За какво си мислите постоянно напоследък?

  • 1 103 638
  • 20 949
  •   3
Отговори
# 2 415
  • Мнения: 1 167
Мисля си за днес.... колко весело беше на работа. Как разсмивах колежките, мисля си, че не ходя на работа, а на почивка.
И в този ред на мисли човек трябва да работи това, което обича. Пробвала съм преди, мъчила съм се с други работи, не става. От както сбъднах професионалната си мечта съм адски удовлетворена и щастлива.

# 2 416
  • Мнения: 576
Мисля си за днес.... колко весело беше на работа. Как разсмивах колежките, мисля си, че не ходя на работа, а на почивка.
И в този ред на мисли човек трябва да работи това, което обича. Пробвала съм преди, мъчила съм се с други работи, не става. От както сбъднах професионалната си мечта съм адски удовлетворена и щастлива.


Моля те сподели - как го постигна?Че аз все още се лутам

# 2 417
  • Мнения: 977
Мисля си за днес.... колко весело беше на работа. Как разсмивах колежките, мисля си, че не ходя на работа, а на почивка.
И в този ред на мисли човек трябва да работи това, което обича. Пробвала съм преди, мъчила съм се с други работи, не става. От както сбъднах професионалната си мечта съм адски удовлетворена и щастлива.


Моля те сподели - как го постигна?Че аз все още се лутам


И аз си обичам професията Simple Smile Най-обичам да съм затрупана с документи и да се чудя от къде да подхвана, а когато си в в млад екип и шегите валят на кило, хич не ме интересува заплатата...  Имам голяма подкрепа от половинката та затова заплатата не ми е определяща.

# 2 418
  • Countryside
  • Мнения: 11 631
Според мен не е чак толкова до професия, а до колектив. Разбира се човек трябва да си харесва работата, но дори и така да е, в отровен колектив няма да оцелее дълго. И обратното, не чак толкова мечтана работа с готини колеги се преживява, даже я заобичваш.

# 2 419
  • Mediterraneo
  • Мнения: 38 390
Точно така е! Доста години имах мечтаната от мен работа, но шефът ми изпиваше нервите, ревях и псувах вечер вкъщи, денем се налагаше да съм усмихната и любезна,защото работех с хора.Кошмар, но стисках зъби и търпях.

# 2 420
  • Далече, далече
  • Мнения: 6 005
Мисля си за лятото. Grinning

# 2 421
  • Мнения: 4 942
На път сме да си купим апартамент, хем се радвам много, хем ми е притеснено...Мисля си, ще ни отпуснат ли кредит колкото казват, ще бъде ли всичко наред с апартамента и сделката. Още сме в началото и сигурно ще станат бавно нещата... 

# 2 422
  • София
  • Мнения: 5 365
Тинити и после като станат почваш да мислиш за кредита. И затова как стартираш месеца минус 500 лв/поне/. Добре го помислете. Аз от години плащам ипотека и вече изобщо не я мисля, но са си пари и това е най- важният ни разход.

# 2 423
  • Мнения: X
Мисля си за ученическите години, беше голям кошмар. Не уроците, а 2 съученички, които се държаха ужасно с мен, всекидневно ме заливаха с омраза и жлъч. Понякога нямам покой като си мисля за тези неща, защо ми се случиха, защо родителите ми не ми помогнаха. Сега съм щастлива, имам семейство, но често им разказвам какъв ад беше в училище. Не мога да го превъзмогна.

# 2 424
  • Мнения: 576
На път сме да си купим апартамент, хем се радвам много, хем ми е притеснено...Мисля си, ще ни отпуснат ли кредит колкото казват, ще бъде ли всичко наред с апартамента и сделката. Още сме в началото и сигурно ще станат бавно нещата... 

Един съвет от мен - спри да се тревожиш, от тревогите файда няма ,само за теб е лошо ,остави мъжа ти да се разправя

# 2 425
  • Мнения: 4 611
Мисля си за ученическите години, беше голям кошмар. Не уроците, а 2 съученички, които се държаха ужасно с мен, всекидневно ме заливаха с омраза и жлъч. Понякога нямам покой като си мисля за тези неща, защо ми се случиха, защо родителите ми не ми помогнаха. Сега съм щастлива, имам семейство, но често им разказвам какъв ад беше в училище. Не мога да го превъзмогна.
Винаги ми е било странно това. Това някакъв мазохизъм ли е да преживяваш нещата отново и отново и да не спираш да си ги спомняш, че даже и на други хора да ги разказваш постоянно. Малко ми звучиш, сякаш се самосъжаляваш често и се поставяш в ролята на жертва, което не ми се струва добре за самата теб. Наслаждавай се на семейстото си и не си спомняй за такива кофти неща. Минало, заминало.

# 2 426
  • Мнения: 7 964
Мисля си за ученическите години, беше голям кошмар. Не уроците, а 2 съученички, които се държаха ужасно с мен, всекидневно ме заливаха с омраза и жлъч. Понякога нямам покой като си мисля за тези неща, защо ми се случиха, защо родителите ми не ми помогнаха. Сега съм щастлива, имам семейство, но често им разказвам какъв ад беше в училище. Не мога да го превъзмогна.
Защо не се обърнеш към психотерапевт?

# 2 427
  • Мнения: X
Мисля си за ученическите години, беше голям кошмар. Не уроците, а 2 съученички, които се държаха ужасно с мен, всекидневно ме заливаха с омраза и жлъч. Понякога нямам покой като си мисля за тези неща, защо ми се случиха, защо родителите ми не ми помогнаха. Сега съм щастлива, имам семейство, но често им разказвам какъв ад беше в училище. Не мога да го превъзмогна.
Винаги ми е било странно това. Това някакъв мазохизъм ли е да преживяваш нещата отново и отново и да не спираш да си ги спомняш, че даже и на други хора да ги разказваш постоянно. Малко ми звучиш, сякаш се самосъжаляваш често и се поставяш в ролята на жертва, което не ми се струва добре за самата теб. Наслаждавай се на семейстото си и не си спомняй за такива кофти неща. Минало, заминало.
Опитвам се да не си спомням, но ме човърка от вътре.

Последна редакция: чт, 21 фев 2019, 22:07 от Анонимен

# 2 428
  • Мнения: 7 964
ъЪЪ, разбирам, че имаш няква травма и не са постъпили добре с теб, ноо ако тръгнеш да изправяш на съд, всеки, който ти пречи в този живот и да чакаш все някой да те спасява - ще ти трябва солиден капитал и пак няма да си оправиш проблемите с увереността... По темата - напоследък си мисля, кога ще си сложа новите токчета и как по-успешно да се дистанцирам от токсични хора - имам чувството, че са навсякъде....

# 2 429
  • Мнения: 1 416
След скорошното прилошаване на баба ми и двудневния й престой в болница,се плаша оттук нататък какво да правим.А иначе тя преживя и сериозна коремна операция преди две години,преливаха й кръв и заради анемия,но този път беше сърдечен проблем,аритмия.Май няма да може и известно време сама да ходи до тоалетна.Тъжно и тежко е да я гледам такава.И краката й са отекли и не я държат изобщо.Тя се обездвижи много последните години.Няма и почти никакъв апетит.А навремето беше енергична,дейна жена.Остана вдовица сравнително рано,уж сама си живееше и се оправяше...Но уви,явно все в един момент човек рухва.А добре че баба ми има кой да се погрижи за нея.Колко възрастни хора така си угасват,сами и захвърлени.Животът може да е много жесток.

Общи условия

Активация на акаунт