ТРЕТИ клас - 3 тема

Нашият малчо и той така, макар че още не му се разбира всичкото плямпане.
Относно сладкото -

Е, у нас пък се яде сладко. И аз, и мъжът ми обичаме. Естествено, Калоян не остава по-назад. Гледам да не прекаляваме, разбира се. Аз до скоро ядях по 1 шоколад на ден - просто имах потребност, бях с ниска кръвна захар. На последното изследване обаче се оказа, че захарта ми е в норма, а преди това се чудех защо не ми се яде шоколад. Та, Мяуче, и твоето момиче вероятно има нужда от сладко 
Калоян обича тъмен шоколад. Радвам се, че обича плодове и зеленчуци и предпочита да пие вода вместо сок.

Честита Баба Марта! Да сте бели и червени, румени, засмени!

Сладко вкъщи всички обичаме - най-вече шоколад, а третокласникът - сладолед. Може да яде сладолед в неограничени количества, как пък не му писва на това дете.  

Честита Баба Марта! Да сте румени и засмени вие и децата!

Честита баба Марта!

И аз обичам сладко, но съм на периоди. Гледам да не купувам за вкъщи, но пък мъжът ми купува Щерката не обича много плодове. Яде повече зеленчуци. Сладко хапва в умерени количества. Общо взето по едно на ден и то много често да поиска като сме в магазина. Лятото къде без сладолед разбира се.
Рождени дни и Хелоуин не ги броя. Там няма как да се въздържи, а и не мисля, че е нужно. Е, стига да не е на рд през ден

Мяуче, пробвай да й даваш по-големи количества от нещата, които яде. Може така да не й остане място за сладко или пък да изяде по-малко количество.
Аз съм въвела правило, че не се яде сладко преди основните хранения и засега го спазва.

честита и мен
живи и здрави да са, всичко друго може да се оправи  

Честита Баба Марта!
Здраве за всички ученици и родителите им.

Ние май ще трябва да се упражняваме по развитие на речта. Според мен е сложно да се направи хубав разказ/преразказ директно на белова. По другите предмети за сега се оправя прилично. Датите, за мое учудване, ги помни и не ми се налага да обяснявам, защо трябва да се учат. По ЧП правят проекти, с което им засилват интереса. Та това е в общи линии.

У нас бонбоните седят, както и плодчетата на масичка в хола. Свършват плодчетата, а не бонбоните.
Имаме още хелоуински очи, коледни играчки и други. Понякога ги изхвърлям, ако реша че са стояли прекалено дълго неизядени.

  Ха, като си говорите за сладко и плодове, се сетих за следната случка:
 На сватба сме и взимаме булката от къщата им на село. Съответно и вътре, и под чардака едни маси, отрупани, нагиздени, с всякакви вкусотии. Сигурно половин село беше се предложило да помага и да носи разни неща. Сладки, солени-каквото можете и не можете да се сетите. И в чиниите сложени резени портокал за украса.
  Почваме ритуалите, ние сме кумове и не мога да следя хлапетата какво правят. Като я "взехме" булката се оглеждам и виждам дребен до масата, а до него фотографката щрака, щрака...Аз измърморих под мустак, че не е нужно да се натъпчат. Те ме погледнаха само, видяха, че не мога да реагирам, и продължиха. Зер два часа не са яли!
  Поотминаха нещата, тръгваме към колите, а фотографката се приближава към мен и ми казва:
-Малкото Ви дете ме изуми! Застана до масата и докато не изяде портокалите не си тръгна.
Аз, силно засрамена, смотолевям нещо:
-Амиии, те нали все пак са почерпка...Пък и деца са, нали знаете...( А си мисля какво конско ще отнесат "гладниците"   )
А тя ми казва:
-А, не,не, нека да яде. Ама за пръв път виждам дете, което изяде плодовете, а не пипна нито една торта!

aunt Ogg, Калоян като по-малък така изяждаше маслините, които украсяват салатите на хората 

На нас приятели ни подариха учебник по родинознание (на Костадин Костадинов). Моят син го занесе в училище и са чели в час по ЧО от него за българските царе.

Съвсем наскоро четох статия, че има пряка връзка между еднообразната диета и глада за сладко. Тоест, колкото по-разнообразно е храненето, толкова (би трябвало да е да) е по-малко желанието за бързи въглехидрати. Ти ли беше споменала, че детето яде само няколко храни? Може би да се опиташ да предложиш и други храни - пробвай с условие: ще има сладко, след като изядеш салатата/боба/чушките или на каквото обикновено се назландисва. Примерно.
Подкрепям идеята винаги да има плодове на разположение. Моите хора като ги питам искате ли портокал, казват не, обаче като го обеля и дам в чиния, ядат и им плющят ушите.
 За съжаление при мен този вариант не работи, изяждам си портокала и после мога един шоколад да мушна

При нас след втората консултация ортодонтът каза, че и двамата ще слагат апаратче. Чак и аз се навих да си оправя зъбите на стари години. Поне май ще се разминем с брекетите, че голямо разорение иначе.

Узи, и Гушкан е с апаратче

Честита Баба Марта на всички! Бъдете здрави!

Узи, това е най-големият проблем на Калина, че не може дори да опитва нови неща, камо ли да започне да ги яде. Не знам дали ще успея да го обясня, за да се разбере. Вид погнуса е, на психологическо равнище явно. Има си храни, които са „безопасни“ за нея и само тях си ги яде и те общо взето се свеждат до кисело и прясно мляко, бисквити и някои други тестени изделия, някои плодове, 2 супи, но само ако са сготвени от баба ѝ, пържени картофи. Нищо ново и различно не смее да опита (никакви салати и зеленчуци, въпреки че ние сме големи фенове, никакво месо). Всичко съм пробвала, освен да я храня насила. И нищо не работи. То не че насила да яде ще проработи, де. На това съм най-голям противник. Затова само си се вайкам и продължавам да си търся решения.

При нас плодовете се ядат от Калина, само когато ги нарежа и сложа под носа ѝ, и то не всеки път работи. След това винаги си изисква и сладкото (за нейно съжаление, невинаги го получава ). Люся изяжда огромни количества плодове обаче - много съм доволна. И тя обича сладко, но може да мине и без, ако река не.

В интерес на истината аз не им позволявам да ядат шоколади и вафли, кроасани и тем подобни, но за мен и бисквитената торта на баба, както и млякото с ориз и кекса също са сладко. От купените неща набиват Данонино - това съм позволила. И веднъж на високосна година по някое шоколадово яйце или сокче. Настояват от време на време за лукчета или бонбони Крамолис от аптеката.

За ортодонтските апаратчета: Калина сложи горно апаратче още преди първи клас и изненадващо бързо ѝ се намести „ченето“ (изненадващо дори за ортодонтката). Все още я следим при ортодонта, защото може да се наложи да носи някакво специално апаратче само за през нощта, но не разбрах какво. ЛюМила обаче и тя сложи сега, точно на същата възраст, и то две - за горна и долна челюст. При нея положението било по-сложно, новоизникналите зъби - феноменално огромни - та щяло на първо четене лечението да продължи поне три години (!!) но тя, за разлика от кака си, има огромно желание и е много сериозна и отговорна в носенето (щото Калина само търсеше сгода да свали апаратчето, особено в у-ще и в ДГ, когато не можехме да я следим). Предвид недоносеността и дихателните проблеми на малчун, ортодонтката още отсега е заявила, че като му дойде времето иска да го види, което за мене значи, че се очакват при него дори още по-сериозни проблеми. Но по-добре апаратчета, отколкото брекети. Не за друго, ами най-малкото, нямаме чак такива възможности ние.

Честита Баба Марта! Бъдете здрави, румени, засмени!


Бясна съм му на моя! Такъв скандал преди малко отнесе по телефона, наказан е без комп и други такива устройства до довечера. Може ли такава блейка да е. Носеше цял плик с мартеници за всяко дете от класа плюс за учителките. Върнал се с... пълен плик. Дал на класната мартеничка и после се улисал и забравил да даде на всички останали. Е, как може да е толкова разсеян, довечера ще го удуша.

По темата за сладкото. Моите и двамата са плодолюбители, ама сериозни - на ден по едно кило сезонни плодове отиват. На каката преди месец изхвърлих сладкишите от коледния чорап не от тази, а от миналата Коледа - така си стояха, но не даваше да ги пипам (иначе аз обичам сладко и досега да съм ги ликвидирала лично ). Третокласникът (ей, само като го написах и се сетих за мартениците и пак се ядосах ), си обича сладичко. Но и плодове, при това много. Той обаче е на периоди - понякога има откровен глад за сладко, друг път така си и седят. Ето, сега още му стоят Хелоуинските бонбони. Та мисълта ми е, че при всяко дете е различно, а така също си зависи и от моментното състояние.