След като си постигнала вече връх в кариерата, доказала си на света и на себе си, може би е време за семейство, но това само ти можеш да почувстваш. Друг е въпросът, че връзката ви е много млада и може тепърва да търпи промени. Не можеш ли малко да отложиш решението? Да карате така поне още 6-7 месеца, година да се опознаете по- добре? Сега на мига ли трябва да заминеш? Ако само ти направиш компромиси, а той не, дали това няма да ти тежи след време и да се чувстваш някак повече дала?
- Публикувана: 12 фев. 2017, 11:34 ч.
- Последно мнение: 14 фев. 2017, 10:05 ч.
Възходяща кариера или любовта на живота...?
Предполагам, че си около 35 години. Искаш да имаш дете, добре си се устроила финансово през годините...
И най - важното - ако си сигурна, че това е любовта на живота ти, действай. Винаги има неизвестни в живота, но нещата ще се получат с времето. Трудно ти е да си пренаредиш приоритетите, но си планирала това все някога да се случи. Ето, моментът е дошъл ....
И най - важното - ако си сигурна, че това е любовта на живота ти, действай. Винаги има неизвестни в живота, но нещата ще се получат с времето. Трудно ти е да си пренаредиш приоритетите, но си планирала това все някога да се случи. Ето, моментът е дошъл ....
Не можеш ли малко да отложиш решението? Да карате така поне още 6-7 месеца, година да се опознаете по- добре? Сега на мига ли трябва да заминеш? Ако само ти направиш компромиси, а той не, дали това няма да ти тежи след време и да се чувстваш някак повече дала?
Скрит текст: На 34 съм, той е на 35.
Не споменаваш нищо за възрастта, в която си. Каза че градиш кариера от 15 години, да речем сега си във възраст 30+, съвсем подходяща възраст да родиш дете, пък кариерното развите да продължи и след това.
Ако това е твоят човек, сърцето ще ти покаже само верният път. Иначе предполагам как се чувстваш, но има неща в живота, които трябва да свършим на време, пък работа ще има и след нас.
Късмет.
Ако това е твоят човек, сърцето ще ти покаже само верният път. Иначе предполагам как се чувстваш, но има неща в живота, които трябва да свършим на време, пък работа ще има и след нас.
Късмет.
Помисли си дали можеш да приемеш това - ти майка, той кариеристът.
Помисли си дали можеш да приемеш това - ти майка, той кариеристът.
Колко време общо сте прекарали досега заедно, на живо, не в интернет?
За сега компромис от негова страна няма.
След като си постигнала вече връх в кариерата, доказала си на света и на себе си, може би е време за семейство, но това само ти можеш да почувстваш. Друг е въпросът, че връзката ви е много млада и може тепърва да търпи промени. Не можеш ли малко да отложиш решението? Да карате така поне още 6-7 месеца, година да се опознаете по- добре? Сега на мига ли трябва да заминеш? Ако само ти направиш компромиси, а той не, дали това няма да ти тежи след време и да се чувстваш някак повече дала?
Напълно подкрепям това твърдение
Аз лично напуснах работа, която не беше кариерно развита, но обичах безкрайно много, защото със съпруга ми решихме, че ще е по-добре за децата да остана вкъщи и да бъда домакиня. Не съжалявам. Но това решение го взех на много по-късен етап. Когато малката вече беше тръгнала на ясла, аз ходих 1 година на работа и т.н. За един месец връзка с някого, независимо колко невероятен, страхотен и неповторим е той, не бих напуснала работата си за нищо на света. Защото колкото и да е идеален и перфектен, то с времето може да не се получат нещата. И тогава какво ще правиш? Ще си захвърлила 15 години от живота си за човек, когото се е оказало, че не познаваш добре. Защото без значение от колко години го познаваш, връзката ти с него, като двойка е само от 1 месец и в тази му светлина ти не го познаваш добре. В началото всички са прекрасни и невероятно. Искрено се надявам той да си остане винаги такъв, но за 1 месец ти няма как да знаеш.
Успех ти пожелавам и ти препоръчвам да се порадваш на любовта си и да не бързаш с тези крайни решения и промени в живота ти. Нищо не ви пречи да изчакате 1 година
Кое бихте избрали вие? Знам, че всеки си е индивидуален, но наистина имам нужда от малко съвет.
Откажи се само от това, което не би ти липсвало.
Според мен трябва да намерите начин да прекарате повече време заедно и да поживеете дори и за кратко и да видиш какъв тип човек е в ежедневието. Няма ли възможност за работа от разстояние през компютър за един от вас, за 1 месец, например? А възможност за дълъг отпуск (знам колко смешно звучи това за човек на отговорна позиция, едва ли би се получило лесно). Ако знам, че съм способна и добра като професионалист, бих помислила за някакъв вариант за 1-2 месеца, за да поживея с този човек. Ако съм наистина толкова добра в това, което правя без работа няма да остана. Ще продължа с работата и след детето. Само човекът, човекът трябва да се види в реалния живот, в ежедневието, защото ако не е подходящ, какво остава- завръщане, наваксване с работата и продължаване напред
Успех ти пожелавам и ти препоръчвам да се порадваш на любовта си и да не бързаш с тези крайни решения и промени в живота ти. Нищо не ви пречи да изчакате 1 година
Аз ще отида при него и ще остана колкото мога, ще прекараме време заедно то е ясно...само че след това трябва да реша какво ще правя с работата си, мога да поискам допълнителен един месец, да речем...но това е максимума. След 3 месеца трябва да съм решила.
На другите отговори, да знам че не се познаваме достатъчно добре, напълно трезва съм...и съм на ясно, че хората в началото не виждат тъмните страни на другия, и това сме говорили...време и търпение е ключа. Но в крайна сметка избора си остава само мой, и той обеща че няма да ме притиска.
