За какво си мислите постоянно напоследък?

  • 1 095 202
  • 20 732
  •   1
Отговори
# 585
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 11 686
Нещото което е постоянно в мислите ми е как да реша проблем с роднина от страна на мм,който все повече вреди на семейството ми и от който изход не виждам за сега.
Другото са хубави неща.Гледам да мисля за повече положителни неща за да не се сдухвам с лошото.
Защо не спрете да общувате с него?

# 586
  • Мнения: 2 760
Най-добрата ми приятелка остана млада вдовица преди 6 години. Приятел, на когото страшно много държа, загуби жена си преди две години. Боли ме, че не мога да им помогна. Боли ме, че виждам как и двамата поддържат нормално поведение с цената на много усилия, а отвътре прозира гняв, гняв и болка, и страшна самота. За тези хора си мисля напоследък.

# 587
  • Мнения: 4 941
Най-добрата ми приятелка остана млада вдовица преди 6 години. Приятел, на когото страшно много държа, загуби жена си преди две години. Боли ме, че не мога да им помогна. Боли ме, че виждам как и двамата поддържат нормално поведение с цената на много усилия, а отвътре прозира гняв, гняв и болка, и страшна самота. За тези хора си мисля напоследък.

Сигурно е така, много хора страдат вътре в себе си и не го показват. Наистина не можеш нищо да направиш, освен да ги подкрепяш във всякое едно отношение. Подкрепата много помага. Simple Smile А ти се опитай да се избавиш от черните мисли. :*

# 588
  • Мнения: 5 820
Най-добрата ми приятелка остана млада вдовица преди 6 години. Приятел, на когото страшно много държа, загуби жена си преди две години. Боли ме, че не мога да им помогна. Боли ме, че виждам как и двамата поддържат нормално поведение с цената на много усилия, а отвътре прозира гняв, гняв и болка, и страшна самота. За тези хора си мисля напоследък.


   Разбирам ви идеално. Моята най-добра приятелка загуби приятеля си съвсем скоро, когото обичаше толкова много. Знам какво е да се чувствате безпомощна. Искате да помогнете на вашите приятели, но не можете. Не знаете как да постъпите и как да облекчите болката им. И на мене много ме боли за приятелката ми и ако можех поне част от болката да й взема...Тя ми е единственият ми скъп човек извън най-близките ми хора.

# 589
  • Мнения: 2 760
Благодаря за разбирането  Hug Лошото е, че упорито дават вид, че всичко е наред, не говорят, не показват емоции на тази тема. Разбирам желанието им да не показват чувствата си пред света, дори и пред мен, и уважавам това, но се страхувам, че са решили да носят ненужно тежък товар сами, който ще ги затисне.
Бях споделяла, че обувките и якето на починалия съпруг на приятелката ми още стоят в коридора, шеста година... сякаш ей сега ще се върне.
Ако бях убедена, че най-доброто за нея е да я хвана и да я разтърся, да я накарам да махне дрехите му и да приеме релаността, може би ще ме послуша. Но като не съм убедена, че това ще е правилно? Как мога да имам самочувствието, че знам какво е най-добре за другите, пък били те и близки приятели? Ако нейната илюзия е последното, което я държи? Но услуга ли ѝ правя, като я подкрепям в нейното бягство от реалността, като давам вид, че ѝ вярвам, че всичко е наред и най-големите ѝ проблеми са с непослушните деца и шантавата ѝ майка?

# 590
  • Мнения: 5 820
Благодаря за разбирането  Hug Лошото е, че упорито дават вид, че всичко е наред, не говорят, не показват емоции на тази тема. Разбирам желанието им да не показват чувствата си пред света, дори и пред мен, и уважавам това, но се страхувам, че са решили да носят ненужно тежък товар сами, който ще ги затисне.
Бях споделяла, че обувките и якето на починалия съпруг на приятелката ми още стоят в коридора, шеста година... сякаш ей сега ще се върне.
Ако бях убедена, че най-доброто за нея е да я хвана и да я разтърся, да я накарам да махне дрехите му и да приеме релаността, може би ще ме послуша. Но като не съм убедена, че това ще е правилно? Как мога да имам самочувствието, че знам какво е най-добре за другите, пък били те и близки приятели? Ако нейната илюзия е последното, което я държи? Но услуга ли ѝ правя, като я подкрепям в нейното бягство от реалността, като давам вид, че ѝ вярвам, че всичко е наред и най-големите ѝ проблеми са с непослушните деца и шантавата ѝ майка?


   Четох доста статии как да се помогне на роднина, близък или близък приятел. Едно от нещата, които пишеха в статията, че по никакъв начин не трябва да ги шокираме и да се внимава какво точно говорим пред тях, тъй като вместо да им помогнем, те могат да станат още по-зле. Когато говоря с моята приятелка, подбирам думите си, които трябва да й кажа. Не искам да я травмирам още повече. Казвам й, че винаги ще бъда до нея каквото и да се случи и няма да се откажа да й помогна, докато не се оправи. Казвам й колко много обичам и колко много означава за мене. Карам я да говори и пак да говори. Не искам да таи тази болка в себе си и тя да я разболее.

# 591
  • София
  • Мнения: 62 595
:Много често хората се държат така, защото смятат, че другите не ги интересува болката им, и ако покажат, че се чувстват зле, отсреща ще си кажат $хм, стига вече ме е натоварвала с нейната мъка, аз си имам достатъчно проблеми, писна ми от оплаквачи$. Абе, нещо като развален телефон - всеки си мисли какво може да си мисли другият и накрая нищо добро не излиза. Според мен единият трябва да поеме инициативата и да каже нещата така, както ги вижда, пък каквото стане.

# 592
  • Мнения: 2 760
Разбирам...благодаря ви за мненията. Досега винаги съм гледала да показвам с действие подкрепата си и да не зачеквам първа болната тема. Може би е време и за разговор, колкото и да се страхувам, че приятелката ми просто ще се разпадне.
Благодаря! bouquet

# 593
  • София
  • Мнения: 12 374
За съжаление училището наистина е много зле, само циганчета учат там, а напоследък и бежанци. А аз работя в центъра, в района на едно от най-желаните училища и наплива за там е страшен. Нито кварталното училище е опция, нито това до работата ми.
Тръгнах да давам съвет за записване в най-близкото училище, но при това положение, аз бих търсила друг вариант. Хич не ми пука дали ще ме сметнете за расист, но не бих записала детето си в циганско училище. За бежанците съм раздвоена, има и свестни хора, има и неандерталци от средновековен Афганистан. Нали ги гледам през ден на Сточна гара, абсолютни примати.

# 594
  • Мнения: 8 934
За съжаление училището наистина е много зле, само циганчета учат там, а напоследък и бежанци. А аз работя в центъра, в района на едно от най-желаните училища и наплива за там е страшен. Нито кварталното училище е опция, нито това до работата ми.

Търсете по пътя от дома до работата или някое с удобен транспорт.

# 595
  • София
  • Мнения: 62 595
Виж сега, работата с училищата в София е кофти. Затова си заплюваш едно-две училища и започваш да проучваш всички начини, за да ви класират. Може това с адесната регистрация, смяна на работа и т.н. да не е морално, но не е незаконно. Забелязала съм нещо друго - трудно е влизането в първи клас, обаче от втория срок на първи клас, както и във втори клас местенето става доста по-лесно.

# 596
  • Мнения: X
То за циганчетата е похвално, че изобщо ходят на училище, а за бежанците два пъти повече. Обаче няма какво да се лъжем, никой човек, на който му пука няма да си запише детето първокласник в такава среда. За расизъм и дума не може да става, в крайна сметка, на който не му дреме - моля, в училището има 27 свободни места, да заповяда.
Ще кандидатствам наред, то е ясно (в кварталното не, разбира се), просто ме е яд, защото проблема не е само мой, а на много семейства в квартала, който уверявам ви съвсем не е някой западнал.

# 597
  • Мнения: 11 970
Лейди, а не може ли да се повдигне въпроса да се спре извозването на деца от други райони във вашето училище? Няма логика родителите от квартала да правят всякакви гимнастики да водят децата си в други училища, а вашето да функционира, благодарение на карани отвън деца.
Не им пука само на онези, чиито деца не се падат в района на подобни училища, или нямат никакви амбиции.

Последна редакция: чт, 29 юни 2017, 19:09 от Mama Ru

# 598
  • Мнения: X
Ако знам къде да повдигна въпроса, с удоволствие ще го направя. Мисля да проявя някаква активност, но не съм сигурна дали има работна група свързана с кандидатстване на децата (както е при детските градини). Ще се оглеждам, ще следя и кампанията догодина. Досега децата са се спасявали поединично, но през последните години кипи усилено строителство и респективно много млади родители се местят насам. А с новия начин на кандидатстване и райониране е невъзможно дълго време училището да съществува под тази си форма. Ако ви кажа, че в двора аз ученик не съм видяла. Винаги е пълно обаче с хора, които си разхождат кучетата.

# 599
  • Мнения: 11 970
В това е проблемът, че всички се спасяваме поединично. Не сме обединени и не отстояваме интересите си. Не може ли младите родители да се обедините и да поставите въпроса пред Общинският съвет и РУО? А и любимите ни медии, след като нямате претенции за елитно училище, а искате кварталното да не е с преобладаваща маса ромчета и деца на емигранти, за да могат децата ви спокойно да учат в него, т.е искате да се променят условията във вашето училище. Направо виждам един репортаж на "Господари на ефира": "Г-н ..., как се стигна до тук, че децата от квартала пътуват, за да учат при положение, че в има училище, но в него се карат ученици от други райони?"

Общи условия

Активация на акаунт