Така знаех, че е осиновен. А де факти са го дали хранениче, и после са си го взели. И това съм запомнила, явно.
А човешките оправа,във видът си днес,са съвсем нова идея.
- Публикувана: 10 фев. 2017, 16:55 ч.
- Последно мнение: 5 март 2025, 17:20 ч.
За какво си мислите постоянно напоследък?
Това е било много разпространено преди само 50-70 години,и потвърждава единствено колко ни е слаба паметта и усещането за време и история.
А човешките оправа,във видът си днес,са съвсем нова идея.
Започнах и аз уж някакви new year resolutions ,но реших да не се ентусиазирам прекалено и да я карам полека.Например с отслабването,никакви зверски диети и гладуване,спазване най-вече на малки и лесно изпълними неща-всеки ден по литър-два вода,и тн.Сладки неща няма да отказвам напълно,а и от празниците все още има останало по някое и друго шоколадче и вафличка,но пък реших пак малко да обявя бойкот на кока колата и газираното,че освен всичко друго,взимам едни медикаменти,които не се разбират май много с колата.Иска ми се и да ставам малко по-раничко,за да закусвам,но преди десет не успявам засега.Би било добре и да почна да правя някакви упражнения, танци, йоги, нещо от сорта,всеки ден поне по час,но ще видим за това,че съм се отпуснала тотално.Първо смятам да е половин час.И разбира се,разумно количество на храната.Всеки ден борба,по малко.Развих своя теория,според която е важно да се започне процеса,режима,а килограмите ще започнат евентуално да се топят,като естествено следствие.Но е много важно човек да не се насилва прекалено и да е разумен и балансиран.Също и да не се самобичува,когато неминуемо понякога "прегреши".Отслабването и особено задържането на килограмите е дългосрочен процес и няма как по пътя да няма препятствия и изкушения.Въпросът е да ставаме отново след всяко падане и да не се отказваме.
Това е статистиката. Пред всеки блок има пейка с 5-6 вдовици, баби и най- много 1 дядо.
Аз имах само дядо от 5-годишна възраст нататък. Моите деца пък също нямат дядовци, но имат един жив прадядо, който е вдовец. По същия начин е и племенничката ми (нейният прадядо е друг).
Мисля си как свикнах да си стоя вкъщи и да спинкам до късно... и как ще тръгна пак на работа от 6-ти, не знам. Тежко е положението.
Мисля си как свикнах да си стоя вкъщи и да спинкам до късно... и как ще тръгна пак на работа от 6-ти, не знам. Тежко е положението.
Днес си мисля...че пак съм тъжна...Мрачно е навън, нямам настроение.
Една прегръдка ви изпращам от мене.
Благодаря за подкрепата, и от мен прегръдка 🤗
Тези дни си мисля за хора, които вече не са в живота ми, колко ми липсват и дали не съм направила погрешни избори, лоши решения, необмислено поведение... довело до загуби. Понякога е по-добре човек да замълчи, да му мине яда... когато се натруват еднакви ситуации и човека отсреща се чувства повече измъчен отколкото ценен той си тръгва... Мисля си за уроците, които не успявам да науча. На теория да, на разум го разбирам... но появи ли се ситуация, в която са замесени много емоции отново се озовавам в изходна позиция...затова си мисля.
Мисля си за едно дълго приятелство. 17 години. Дали да кажа край и или да продължавам да се измъчвам.
И аз се чудих ...много се чудих....дали да сложа край. И сложих. След 9 годишно изключително ползотворно и активно сътрудничество.
Трудно ми беше. И още ми е трудно. Но моментът просто назря необратимо.
Прочети това
http://allavoronkova.ru/koridor-zatmenij/
Дано разбираш руски.
Мисля за много неща,които не зависят от мен,но от които зависи бъдещето ми...и колко сме крехки хората,колко бързо се преобръщат нещата, кога за хубаво, кога за лошо..🙄😑