За какво си мислите постоянно напоследък?

  • 1 099 463
  • 20 824
  •   2
Отговори
# 2 190
  • Мнения: 5 346
Каквото и да правя, колкото и да съм заета, дори когато чета книга или гледам филм, в мислите ми постоянно е починалият ми съпруг. Минаха 3 г, 7 м. Ужасно ми липсва! Утре е годишнина от смъртта на брат ми, който почина  също много млад.

# 2 191
  • Мнения: 4 611
Момичета, много съжалявам, че изпитвате сериозни трудности. Домъчня ми и на мен, че са така  нещата при вас. Много се надявам скоро всичко да се оправи и да сте спокойни и щастливи. Виртуална прегръдка от мен!

# 2 192
  • Мнения: 5 820
Уф, момичета, на същото положение съм. Такива тежки последни месеци от годината, в които всичко ми се струпа накуп. От гадно по-гадно. Нямам никаква, ама никакво коледно настроение, защото постоянно си мисля едни и същи неща, ходя потисната, нищо не може да ме зарадва достатъчно. Отгоре на това, в началото на месеца трябваше да науча развръзката на изключително важен за мен и семейството ми казус. Оказа, че че ще разбирем вероятно точно по Коледа. От това най-много ме беше страх, защото резултата може да е и Коледен подарък, може и да е пагубно за дома и финансите ни. И точно, когато най-много гледаме да не харчим пари, защото не знаме какво ни чака, почнаха неотложни нужди от ремонти и здравословни проблеми. То бива карък, ама...

    Прегръщам вас и всички, които животът им предоставя само гадни неща.

     Всяка година върви от зле по-зле. Трябва да приема, че такъв е животът и трябва да се бори човек, докогато още диша! Не си пожелавам вече абсолютно нищо, защото няма смисъл и винаги оставам разочарована. Не сте само вие карък...

# 2 193
  • Мнения: 48
Момичета прегръдка за всички вас - много голяма...Аз пък се ядосвам, че за да съм в тази ситуация в кариерно отношение сама съм си виновна. И сега съм на ново работно място, но имам лошо предчувствие. Знам, че няма да ми допадне но трябваше да го приема, защото иначе оставах без работа и съответно без доходи. Понякога си мисля колко е гаден живота и всичко зависи от тези пусти пари..

# 2 194
  • Мнения: 2 744
Напоследък съм депресирана и се чувствам ужасно. Последните месеци съм без работа, около половин година и то по свое желание напуснах и с надеждата, че ще си намеря работа. Не спирам да гледам обяви и да пращам автобиографии на обяви, които ми допадат, а вече дори търся нещо временно, защото без парични е трудно.
Та, напоследък по цял ден и вечер мисля какъв карък съм и ми е ужасно депресирано и нямам никакво настроение и желание за празници, а ми е и мъчно и се обвинявам, че натъжавам и близките си, колкото и да се опитвам да не показвам какво ми е. Много се критикувам за това и се измъчвам вътрешно.

# 2 195
  • Мнения: 4 611
Напоследък съм депресирана и се чувствам ужасно. Последните месеци съм без работа, около половин година и то по свое желание напуснах и с надеждата, че ще си намеря работа. Не спирам да гледам обяви и да пращам автобиографии на обяви, които ми допадат, а вече дори търся нещо временно, защото без парични е трудно.
Та, напоследък по цял ден и вечер мисля какъв карък съм и ми е ужасно депресирано и нямам никакво настроение и желание за празници, а ми е и мъчно и се обвинявам, че натъжавам и близките си, колкото и да се опитвам да не показвам какво ми е. Много се критикувам за това и се измъчвам вътрешно.

Пробвала ли си да изпратиш СВ на място, където ти харесва, обаче да нямат обява? Понеже като се обяви работно място кандидатстват адски много хора и е много възможно изобщо даже да не са стигнали до теб, за да ти разгледат кандидатурата. А, ако пратиш някъде, където не са обявили официално е по-възможно поне да те прочетат, пък дали си търсят хора... може да те имат предвид занапред ако те харесат, което пак е добре.

# 2 196
  • Пловдив
  • Мнения: 5 155
И аз не си харесвам особено работата. От една страна е пълна анархия, от друга не мисля, че точно това ми пасва на темперамента, и ми се иска да се пренасоча. Имам и идеи къде и как, но и те са свързани с много неизвестни...

# 2 197
  • Мнения: 2 744
Да, всъщност изпратих на няколко места СВ без да са обявявали свободно място с идеята да ме имат предвид, като търсят.
Отидох и на място да си оставя едно СВ за желаната от мен позиция с уговорката, че ще се говори с един от филиалите на компанията и евентуално да ми се обадят в най-скоро време. Това преди повече от месец.
И така, въртя се в кръг и всеки ден с надежда, че вече от някъде ще звъннат.
Дано новата готина започне добре за нас, ново начало и да ни се сбъднат и случват хубави неща.
Да споделяме положителни мисли и емоции в темичката, дами.

# 2 198
  • Мнения: 3 542
Ами защо не започнеш като продавачка някъде - все търсят такива, ще се поуспокоиш, познати може да завържеш, информация нова да научиш?

# 2 199
  • Мнения: 5 820
    В днешно време много трудно се намира работа. Трябва да имаш стабилен гръб зад себе си, за да си намериш работа.

   Като продавач не може всеки да стане. Ако работи само на касата, това е друга работа. Всички знаем, че продавачите вършат всякаква работа - от носене и вдигане на тежки кашони до поддържане на хигиената в магазина! Под не става имам предвид, че не всеки може да носи и вдига тежки кашони.

# 2 200
  • Мнения: 1 416
Празниците идват отново,а все така не ми се празнува.

# 2 201
  • Мнения: 275
И за мен беше отвратителна годината.
Тотал щета съм.
Провалих се с гръм и трясък в работата.
Предстои да направя същото и в личния си живот.
За толкова години явно не научих нищо.
Разочарована съм. От себе си. От изборите си.
И от т.нар. "приятели".
Не знам как да продължа. И накъде.

# 2 202
  • Мнения: 4 941
Мисля си за проблеми, които имам и ми развалят настроението за празниците, които предстоят. Така ми се искаше да ми бъде безгрижно... Да си почина от всичко и всички, да се забавлявам.
Мисля и какви подаръци ще подарявам, вече съм се изчерпала от към идеи.
Мисля си и за килограмите, които имам да сваля, а не правя нищо по въпроса. Така ме е яд на себе си понякога...

# 2 203
  • Мнения: 5 820
И за мен беше отвратителна годината.
Тотал щета съм.
Провалих се с гръм и трясък в работата.
Предстои да направя същото и в личния си живот.
За толкова години явно не научих нищо.
Разочарована съм. От себе си. От изборите си.
И от т.нар. "приятели".
Не знам как да продължа. И накъде.

    Прегръдка. (hug) Прочувства ме с това волеизявление. Виждам, че сте депресирана и разочарована от себе си и от т.н. "приятели". Много добре ви разбирам. По същия начин се чувствам като вас и затова ви разбирам.

# 2 204
  • Мнения: 652
Каквото и да правя, колкото и да съм заета, дори когато чета книга или гледам филм, в мислите ми постоянно е починалият ми съпруг. Минаха 3 г, 7 м. Ужасно ми липсва! Утре е годишнина от смъртта на брат ми, който почина  също много млад.
KAG, съжалявам за загубата ти Sad Едва ли е възможно да не мислиш за тях, просто свикваш да живееш с мислите... И споделяш, ако това успокоява за малко. Аз също мислех всеки ден за моите баба и дядо.

Общи условия

Активация на акаунт