За какво си мислите постоянно напоследък?

  • 1 095 247
  • 20 732
  •   1
Отговори
# 495
  • Мнения: 4 941
В последно време си мисля... Колко важно е здравето, тревожа се за баща ми, който има проблемно сърце, сега и някакви белодробни проблеми и в същото време зла жена... Мисля си за мъжа ми, който се съсипва от работа, за да ни осигури всичко... И... Много вече искам да успея да забременея и да си имаме рожбичка... Това са нещата, които са ми най на сърце  Two Hearts
Дано баща ти се оправи! А на мъжа ти едно голямо БРАВО!
Пожелавам ти да си имаш бебче в най - скоро време.  Heart Eyes Бъди оптимист!  bouquet

# 496
  • Мнения: 460
Дано всичко е наред с баща ти.  Peace

# 497
  • Мнения: 118
Аз пък си мисля, че все по- труден става животът в БГ.Не мога да си намеря място в него и хич не се виждам никъде. На прага на къщата ни построиха нова кооперация - новите съседи гъзари си направиха паркинг на входната ни врата. Прозорите ни са скандално близко един до друг. Докато си кърмя детето, съсед сърдечно ми махва. #2gunfire
От 2 години вече сме така и не мога да свикна. Било нормално за град в ЕС. За Индия може и да е нормално. Защо въобще ни беше тоя ЕС?! Превърнахме се в тяхна клоака.
Дано да оздравеем скоро с малката, че сме с хрема. Притеснявам се, а след малко ще я водя на преглед.
Най ми е тежко обаче от безпътицата.

# 498
  • Мнения: 6 586
Откакто се върнах от Родопите не ме напуска мисълта  за това прекрасно място. НИкой  не се интересува каква ти е колата, часовника, обувките. СЪумели са да запазят топлите , чисто Човешки взаимоотношения. Благост някаква има в хората по този край.  Суетата я няма...
 Чудя се какъв магнетизъм има там, че мисълта ми все към Родопите се рее и не ще да се кротне в градски условия Laughing

# 499
  • Мнения: 4 941
Откакто се върнах от Родопите не ме напуска мисълта  за това прекрасно място. НИкой  не се интересува каква ти е колата, часовника, обувките. СЪумели са да запазят топлите , чисто Човешки взаимоотношения. Благост някаква има в хората по този край.  Суетата я няма...
 Чудя се какъв магнетизъм има там, че мисълта ми все към Родопите се рее и не ще да се кротне в градски условия Laughing
Не, че нещо, ама аз съм от този край, страхотен е! Laughing Къде точно в Родопите беше? Wink

# 500
  • Мнения: 6 586
Сериозно?! Я,  виж, и Hug Hug

Бяхме отседнали за една седмица в Триград. Ходихме до Широка Лъка, Смолян, ГЬоврен, ...Обаче с. Гела ми взе ума! Няма такова усещане!  Все едно товар падна от гърба ми ...

# 501
  • Мнения: 4 303
тинити, а ти къде си избягала от този рай?
Колко е несправедлив животът! Това не ми излиза от ума!
Баща ми е душа човек, но има сега деменция. Мъчно ми е за него, за майка ми, която се изтормозва покрай него. Никога не е вдигал скандали, не е пушил или пил и сега го застигна тази болест.

# 502
  • Мнения: 4 941
тинити, а ти къде си избягала от този рай?
Колко е несправедлив животът! Това не ми излиза от ума!
Баща ми е душа човек, но има сега деменция. Мъчно ми е за него, за майка ми, която се изтормозва покрай него. Никога не е вдигал скандали, не е пушил или пил и сега го застигна тази болест.
Така се наложи, където живея аз няма работа, няма развитие. Дойдох тук където съм, за да уча и за сега тук си оставам. Но нищо не се знае, един ден може отново да се завърна.
Съжалявам за баща ти и майка ти, със сигурност не ви е лесно!  Hug bouquet

# 503
  • Мнения: 193
Винаги, когато си помисля за нещо, и кажа "дано не се случва...", рано или късно се случва.  Thinking

# 504
  • Мнения: 4 303
Не мога да спра да мисля, за това колко е несправедлив животът.
Не мога да си избия от главата и да се примиря, че нищо не можеше и не може да се направи.
Изминаха 40 дни, как преодолявате загубата на близък родственик!
Бъди силна и други не ми помагат.
Не мога да спя, постоянно си мисля. Не мога да се съглася, че рано или късно щеше да се случи.
Знам, че никой не е безсмъртен и все пак....

# 505
  • Sofia
  • Мнения: 26 364
Няма лек,боли Cry
Тази година ще станат 10год... не минава ден без да мисля и да си задавам същият въпрос -защо?....
 Hug

# 506
  • Мнения: 4 941
И аз загубих близък човек наскоро и да ти кажа не е лесно, на никой не му е лесно, но трябва да се продължи по някакъв начин. Трябва да бъдем силни и да мислим, че тези хора са на по-добро място. А болката...тя винаги остава вътре в нас! Sad

# 507
  • Мнения: 349
Не мога да спра да мисля, за това колко е несправедлив животът.
Не мога да си избия от главата и да се примиря, че нищо не можеше и не може да се направи.
Изминаха 40 дни, как преодолявате загубата на близък родственик!
Бъди силна и други не ми помагат.
Не мога да спя, постоянно си мисля. Не мога да се съглася, че рано или късно щеше да се случи.
Знам, че никой не е безсмъртен и все пак....


Не, че искам да те отчайвам, но това, че казват, че болката от загубата намалява с времето не е вярно. Болката остава за цял живот. Има дни в които си по-добре, а в други си спомняш и изпадаш в дупка и се задушаваш от отчаяние. Най-доброто, което можеш да направиш, е да вършиш повече неща.. колкото си по-зает е по-добре. Спортът също страшно помага, опитай..

# 508
  • Мнения: 860
Болката от загубата не минава, не намалява- просто човек се учи как да живее с нея, за да не го задуши тя. Много сили ви желая!

Последна редакция: пт, 28 апр 2017, 09:28 от Nosferata

# 509
  • Мнения: 4 941
Nosferata, за какво стана въпрос? По какъв повод публикуваш това в скритият текст?

Общи условия

Активация на акаунт