За вкуса на миналото

Много си права

Аз пък предпочитам днешният вариант на нещата, защото и сега може да си купиш качествено и да отсееш плявата, а преди всичко беше по един вид, щеш нещеш- това е .
Не бих заменила разнобразието по магазините и възможноста да се възползваме от най-различни иновации във хранително вкусовата промишленост .

И аз завърших училище по времето на соца, но убий ме, не помня вкуса на храната. Само вида на мазните манджи в стола, които не ядях. А, сетих се! Имаше едни шоколадови бонбони, Амфора, ужасно ги мразех! И фини млечни не обичах. За рождените ми дни майка ми и баба ми ми правеха "праскови", таралежчета и фунии с крем (сладолед).

А също и сладките по сватби. Имаше едни кошнички, мисля че можех да изям целия поднос. Страшни бяха, сега не съм виждала такива.

О, и кошничките, да! Как можах да ги забравя!

Въпрос на вкус и приоритети.   
Аз предпочитам да ям истинска храна, вместо химичните компилации, които продават сега под името "храна".

Всичко има днес, само да не те мързи да го докараш във вида който ти е бил поднасян от баба, майка...
Забравяш за храни в пликчета, торбички, консерванти и подобрители. Месиш хляб, квасиш мляко, пообикаляш пазарите за качествени продукти от село. Пълниш фризера с месо от производител при който ходиш рядко ( в близка ферма примерно), учиш децата си да носят домашна храна която им слагаш в кутии. Пускаш в тенджерата качерствени продукти, пък да видим дали миризмата няма да е като тази на бабите ни. Няма от какво да се оплакваме - има всичко, но нека не се залъгваме - докато мрънкаме колко е гадна храната в училището на децата ни, можем да им спретнем вкусна, полезна и питателна закуска която да си носат от дома. Аз лично имам двама ученика, винаги ги изпращам на училище с храна от дома. И аз взимам за себе си в офиса  - най-често буркан кисело мляко ( домашно, разбира се). Пазарувам само пресни неща и се храним изключително с готвена в къщи храна. Боб купувам от родопско село, вместо колбас - бабек от близко село ( по нищо не отстъпва на вкуса на тези приготвяни от баба и дядо навремето). С добра хранителна хигиена и липса на мързел, всичко е и вкусно, и полезно. Между другото сме една от малкото страни в света в които все още се произвежда прясна и  качествена храна ( изключвам риба и подобните й). И хлябът ни е хляб ( когато си го замесим, разбира се), и месото от селата е все още със запазено качество , и сиренето и кашкавала в мандрите са чудесни. Във всеки голям град слизат от селата производители и продават прясна сезонна продукция. Или както имаше една приказка - колкото по-къс е пътя на храната от там където е добита до чинията, толкова по-полезна е.
А за носталгията... аз като една от последните човешки същества които живеят без миялна, сушилня, пекарна, фритюрник и пр. екстри на новото време, не бих казала, че кой знае колко ми е носталгично. Е, палатката ни е в пъти по-добра от тази на родителите ми, но къмпингите са си все така мизерни. Някак си... как да ви кажа - искам да си вярвам, че времето се е променило, обаче - цъ. Тук май всичко си е по старо му. Е, и училището като цяло е силно западнало- това е факт.

Къде ще видиш  - отидоха си оправните домакини които приготвяха сладки за сватби седмици преди събитието. Сега от мързел всички сме на бонбони "Мерси" - това казва всичко.

То и предишното не беше точно истинско, ама  . Вицовете за тоалетната хартия в кренвиршите не е тръгмал след 90та. Химия се ползваше масово, качеството на повечето неща беше потресаващо ниско.

Ето ги тези кошнички, ако на някой му се занимава да точи кори:
https://www.facebook.com/zajenata/posts/932517680147242

Аз изобщо не страдам по миналото. Да не съм луда? Ако на човек му се искат храни като предишните, подквасва си млякото, купува си месо от производител и черпи с локумки и прасковки, вместо с Мерси и какаови трюфели.
А, може и с Черноморец и Таралежки. Или пък с карамел му.

Подписвам се под всяка дума на този пост.

Сухите пасти имаха трайност 60 дни и се посочваше дата на производство.
Кисело мляко/ което от ДГ още не ям/ се купуваше ежедневно.
Доматите в градината на баба ми изглеждаха отвътре като кристалчета захар.

Руска салата се ядеше само на празник, но приготовлението и започваше от биене на яйца в затоплен буркан/ все се каня да заврънкам майка ми да ми направи/

Бисквити "Златна есен" и досега въпреки многобройните си последователни продукти не намериха своя идентичен представител.

Един беше вкусът на "Фини млечни", друг- на "Троен лешник", трети на "Дипломат", да не говорим за "Паризиана " и дори за леко посредствената "Сълзица"/ ама с какъв крем!/,

Това не е жалба за младост, а жалба за липсата на нормална, човешка и естествена храна, без хилядите агенти ,които я правят "вечна" и "продаваема" във всеки един момент от нейния безкраен живот.

Предполагам, че наистина е "въпрос на вкус и приоритети", каквото и да значи това, да не ти е приятно да се задоволяваш с "това има - ако щеш" и с "нямаме и не знаем кога ще имаме", щото е дефицитно.
На някои приоритетна ни е възможността да имаме не само достъп до качество, какъвто имаме повече сега, отколкото преди 30 години, но и избор.

аз се опитах, ама никой не ме отрази по-рано. Прочетете Соц Гурме, за да научите какво са слагали и какво не едно време. Тази жалба за едно време е всъщност жалба за младостта ни.
Доматите от градината на баба били хубави, ами засади си и сега. Някак си пропускаме факта, че всички имаха по половин декар, раздаден от Партията, за да се самозадоволяваме, защото явно е имало недостиг някакъв. Масово народът правеше консерви, суджуци, компоти и т.н. Аз едни вкусни Златна есен си спомням, ама ги имаше веднъж годишно, та сигурно затова.
Много мога да пиша, ама хайде.

Абе, ние не сме се самозадоволявали (е, компоти от праскови варяха нашите, ма прасковите пак от пазара) и въпреки това от глад не сме умрели, нито пък сме яли безвкусна храна, ядеше си се нормално и от магазина през соца; обаче да ми изцепи някой, че сега храната не била храна и не им го щял разнообразието, пък на нас вкусът и приоритетите ни позволявали да харесваме шаренки, ама долнокачествени неща - айде нема нужда.