Мисля си за днешния празник и искането на прошка, колко лицемерно е всичко това...За това, че хората прощават без да им искат прошка...И за това, че някой иска прошка без да се разкайва - за свое успокоение или с користна цел....
- Публикувана: 10 фев. 2017, 16:55 ч.
- Последно мнение: 5 март 2025, 17:20 ч.
За какво си мислите постоянно напоследък?
Мисля си за днешния празник и искането на прошка, колко лицемерно е всичко това...За това, че хората прощават без да им искат прпшка...И за това, че някой иска прошка без да се разкайва - за свое успокоение или с користна цел....
Концентрирай си мислите върху другото име на празника - сирни заговезни, и се отдай като мен на сирена и вино. Аз дори не знаех, че е и ден за прошка и съвсем случайно се извиних на мъжа си за това, че понякога му се нервя.
Бих искала прошка само от тези, които съм наранила, макар и неволно, с думи и поведение, а това са мъж и дете. На никой друг не дължа извинение заради това, че е ден за прошка.
И аз не го харесвам това с прошката.
Прошка се иска, в момента, в който разбереш,че си сбъркал- не на нарочен ден.
Аз нямам проблем да се извиня, извинявала съм се, и са ми се извинявали, и не съм злопаметна.
Но има хора, които го отчитат тоя празник, както индулгенцията при католиците
Мисля си за европейско кино, вечерта ми ще е дълга, че ще съм Uber.
Прошка се иска, в момента, в който разбереш,че си сбъркал- не на нарочен ден.
Аз нямам проблем да се извиня, извинявала съм се, и са ми се извинявали, и не съм злопаметна.
Но има хора, които го отчитат тоя празник, както индулгенцията при католиците
Мисля си за европейско кино, вечерта ми ще е дълга, че ще съм Uber.
Аз пък съм много злопаметна. Това ми е "дефекта". Помня някои обиди от преди 10 г с всички подробности. И дори да общувам с хората, имам "едно наум". Ако между мен и другия човек има едно въже, след обидата вече има възел по трасето. Ей, така образно изглеждат отношенията. Не харесвам празника в искането на прошка.
Харесвам кукерските игри, огньовете вечер и семейното събиране. Липсва ми тази част.
Мисля обаче да поспя. Ама сирене и кашкавал ще ям.
Харесвам кукерските игри, огньовете вечер и семейното събиране. Липсва ми тази част.
Мисля обаче да поспя. Ама сирене и кашкавал ще ям.
Според мен трябва да се гледа на концепта с прошката по по-дълбоко философски начин. Естествено, че не ти дава индулгенция за всички злини, които може да си извършил и не е нещо, което бих дискутирала с външни на семейството хора. Но за мен е важно да минеш през това "пречупване" на егото (humility), да осъзнаеш, че си грешен и да поискаш прошка на най близките. Не постя, агностик съм, дори твърдо анти-клерикална съм, но за мен е важно да мина по този умствено-емоционален път. Както и близките ми. Усещането е за по-силни семейни връзки.
Мисля си, че започвам малко да се страхувам от война и това никак не ми харесва.
Ами ако стане война и нападат, то е внезапно и е по никое време и нападат главно градовете. Къде да отиде човек, ако няма къде на друго място. Някои хора са подготвени, имат къщи в разни забутани места, където ще е безопасно. Имат раници за спешни случаи. Времената са сложни, всеки трябва да е готов за всичко. Аз изобщо не знам какво бих правила, ако не дай си Боже се случи нещо подобно. Никак не съм подготвена. Моля се политиците да се вразумят и нищо такова да не се случва. Това си мисля напоследък.
Препоръчани теми