Любители на кучета - тема 70!

FreakOnALeash, много съжалявам, но обсади това си решение с баща ти, може би друга порода е по-добре според мен, да не ги сравнявате непрекъснато.
Осма степен на лигавщина  

В планините на Твърдица, не посмях да го пусна говодото му с говедо, като хукна да гони едни крави и да ги лае и хапе направо ми се скъси живота, за това на каишка

FreakOnALeash, много съжалявам....
Смятам, че е прекалено рано още да мислите за друго кученце. Остави време на баща ти да си изстрада това, което е изгубил. Е, разбира се, ако той самия не е споменал, че иска веднага друго.

  Ужас. Как така без нищо   Съжалявам за загубата


Според мен изчакай малко. Нека отмине поне малко мъката. Иначе няма да може да се зарадва на новото.

FreakOnALeash, много съжалявам за загубата ви ( Голяма мъка е това, направо е ужасно чувството...
Аз си мисля, че задължително трябва да е друга порода, иначе сравнението е неизбежно, а дали сега да го направиш..аз по-скоро клоня към ДА, но не познавам баща ти и не съм съвсем категорична. Той явно обича кучета и едва ли би се отнесъл пренебрежително към някое мъниче, но все пак зависи от човека, ти можеш по-добре да прецениш конкретния случай. Огледай и приютите, там има разкошни кучовци, може да му допадне идеята да спасите някой страдалец в памет на вашето куче.

madlena, не осма, а сто и осма степен е това  А каката е разкооошна!

FreakOnALeash всеки човек различно приема ново животно след загубата на старото. Говори с баща ти и ако и той иска куче и при това от същата порода му подари. Загубата по старото няма да мине бързо, но има хора като мен, на които им е по-леко когато имат нова животинка, за която да се грижат.

При нас минаха 10 години между двете кучета,различни ( ловни) породи са и въпреки това понякога ги сравняваме .
И според мен след ( кратко) време-друга,пак голяма и лоялна порода.Поговори с татко ти, като поутихне шока.
Много жалко за кученцето и стопаните му.Сега е в кучешкия рай .

Искрено ви благодаря и за разбирането, и за съветите! Извинявам се отново за неприятната тема и дано на никого не се случва!

Много съжалявам за загубата ви
Моето прекрасно, най-доброто от всички добри болончета, моята душка-добродушка почина миналия вторник от инсулт и още плача за нея.
Но аз имах пекинезка, и си взехме бебе пекинезче след известен размисъл. Малката ми плюшка много прилича по характер на починалото ми болонче.

Аз бих взела ново животинче за татко ти, но това аз съм все пак, не знам за други хора

Ние също скоро загубихме куче и знам много добре през каква мъка преминавате.  Още повече, че животното е починало внезапно, без да е болно. Когато нашето куче умря бяхме съкрушени, децата много плакаха, мъжа ми също... Загубата беше огромна, първите дни бяха ужасни, все едно човек е починал. Отначало бяхме категорични, че няма да вземаме друго куче. Но само след седмица вече обмисляхме породата и от къде да вземем. За друг пекинез дума не можеше да става! Решихме да вземем съвсем различна порода, спряхме се на мопс, но после стана така, че харесахме повече френски булдог и така се сдобихме с Моли. Голяма радост ни донесе новата животинка и спомогна по-лесно да преодолеем смъртта на другото куче. Определено едно ново мъниче ще ви донесе много радост и усмивки.
Вие ще си решите кога, каква порода, каква възраст и пол. Когато се почувствате готови, не бързайте, дайте си малко време колкото е необходимо.

Тъкмо влизам да се оплача, че Рекси се разболя, а то още по-голямо зло тук.  FreakOnALeash, съжалявам за загубата, ужасно е. Не знам за следващо куче, ако баща ти е бил силно привързан към него, може би му е рано за следващо кученце, наистина поговори с него, зависи от човека.

Рекс, както беше като побеснял покрай разгонените женски, оплаквах се вече, така притихна от два-три дни и аз реших, че лошият /за мен/ период е приключил. Все още не искаше да се храни, само вода пие, че и се вгледах, че по-големи количества приема. Тая нощ не ме остави да дремна, то и той се измъчи, едва диша милото, изплезил език и въздух не му стига. По нощите рових в нета да търся има ли бърза помощ по домовете и изобщо в някоя от клиниките. Като не намерих нищо, така си седях до него, заспиваше за кратко единствено като му гушна главицата. Днес не искаше да ходи на разходка, нещо дето никога не се е случвало досега, сутринта само 20 мин ходихме, ама то не е ходене, защото той едва пристъпя и само диша тежко. След обед 10 мин изтрая и сам тръгна да се прибира. По стълбите трудно се качва, с почивки, абе изкара ми всичките акъли. Обадих се на ММ и го закарахме в клиниката. Оказа се с температура, а аз, съдейки по студената влажна муцунка, бях решила, че няма. Ветът рече, че не е сигурен показател мократа гъба. Взе кръв за изследвания, оказаха се почти в ред, две неща само, не ги запомних, на границата. Реши да прави тест за дирофилария, лайшманиоза, ерлихиоза и май анаплазмоза беше, ако не бъркам болестите. Излезе отрицателен, ама аз кръвно вдигнах, докато чакахме. На преслушване каза, че сърцето му почти не работело, много лошо работело. А винаги до сега са ми казвали, че има страхотно сърчице. В крайна сметка му сложи 4 или 5 инжекции, които покривали.........вече забравих какво, а утре ще ходим за бъбреци и май черен дроб. Рекс го качвах в колата и на масата в клиниката сама, отде ми дойде сила не знам, така се беше отпуснал. На връщане от клиниката сам скочи от седалката на колата и ме помъкна на разходка. Подмина стълбището и тръгна да мирише нашият. Сега лежи, не спи, но все още диша тежко. Ветът каза, че трябва да се оправи дишането, дано. Дано тая нощ да спим и ние, и той. Та така, 12 години нищо, в смисъл без болести, а сега му дойде до главата. Утре ще ни напише ветът резултатите, не знам него какво ще го прави, но спомена за 20 дневен прием на доксациклин, което хич не ме зарадва. Страхувам се да не тръгнем после от антибиотика пък да лекуваме последствия. Мисля си дали не го е тръшнал прост грип, но утре ще се разбере. Важното е, че изключиха ония гадните болести. Уф, оплаках се.......

Сега видях на madlena съкровищата, глезотийката е ясна , а момиченцето е красавица!

Ох, стискам палци на прекрасното момче!   Кошмарни спомени ме заляха днес   Дано има хубави новини утре!  labrex, пиши, че ще ви мисля   Изпращаме със Страхо най-хубавите енергии!

 labrex , бързо оздравявне на Рексуна!
  FreakOnALeash , и моят мъж е в такива отношения с кучо като баща ти. Съжалявам за внезапната ви загуба! То си ечлен на семейството и трябва време да се приеме подобно нещастие.

Когато почина последното ни куче април 2015....седяхме без животно до края на октомври/ноември 2015...аз съм на принципа там, където веднъж се е гледало животно цял живот се гледа. Практиката около мен го показва същото

Съжалявам за загубата ви, особено на младо и здраво куче шокът е много по-различен!

Ех, хубаво е Страхо да ти прати енергия! Направо съм щастлива, моето момче се съвзе, каквото си беше стана, яде тая вечер и то добре, даже успях да му се скарам на вечерната разходка, че ме заметна, както си знае, час и 10 мин обикаляхме квартала и не ще да влиза, пак ме дърпа и подминава стълбището. 4 инжекции били каза ММ, че аз им загубих бройката, явно сработиха, сега си мечтая само да се наспим тая нощ. И дано не е временно само, дано се оправи, то ми е юначе.

 cutesmallcat,  bilqna_69, благодаря, момичета, друго си е да те разбира някой!

Не ги съди прекалено строго,просто нямат домашни любимци,за да разберат гледната точка.


Не се заяждам, друг поглед.....


За сърцето на кученцето дали не може да се направят допълнителни изследвания-ехограф,други....От температурата ли се е случило това ? Стискаме му лапи.
П.С.Пробвай( дано не се повтаря,де ) дали няма да му е по-леко да спи на възглавница,повдигнат