За какво си мислите постоянно напоследък?

  • 1 390 038
  • 25 039
  •   2
Отговори
# 4 770
  • Мнения: 1 385
Извинявай, но след брака ще ти се появят повече такива признания Simple Smile Пак ли ще напускаш работа?? Мъже, които ще те свалят ще има дори след като имаш деца (шокирана си, знам хихи)

На кого ще си кажеш "всичко"?
Под напускане, имам предвид, че най-вероятно ще ме освободят..
Не знам, надявам се да не се стига до там, но по-добре да ми е минал и този "сценарий" през главата.
Уж сме големи и интелигентни хора, но знам ли.. човек с наранени чувства и его как ще се държи.
"На кого ще си кажеш "всичко"?" - На влюбения..

# 4 771
  • Мнения: 22 647
Да, в това отношение може да има изненади, щом не знаят, че ще се жениш. Ще видиш как ще е.

# 4 772
  • Мнения: 11 635
Мисля си от няколко дни колко е трудно да даваш свобода на детето си, да го отделяш здравословно от себе си докато един ден не отлети напълно от родния дом. Колко много може да понесе майчиното сърце!
И си рева. Празно ми е.
Вчера в една тема четох как една майка ще прави изненада за РД на дъщеря си, и мисли да ходят да я изненадат на деня в града, в който учи детето.
Детето поне две причини изброило, че не иска да празнува. Ама, майчино сърце не трае.
Кой знае къде и с кого иска да се събере, тъкмо откъснала се от родителски надзор.
Лично аз щях да побеснея ако ми се изсипят без да се обадят близките ми.
Да не ги мислим толкова, ми е мисълта.
Моето , с ръка на сърцето казвам, че ако иска, и има възможност, да заминава за чужбина, хич и да не седи тук.  Пък нека не ми трепти майчиното сърце.

# 4 773
  • Мнения: 8 433
като гербова марка бях залепена за моите
естесвено,по-малки бяха,не се силех да се замислям за това
но,отскоро ,се приучвам сама-да съм самостоятелен човек,да мисля и за себе си
открих,че мога да стоя надалеч от тях,за да върша любими за мен неща,които нямат нищо общо с това,че съм им майка, и мисля че се заобичвам себе си все повече

опитвам се да анализирам поведението на майка ми,естествено,защото аз няма да съм това,което съм,ако тя не беше това,което е!
а,тя беше много дискретна майка-нещо което аз съвсем не съм,но се стремя да се гледам отстрани,когато прекалявам ...с контрола,с командоренето,с непрекъснатите грижи...

# 4 774
  • Мнения: X
Моята майка много страдаше, когато отидох да уча в друг град. С нея много се карахме докато живеехме заедно - тежки характери. Помня как ми изпращаше кифлички по колети... ♥️
Разболя се от рак. Помня как се прибирах и тя бързаше да ме посрещне в коридора. Прегръщах слабото й тяло, а сърцето ми се късаше...
Липсва ми ужасно много.
Понякога когато летя със самолет и ме е страх си мисля, че дори и най-лошото да се случи, то поне най-накрая ще я прегърна отново.

# 4 775
  • Мнения: 6 203
Последно време си мисля какво ли си мисли един човек за мен.

# 4 776
  • Murcia, Spain/Ruse
  • Мнения: 416
Моята майка много страдаше, когато отидох да уча в друг град. С нея много се карахме докато живеехме заедно - тежки характери. Помня как ми изпращаше кифлички по колети... ♥️
Разболя се от рак. Помня как се прибирах и тя бързаше да ме посрещне в коридора. Прегръщах слабото й тяло, а сърцето ми се късаше...
Липсва ми ужасно много.
Понякога когато летя със самолет и ме е страх си мисля, че дори и най-лошото да се случи, то поне най-накрая ще я прегърна отново.
🤗🤗🤗🤗Макар и виртуално

# 4 777
  • Мнения: 1 618
Аз се чудя изобщо при тези ужасяващи условия по болниците как още се раждат деца в България.След като се начетох на какви ли не потресаващи истории на родилки,не знам на кой свят сме.Лошото е,че дори заплатите на медицинския персонал да са високи,това няма непременно да промени манталитета на една част от тях,граден в годините на соца вероятно.А тогава си представям,че грубото и нечовешко отношение към родилките и към пациентите нищо чудно да е било норма.

# 4 778
  • Me? I'm a raging sea trapped inside of a raindrop.
  • Мнения: 21 571
Мисля си за това колко непоносимо жесток и несправедлив е животът.

# 4 779
  • Пловдив
  • Мнения: 1 747
Мисля си за това колко непоносимо жесток и несправедлив е животът.
Последните няколко седмици и аз само това мисля. Сърцето ми се къса - толкова погубени животи в Австралия, тук толкова тежко болни и то голяма част дечица, ежечасно виждам призиви за помощ и дарителски сметки. Не спирам да се питам защо се случва?

# 4 780
  • Мнения: 1 618
Мисля си за това колко непоносимо жесток и несправедлив е животът.
Да, ето, например, онзи, който наскоро уби момичето в Галиче, ще получи само 12 години затвор, а заслужава поне доживотен. Confused Няма справедливост на този свят. Пак ще се отърве леко. Поредният изрод. Rage

# 4 781
  • Мнения: 4 706
Дори да получи доживот това няма да върне момичето, но да....
На мен ми става тъжно за възрастните хора, моите близки, които помня колко жизнени и активни са били, а сега само очите им още светят. Много ме боли да виждам такава промяна, макар и естествена...

# 4 782
  • Мнения: 1 618
И на мен ми е тъжно,но по-лошото е,когато хората не правят и минимално усилие да забавят малко стареенето,а се примиряват и просто оставят,доколкото изкарат.А не бива да е така!Малко ли жизнени старци има!С бастунче,да,не припкат като козички,но си ходят полека-лека.Защо трябва да се предават пред годините по-рано,отколкото е нужно...

# 4 783
  • София
  • Мнения: 20 408
Като дожиеееш годините им ще разбереш.

# 4 784
  • Мнения: 4 706
Съгласна! Както и повече да се цени здравето и да се грижим повече за тялото, не само за мислите/ума/душата. Може би не е много уместно сравнението със старите хора в чужбина, поради икономическата разлика, но доста често чувам жени на 30 години да казват, че са стари, уморени , болни и няма време... като някаква досада от живота. Така или иначе никой не е вечен, а може да се живее красиво и по-добре, както и споделено, по-толерантно...

Общи условия

Активация на акаунт