За вкуса на миналото

Вярно е и все пак е малко като статистиката "аз ям свинско, ти ядеш зеле, средно ядем свинско със зеле".

Както всичко друго в българското общество, подложено в описваното минало на уравниловка и дефицит, сега се наблюдава разслоение и стратификация и в това отношение.
Т.е. някои готвят домашна кухня на високо ниво, други муат кебапчета от топлите витрини и сирене с палмово масло. Донякъде е въпрос и на социален статус, донякъде на други неща.

В предприятието на баща ми част от заплатата се изплащаше под формата на купони към един кулинарен магазин с пилета на грил. Винаги имаше опашки, не само от такива хора с купони. И тогава си имаше хора, които взимаха готова храна. Просто нямаше голямо разнообразие, затова бяха прниудени да готвят

То пак всичко зависи от разнообразието на предлаганите продукти.
Тогава се правеха буквално десетина: палачинки, бухти, кекс, "праскови", курабийки, масленки, "негърче", "монахинята", фунийки с бял крем, плодова пита, сладкиш с плодове от компот. Тортите бяха също еднакви - домашен блат, напоен с компот, крем нишесте, отгоре - настърган шоколад или настъргани орехи.
Рулата и парфетата с желатин се появиха доста по-късно. Също меденките, ореховките и т.н.
Като направеше някой нещо ново и нестандартно, баба ми ги записваше в тефтерите като "Сладкиш на Пенка", в зависимост къде го е видяла. Съответно следващата го записваше като "Сладкиш на Иванка", и върви му хвани дирята как се казва  

Не знам, не ползвам.

И е заблуда, че продукцията на бабите от село е био.   Някои така пръскат и торят, че си нямате представа какво е.  
За вкуса от миналото се сещам само за сливенските милинки, обожавам ги, но още не съм се престрашила да си направя. Иначе в Сливен в една фурна ги правят като едно време и като се прибера се изхранвам само с милинки.  

Оф ,че глупости.В селата не останаха хора, а покрай доматите на балкона  ..се сещам и за прасе в общото мазе. ..
А работно време, натовареност, отпуски, майчинство ,пенсиониране дори, съвсем различно е сега.И е по - натоварено за жената отпреди.
Темата е с друга насоченост така или иначе, влизаш само да ни кажеш, че настоящето е блестящо ли?

Точно така, някои. Ето защо трябва малко търсене, малко познанства и малко късмет, за да намериш такива, които не го правят. И тогава имаш страхотна храна,

сега като погледна рецепти, събирани от баба ми и майка ми, все още пише $мая за две стотинки$. Убийме, но нямам никакъв спомен как изглежда като количество тази мая за две стотинки, а с удоволствие се включвах в правенето.

Изглежда съвсем различно, защото е на наш гръб, а не на гърбовете на майките и бабите ни. На свой гръб винаги нещата изглеждат по-трудни. А според мен на тях битово им е било много по-трудно, защото автоматичната пералня беше лукс, да не говорим за миялни и т.н. Който е кОпал на село всяка събота и е скубал пернати за правене на буркани, много добре знае за какво говоря. Доматите са най-лесната част от работата.

Не бих казал, че съвременият градски човек "няма време" в сравнение с някогашния селски. Такова твърдение показва незнание за методите и обема работа в натуралното стопанство. Труд от зори до мрак, ежедневно, цял живот. Живот, в който те считат, пък и изглеждаш като баба на 40.

Днес приоритетите и начинът на живот са други. Съвременната жена (и мъж) има в пъти повече "свободно" време от бабите и прабабите си, особено ако са били от село. Просто в него се занимава с неща, за които те не са се и досещали, че съществуват.

Епилира се, боядисва се, фризира се, къпе се два пъти дневно, ходи на маникюр, на пазар, пие кафе, с дни си избира палто, манто, шапо или фишу; води отрочето си на английски, плуване и солфеж, чака на автомивката, ходи на спа, на ски, на преходи и излети, ходи в Прага, Белград или поне на Халкидики или Рибарица, чете, ходи на кино, концерти и кръчми, на масажи и солариуми, на тайбо и каланетика, зяпа в телевизора, ровичка в нета, дращи по форумите, кара АТВ, образова се  и какво ли не още. Една десета от това време стига да се изгледа дребна градина.

Не казвам, че изброеното е лошо, Боже опази! Не ща веднага всички да се хващат да копат и садят, но просто да спрат да опяват, че няма начин. Начин винаги има, въпросът е дали наистина искаш.

[/quote]
Да, и аз съм с такива наблюдения. Домашната кулинария, като цяло, днес е на много по-високо ниво и много по-разнообразна, отколкото преди.
[/quote]
Че с какви продукти разполагаха едно време, че кулинарията да е на ниво ? Днес само като застанеш пред щанда с подправки, може да ти се завие свят , дане говоря за другите уйдурми - зехтини, оцет балсамико, френска горчица, немска бира, сос болонезе, целогодишни зелени подправки и т.н.

Не помня вкуса на зеленчуците, салама и други хранителни продукти, защото бях дете и конкретно тези храни не са ме вълнували особено. Но си спомням добре вкуса на продуктите, които обича всяко дете- шоколади, торти, бонбони, сладоледи, разни сокчета.
Струва ти се супер вкусно да ядеш шоколад "Кума Лиса",( може и да бъркам марката, но нещо подобно беше), докато не опиташ Тоблерон. И тогава разбираш боклук е соц шоколада. Тортите бяха ужасни. Няколко вида уж различни отгоре, но отвътре с един и същи вкус. Блат и някакъв блудкав крем посредата.
Мислех, че какаовия сладолед е най-вкусното нещо в света, докато за пръв път не опитах сладоледите Делта. Помня и колко обичаш в жегата, да се спра пред будката с цветните колби с наливни сокчета и да си избера- ментовка, виолетка, вишна и т.н. Колко добре ми идваха в жегата...Миналата година, както си вървях към Морската градина в Бургас, видях едно павилиионче с надпис:"Старата лимонада". И о, чудо, същите колбички от детството ми, с разноцветната лимонада. Веднага си взех едно. И да, май същия вкус беше, но за малко да изплюя още първата глътка насред улицата. Толкова гадно, абсолютен оцветен, газиран боклук. Ами марципаните, които купувахме масово в училищните будки...иди купи сега на дете такъв марципан, няма да го погледне. А на нас ни бяха вкусни.
За дрехите да не говорим. Майка ми никога не купуваше от магазин, все си шиеше. Казваше, аз тези басми, никога няма да облека. Тя е от малък черноморски град и всяко лято гледахме как се обличат туристите- германки, полякини, унгарки,да не говорим ако дойдеше някой от Западна Европа- бяхме невидели, зяпахме ги и се чудехме, какви са тези бански, поли, рокли...Колко сме били изостанали и жалки в техните очи. Дори тези от соцлагера, извън България и Румъния, бяха в пъти по-добре от нас...
Така че, носталгия към миналото нямам никаква.

Е, та Унгария и ГДР си бяха направо запад откъм снабдяване и жизнен стандарт! Смятай колко ниски са били изискванията и нуждите ни.
Виж в Румъния бях лятото на 1989 г. и беше потрес в сравнение със състоянието дори на България. Не мога да си представя какво е било, та да впечатли небрежните ми тийнейджърски очи.

Друга опция беше носене на храна от стола за вкъщи с едни канчета – още ги продават по магазините. Събираха по 3 порции първо, второ и трето. :

И едно време си имаше боклуци, съвсем натурални. Но пък месните продукти са непостижими като качество! Дори и суровото месо. Ако сте пекли/пържили домашно месо и такова от магазина, знаете разликата - и във вкуса, и в степента на "изчезване"  Кашкавалът дядо ми го печеше над жарта, набучен на клечка. Сега е невъзможно. Направо не ми се споменава за кренвиршите.....

 Мъчно ми е много за сладоледа - няма нищо общо със сегашния. Ей така да бръкнат в кантата и да ти оберат полуразтопен истински ванилов! Продуктите са прозаични - мляко, животинска сметана (много трудно намирам сега!), яйца и желатин. https://s-media-cache-ak0.pinimg.com/564x/3d/e1/ef/3de1efcb8269c … d70047b2bd6af.jpg Купих си и машина за сладолед, но правилната технология не мога да постигна. Тук накрая е рецептата https://s-media-cache-ak0.pinimg.com/564x/2e/e6/e8/2ee6e872437fc … 16c3abad6cdad.jpg

Това за сладоледа е вярно . Онзи аромат на сметана , никога повече не усетих...

При нас върхът беше 'Агнесата на Стефка'. Ако трябва да съм откровена обаче, половин душа давам да се върна в миналото. Сегашната храна е пълен боклук.
Най-хубавите милинки/за мен, предполагам всяка ареа в Бг си има своите най-хубави / бяха Ямболските. Имаше фурна до училище 'Кирил и Методий' , бабини живееха точно отсреща и ме пращаха сутрин за половин тава милинки. Прекрасни бяха