Темата за вируса не я чета. Това, че има лицемери и двуличници е отделен въпрос. Ама те са си такива независимо дали се пазят от вируса или имат друг кахър. Просто техните нужди са над останалите и това е.
- Публикувана: 10 фев. 2017, 16:55 ч.
- Последно мнение: 27 апр. 2024, 10:11 ч.
За какво си мислите постоянно напоследък?
От понеделник насам си мисля как би се променил животът ни, ако пробата на мъжа ми е положителна. Нощес излязоха резултатите, слава богу, отрицателна е.
Мисля си за две мои приятелки, прекрасни, умни и добри жени, толкова зле удряни от съдбата, че не ми се разказва... Какви грехове имат да изкупват, като и на мравката път правят, защо толкова държи съдбата да им вземе най-милото. Много ме боли и от усещането за безсилие.
Мисля си за две мои приятелки, прекрасни, умни и добри жени, толкова зле удряни от съдбата, че не ми се разказва... Какви грехове имат да изкупват, като и на мравката път правят, защо толкова държи съдбата да им вземе най-милото. Много ме боли и от усещането за безсилие.
Нямам мнение по този въпрос, а много съм мислила върху него. Удобно е да казваме, че всичко е предначертано, защото ни освобождава от отговорност.
От друга страна ако имаме някакъв контрол над съдбата си тя ни удря с някоя зверска катастрофа. Тези мои приятелки съдбата ги удря ден след ден и съвсем не става дума за дреболии като уволнение или изоставяне от мъж. Нито го проумявам, нито мога да спра да се гневя.
От друга страна ако имаме някакъв контрол над съдбата си тя ни удря с някоя зверска катастрофа. Тези мои приятелки съдбата ги удря ден след ден и съвсем не става дума за дреболии като уволнение или изоставяне от мъж. Нито го проумявам, нито мога да спра да се гневя.
От много време си мисля, че животът е просто една лотария без никаква логика и справедливост. Каквото ти се падне от жребия, това. ..
ей, момичета...това е тема, за която действително мисля постоянно.
За съдбите човешки, за живота. .....и смъртта, уви- вече.....преди ги делях; сега ги слагам в едно.
Грамадна тема. За предопределеността, за Промисъла, за изборите ни. С мнението от черешката не съм съгласна обаче. :- )
За съдбите човешки, за живота. .....и смъртта, уви- вече.....преди ги делях; сега ги слагам в едно.
Грамадна тема. За предопределеността, за Промисъла, за изборите ни. С мнението от черешката не съм съгласна обаче. :- )
Покрай ковида и ИП по често ме спохождат тези философски мисли за кръговрата на живота. А той самият дали е жребий, дали е написан или се контролира от нас самите, не знам и даже нямам мнение. Винаги съм гледала доста позитивно и ведро на живота и колкото и да съм се опитвала да го поставя в релсите които искам да се движи, той винаги ми е доказвал, че има собствен ход и път. Понякога се пресичат нещата и ти дават едно успокоение, че имаш контрол над събитията.
Мисля си, че тази година се разделихме с двама скъпи члена на нашето семейство, кученцето и свеки. По случайност и двете бяха родени на една и съща дата.
Стана тъжно, а идеята беше да прозвучи по философски и сухо
Мисля си, че тази година се разделихме с двама скъпи члена на нашето семейство, кученцето и свеки. По случайност и двете бяха родени на една и съща дата.
Стана тъжно, а идеята беше да прозвучи по философски и сухо
От много време си мисля, че животът е просто една лотария без никаква логика и справедливост. Каквото ти се падне от жребия, това. ..
Като казах четене, препоръчвам една книга. Заглавието е "Златна клетка" , автор Камила Лекберг. Поучителна за всяка жена. Темата е за всеотдайността, доверието и още нещо в брака.
Мисля си защо ми трябваше да се влюбвам? Знам че нищо няма да излезе. Свикнах да съм самодостатъчна.
Аз съм рискова заради работата си. Вече почти четири месеца съм забулена. Всеки ден срещам психясали. Защо и в тази тема се коментира? Мен ме напряга- никой не знае какво ще стане - ще се зарази или не, какви мерки ще измислят. На кой каквото му е писано!
Все по-често си мисля дали е възможно да умреш от самота?