За какво си мислите постоянно напоследък?

  • 1 395 789
  • 25 039
  •   1
Отговори
# 5 130
  • София
  • Мнения: 7 255
Мащехата е ужасно нещо сори. Ако ще друго да ви обясняват. Имам такава в семейството ни, ами мила и любезна уж, у дома като останат, чуждото йдете става прислуга и все е виновно, не научено и кофти. Абе прогониха детето при родителя който го изостави навремето. Но вече е голямо дете де, от гледахме го навремето ние, та дано е за добро. Да не живее с мащехата си и все да е виновно. Като че малко преживя преди с Двамата си родители, та Сега и тази да търпи.

# 5 131
  • Мнения: 4 706
А бащите на тези деца, къде са, какво е отношението им? Те не виждат ли, не участват ли?
Днес си говорих с един колега, той и преди е споменавал, но сега стана разговор... за баща му. Все си мислих, че момчетата се травмират или окриляват от майките си, както и приличат на тях, а бащите им са приятели, споделят хобита и дават бащински неискани съвети, но като цяло много се разбират. Не очаквах това, което ми разказа, а той е над 30 годишен мъж вече и... наистина мислих, че тези травми минават щом минеш една опредлена по-чувствителна тийн възраст, и след това вече живееш самостоятелен живот и ако нещо те е наранило го забравяш, за да можеш да продължиш.
А той голям мъж толкова неща са му болни, а аз не знаех какво да му кажа...

# 5 132
  • София
  • Мнения: 62 585
Бащите гледат себе си. Избирателна слепота, бих го нарекла. Среща се и при наличието на пастрок и природено дете - някои жени. Те са слепи за отношението на новия мъж към доведеното дете. Мислим си, че сме много цилилизовани, но мисловно сме на класиката от приказките - някои инстикти надделяват и то във врвдаа на децата.

# 5 133
  • Мнения: 32 518
Аз също мисля, че не мога да обичам друго дете така както обичам родното си. Също смятам, че не мога да обичам всяко дете

Травмите не се забравят. Те съсипват целия ни живот, ако не се отработят

Мисля си колко често родители, които уж правят най-доброто за децата си, ги съсипват психически.

# 5 134
  • Мнения: 7 595
Големи травми ни нанасят и собствените ни родители! После цял живот се борим да ги преодолеем. Те променят нашето самочувствие, отношение към останалите хора и мирогледа към живота!

    Преди няколко години се срещах с мъж с дете. Още не беше станала сериозна връзката и така не отиде тази връзка към по-високо ниво. Аз приключих отношения с този мъж.  Със сигурност ще го обикна много и никога не бих се отнасяла с него като чуждо дете. Дори щях да се грижа повече от собственото си дете. Причината беше, че то щеше да създава скандали между мене и баща му. То знае коя е неговата майка и въобще нямаше никога да ме приеме дори като приятел. От това щеше много да ме боли - постоянно да прави кавги между мене и баща му и лошото му отношение към мене, каквото и да направя за него! Винаги щеше да вижда в мен враг! Затова престанах да търся такива мъже с деца!

# 5 135
  • Мнения: 1 665
Разбирам защо сте си тръгнали,но не мисля,че винаги това е решението.Децата трябва и да се учат от малки да са толерантни и че светът е разнообразен,че има разводи,че мама и татко понякога се разделят и имат други партньори,но това не означава,че са спрели да обичат децата,и тн.Да осъзнават,че родителите им също имат право на щастие.Голяма грешка на много хора е,че жертват всичко за децата си,но не ги учат на важните неща.

# 5 136
  • Мнения: 9 377
Дженифър, откъде е тази сигурност, че детето щеше да те възприема като злата вещица? Не се заяждам, само питам.

# 5 137
  • Мнения: 43 862
От никъде!
Много обичам такова философски разсъждения на базата на приказките на братя Грим Joy

# 5 138
  • София
  • Мнения: 62 585
Ако е коментар на моя пост, все още реалността никой не я е отменил, колкото и да ни се иска мащехи и пастроци да са благородни и обичащи чуждото дете като свое. Чуждото дете си остава чуждо и винаги прозира под милото държание, което всъщност е за партньора, а не за детето.

# 5 139
  • Мнения: 4 706
Реалността в случая е малко субективна според случаите.
Колко тъжно, едно детенце без майка да няма кой да го обича и да му даде малко топлина.
Сега се сетих за една моя роднина, жена на чичо ми. Нейният баща не й е роден, има брат от него. И с брата, и с бащата са безкрайно близки. Тя го нарича татко, той е направил за нея неща, които родни бащи не са. Повече са финансови нещата, не знам дали й е чел приказки като малка.

# 5 140
  • Мнения: 43 862
Андариел, ми точно опита ми вкъщи показва обратното.

# 5 141
  • Мнения: 11 931
На мен впечатленията от познати двойки с доведени деца са, че мъжете по-лесно приемат чужди деца от жените.

# 5 142
  • София-в сърцата на моите деца
  • Мнения: 1 799
На мен впечатленията от познати двойки с доведени деца са, че мъжете по-лесно приемат чужди деца от жените.
Ми то затова приказките са за зли мащехи, а не за зли  пастроци!

# 5 143
  • София
  • Мнения: 62 585
Често просто ги търпят или не ги забелязват. Всеки жали своето, особено при жените.

# 5 144
  • Мнения: 43 862
Всичко си е до човек. Не до семейна титла.

Общи условия

Активация на акаунт