички спомагателни дейности подобни на Шилер във всички училища. Редно е именно Шилер да излезе с разяснения и пояснения каква е ситуацията и какво смятат да правят от тук нататък. Ще правят ли прием в 145-то, или няма да правят? Какво става в 55-то? За 131-во е ясно, че кандидатите са критичен брой, но все пак каква им е стратегията с броя паралелки? Все едни неща, които мисля е време родителите да научат, за да направят преценка дали зора с кандидатстването си струва или да насочат усилията си другаде.
Време е както училищата, така и разни сдруженийца да излязат от зоната на здрача и да станат прозрачни. Защото става въпрос за детска психика все пак. Мога да припомня драмите всяка година с прозрачността на резултатите на децата.   Каквото и да си говорим, ако Шилер не си лобират да се оправят правилата по които работят, никой няма да им помогне и да им постеле червен килим.

По-горе някой говореше за Дикенс и за това колко адекватно било тяхното поведение. Пак смесвате нещата- Дикенс няма прием за ПГ и се съобразяват с условията за прием в 1 клас.

Други също имат глава на раменете по институциите

Въпроса е неясен към днешна дата. Може и да има прием, може и да няма. Ако няма, защо за Шилер ще има? Каква е разликата? Ако има, то Дикенс ще проведат приема по критериите на СО и след прием на детето в училището, то ще бъде записано в сдружението.

Най-точния коментар. Но, защо смятате, че Шилер трябва да лобира?!?!?! Има правила, наложени от СО и е редно без значение какви са, да бъдат спазвани. Лобирането за правила отново поставя под съмнение правилния път и остава вратата отворена за лоши практики.

Артъри или който си/сте, пояснявам за това какво имах предвид по-горе....

Съгласен, за това , колко е права Блис. Все се питах защо се е заровила тук, а тя била самарянка, но лошо няма - хора всякакви, аз също в крайна сметка, освен един сантимент към Сдружението Шилер, като място за детето ни за 8 години, плодовете на обучението на което до ден днешен тя ползва ( ето преди месец си взе ДАФ-а и това дава още една опция за кандидатстване в университет), практически нямам. Като нея, без никакъв интерес съм да ми учи детето в Шилер, то неговото си го е взело на времете, сега завършва АК, аз пък се вясвам да видя какво стана с тази институция и проблемите покрай нея, но напоследък срещам само хейтване тук, напоследък вече до степен дразнещо за четене.
Но то и да хейтваш се иска акъл, всъщност, не всеки може да манипулира  както трябва....

Но картината, която Блис (за разлика от хейтърите тя мисли и предлага решения, а не само да сочи проблемите) много точно описва е снимка на качамака, на който станахме свидетели особено преди две години, а и миналата също, като изводите които Блис дава са ясни отдавна, но на практика неизпълними по схемата "отдолу (от Шилер)-нагоре(към СО)". Просто защото няма как да знаеш отсега какво ще ти спретнат администрациите, а те самите не могат да кажат, просто защото не знаят утре какво ще им наредят....И на кое кръстовище кои двама управници ще се срещнат харесат и вземат....
Прословутата наредба която чакате - каква е гаранцията, че ще реши въпроса, че ще е ясна и че няма да се чака после Правилник за приложението й, за да стане факт? По-ско, в светлината на случващото се с подобни документи в управлението през последните години гаранцията е, че няма да ги реши.
Колко пъти променяха ЗУТ само за 1 година, а ЗЗДП? Изобщо, къде живеете, Артери, за да обяснявате постоянно как тия лошите само си плетат кошниците и с пяна на уста сипете закани и злъч, до шизофренност.
Ваша работа, всеки може да си пише каквото иска, особено по форумите, но в тази тема полудяването премина границата, да,  има проблеми, да, ще има проблеми - докато се поддържа осциморона държавно  училище - частна( или сдружение) занималня и докато се очаква регулирането на отношенията помежду им да го направи чиновника в Наредба хей-тъй-на, отвътре да му дойде. Е, няма да стане, или поне няма да има компетентен чиновник, който да се сети за всички нюанси, необходими за да бъдат така регулирани тези отношения, че да работят.

Ето затова е нужно лобиране, в смисъл - среща(и) със законо/наредботворците за да им светне под шапката за какво става въпрос и кое точно да се урегулира. Ами така се прави и в Парламента, ако щете, в Комисиите и подкомисиите, между първо и второ четене на закон, всеки оглежда и посочва къде го сърби, за да работи, това което се произведе (а и да не пречи на него - да си го кажем направо), а не да постави нови проблеми и да го променяме отново... Да отричаме това и да търсим святата и чиста справедливост значи да не знаем къде живеем или да търсим повод да се заядем и поддържаме напрежението, няма друго обяснение.

Е, ако това не Ви е ясно, не знам в коя държава живеете, Артъри или който и да е друг дето не разбира или се прави че не разбира за какво иде реч и само раздава правосъдие как нещата не са наред, при това конкретно за Шилер.. Не са, спор няма, но за да станат , трябва наистина сериозно усилие и мисъл. Нещо в администрацията последните качества не ги виждам никъде с този низ от безобразия къде ли не, но конкретно в образованието - примерно в СМГ - класика на безхаберието, а че и на ръководството на Шилер, доколкото чета тук, вече му идва в повече да се бори с вятърни мелници, защото първо тях ги направиха на маймуни, а те после на свой ред родителите и децата....
Но с постоянни апострофи, вой и затапвания и повтаряне безкрай на мантри нищо няма да стане. И промяната на наредбата едва ли ще реши проблема, по-скоро ще го задълбочи...
Във всички случай е ясно едно - не се ли уточнят предварително конкретните неща от представители на сдруженията и администрациите - на училищата - приемници на извънкласните форми и на общината, нищо няма да се постигне. И все ще се стига до наблюдаваните през последните две години дивотии.
НО преекспонирането на проблемите и пророкуването на бъдещите непрекъснато наливат вода в нечии мелници, сетете се чии.
Е, затова казвам, че хората имат (предполагам ) глава на раменете. И си преценят риска.
И постоянното хейтване никога не е било продуктивно, но вече просто видимо спря да работи в посока диалог и оттам изясняване за читателя кое какво и как. Тупик тотален, което не помага никому.

Спестете си квалификациите, ако обичате господине. Живеем в конституционно правова държава със свобода на словото и избора. Никой не е против това, което е Шилер и целите, които постига и преследва. Хората са против начина по който това се случва, мъглата, която тегне всяка година, замаскираните правила, писани от и за тях от училищата, облагодетелстването приоритетно на втори и трети деца и целия хаос и стрес, който един прием носи. Сигурно това е продиктувано от СО в известна степен, но това не оправдава Шилер да се крие между капките и да не регламентира дейността си по законо-установения ред (без значение какъв е закона - добър или лош).

Пак ви питам, дали е конституционно едно първо дете да няма равен шанс за оценка и достъп до обществено образование спрямо втори и трети деца? Нямате отговор и няма да имате, както и Шилер няма.

Ооо Стефане, самарянка не съм. Писнало ми е вече 4 години сама да си търся фактите и истините, и училищата да злоупотребяват с детето ми в името на интереса си. Писнало ми е да се сблъсквам с рекламни кампании, с полуистини, с недомлъвки, с откровени лъжи казани от заинтересовани родители, с паричен интерес. И ако успея поне един родител да накарам да излезе от мейнстрийма и да потърси допълнителна информация, и едва тогава да вземе решение за детето си ще съм ок. Защото нито Шилер, нито НУКК, нито ЧУ ги интересува как се отразява изпитната кампания на толкова малки деца. И защото всички гореизброени нямат никакъв интерес да говорят открито и директно с родителите.
И не ме разбирай погрешно. Не съм против Шилер, НУКК или което и да било ЧУ. Напротив. Но смятам, че трябва да са максимално прозрачни щом имат претенции. И смятам, че ако искат да са коректни спрямо родители и деца трябва да си уредят проблемите. Ако сами не си помогнат, никой няма да им помогне. Напротив. Ще ги удрят, докато не ги убият. А това вече ще е голяма загуба.

Си, Близ, както впрочем повечето от хората намиращи време да пишат в този форум, безкористно...
Ето дефиниция на "самарянин" според тълковен речник:  "Човек, който според морала си е склонен да помага на другите, без да търси изгода."

Не те разбирам изобщо погрешно. Съгласен съм на 100% с това, което казваш - за необходимостта от коректност на Сдружения, ЧУ и т.н. спрямо деца и най-вече родители, защото на тази възраст изпитът за децата е игра и подготовката е само от полза, но родителите яхат метлата и с право - едно се обявява, друго на практика става. Причини има във сички страни, не само наредби, а и организация, правила, договорки, прозорливост  ит.н., две думи няма.
И наистина трябва да се търсят начини да се решават проблемите.
За момента го правят - на езика на икономистите - екстензивно. Чрез намиране на нови, отдалечени, недолюбвани общински училища в реанимация и договаряне на осигуряване на гарантирана субсидия чрез рязко повишаване на броя на обучаемите, оттам и вдигане нивото на училището и сигурност за заварения състав в тази клатеща се система на общинските училища.
Да де, ама бъркат в нечии канчета. Отделно съкварталците, които искат да си запишат дтето във вече надобрялото училище и удрят на камък. И ето ти отнемане на шанса за достъп до образование.  Силни думи, но че училището е мухлясало и се руши години и въпреки равния шанс го подминават и като нищо ще го дадат на някое ЧУ по целесъобразност, както стана с детската градина, където беше ЕСПА и с топ не можаха да я мръднат поне 15 години, както беше с детската градина зад 66-ти блок в която пусна корени данъчна служба, детската градина пред 32 блок, свърталище на наркомани.... да изброявам ли още.
И си права , че няма да ги оставят на мира. Психиатриите ги затвориха, а част от пациентите, освен че хейтват в нета масово са и в общината-служители и в съдилищата-магистрати и къде ли не. Цирка е пълен.
Та, носим си риска, като живеем в Републиката. Да сме живи и здрави. И наистина да си крепим главата на раменете, докато не ни я отрежат.

Спирам, че го пишем наистина за 2000-ден път.
Успех желая на всички на попрището им.

Моето мнение е малко по-различно. Децата са малки, точно така и именно заради това (те все още не са се сблъсквали с истински изпити, нямат го личния и осъзнат опит) те не осъзнават какъв е залога, освен ако не бъдат насочени в тази посока от родителите си, което аз намирам за грешно. Изпитната кампания и стресът около нея се отразяват много повече на родителите отколкото на децата. Ако вкъщи родителят задължава детето си да се подготвя за изпит и държи да минат определен "материал" за определен срок, е много вероятно стресът да се прехвърли върху детето. Но ако се занимавате с детето си, като измисляте игрови ситуации и най-вече му събудите любопитството и интереса, без да го насилвате и да му показвате, че това е нещо изключително важно, нещата се получават без стрес. Важно е и да се водите по детето. В процеса на подготовката то само ще си покаже кое му се отдава, кое не, което Ви дава възможност да прецените дали си заслужава да го подлагате на изпитната кампания. Според психиката на детето Ви и наблюденията Ви върху неговите способноти Вие може да предположите как би се отразил изпита върху малкото Ви дете - това не е работа на Шилер, Нукк и ЧУ.

О, твърде идеалистично и лишено от подкрепа в действителността Brun.
Всъщност говорим дори за частни уроци за прием в НУКК - примерно.
А аз съм виждала немалко деца излизащи разплакани от приемен изпит или състезание по математика.
Детската психика е сложно нещо. Дори и родителят да действа според вашите насоки, един изпит в ПЧМГ(примерно) за 1 клас може да убие всичко детско. Първи кръг - всички кандидати на едно място, разпределени по стаи, лудница от родители и деца, обстановка като на кандидатстудентски изпит, ограничено време и много задачи. Втори кръг - подобно на първият + психолог.
Изпитите за Шилер не са по-различни. 😉
Т.е. хич не съм съгласна, че е важно само как родителят ще поднесе ситуацията. Всички институции, които правят изпити на ниво ПУК и 1 клас подхождат почти еднакво и без никаква грижа за детската психика.

Но това излиза извън основната ми тема. А тя е изсветляване на процедурата преди решението за кандидатстване, а не постфактум.

Стефан решението за преместване в 131-во им го наложиха обстоятелствата, при това твърде късно беше взето. Ако не го бяха взели, просто щяха да ограничат дейност без да имат нов прием. Никой не каза обаче колко деца не бяха записани в 131-во въпреки, че бяха приети. Гаранция за качествата на учителите извън немския никой не даде. Само общи приказки.

Чакай, от теб чувам, че е имало такива, приети в 131-во но незаписани...
Всъщност има логика, ако някой се е надявал до последния момент, че ще може да учи на по-удобно място - в 55-то или 145-то... И после е решил друго, уплашен от риска , който (обективно) поема.

Спомням си, че и ние с нашата щерка, навремето, бяхме на кантар, аналогично, 145 точно тръгваше със Шилер и ни казаха, че веднага могат да я запишат за там, но за 55-то, което ние целехме, че ни беше под носа, не могат да обещаят нищо - чакаха решение на администрацията за откриване на 3-та паралелка, ако добре помня. И факт, че ако не я бяха взели в 55-то нямаше да я запишем в 145(аз си го знаех като циганското - израстнал съм в Малдост и сме ходили да играем с циганетата в двора), а в 125-то, където ни чакаха да потвърдим - бяхме я водили и там на събеседване и в 133 и в Шилер.

За приемните изпити е драма, действително. Особено в НУКК няма да забравя ревящите малчета. Но такива имаше и на изхода на Колежа, впрочем , нищо, че са на 14 години, голямото нервно напрежение си казва думата, деца са още.
Като че ли само в СС оценката преминава наистина на игра за детето, неусетно, моята беше възхитена и искаше да повтори.
Гаранция за качествата на учителите - освен Шилер, които ги наемат, не знам кой би могъл да даде, особено както сега беше случая - първа година в училището, 131-во, макар някои сигурно да са се преместили от 145-то или 55-то. . В случая не ти остава друго, освен да им се довериш, имайки предвид успешната история на обучението, което водят и безспорно големия опит, натрупан при подбора на преподаватели по немски и възпитатели  - които са също начални учители, за занималнята следобяд,  за тези над 20 години дейност. Иначе друга гаранция няма как да има.

Абсолютно подкрепям мнението. Ако за родителя е невъзможно да бъде понесен "провала" на изпита, това става невъзможно и за детето. И обратно - ако подготовката е поднесена като забавление и е обяснено на детето, че дори и да не се класира, важно е да положи усилия, за него остава абсолютно без значение евентуалното му неприемане на кандидатстваното място.
А стресът, изживяван по време на самия изпит, е по - скоро в резултат на отделянето на децата от родителите в абсолютно непозната за тях среда, отколкото на това как ще се представят на самия изпит. Това, разбира се, също може да бъде предотвратено до голяма степен, ако родителите обяснят на децата какво представлява точно явяването на изпит и как протича той.
Специално на изпита в "Шилер" тази година бях свидетел на разплакването на едно единствено детенце, което не пожела да влезе.