Чувала съм, че и на момиченцата могат да им се подуят срамните устни, ако им се дояде нещо. Моят дядо се е подул като малък, защото майка му казала, че той това не го яде и го е досрамяло да си вземе. После майка му ходила да иска от съседката въпросната храна
- Публикувана: 10 фев. 2017, 16:55 ч.
- Последно мнение: 5 март 2025, 17:20 ч.
За какво си мислите постоянно напоследък?
Мисля си за последните няколко поста - не разбирам от новите технологии и не знам разликата на макбук и тем подобни.
За чурката и аз го знам това. Така се казва при момченцата. Ако види нещо за ядене, да му се даде да опита,да не му падне...
За чурката и аз го знам това. Така се казва при момченцата. Ако види нещо за ядене, да му се даде да опита,да не му падне...
Тези дни си мислех нещо... ММ ми изпраща разни линкове да гледам за AI приложения, а аз вътрешно се противя и все отлагам. Някакси ми омръзна това скоростно развитие на технологиите. Егати, почнахме с Правец и стигнахме до AI за трийсетина години. След още трийсет вероятно хората ще живеят в мета вселената и няма да излизат от вкъщи. Много ми идва понякога.
Обаждах се да питам за преглед при един доктор, ама само онлайн вече преглеждал доктора. След десет години сигурно сами ще си сваляме анамнезата и после AI ще ни диагностицира и лекува. Кошмар.
Обаждах се да питам за преглед при един доктор, ама само онлайн вече преглеждал доктора. След десет години сигурно сами ще си сваляме анамнезата и после AI ще ни диагностицира и лекува. Кошмар.
След десет години сигурно сами ще си сваляме анамнезата и после AI ще ни диагностицира и лекува. Кошмар.
Скрит текст:
още по времето на локдауните, писах тук за една конференция, на която чух за пръв път, за проблемите с нормативната база, около обслужването на пациентиот AI, ... от тогава що вода изтече, още сме на основни положения ...
Мен изключително много ме дразнят AI генерирани снимки и видеа, лошото е, че с почуда разбирам, как много хора ги приемат за реалност.
Аз много харесвам научнофантастични романи. Сега, след като прочетох последните няколко коментара, съм взела пред мен една от книгите на Клифърд Саймък - "Гробищен свят". Историята накратко - действието в романа се развива "след 10 хил. години", като някъде през тези хилядолетия се е състояла последната война. Но тя не се е водела между хората, а между свръхумни бойни машини, унищожавайки почти цялата природа на планетата ни. Хората са напуснали Земята, заселили са се на други планети, край различни слънца и единственото, което ги обединявало, бил споменът за общата родина. Земята, опустошена, е превърната в огромно гробище, разградено на парцели, за онези, които искали телата им да почиват в нея..
В пролога на книгата авторът се обръща към читателя с думите - "Гледай, мили читателю, ще ли ти се такова бъдеще?" и добавя - "Мисли и мечтай за друго, по-добро. Пък се постарай и да направиш нещичко за него!". Спомням си, че когато главният герой пристига на Земята с космически кораб, е посрещнат от свръхумна машина, която е миролюбива и му помага в престоя му на планетата. Главният герой беше човек и пристигаше с някаква мисия.
Книгата вкъщи е отпечатана през 1979 г., оригиналът мисля излиза няколко години по-рано.
Мисля си, че трябва да довърша тази книга....да видя как завършва историята.🙂
В пролога на книгата авторът се обръща към читателя с думите - "Гледай, мили читателю, ще ли ти се такова бъдеще?" и добавя - "Мисли и мечтай за друго, по-добро. Пък се постарай и да направиш нещичко за него!". Спомням си, че когато главният герой пристига на Земята с космически кораб, е посрещнат от свръхумна машина, която е миролюбива и му помага в престоя му на планетата. Главният герой беше човек и пристигаше с някаква мисия.
Книгата вкъщи е отпечатана през 1979 г., оригиналът мисля излиза няколко години по-рано.
Мисля си, че трябва да довърша тази книга....да видя как завършва историята.🙂
Мен изключително много ме дразнят AI генерирани снимки и видеа, лошото е, че с почуда разбирам, как много хора ги приемат за реалност.
Кой и защо го допусна това, поредно недоразумение!?
Мисля си за баща ми, мъчно ми е, че не можа да види децата ми пораснали, и да си поговори с тях. Можеше много неща да им каже, но няма да е в този живот.
Аз наскоро четох “Градът” и това как към края на романа Саймък успя (тоест, напълно успешно го направи, наистина) да доведе нещата до какво би било след 10 000 години тук на Земята, беше много странно ментално пътешествие, никога не бях “пътувала” в ума си толкова напред във времето, да схвана какво би могло да бъде.
Мирно, спокойно, с много хубави спомени за човешките достижения, съхранени в машини, но без самите хора, беше неговата теория
Мирно, спокойно, с много хубави спомени за човешките достижения, съхранени в машини, но без самите хора, беше неговата теория
Мисля си, че искам да се преместя в друга кожа. Искам голяма стая с възглавници, в която да удрям и крещя. След това, искам да правя и други неща. Мисля си колко много неща искам да забравя. Мисля си, че ми трябва сериозна поредица от разговори. Но първо, стая с възглавници.
Мисля си, че се радвам, че поне за момента спря войната в Газа, че започнаха да пускат още и още заложници, и на първо място, че нашите пленени от хутите моряци се завърнаха живи и здрави. Направо се разплаках, като гледах репотртажа как слизат от самолета и се прегръщат с близките си след толкова време.
Поне някакви добри новини в началото на годината. Дано до края на 2025-та освободят всички заложници от Газа, но конфликтът ще затихне пак временно, за жалост. Така че е малко като Пирова победа, победа, ама не съвсем. Поне да спасят заложниците от онзи ад, но същинският проблем остава- Хамас просто не признават Израел и искат да го няма. Аз обаче продължавам да подкрепям Израел, а за палестинците, да заставам зад мненията на Мосаб. Докато болният им манталитет, възхваляващ мъченичеството и смъртта, го има, ще го има и конфликта. Няма как и да съжителстват две култури, едната ценяща живота, а за другата той да е нещо евтино и маловажно и да фантазират за девственици в рая. А аз също съм за живота.
Поне някакви добри новини в началото на годината. Дано до края на 2025-та освободят всички заложници от Газа, но конфликтът ще затихне пак временно, за жалост. Така че е малко като Пирова победа, победа, ама не съвсем. Поне да спасят заложниците от онзи ад, но същинският проблем остава- Хамас просто не признават Израел и искат да го няма. Аз обаче продължавам да подкрепям Израел, а за палестинците, да заставам зад мненията на Мосаб. Докато болният им манталитет, възхваляващ мъченичеството и смъртта, го има, ще го има и конфликта. Няма как и да съжителстват две култури, едната ценяща живота, а за другата той да е нещо евтино и маловажно и да фантазират за девственици в рая. А аз също съм за живота.
Как пък точно прецени, че израелците, за които има сведения, че са избили 47,000 палестинци, ценят живота повече от палестинците? Избитите евреи са 1,200. Тоест жертвите от страна на Палестина са 39 пъти повече. Или животът на едни е по-ценен от на други?