За какво си мислите постоянно напоследък?

  • 1 384 964
  • 25 039
  •   2
Отговори
# 24 810
  • Мнения: 2 041
Тази сутрин се събудих с мисълта, че трябва да променя живота си и никога не съм била толкова сигурна за това.

Само предполагам, но е възможно това да ти е казано от друго място. Не го наричам "горе", защото не знам къде са тези същества, които ни говорят. Може да са наши отишли си близки и ангели, но трябва да се вслушваме. Така мисля, поне. Аз бих се замислила сериозно.

# 24 811
  • Мнения: 35 645
Но го има и друго - ако учителят досега е съобщавал за пидобни съмнения като затруднения, имащи нужда от психолог, логопед и др.специалисти, а насреща си е получил сърдене и игнор /реален случай/, вече може и да не иска "да се бута между шамарите" образно казано.
Вярвам , че го има и този момент.

# 24 812
  • Мнения: 3 378
Рали така е - има го този момент с родителите.  До IV клас имахме две деца със СОП  - момче и момиче.
Момиченцето беше от самото начало в нашия клас.  Тиха, свита, неконтактуваща много с деца.  Математиката много я измъчваше, имаше и други проблеми.  Майката ги осъзнаваше, признаваше и с детето работеха психолог, логопед и ресурсен учител.
Момчето дойде от друг клас,  от друго училище, което е в близко село.  Много агресивно, дразнещо. Впоследствие се разбра, че е по-малък набор, в детските градини не са се справили и майката го е записала първи клас умишлено в училище на село. Там за да има деца са го взели. Но тази майка  е със солидна професия, заема граждански позиции и работи в институция. И когато започнаха оплакванията заради поведението на детето, включително и от педагози, тя си защитаваше детето. В тях той не е правил така, слушал, не бил конфликтен. Учителите бяха тези, които не се справят. Как от детската градина до седми клас все учителите не се справяха? Отдъхнах си, когато свърши седми клас.
Момичето сега работи в сладкарски цех в града ни. Майка й е доволна, казва,  че това са й възможностите и се радва, че колежките се държат добре с нея.
С момчето незнам какво стана.

# 24 813
  • Somewhere...over the rainbow - where troubles melt like lemon drops
  • Мнения: 3 077
В нашия клас има ново дете от тази година, украинче.
Освен обективните обстоятелства, заради които му е по-трудно, има и   други затруднения. Част от децата са притеснени, че ще свали успеха на класа... после що не обичам състезанията. Има нещо по-важно от това да си топа на топа, ама то светът все така си се е бутал, какво се учудвам.

# 24 814
  • Мнения: 7 979
Какво значи, да свали успеха на класа?
От къде на къде, ще се мери той, като средна величина?

# 24 815
  • Мнения: 35 645
В нашия клас са наблъскани всички проблемни деца. Абсолютно умишлено управата на училището е направило така , на Пук на класния. Тяхно си дрязги. За жалост, децата ни страдат от това. Има 2 деца със СОП. В другите класове няма ни 1. Едното е с придружител. Плаче много в клас. Като има диктовки , придружителя диктува отделно на това дете и пречи и на нашите деца да се концентрират. Това го разбрах онзи ден. Другото дете е много агресивно. Майка му до последно отричаше , че има проблем, но явно вече се е задействала, щом има издадени документи.

# 24 816
  • France
  • Мнения: 16 246
Аз съм от доволните майки. От системата, от учителите, че и от децата, които са ми се паднали. Само да са ми здрави. Самата аз имам много хубави спомени от училище, специално от гимназията. Беше ми лесно, особено по математика. Най-труден ми беше френският (каква ирония). Моите родители, за което съм им безкрайно благодарна, "инвестираха" в мен - уроци, пътувания, лингвистични стажове, спорт... опитвам се да правя същото и с малките. Братя са, но са много различни и всеки със своите си трудности и таланти.

# 24 817
  • Somewhere...over the rainbow - where troubles melt like lemon drops
  • Мнения: 3 077
Децата не е проблем да свикнат, че не всичко и всички в живота са "идеални". Че трябва да могат да работят и в не много лесни условия.
Но аз съм от хората, за които дистанционното обучение беше не изпитание и черна прокоба, а освен всичко - и тест за това дали ние и децата ни можем да се справим в извънредно положение, имайки предвид, че реално сме подсигурени с много спомагателни ресурси.

За себе си знам, че ако имам детенце, на което му е трудно да върви  в крак с другите, ще съм много по-спокойна да не е с тях.
Не вярвам в това, че съпричастността се толерира.

Mamagemelar, не знам от къде на къде, смятат си някакви средноаритметични стойности и си разтягат локумите.
Не е нещо, което някой е официално е казал.
Просто мили приказки на мили дечица,
плод на посадени в душичките им ценности.

# 24 818
  • Мнения: 35 645
Не искам да си помислям за дистанционно обучение! В момента съм с голямото дете у дома, че е болен . Не мога да смогна с домашните! Направо ми се реве. Той не иска да пише, аз го мъча. Това ако ми се случи с месеци, сигурно ще захвърля всичко на първата седмица.

# 24 819
  • Мнения: 22 200
И аз не ставам за учител. Обаче почнах да водя малката с мен всеки месец в библиотеката, да си избира и тя книжки. У нас е пълно, но явно другите са по-интересни Simple Smile Та поне с четенето напредва, сега си взе от някаква поредица "Дневникът на вещицата по неволя".

# 24 820
  • Мнения: 4 541
Mamagemelar, не знам от къде на къде, смятат си някакви средноаритметични стойности и си разтягат локумите.
Не е нещо, което някой е официално е казал.
Просто мили приказки на мили дечица,
плод на посадени в душичките им ценности.
Действително отвратително
Украинчето щяло да им свали успеха
Сякаш някой го е грижа какъв е средноаритметичния успех на класа - или и това се следи вече? Награди ли дават?

# 24 821
  • Somewhere...over the rainbow - where troubles melt like lemon drops
  • Мнения: 3 077
А и честно да ти кажа - не е пък и кой знае какъв успех, дето ще се сваля, не че има значение, де. Всичките си шарят оценките постоянно. Просто когато има някой по-слаб и уязвим бива надушен и се започва подгризването. Учителите трябва да успеят да направляват правилно и това, но според мен всичко идва от това какво се говори вкъщи.
Имам пример за психическата тежест на това да си пълен отличник и да се справяш добре с всичко - в класа на големия ми син дойдоха група спортисти - от футболна академия "ДИТ", деца от различни места в България. Нивото им и като ученици беше много добро, особено на едно от децата. На едно класно по математика обаче нещо беше блокирал, което го доведе направо до нервен срив и блъскане на чина в стената, а никога преди това не е проявявал такъв тип агресивно поведение. Тежестта на това какво се очаква от теб да постигнеш не е за пренебрегване.

# 24 822
  • Мнения: 9 836
А кой има такива очаквания от класа и децата? И за колко големи деца става въпрос?

# 24 823
  • Мнения: 7 979
Въпросът, колко са големи децата, е резонен. За деца преди гимназиален етап, е абсурдно това положение.
Осъзнавам, че е тежко, но гимназистите, трябва да се учат да го смилат този стрес, и за това също си има техники и начини.

# 24 824
  • Somewhere...over the rainbow - where troubles melt like lemon drops
  • Мнения: 3 077
6-ти клас са децата, за които говоря в момента и както написах, това са си приказки помежду им.
Предполагам, че отразяват някакви разговори и от вкъщи, не знам.
А и не е изключение това да има съревноване между паралелките и самите учители да казват това-онова понякога.
Случаят с детето под стрес е от преди почти десет години и пак се отнася за шести клас, но там проблемът е от съвсем друго естество и се надявам, че го е преборил успешно с узряването - просто се научаваш, че не е възможно да покриваш всички нормативи на максимум непрекъснато.

Общи условия

Активация на акаунт