За какво си мислите постоянно напоследък?

  • 1 096 612
  • 20 753
  •   1
Отговори
# 5 460
  • Мнения: 1 415
Въпросът е къде е тази граница.Някои родители отхвърлят децата си само защото мислят различно от тях,без да има намесени никакви претенции.
И също така,ако родителите са неглижирали децата си,вследствие на което те са се сдобили с някакви проблеми,трябва да им помагат до последно.Има случаи,когато родителят носи отговорност,че не е реагирал навреме,когато детето му е показало признаци на здравословен проблем,който с времето се е разраснал.Под 18 човек разчита най-вече на родителите си да взимат вместо него важните решения.След 18 е трудно сам да се справиш с последиците от неглижирането на някои неща.

# 5 461
  • Мнения: 30 802
Това, което съм виждала - има 2 вида родители. Единият вид са печените. Детето е калпазанин, ама са му казали 2-3 приказки и го подкрепят за истинския път в живота. Тоест толерират фаловете, но също така му казват как да изкара пари и да успее. И накрая става уважаван я лекар, я адвокат. На родителите им е ясно, че няма нужда детето им да се харесва на всички, само да си оплете кошничката, и не го тормозят за дреболии.

Другия тип са "козметични" родители. Те не търпят малките фалове, всичките им усилия отиват за микромениджмътн на детето, да не ги посрамва. Това дете се сдобива с никакви продаваеми способности, но затова пък с бая неврози и травми. Дори наглед тривиални грешки на тийн годините се преекспонират и детето остава с впечатление, че за нищо не става.

# 5 462
  • София
  • Мнения: 5 946
А, и аз не ставам за родител. Въпреки че съм гледала три деца, две от тях все още гледам и са малки. И това на 100% е така. Прекалено се шашкам, прекалено се вживявам за дребни неща. Все се тревожа и все всичко да е наред. Ми няма как. То човек трябва да е малко ларж и над нещата, за да си нормален родител. Може би ако бях родила на 20 години, тогава повече щях да се справя. Материално не, но инак със сигурност. Майка ми ни е родила към 20сет годишна с брат ми, с една година разлика. Гледаше ни добре, но по младежки някак. Беше все на наша страна. Баща ми го играеше лошото ченге. Но ми дадоха свобода да израста самостоятелни дете, и съм благодарна. Аз едва ли ще мога така.

# 5 463
  • Мнения: 9 152
за мен безусловната любов, която остава скрита, включва и жертвата. Жертва на спокойствието,  здраве, пари, понякога дори и собствения живот.

# 5 464
  • Мнения: 7 913
Майчинството с първото ми дете беше песен. Толкова бяхме спокойни и двете, истинско щастие беше. Понеже разбивах преспите с количката и при минус 20 градуса, тя беше здрава като камъче и не знаех що е лекарство.
Второто ми разказа играта... 3-4 пъти годишно в болница, килограми лекарства, упойки... Не искам да си спомням.

# 5 465
  • Мнения: 30 802
A това пък родител-мъченик, който се е раздал отвъд разумното, също е лошо наследство.

# 5 466
  • Мнения: 4 706
A това пък родител-мъченик, който се е раздал отвъд разумното, също е лошо наследство.
Напълно съм съгласна не само с този, но и с предишните ти коментари.
Не знам имаш ли деца, но се надявам да е така Simple Smile
Това "заради децата " доста често им насажда вина у самите деца...

# 5 467
  • Мнения: 30 802
O, чак сега осъзнавам колко от нещата "заради децата" се правят не защото децата ги искат.

Имам три деца. В това поколение няма да ги възпитавам да скачат през обръчи, а да си намерят място според силите и заложбите и да не им пука, ако някой е недоволен от тях.

# 5 468
  • София
  • Мнения: 62 595
Чак мъченик не, но като родител се налага да прави "непопулярни" неща, да взема решения, които няма да се харесат.

# 5 469
  • Мнения: 4 611
Това, което съм виждала - има 2 вида родители. Единият вид са печените. Детето е калпазанин, ама са му казали 2-3 приказки и го подкрепят за истинския път в живота. Тоест толерират фаловете, но също така му казват как да изкара пари и да успее. И накрая става уважаван я лекар, я адвокат. На родителите им е ясно, че няма нужда детето им да се харесва на всички, само да си оплете кошничката, и не го тормозят за дреболии.

Другия тип са "козметични" родители. Те не търпят малките фалове, всичките им усилия отиват за микромениджмътн на детето, да не ги посрамва. Това дете се сдобива с никакви продаваеми способности, но затова пък с бая неврози и травми. Дори наглед тривиални грешки на тийн годините се преекспонират и детето остава с впечатление, че за нищо не става.
Много добре си го описала, дълго време съм си го мислила, но не можех да го облека в думи. От известно време размишлявам по тази тема - трудно ми е в работата (а и в живота) в някои отношения. Изпускам важните неща и се вглеждам в дреболии, в резултат на което често нямам адекватна преценка в дадени ситуации или даже да имам все се съмнявам дали съм права. Уви, аз съм "продукт" на микромениджмънт възпитание. За важните неща никой нищо не казва, ама ще те посрами, че си изцапал покривката. Резултатът е точно този, който си написала. Ама, какво да се прави... Не си избираме родителите, нито хората които ни възпитават. В случая мен баба ми ме е отгледала. Не й се сърдя, тъй като осъзнавам, че просто толкова й е капацитета и е правила каквото и както е могла.  Аз не вярвам в безусловната родителска обич. Не съм родител, но аз не мисля, че съм способна да обичам безусловно когото и да било. Не мисля, че и мен някой ме обича безусловно. Също смятам, че ще бъда ужасен родител. Поне си давам сметка и няма да мъча някое детенце със себе си.

Последна редакция: пт, 28 фев 2020, 22:12 от Уейв

# 5 470
  • Мнения: 24 331
Мисля си колко хора не си пият хапчетата. Страшно е

# 5 471
  • Мнения: 1 415
Защо,много луди ли срещаш?

# 5 472
  • София
  • Мнения: 2 566
Не е приятно, но и не искам да споделям с никой близък
Скрит текст:
За първи път се сблъсквам професионално със смъртта. Не работя нищо рисково, превеждам документи. Но естеството и съдържанието на тази поръчка ме смазва... Постоянно си повтарям да не го мисля, но е гадно. Не искам дори да го чета, а трябва да го превеждам в подробности. Лекари и траурни агенти са напълно претръпнали, за тях е поредния номер. За нас е гадно. Нищо, че темата за смъртта никога не е била табу за мен. Не искам и не ми трябва да се уча да претръпвам към такива поръчки.

# 5 473
  • Мнения: 13 188
След 18 е трудно сам да се справиш с последиците от неглижирането на някои неща.
След 18 вече наистина може и трябва сам да се справиш и да не неглижираш тези неща.
Не може вечно родителите да са ни виновни. А дори и да са, вече ние вземаме решенията и ако правим грешки, те са си наши.

# 5 474
  • Мнения: 1 167
Плати ремонта на телефона моят син. Извини се няколко пъти на детето. Причината, която го е хвърлил ми е известна. Начин да привлече внимание, да е интересен. И за това говорихме. Още е наказан. В понеделник няма да работя. Децата са на училище, мъжа на работа цял един ден само за мен.......... От много време не ми се е случвало и нямам търпение.

Общи условия

Активация на акаунт