За какво си мислите постоянно напоследък?

Да, така е ,права си, и това също е вярно. Трябва да се внимава и така да се измисли,че вноската да не надхвърял наема ти в момента или да го надхвърля с малко, за да не тежи. Това с по-малкото жилище също може да се приложи и много хора го правят. Въпроса е, че и едностайните примерно също са безуми пари за мен, нереално е да ги дам за една стая, направо ми се струва яко прецакване. Но не знам, може след година-две да съм на друг акъл.

the_most_happy  аз бих направила като вас. Според мен, ако имате възможност да си стоите при вашите си стойте там. това бих направила и аз .

Да, но ние имахме вариант,защото имаше къде да отидем, тъй като сме с късмет да живеем на сравнително малко разстояние до столицата,където и двамата работим, да имаме спокойствието на провинцията, и близостта до големите градове едновременно, отделен етаж, самостоятелност и бъдеща помощ на родителите,която  в началото е необходима. За нас това беше най-добрият вариянт, към сегашната ситуация.
Тосет при нас съществуваше и друга опиця, временна или не, то ще си покаже. Но при други това го няма,затова просто в един момент трябва да се решиш на кредит, защото аз бих избрала винаги кредита ако нямам никакъв др. вариант пред наливане от пусто в празно цял живот.

Така си е. Ние сме на 250 км, а градът ни е малък, без никакво развитие, просто няма живот за младите там. Иначе си го обичам и с удоволствие бих се върнала и живяла там отново!  Може би на стари години бих се върнала да изкарам старостта си там.

Аз пък от години упорито отказвам варианта на  the_most_happy, но в по-друг вариант - да се купи къща там, където работи ММ. Аз съм в центъра и всекидневното пътуване с кола с още сума ти народ не ме кефи.
Това с кутийките и къщата не е лъжа, но отоплението през зимата и поддръжката на къща са си пак сериозен разход.
Скоро чух за 5-стаен, 120 квадрата - 45 хил. евро, в близост до София. Ама кой ще отоплява това чудо? Аз се надявам щерка ми да се изнесе, ако сме с толкова стаи - тя вместо това и зет ще ми доведе 

Дали дължиш на банката или на хазяин не е ли същото ? И в дватА случая си аут ,ако нямаш пари .
Ние си направихме вноската да ни е колкото един наем, към 320 лв ,разбира се за сметка на годините които са доста . Но лесно няма, риск печели ,риск губи. Приемам го като пари които ще спестявам всеки месец задължително, не като заем... Някак по- леко е 😀

После и всички внуци наведнъж ще ти изсипват да гледаш  

Ние сме с врътка по отношение на жилищата - толкова голямо и на хубаво място, колкото ни трябва за отглеждане на две деца с голяма разлика и различен пол (тоест, трябват им отделни стаи) не можем да си купим с ипотека, просто е финансово невъзможно. Затова, в по-голямо жилище на по-читаво място живеем под наем.
По-малко жилище в по-далечен квартал пък сме си купили с ипотека и сме пуснали наематели - наемът покрива ипотеката на около 90%, не изцяло, но сравнително добре.
Та сега живеем по-нашироко, а един ден, като се изнесат децата и се пенсионираме, ще имаме изплатено жилище, в което да живеем. Това при условие, че изобщо останем в София, защото и двамата с мъжа ми сме на мнение, че след като децата стигнат до университет, ние повече работа в тоя град нямаме. В този вариант, апартамента пак си остава, като инвестиция, за наем или продажба.
Проучвали сме всякакви варианти, този засега най ни устройва. Цените на имотите в София са мен са абсолютно безобразни и с нищо неоправдани на фона на липсващата инфраструктура и футуристична нова архитектура, в която кутийките са срамно малки и пространството е усвоено като че от първокласник. Плюс че наистина не искам да си мисля, че ще трябва да прекарам старините си тук, абсурд.

П.С. Ипотека с вноска 320лв??? Абсурно невъзможно ми звучи, на нашето малко люлинско апартаментче, което половината сме го платили извън ипотеката, а самата ипотека е много разсрочена във времето, е доста повече.
То това е и проблема, твърде високи излизат вноските.

Да, пътуването би било кофти. Но аз не искам да живея в столицата, нещо не ми понася, не искам и децата ми да живеят там. Това е друга тема.
320 лв вноска звучи като мечта. Ние като проучвахме по-малко от около поне 450 лв за двустайно не ни мърдаше. За сравнение наема ни беше точно 300 лв, в супер голям, удобен на прекрасно място апартамент.

Чувствам се силно семейно обременена от решение, което моите родители са взели преди години. Скъпо и голямо жилище в град, който запада, детство и юношество в постоянни лишения, защото изплащаме апартамент... Опитвали сме се след години да ги убеждаваме да го продадат и да си купят нещо по-малко, но което ще могат да поддържат, но баща ми дума не даваше да се отвори за това. А сега вече остаряха много.

Ох, не знам Блу, и това, което казваш е лошо. Да виждаш, че не вървят нещата и да упорстваш, вместо да продаваш. Много са сложни нещата. Човек трябва да премисля добре, и пак не знае дали е взел правилния избор. За него ще е правилилно-за други не. Къща се поддържа трудно,тука сте прави. Истината е, че всичко си има и положетелни и отрицателни страни.

Не паднаха ли лихвите за ипотечни заеми? Колко pеално са сега?

Блу, при нас е подобно- родителите ми теглиха голям кредит за голямо жилище, което в един момент не можеха да плащат вноските, защото бяха безумно големи.И дори вече апартамента е продаден от съдия изпълнител на много ниска цена и все още имат голяма сума за връщане, на която, лихвите са вървят.И просто не знам какво ще става за напред...когато един ден тях ги няма , всичко ще е на моите плещи и на сестра ми също.

Правите отказ от наследство. Тогава няма да дължите нищо.

Ако няма активи, не е нужно да пpиемате пасивите на наследството. Ако пък има активи, ЧСИ ще ги осpебpи. По всяка веpоятност давност ще изтече за остатъка, ако има такъв.

О, и моите родители живеят в 90 квадрата в сравнително скъпо жилище, преди години говорехме да продават и да се местят, но трябва първо да им се намери, те вече са стари и не могат сами да си организират всичко, а на мен ми писна да ходя като парламентьор. Свеки също си живее сама в голямо жилище, свекър ми си е на село и тя е при него по-голямата част.
Омръзна ми да споря с моите старци-разбойници, за чуждото не мога да имам претенции, но поне моите родители са ни дали жилище, оттам нататък надграждането е наша задача.