Не съм чела темата в детайли, признавам си. НО! Така наречената кариера е много измамно нещо и причина много жени в детеродна възраст да отлагат децата заради 'кариерата', имам много примери пред очите си. Абсолютно същото се отнася за всякаква промяна от лично естество. Моят съвет е да слушаш повече сърцето си и по-малко разума, след 5г ще се чудиш какво би станало ако беше избрала другия вариант. Не си задавай този въпрос!
- Публикувана: 12 фев. 2017, 11:34 ч.
- Последно мнение: 14 фев. 2017, 10:05 ч.
Възходяща кариера или любовта на живота...?
Е, и какво като много остават ошашкани при промените - да не раждат деца ли? Нещо не мога да разбера какво точно проповядваш, Бандиера роса.
Аз самата родих второто си дете на 34 и въпреки че имах вече едно на 10г, бях ошашкана от промените, просто бях забравила лошото и проблемите. Ама какво, имам си ги, гледам си ги.
Аз самата родих второто си дете на 34 и въпреки че имах вече едно на 10г, бях ошашкана от промените, просто бях забравила лошото и проблемите. Ама какво, имам си ги, гледам си ги.
Затова най-безболезнено е на всяка година по едно бебе - така нямаш време да забравиш, живееш в постоянен шаш и чакаш заветния момент на порастването. Раждаш и стоиш замагьосана години наред.
Добре, Лъки, но ако искаш развитие, след 4-5 години ще е по-сложно и несигурно с децата. Ако не стане по естествен начин?
идеята ми беше, че ако съм сама ще поработя до към 40г. да си осигуря 4 цифрен доход без да работя, и след това ще си имам едно дете сама (както ти се справяш),без значение как.
Да отговоря на мамасита за раждането, повечето жени в моето обкръжение, родиха след 35, да вярно е с по един спонтанен аборт, да, някои ин витро, но дечицата са налице.
Лъки, звучиш ми като много разумна жена, затова ти пожелавам щастие и хубаво голямо семейство след няколко години! 
И защо ще си причиняваш децата да станат по трудния начин и в късна за раждане възраст, вместо по лесния на относително нормална възраст? На теб тая работа с децата май ти изглежда като кешендкери - отиваш, харесваш, купуваш, независимо дали ти струва по-скъпо. Тези неща като спонтанен аборт и инвитро не са просто новини от телевизора, жените изживяват сериозни вътрешни драми, а при доста не се получава изобщо бебе. Няма доход, няма професия, която да си заслужава мъката за борбата за дете. Имането на дете е като игра на рулетка - това, че друг е спечелил не означава, че и ти ще спечелиш.
Прочетох ви по диагонал, виждам Мамасита размахва пръст...много не ме интересува...аз комплекси нямам. 
Кариера или не, това което съм постигнала никой няма да ги вземе, дори днес говорих с въпросния и му казах, за план Б. Много го заболя, защото той иска да е обгрижващ и осигуряващ, а аз съм осигурена и без него...и това ще е проблем...защото съм толкова еманципирана, че не е истина...
Факт е, че ми е време за дете, факт е, че кариера или каквото там го наричате е до време...Лъки ще му даде шанс, другото времето ще покаже...врати не затварям, работата ми ще гледам да е на stand by.
Пишете си, но ако прекалите ще помоля да за ключ.
Кариера или не, това което съм постигнала никой няма да ги вземе, дори днес говорих с въпросния и му казах, за план Б. Много го заболя, защото той иска да е обгрижващ и осигуряващ, а аз съм осигурена и без него...и това ще е проблем...защото съм толкова еманципирана, че не е истина...
Факт е, че ми е време за дете, факт е, че кариера или каквото там го наричате е до време...Лъки ще му даде шанс, другото времето ще покаже...врати не затварям, работата ми ще гледам да е на stand by.
Пишете си, но ако прекалите ще помоля да за ключ.
..
Кариера или не, това което съм постигнала никой няма да ги вземе, ...
Кариера или не, това което съм постигнала никой няма да ги вземе, ...
Лъки, чела съм те в други теми и си ми симпатична.
Бих поживяла с него първо и опознала човека наистина преди да вземе каквито и решения за бъдещето ни. Определено сме различни с теб и моят съвет ще е пречупен през моята ограничена призма, но аз не бих изоставила добра работа без опора и сигурност за месец връзка.
Определено за себе си знаех от много рано, че с мъж моряк, военен, лекар и т.н. не бих могла да съм щастлива не толкова заради професията им, а заради моята собствена природа. И за мен постоянна липса от 4-5 месеца на година занапред са много стряскаща реалност, която би ме отрезвила мигновено от зараждаща се любов.
За другото.
Браво за умните решения в живота досега и за финансовата стабилност, която сама си си изградила с работа и труд. Оттук нататък и да решиш или да останеш самотна майка ще имаш възможността да имаш време да прекараш с детето си както опора и доходи.
За него.
Поживейте заедно, минете през няколко месеца връзка на едно място и си вземи решението.
И аз и мм ми сме вземали решения, които са били заради другия, но са били балансирани и двамата сме правили компромиси. Не приемам с лека ръка да се откажа от нещо, което ми носи стабилност и независимост, а той да не си промени и грам живота заради общия ни план. Доста едностранчиво ми е.
Успех!
Бих поживяла с него първо и опознала човека наистина преди да вземе каквито и решения за бъдещето ни. Определено сме различни с теб и моят съвет ще е пречупен през моята ограничена призма, но аз не бих изоставила добра работа без опора и сигурност за месец връзка.
Определено за себе си знаех от много рано, че с мъж моряк, военен, лекар и т.н. не бих могла да съм щастлива не толкова заради професията им, а заради моята собствена природа. И за мен постоянна липса от 4-5 месеца на година занапред са много стряскаща реалност, която би ме отрезвила мигновено от зараждаща се любов.
За другото.
Браво за умните решения в живота досега и за финансовата стабилност, която сама си си изградила с работа и труд. Оттук нататък и да решиш или да останеш самотна майка ще имаш възможността да имаш време да прекараш с детето си както опора и доходи.
За него.
Поживейте заедно, минете през няколко месеца връзка на едно място и си вземи решението.
И аз и мм ми сме вземали решения, които са били заради другия, но са били балансирани и двамата сме правили компромиси. Не приемам с лека ръка да се откажа от нещо, което ми носи стабилност и независимост, а той да не си промени и грам живота заради общия ни план. Доста едностранчиво ми е.
Успех!
Любов моя:)
Знаеш ли колко неща ми се иска да ти напиша като съвет, ама не са за широката аудитория. Чак се изненадвам, че си пуснала тема.
Знаеш ли колко неща ми се иска да ти напиша като съвет, ама не са за широката аудитория. Чак се изненадвам, че си пуснала тема.
Не съм чела темата в детайли, признавам си. НО! Така наречената кариера е много измамно нещо и причина много жени в детеродна възраст да отлагат децата заради 'кариерата', имам много примери пред очите си. Абсолютно същото се отнася за всякаква промяна от лично естество. Моят съвет е да слушаш повече сърцето си и по-малко разума, след 5г ще се чудиш какво би станало ако беше избрала другия вариант. Не си задавай този въпрос!
Прочетох ви по диагонал, виждам Мамасита размахва пръст...много не ме интересува...аз комплекси нямам.
Не размахвам пръст, но се замисли защо го виждаш по този начин.
Между другото смятам за огромна грешка в прав текст да разкажеш на мъжа за това как си имаш план Б за живот без него. Малко е...немъдро. Мъжът това не го интересува, хич даже. Може да се каже, че е страстоубийствено.
И изобщо няма нужда някой да е създаден за нещо си. Искаш? Правиш го. Ако не си създаден, правенето ще е по-трудно и може да си кажеш, абе защо ми беше да се насадя на пачи яйца- но постижението си е налице. И аз не съм създадена за майка, ама на- имам три деца.
Missence, очевидно не съм се изразила добре. Не казвам да се забиеш вкъщи с децата, манджите и прането. А да не отлагаш семейството и децата заради измамна кариера. То е ясно, че колкото и да си добра, ще намерят друг да се блъска вместо теб. А и децата не пречат на кариерата, даже напротив. И да, любовта не каца всеки ден на рамото, ако чувстваш че това е твоят човек, направи крачката към общо бъдеще. Времето ще покаже дали е било правилно. Аз навремето имах възможност да уча в чужбина, спечелих стипендия и даже си бях подготвила всички документи и ала-бала, тъкмо се бяхме сгаджили с мъжа ми, отказах се от чужбината, заради него. И никак не съжалявам. Освен това така наречената кариера си имам, но ако го нямаше него и детето ни....всичко щеше да е мнооого празно.
Задаваш си лесния въпрос: на кого ще му пука за мен, когато см на 40, 50, 60.
На работодателя няма въобще да му пука. Нула, хич. Даже ще се радва, че вече те няма.
На работодателя няма въобще да му пука. Нула, хич. Даже ще се радва, че вече те няма.
