Аз говоря за Pfeffer KO Jet спрей, купуван от ловен магазин. Много е силен.
- Публикувана: 10 фев. 2017, 16:55 ч.
- Последно мнение: 5 март 2025, 17:20 ч.
За какво си мислите постоянно напоследък?
Аз по една време имах мераци да си купя тийзър, на не от тези рибарските и тези, които ги продават за самозащита, а истински тийзър.
Брат ми е полицай и преди няколко години ги “въоръжиха” с по един тийзър на районно. Правиха им обучение как да ги ползват и в рамките на обучението им бяха пуснали ток и на всичките. Каза ми, че това те сваля на земята и после бая време е необходимо да се съвземеш. Много е скъпо обаче. Тогава цената беше около 1600 лв.
Брат ми е полицай и преди няколко години ги “въоръжиха” с по един тийзър на районно. Правиха им обучение как да ги ползват и в рамките на обучението им бяха пуснали ток и на всичките. Каза ми, че това те сваля на земята и после бая време е необходимо да се съвземеш. Много е скъпо обаче. Тогава цената беше около 1600 лв.
Може ли да покажете тези звукови бомбички? Може ли да се закупят от България?
дали може или не, да се купи от Бг не знам
Може ли да покажете тези звукови бомбички? Може ли да се закупят от България?
дали може или не, да се купи от Бг не знам
Ограничението на нета за децата го разбирам като някакъв успех на родителя, но какво ще стане като има достъп до него? Според мен трябва да има разговори с децата за опасностите и прочее, детето да знае и да е подготвено, вместо да живее в саксия.
Мисля си за Криско. Попаднах на статия и при Цанов гледах участието със съпругата му, второто им детенце е със синдром на Даун. Мъчно ми стана, дали защото и ние имаме трудности в семейството с болен човек, но ми стегна сърцето и се разплаках. Всеки си има някаква мъка. Той сподели, че има цел да построи център, достъпен за деца с проблеми, сигурна съм, че макар и късно ще го направи. Преди 2-3 седмици попаднах на негово участие, изглеждаше състарен, угрижен, уж се усмихва, но не баш и даже си помислих, леле и Криско порастна, че и остаря, а той човека си имал мъка и грижи…
Мисля си за Криско. Попаднах на статия и при Цанов гледах участието със съпругата му, второто им детенце е със синдром на Даун. Мъчно ми стана, дали защото и ние имаме трудности в семейството с болен човек, но ми стегна сърцето и се разплаках. Всеки си има някаква мъка. Той сподели, че има цел да построи център, достъпен за деца с проблеми, сигурна съм, че макар и късно ще го направи. Преди 2-3 седмици попаднах на негово участие, изглеждаше състарен, угрижен, уж се усмихва, но не баш и даже си помислих, леле и Криско порастна, че и остаря, а той човека си имал мъка и грижи…
Когато има достъп се надяваш,че вече има съзнание и може само да прецени колко и какво да гледа в мрежите. То е като пиенето и друго пороци - докато е дете му приказваш колко е грешно, внимаваш в каква компания го пускаш, пък като стане по- голямо се надяваш да има вече разум и самоконтрол.
Когато има достъп се надяваш,че вече има съзнание и може само да прецени колко и какво да гледа в мрежите. То е като пиенето и друго пороци - докато е дете му приказваш колко е грешно, внимаваш в каква компания го пускаш, пък като стане по- голямо се надяваш да има вече разум и самоконтрол.
Обаче е хубаво да има достъп, макар и под сериозно наблюдение, за да се научи кое е ок и кое не е. Аз съм споделяла как моята дъщеря, когато беше на 11-12 години имаше силно ограничен достъп до моя айпад и съм виждала текстове от нейни съученички, които ме шокираха. Говорихме вкъщи, говорихме с учителите и те им правиха обучение. В седми клас им купувахме айпад мини за училище, тоест вече имаха официално достъп до социалните медии. Телефон получи на навършени 13, но вече знаеше как да се пази. Един от продуктите, който ползваше, не помня кой, беше бъгнат (не от мен!), та там ползваше моя профил и така и аз имах достъп до всичко, което пише. Имах и паролата на имейла и. Към 16-17 години имах достъп, но не се възползвах. Може и досега да имам пароли за някои от профилите ѝ, запаметени в телефона ми, но никога не бих се възползвала.
Това отдавна е история… вече е голяма и отговорна, сама се пази.
Моят опит показва, че постепенното въвеждане под контрол е по-добре, отколкото да ги хвърлиш в дълбокото точно когато са в пубертета.
Междувременно, в Австралия забраниха социалните медии до 15 години.
Големият (и май единствен) плюс на спрейовете е, че действат от разстояние. За разлика от бокса (категорично не съветвам) и тийзърите. Има такива със силна и концентрирана струя, която може да достигне до 3м. Лошото е, че трябва все пак да се целиш сравнително точно и при повече от един нападател може да не ти свърши работа. Най-силните на пазара са с оригинален сълзлив газ. Има и такива смесени с боя за да маркира нападателя. Има и по-слаби с лютив пипер. Сълзотворният газ има 2 недостатъци:
А) скъп е
Б) флаконът е обемен, метален и доста тежък, а и има допълнително обезопасяване, което може да забави реакцията ти.
Като цяло целта е да пръснеш, заслепиш и да бягаш. Ако можеш, защото често нападенията стават с изненада и изотзад. Както казваше треньорът ми "ако усетите нужда да държите в ръка спрея, значи мястото не е безопасно. Махнете се оттам възможно най-бързо. По-добре да завършите деня с един спринт повече, отколкото да лекувате избити зъби и счупени лицеви кости".
А) скъп е
Б) флаконът е обемен, метален и доста тежък, а и има допълнително обезопасяване, което може да забави реакцията ти.
Като цяло целта е да пръснеш, заслепиш и да бягаш. Ако можеш, защото често нападенията стават с изненада и изотзад. Както казваше треньорът ми "ако усетите нужда да държите в ръка спрея, значи мястото не е безопасно. Махнете се оттам възможно най-бързо. По-добре да завършите деня с един спринт повече, отколкото да лекувате избити зъби и счупени лицеви кости".
Цитат
в Португалия е забранен ,лютивия спрей
Ще видим с дъщерята къде може да се намерят такива бомбички.
Иначе от онзи ден с тъга си мисля, как у нас вечно няма справедливост, разчита се на вселенско възмездие, евентуално.Гледах в края на седмицата майката и сестрата на Даяна.Младата жена, която почина в адски мъки след усложнения при раждане.Бяха я прехвърляли от б-ца в б-ца, д-ри си прехвърляха вината и 13год.по-късно, няма виновни.
То в твоя случай е достатъчно да кажеш на нападателя с хладен глас “аз съм живяла в Люлин”
В чужбина сложно ще мине номера.
Мисля си за безкрайната алчност на хората (към нечисти пари) и как нямат нито срам, нито страх от Бога.....
Препоръчани теми