Много ме зарадва прочетеното 
Надявам се и отговорът да е обективен!
Надявам се и отговорът да е обективен!
- Публикувана: 16 фев. 2017, 15:06 ч.
- Последно мнение: 2 юни 2017, 15:40 ч.
Болница Надежда-бъдете предпазливи!
Много ме зарадва прочетеното
Надявам се и отговорът да е обективен!
Надявам се и отговорът да е обективен!
Хайде, дано. Ще споделя полученото.
Дано и следващия отговор е адекватен и по същество! Наистина има нужда от такъв тип болница, в която да не са само сметките частни, но и отношението да е индивидуално и с грижа за пациента!
То е ясно, че болницата няма компетентност да поеме определени случаи, но пък явно трябва да променят реакциите си при тях - вместо аборт, пренасочване към друго здравно заведение, при невъзможност да откриеш инфекция сам, ми потърси колега, потърси комисия, препрати към друга болница.
Те някои си работят явно с навиците за източване на клинични патеки и ако не могат да си променят маниера на работа, не са за там!
То е ясно, че болницата няма компетентност да поеме определени случаи, но пък явно трябва да променят реакциите си при тях - вместо аборт, пренасочване към друго здравно заведение, при невъзможност да откриеш инфекция сам, ми потърси колега, потърси комисия, препрати към друга болница.
Те някои си работят явно с навиците за източване на клинични патеки и ако не могат да си променят маниера на работа, не са за там!
Момичета, получих отговор тази вечер, който копирам по-долу дословно:
Здравейте Боряна,
благодаря за писмото, което получих , когато бях далеч от страната и това ме забави, да взема отношение веднага.Пиша отговора, но ми трябва време да отхвърля натрупалата се работа и да направя проучване по Вашето писмо, защото това е важно за Вас, но и за мен и екипа ни, не бива да има неясноти. Отговорът ще е готов във вторник.
Благодаря за проявеното търпение!
д-р Георги Стаменов
Много приятна изненада!!!
Здравейте Боряна,
благодаря за писмото, което получих , когато бях далеч от страната и това ме забави, да взема отношение веднага.Пиша отговора, но ми трябва време да отхвърля натрупалата се работа и да направя проучване по Вашето писмо, защото това е важно за Вас, но и за мен и екипа ни, не бива да има неясноти. Отговорът ще е готов във вторник.
Благодаря за проявеното търпение!
д-р Георги Стаменов
Много приятна изненада!!!
Момичета, получих отговор тази вечер, който копирам по-долу дословно:
Здравейте Боряна,
благодаря за писмото, което получих , когато бях далеч от страната и това ме забави, да взема отношение веднага.Пиша отговора, но ми трябва време да отхвърля натрупалата се работа и да направя проучване по Вашето писмо, защото това е важно за Вас, но и за мен и екипа ни, не бива да има неясноти. Отговорът ще е готов във вторник.
Благодаря за проявеното търпение!
д-р Георги Стаменов
Много приятна изненада!!!
Здравейте Боряна,
благодаря за писмото, което получих , когато бях далеч от страната и това ме забави, да взема отношение веднага.Пиша отговора, но ми трябва време да отхвърля натрупалата се работа и да направя проучване по Вашето писмо, защото това е важно за Вас, но и за мен и екипа ни, не бива да има неясноти. Отговорът ще е готов във вторник.
Благодаря за проявеното търпение!
д-р Георги Стаменов
Много приятна изненада!!!
Аз в писмото копирах и твоите премеждия и ще видим във вторник и двата ли случая ще коментира или само моят. Ще видим, оставаме в очакване
Здравейте, дами и мами. Е, и на мен ми се случи радостта с двете чертички, макар да съм на 20 години второкурсничка, с приятеля ми се зарадвахме.. не беше планувано нещо такова в близките 2 години поне, не да не сме се пазили или нещо.. просто съдба...
Проблемът идва, че в продължение на 2 месеца бях на силен антибиотик /вибрамицин/ на 12 часа, (тоест включително и от момента на първия ден от последната ми менструация 10.02, та до 10.03ти - първите 3 седмици от зачеването) борейки се с ку-треска и докторите от Майчин дом (конкретно Д-р Савчева) както и доктор Белкин от Мбал Надежда не залагат да се роди здраво детенце. Тъй като съм още млада и в ранна гестационна седмица (6та) взехме трудното решение да направя аборт.. след 2 седмици умуване, стъпих на земята с болка или не. Прочетох историята споделена тук, както и последвалите коментари.. искрено състрадавам и се моля с детенце всичко вече да е само положително- здраво и силно, както и мама. Въпросът ми е някой има ли наблюдения върху Д-р Белкин относно вакуум (мини-аборт) - апаратурата и лекарското отношение, тъй като ми предстои - утре, а сега попаднах на този форум.. в петък бяхме на преглед при въпросния доктор и останахме с прекрасни впечатления, но след прочетеното ще ми е пръсне главата.
Проблемът идва, че в продължение на 2 месеца бях на силен антибиотик /вибрамицин/ на 12 часа, (тоест включително и от момента на първия ден от последната ми менструация 10.02, та до 10.03ти - първите 3 седмици от зачеването) борейки се с ку-треска и докторите от Майчин дом (конкретно Д-р Савчева) както и доктор Белкин от Мбал Надежда не залагат да се роди здраво детенце. Тъй като съм още млада и в ранна гестационна седмица (6та) взехме трудното решение да направя аборт.. след 2 седмици умуване, стъпих на земята с болка или не. Прочетох историята споделена тук, както и последвалите коментари.. искрено състрадавам и се моля с детенце всичко вече да е само положително- здраво и силно, както и мама. Въпросът ми е някой има ли наблюдения върху Д-р Белкин относно вакуум (мини-аборт) - апаратурата и лекарското отношение, тъй като ми предстои - утре, а сега попаднах на този форум.. в петък бяхме на преглед при въпросния доктор и останахме с прекрасни впечатления, но след прочетеното ще ми е пръсне главата.
Здравейте, дами и мами. Е, и на мен ми се случи радостта с двете чертички, макар да съм на 20 години второкурсничка, с приятеля ми се зарадвахме.. не беше планувано нещо такова в близките 2 години поне, не да не сме се пазили или нещо.. просто съдба...
Проблемът идва, че в продължение на 2 месеца бях на силен антибиотик /вибрамицин/ на 12 часа, (тоест включително и от момента на първия ден от последната ми менструация 10.02, та до 10.03ти - първите 3 седмици от зачеването) борейки се с ку-треска и докторите от Майчин дом (конкретно Д-р Савчева) както и доктор Белкин от Мбал Надежда не залагат да се роди здраво детенце. Тъй като съм още млада и в ранна гестационна седмица (6та) взехме трудното решение да направя аборт.. след 2 седмици умуване, стъпих на земята с болка или не. Прочетох историята споделена тук, както и последвалите коментари.. искрено състрадавам и се моля с детенце всичко вече да е само положително- здраво и силно, както и мама. Въпросът ми е някой има ли наблюдения върху Д-р Белкин относно вакуум (мини-аборт) - апаратурата и лекарското отношение, тъй като ми предстои - утре, а сега попаднах на този форум.. в петък бяхме на преглед при въпросния доктор и останахме с прекрасни впечатления, но след прочетеното ще ми е пръсне главата.
Проблемът идва, че в продължение на 2 месеца бях на силен антибиотик /вибрамицин/ на 12 часа, (тоест включително и от момента на първия ден от последната ми менструация 10.02, та до 10.03ти - първите 3 седмици от зачеването) борейки се с ку-треска и докторите от Майчин дом (конкретно Д-р Савчева) както и доктор Белкин от Мбал Надежда не залагат да се роди здраво детенце. Тъй като съм още млада и в ранна гестационна седмица (6та) взехме трудното решение да направя аборт.. след 2 седмици умуване, стъпих на земята с болка или не. Прочетох историята споделена тук, както и последвалите коментари.. искрено състрадавам и се моля с детенце всичко вече да е само положително- здраво и силно, както и мама. Въпросът ми е някой има ли наблюдения върху Д-р Белкин относно вакуум (мини-аборт) - апаратурата и лекарското отношение, тъй като ми предстои - утре, а сега попаднах на този форум.. в петък бяхме на преглед при въпросния доктор и останахме с прекрасни впечатления, но след прочетеното ще ми е пръсне главата.
Аз също бих потърсила второ мнение, не бих се доверила на д-р Белкин, както си прочела за случилото се в Надежда, той е искал да прави аборт на Боряна. Освен това ти си била първите 3 дедмици от зачеването, мисля,че ако има проблем с бебето, тялото само ще го изхвърли. Аз преди време правих инсеменация и 2 дни след това вдигнах температура и пих антибиотик изписан от лекаря, който ми прави инсеменацията. Антибиотика е опасен в периода когато се формират органите, а те започват в пета седмица, т.е. втори месец. Потърси второ мнение на добър специалист примерно д-р Сигридов
Искам да споделя своите преживявания с болница “Надежда”, с цел да информирам и предпазя всички бъдещи майки, да не им се случва, това, през което аз преминах. Аз изцяло и безприкосновено се доверих на докторите в тази болница, защото смятах, че като е частна, че като си заплащам за Добър ден, ще получа професионално отношение, но уви-не. Или както казва съпругът ми – болницата наподобява китайска играчка – лъскава отвън, счупена отвътре. Този пост го пиша, НЕ защото търся някаква форма на обещетение, не за да търся съчувствие, а само и единствено да информирам, защото смятам, че трябва да бъдем общество и да се дава гласност на случилите ни се неща, за да не се повтарят отново.
Бях бременна с близнаци, след успешна инвитро процедура в болница “Надежда”. Искам да отбележа, че изцяло и единствено посещавах болница “Надежда” от всички първоначални изследвания преди процедурата, до краят. Бях напълно стрикна с всеки преглед, изследване или режим, който ми определят. На 18.12.2016 година в 25 седмица отидох в спешният кабинет, защото сутринта имах кафяво зацапване, което ме стрестна и потърсих лекарска помощ. Прегледа беше извършен от доктор Стефчо Белкин, според който – това било “нормално” с близнаци и нямало нищо страшно. Ако съм искала да постъпя в отделението, могло, но нямало страшно, щом кръвта не била бистра. Доверих му се и не постъпих в отделението. На 21.12.2016 година бях на контролен преглед при наблюдаващата ми докторка Милена Стоянова за проследяване шийката на матката, защото извъднъж “започнала да се скъсява” и започнах да ходя всяка седмица. В този ден доктор Стоянова проследи шийката, видя продължаващото кафяво кървене, информирах я за посещението си в спешният кабинет и до там – всичко било наред. Да, ама не. На 22.12 около 14:30 – 14:45 часа започнаха странни за мен болки, наподобяващи започващ цикъл. Тъй като това ми беше първа бременност, позвъних на д-р Стоянова за да попитам що е то контракция. Да, това бяха контракции, при което бързо оправих багажа си за прием в болницата, но получих още по-голям уплах, когато преди да изляза преминах през тоалетната и вече видях бистра кръв. Отново позвъних на д-р Стоянова, за да я информирам за текущото си състояние. Тя каза-отивай в Спешният, аз ще се обадя да кажа какво да те правят. След около 30 минути вече бях в спешният кабинет и да, не мога да отрека, че ме очакваха, но започна един стандартен преглед, обичайните въпроси, които при всяко едно посещение от рода-това първа бременност ли е, имали ли сте спонтанни аборти и въпроси, отговорите на които могат да се видят, само ако ми изпишат ЕГН-то в системата си, защото пак повтарям-аз бях техен пациент от самото начало. Прегледа беше извършен от доста млада докторка, в присъствието на млада сестра и вероятно стажантка, защото през цялото време момичетата се кикотеха и лигавеха, докато аз вече кървях доста обилно и болката от контракциите се засилваше. С една дума нямаше никаква спешна реакция от тяхна страна. След като преминах преглед магаре-ултразвук-отново магаре ме извозиха и за кръвни изследвания и чак след всички процедури, настаниха ме в отделението, пуснаха ми банка за спиране на контракциите и също и разтвор за разтваряне дробчетата на бебетата. Между 15:30 и 19 часа неколкократно натисках спешният бутон, защото кървенето беше обилно, болките разкъсващи. Отново същите момичета ме прегледаха и нищо. Следващият преглед беше извършен от д-р Кръстев – отново нищо. Последващ преглед от същият д-р Стефчо Белкин, който ме прегледа и на 18.12. Имах 3 или 4 прегледа на магаре, ехограф, след които отново си ме връщаха в стаята и никой повече не ме и отразяваше или информираше, за каквото и да е било. Започнах да засичам контракциите си и след като засяках 10 на 3 минути, отново натисках спешният бутон, при което около 20:30-21:00 часа д-р Белкин дойде в стаята и каза – “вкарвайте я за аборт”. Аз започнах да стена-защо аборт, искам секцио, искам упойка, не искам естествено раждане...Д-р Белкин отсече рязко-ти, момиче какво си мислиш, ти раждаш в 25+7 дни, което означава, че и дори децата да са живородени, те ще имат последици. Не може секцио, ти влизаш за аборт и трябва да забременяваш отново и да имаш деца...Да, разбирам, че докторите не искат никога да се ангажират с каквито и да е било прогнози, надежди, очаквания, но отношението му беше ужасно грубо. Ако за него аз бях поредната мрънкаща и ревяща родилка, за мен това беше надеждата ми да бъда и аз майка, да имам своите дечица и все пак в точно болница “Надежда”, където дават надеждата на хиляди двойки, аз бях човек, на когото в този момент един вулгарен тип ми отряза крилата. Благодаря на младата сестра, в този момент, не й знам името, но разбрах, че е многодетна майка. Тя ме успокояваше и тя ми каза, че надежда винаги има и аз трябва да вярвам в това и, че докторът се е изказал доста крайно. В 21:55 родих по естествен път, две живородени момченца 800 и 900 гр, които бяха поети от педиатричният екип. Плацентата ми се разкъсваше и се оказа, че причината за преждевременното ми раждане е била – инфекция. Искам да отбележа, че до момента на контракциите не съм имала нито болки, нито температура, нито каквото и да е било оплакване, с изключение на парещо-режеща болка в областта на черен дроб и жлъчка, на което оплакване наблюдаващата ме д-р Стоянова заяви-не знам, какво е това и точка. Там остана нейното компетентно становище. Общо взето всичките консултации преминаваха в това да се види-кръвно, моите килограми,ехограф на бебета. Преглед в рамките на 10-15 минути и край. И така, след като завърши раждането ми е била поставена упойка, вероятно за да бъда зашита, защото имах 3 вътрешни шева. Отново младо момиче беше около мен, което ме придружи до тоалетната и забеляза, че съм кървяла някак различно. Качи ме на родилната маса отново, повика друго младо момиче, повикаха и д-р Белкин и се оказа, че съм имала ожулване, което трябваше да зашият на живо-красота. На 23.12 получих ЕГН-та на децата си, защото отговаряха на единият критерий-800 гр за да се запишат, като живородени и понеже адреналина от всичко преживяно до момента ме държеше, аз не можех да седя на едно място и слезнах до касата за да заплатя дължимите суми-1995 лв за раждането. ОК. Може би се питате-къде е била наблюдаващата ме д-р Стоянова? Тя не присъства на раждането, защото в един от множеството ни телефонни разговори спомена, че е в провинцията. На 23.12 дойде при мен в стаята и през цялото време се вайкаше, че и тя се е чудела откъде тази инфекция, че гледала последните ми, мисля от 16.12 или може би малко преди това кръвни и всичко било ок. На 24.12 спомена, че е дежурна и ще мине на ме види-не се появи и след 23-ти не я и видях повече. Искам да отбележа, че при вечерните визитации или не минаваше доктор или се отваряше бързо вратата и се питаше-как сте. На сутрешните, идваха и ако не ги попиташ нещо конкретно-няма информация. След като видях това нещо, на 25.12 попитах, какви са ми кръвните резултати при постъпването. Имала съм инфекция и д-р Кръстев, дежурен в този ден попита дали са ми изследвали ЦРП-не, не бяха. Помежду другото това е доста точен показател и аз не мога да си обясня и до ден днешен, защо не се изследва непрекъснато. Едва ли на някоя бъдеща майка, ще и се досвидят 4-те лв, които трябва да се заплатят допълнително, но не, никой никога не ми беше изследвал ЦРП. По време на визитацията, д-р Кръстев ме попита, много ли съм кървяла при постъпването си, да, кървях. Но толкова ли много, че са ми преливали банка кръв?! Какво да са ми преливали-не, никога не са ми преливали кръв. При което, той задраска нещо, написано на лист и разпечатено на принтер. Няма да го коментирам. В този ден вече трябваше и да ме изписват от болницата-беше ден 3, а още повече исках да ме изпишат, защото получих сутрешно добро утро от неонатологичното отделение, че второроденият ми син, тежащ 900 гр е починал на 24-ти вечерта. Нямаше сила, която повече да ме задържи в отделението на болница “Надежда” и исках да си тръгвам, исках да отида и да видя първородената си рожба. Но – не могло. Защо? Защото на картона ми имало оставена бележка, да се изчакат 72 часа, а те изтичаха на 25.12 в 21:55. След безкрайни молби, плач, да ме пуснат да си видя детето, подписах се за домашен отпуск и слава богу-пуснаха ме. Но тук следва отново интересен момент, в неонатологичното отделение, споменах на докторката, че съм предоставила вече дадените на децата ми ЕГН-та, а аз още не съм изписана. Жената каза- защо, децата ви се водят живородени, имат вече ЕГН и няма причина да се чакат 72 часа. Хайде обратно в болница “Надежда”, разказах всичко това на дежурната сестра ли е, акушерка ли, не я знам коя е и тя каза-не мога да направя нищо, тук има бележка. Аз започнах отново да настоявам, че нещо бъркаме в цялата тази ситуация, да позвъни на когото трябва и да се види какво правим. Тя каза-ние не знаем как да те изпишем-аборт или раждане. С извинение, майка ви стара знаехте на 23-ти да ме таксувате раждане, а не знаете как да ме изпишете. След близо 30 минутна разправия, мотаене от нейна страна, благоволи най-накрая и позвъни на жената, която ми даде на 23-ти ЕГН-тата и й беше потвърдено, че може да ме изпишат. При сутрешната ми визитация, ми беше назначено ЦРП и за 26-ти сутринта, за да се проследи антибиотика, който са ми давали, дали е изчистил инфекцията ми. След като на 25-ти ме изписаха, ме информираха, че на 26-ти трябва да отида и да ми бъде взета кръвна картина и ЦРП. Отивам аз на 26-ти сутринта, гладна и жадна и на рецепция казват-не, нямате нищо назначено, минете през касата ☺
Но не всичко за съжаление спира до тук. След раждането ми дадоха хапчета за спиране на кърмата и до там. Никой нищо повече не спомена или не попита. След изписването ми гърдите ми станаха на камък, започнаха болки. Посетих болница “Света София”, защото в “Надежда” повече-не и се оказа, че съм имала кърма, че трябва да правя компреси, масажи и т.н. В болница “Надежда” бях заплатила втори пакет за женска консултация малко преди раждането ми, който реално не бях използвала и само последните си кръвни изследвания минаха по него. Попитах, какво се случва с него. Повикаха финансовият директор на болницата и той ме попита, пазя ли касовата си бележка. Не, не пазя такава, но плащането е извършено с карта и аз във всеки един момент мога да взема извлечение от банката. Ами не, необходим е фискалният бон. Да, но не го пазя. /ПАЗЕТЕ СИ ФИСКАЛНИТЕ БОНЧЕТА/ Ами тогава, не могат да ми възстановят платената сума, но може да ми ги поставят като кредит в болницата, за бъдещи посещения. Казах ок. След седмица, когато посетих болницата за да видя дали случайно е готова хистологията от плацентата, защото очаквах да даде информация за инфекцията, която съм имала, момичето от рецепция отново ме попита за фискалният бон. Тя милата вече ме познаваше, защото беше и на приема ми и на изписването ми и при разговора ми с финансовият директор. Та, казах, не не го пазя, както споменах и в първият ни разговор и нали сме се разбрали да бъде прехвърлена сумата, като кредит за бъдещи услуги. Да, но не могло, така били казали от финансовият отдел. Ама ок, бъдете здрави, аз няма да се върна повече, така или иначе. Хистологичното изследване на плацентата го чаках може би до към 15-ти, а ежедневно звънях с надежда да е готово, защото можеше да даде насока в неонатологичното отделение и да помогне на тези доктори, които се бореха още с инфекцията на първородният ми син и буквално стреляха насляпо. В крайна сметка резулатата беше – нула. Възпаление на пъпната връв и точка. Ама каква е инфекцията, така и не се разбра. Слава богу не успяха да ме затрият и мен, с оглед на множество смъртни случаи от инфекции. Дори точно в този момент в Италия е имало 3 смъртни случая на родилки, но заразени в болницата. И детенцето ми се пребори с тази инфекция, но благодарение на това, че не пожела д-р Белкин да ми направи секцио, сега детенце се бори с кръвонасядания в главичката, причинени от самото раждане и недай боже бъдещи последствия.
Аз ще оставя изводите на Вас, но за мен има ужасно много отворени въпроси, от това което преживях. Няма да получа отговор на тях, но само се моля детето ми да се справи с голямото препядствие. Лошото е, че ние им се доверяваме, а те ни закопават. Както е казано – грешката на доктора, води в гробището. Изборът разбира се е Ваш, но аз лично съветвам-бъдете предпазливи, изследвайте си ЦРП-то редовно, пазете си фискалните бончета и не се доверявайте, а дори търсете ако трябва и второ мнение, защото аз сега разбрах, колко много недоносени деца се раждат и колко е тежък пътя. От екипа на болница “Надежда”, мога да кажа, че съм доволна, единствено от д-р Персенска и д-р Михова. Първата си свърши отлично работата без излишни приказки, а втората мила и обяснява безкрайно подробно и точно всичко. Но за съжаление-две прички пролет не правят.
Успех на всички!
Бях бременна с близнаци, след успешна инвитро процедура в болница “Надежда”. Искам да отбележа, че изцяло и единствено посещавах болница “Надежда” от всички първоначални изследвания преди процедурата, до краят. Бях напълно стрикна с всеки преглед, изследване или режим, който ми определят. На 18.12.2016 година в 25 седмица отидох в спешният кабинет, защото сутринта имах кафяво зацапване, което ме стрестна и потърсих лекарска помощ. Прегледа беше извършен от доктор Стефчо Белкин, според който – това било “нормално” с близнаци и нямало нищо страшно. Ако съм искала да постъпя в отделението, могло, но нямало страшно, щом кръвта не била бистра. Доверих му се и не постъпих в отделението. На 21.12.2016 година бях на контролен преглед при наблюдаващата ми докторка Милена Стоянова за проследяване шийката на матката, защото извъднъж “започнала да се скъсява” и започнах да ходя всяка седмица. В този ден доктор Стоянова проследи шийката, видя продължаващото кафяво кървене, информирах я за посещението си в спешният кабинет и до там – всичко било наред. Да, ама не. На 22.12 около 14:30 – 14:45 часа започнаха странни за мен болки, наподобяващи започващ цикъл. Тъй като това ми беше първа бременност, позвъних на д-р Стоянова за да попитам що е то контракция. Да, това бяха контракции, при което бързо оправих багажа си за прием в болницата, но получих още по-голям уплах, когато преди да изляза преминах през тоалетната и вече видях бистра кръв. Отново позвъних на д-р Стоянова, за да я информирам за текущото си състояние. Тя каза-отивай в Спешният, аз ще се обадя да кажа какво да те правят. След около 30 минути вече бях в спешният кабинет и да, не мога да отрека, че ме очакваха, но започна един стандартен преглед, обичайните въпроси, които при всяко едно посещение от рода-това първа бременност ли е, имали ли сте спонтанни аборти и въпроси, отговорите на които могат да се видят, само ако ми изпишат ЕГН-то в системата си, защото пак повтарям-аз бях техен пациент от самото начало. Прегледа беше извършен от доста млада докторка, в присъствието на млада сестра и вероятно стажантка, защото през цялото време момичетата се кикотеха и лигавеха, докато аз вече кървях доста обилно и болката от контракциите се засилваше. С една дума нямаше никаква спешна реакция от тяхна страна. След като преминах преглед магаре-ултразвук-отново магаре ме извозиха и за кръвни изследвания и чак след всички процедури, настаниха ме в отделението, пуснаха ми банка за спиране на контракциите и също и разтвор за разтваряне дробчетата на бебетата. Между 15:30 и 19 часа неколкократно натисках спешният бутон, защото кървенето беше обилно, болките разкъсващи. Отново същите момичета ме прегледаха и нищо. Следващият преглед беше извършен от д-р Кръстев – отново нищо. Последващ преглед от същият д-р Стефчо Белкин, който ме прегледа и на 18.12. Имах 3 или 4 прегледа на магаре, ехограф, след които отново си ме връщаха в стаята и никой повече не ме и отразяваше или информираше, за каквото и да е било. Започнах да засичам контракциите си и след като засяках 10 на 3 минути, отново натисках спешният бутон, при което около 20:30-21:00 часа д-р Белкин дойде в стаята и каза – “вкарвайте я за аборт”. Аз започнах да стена-защо аборт, искам секцио, искам упойка, не искам естествено раждане...Д-р Белкин отсече рязко-ти, момиче какво си мислиш, ти раждаш в 25+7 дни, което означава, че и дори децата да са живородени, те ще имат последици. Не може секцио, ти влизаш за аборт и трябва да забременяваш отново и да имаш деца...Да, разбирам, че докторите не искат никога да се ангажират с каквито и да е било прогнози, надежди, очаквания, но отношението му беше ужасно грубо. Ако за него аз бях поредната мрънкаща и ревяща родилка, за мен това беше надеждата ми да бъда и аз майка, да имам своите дечица и все пак в точно болница “Надежда”, където дават надеждата на хиляди двойки, аз бях човек, на когото в този момент един вулгарен тип ми отряза крилата. Благодаря на младата сестра, в този момент, не й знам името, но разбрах, че е многодетна майка. Тя ме успокояваше и тя ми каза, че надежда винаги има и аз трябва да вярвам в това и, че докторът се е изказал доста крайно. В 21:55 родих по естествен път, две живородени момченца 800 и 900 гр, които бяха поети от педиатричният екип. Плацентата ми се разкъсваше и се оказа, че причината за преждевременното ми раждане е била – инфекция. Искам да отбележа, че до момента на контракциите не съм имала нито болки, нито температура, нито каквото и да е било оплакване, с изключение на парещо-режеща болка в областта на черен дроб и жлъчка, на което оплакване наблюдаващата ме д-р Стоянова заяви-не знам, какво е това и точка. Там остана нейното компетентно становище. Общо взето всичките консултации преминаваха в това да се види-кръвно, моите килограми,ехограф на бебета. Преглед в рамките на 10-15 минути и край. И така, след като завърши раждането ми е била поставена упойка, вероятно за да бъда зашита, защото имах 3 вътрешни шева. Отново младо момиче беше около мен, което ме придружи до тоалетната и забеляза, че съм кървяла някак различно. Качи ме на родилната маса отново, повика друго младо момиче, повикаха и д-р Белкин и се оказа, че съм имала ожулване, което трябваше да зашият на живо-красота. На 23.12 получих ЕГН-та на децата си, защото отговаряха на единият критерий-800 гр за да се запишат, като живородени и понеже адреналина от всичко преживяно до момента ме държеше, аз не можех да седя на едно място и слезнах до касата за да заплатя дължимите суми-1995 лв за раждането. ОК. Може би се питате-къде е била наблюдаващата ме д-р Стоянова? Тя не присъства на раждането, защото в един от множеството ни телефонни разговори спомена, че е в провинцията. На 23.12 дойде при мен в стаята и през цялото време се вайкаше, че и тя се е чудела откъде тази инфекция, че гледала последните ми, мисля от 16.12 или може би малко преди това кръвни и всичко било ок. На 24.12 спомена, че е дежурна и ще мине на ме види-не се появи и след 23-ти не я и видях повече. Искам да отбележа, че при вечерните визитации или не минаваше доктор или се отваряше бързо вратата и се питаше-как сте. На сутрешните, идваха и ако не ги попиташ нещо конкретно-няма информация. След като видях това нещо, на 25.12 попитах, какви са ми кръвните резултати при постъпването. Имала съм инфекция и д-р Кръстев, дежурен в този ден попита дали са ми изследвали ЦРП-не, не бяха. Помежду другото това е доста точен показател и аз не мога да си обясня и до ден днешен, защо не се изследва непрекъснато. Едва ли на някоя бъдеща майка, ще и се досвидят 4-те лв, които трябва да се заплатят допълнително, но не, никой никога не ми беше изследвал ЦРП. По време на визитацията, д-р Кръстев ме попита, много ли съм кървяла при постъпването си, да, кървях. Но толкова ли много, че са ми преливали банка кръв?! Какво да са ми преливали-не, никога не са ми преливали кръв. При което, той задраска нещо, написано на лист и разпечатено на принтер. Няма да го коментирам. В този ден вече трябваше и да ме изписват от болницата-беше ден 3, а още повече исках да ме изпишат, защото получих сутрешно добро утро от неонатологичното отделение, че второроденият ми син, тежащ 900 гр е починал на 24-ти вечерта. Нямаше сила, която повече да ме задържи в отделението на болница “Надежда” и исках да си тръгвам, исках да отида и да видя първородената си рожба. Но – не могло. Защо? Защото на картона ми имало оставена бележка, да се изчакат 72 часа, а те изтичаха на 25.12 в 21:55. След безкрайни молби, плач, да ме пуснат да си видя детето, подписах се за домашен отпуск и слава богу-пуснаха ме. Но тук следва отново интересен момент, в неонатологичното отделение, споменах на докторката, че съм предоставила вече дадените на децата ми ЕГН-та, а аз още не съм изписана. Жената каза- защо, децата ви се водят живородени, имат вече ЕГН и няма причина да се чакат 72 часа. Хайде обратно в болница “Надежда”, разказах всичко това на дежурната сестра ли е, акушерка ли, не я знам коя е и тя каза-не мога да направя нищо, тук има бележка. Аз започнах отново да настоявам, че нещо бъркаме в цялата тази ситуация, да позвъни на когото трябва и да се види какво правим. Тя каза-ние не знаем как да те изпишем-аборт или раждане. С извинение, майка ви стара знаехте на 23-ти да ме таксувате раждане, а не знаете как да ме изпишете. След близо 30 минутна разправия, мотаене от нейна страна, благоволи най-накрая и позвъни на жената, която ми даде на 23-ти ЕГН-тата и й беше потвърдено, че може да ме изпишат. При сутрешната ми визитация, ми беше назначено ЦРП и за 26-ти сутринта, за да се проследи антибиотика, който са ми давали, дали е изчистил инфекцията ми. След като на 25-ти ме изписаха, ме информираха, че на 26-ти трябва да отида и да ми бъде взета кръвна картина и ЦРП. Отивам аз на 26-ти сутринта, гладна и жадна и на рецепция казват-не, нямате нищо назначено, минете през касата ☺
Но не всичко за съжаление спира до тук. След раждането ми дадоха хапчета за спиране на кърмата и до там. Никой нищо повече не спомена или не попита. След изписването ми гърдите ми станаха на камък, започнаха болки. Посетих болница “Света София”, защото в “Надежда” повече-не и се оказа, че съм имала кърма, че трябва да правя компреси, масажи и т.н. В болница “Надежда” бях заплатила втори пакет за женска консултация малко преди раждането ми, който реално не бях използвала и само последните си кръвни изследвания минаха по него. Попитах, какво се случва с него. Повикаха финансовият директор на болницата и той ме попита, пазя ли касовата си бележка. Не, не пазя такава, но плащането е извършено с карта и аз във всеки един момент мога да взема извлечение от банката. Ами не, необходим е фискалният бон. Да, но не го пазя. /ПАЗЕТЕ СИ ФИСКАЛНИТЕ БОНЧЕТА/ Ами тогава, не могат да ми възстановят платената сума, но може да ми ги поставят като кредит в болницата, за бъдещи посещения. Казах ок. След седмица, когато посетих болницата за да видя дали случайно е готова хистологията от плацентата, защото очаквах да даде информация за инфекцията, която съм имала, момичето от рецепция отново ме попита за фискалният бон. Тя милата вече ме познаваше, защото беше и на приема ми и на изписването ми и при разговора ми с финансовият директор. Та, казах, не не го пазя, както споменах и в първият ни разговор и нали сме се разбрали да бъде прехвърлена сумата, като кредит за бъдещи услуги. Да, но не могло, така били казали от финансовият отдел. Ама ок, бъдете здрави, аз няма да се върна повече, така или иначе. Хистологичното изследване на плацентата го чаках може би до към 15-ти, а ежедневно звънях с надежда да е готово, защото можеше да даде насока в неонатологичното отделение и да помогне на тези доктори, които се бореха още с инфекцията на първородният ми син и буквално стреляха насляпо. В крайна сметка резулатата беше – нула. Възпаление на пъпната връв и точка. Ама каква е инфекцията, така и не се разбра. Слава богу не успяха да ме затрият и мен, с оглед на множество смъртни случаи от инфекции. Дори точно в този момент в Италия е имало 3 смъртни случая на родилки, но заразени в болницата. И детенцето ми се пребори с тази инфекция, но благодарение на това, че не пожела д-р Белкин да ми направи секцио, сега детенце се бори с кръвонасядания в главичката, причинени от самото раждане и недай боже бъдещи последствия.
Аз ще оставя изводите на Вас, но за мен има ужасно много отворени въпроси, от това което преживях. Няма да получа отговор на тях, но само се моля детето ми да се справи с голямото препядствие. Лошото е, че ние им се доверяваме, а те ни закопават. Както е казано – грешката на доктора, води в гробището. Изборът разбира се е Ваш, но аз лично съветвам-бъдете предпазливи, изследвайте си ЦРП-то редовно, пазете си фискалните бончета и не се доверявайте, а дори търсете ако трябва и второ мнение, защото аз сега разбрах, колко много недоносени деца се раждат и колко е тежък пътя. От екипа на болница “Надежда”, мога да кажа, че съм доволна, единствено от д-р Персенска и д-р Михова. Първата си свърши отлично работата без излишни приказки, а втората мила и обяснява безкрайно подробно и точно всичко. Но за съжаление-две прички пролет не правят.
Успех на всички!
Отговор на д-р Георги Стаменов по повод имейл на г-жа Стратиева от 5 март 2017 г., адресиран до него.
"Здравейте Боряна,
Благодаря за писмото Ви, то е ценно за нас. Опитваме се да вземем отношение по всички оплаквания и сигнали, това ни помага да бъдем по-добри.
Сега сядам да Ви отговоря, защото искам с този отговор да разсея всички неясноти към случая - обективно, без емоции, истински. Това писмо не е редактирано от PR съветници или юристи, то е човешко. Знам как се чувствате и колко силна е болката от станалото. Познавам тази разкъсваща болка добре, защото съм я изпитвал много пъти. Ние като ин витро специалисти преживяваме с Вас всяка загубена бременност, боли ни и макар че времето лекува, болката я има всеки път, когато си спомним за конкретен случай. Затово приемете моите най-искрени съчувствия и съболезнования за сполетялото Ви.
Нека започна с факта, че всяка пета многоплодна бременност се губи преждевременно и това е риск, който трябва да се поеме. Матката е направена да износва едно, а не две бебета. Защо тогава създаваме близнаци и поемаме риска? Причините са няколко - първо, процедурите са тежки и не е хубаво да се повтарят. И второ, при определена възраст на жената, втори опит ин витро след едно раждане и изминали 2-3 години ще е с много малки шансове за успех.
Факт е, че предприемайки подобна стратегия се движим по лед и може да се случи всичко.
Дилемите са много - да успееш или да повтаряш неуспешни процедури с един ембрион? Аз лично изповядвам първото и наистина вярвам, че си заслужава рискът, но ситуации като Вашата са факт,уви, по-често отколкото при едноплодната бременност.
Смятам, че при Вас, разглеждайки случая, двуплодната бременност е била по-добрата стратегия и тя е предприета, но с всички поети рискове!
Кървенето при ин витро пациентите и многоплодните бременности се среща много по-често. Вие сте била приета в нашата болница в 16-та седмица с кървене (това не е описано в писмото Ви) и знаете, че тогава е установена ниско прикрепена плацента, която ще е причина за леки изкървявания и в бъдеще. Това е било ясно на моите колеги и затова са питали за естеството на кървенето. Няма да коментирам как Ви е изглеждал приемът и поведението им. Когато човек е уплашен, вижда всичко в ярки тонове. Поведението им от медицинска гледна точка е напълно издържано и правилно. Могат да бъдат укорени в едно - че не са били достатъчно обстоятелствени в обясненията си и в това защо постъпват така.
Възниква въпрос - ако бяхте приета за втори път, можеше ли да се избегне цялата трагедия? Ако бяха включили тежки антибиотици? Ако бяхме мерили CRP?
Нека сега Ви кажа за вътрематочната инфекция. Хистологията показва, че именно по такава причина е преждевременното прекъсване на бременността.
Уважаема Боряна и уважаеми хора взели отношение по тази история, инфекцията в матката, преди да са изтекли водите, не може да бъде доказана и още по-малко лекувана. Знам, че тези редове шокират, но това е истината. Нито левкоцити, нито CRP имат някаква прогностична стойност. По-страшното е, че матката, когато е с инфекция вътре, при бебетата, не подлежи на лечение. Антибиотиците не достигат до нея - плацентата и мехурите на бебетата не ги допускат. Вътре инфекцията набира скорост все повече и повече, а при Вас, освен леки болки и леко кървене, няма никаква изява - дори и с температура. Това продължава, докато кипежът стане толкова силен, че спуква околоплодния мехур и инфекцията излиза навън. Лоша развръзка с безсилни медицински средства за лечение до този момент.
Това не е писание за оправдание на колегите ми, а за да Ви обясня какво е станало. Накратко, когато има инфекция вътре в матката, дори и да Ви приемем в болница, няма какво да се направи. Дори и да сте на най-силните антибиотици, те не достигат матката и не лекуват инфекцията.
Изтеклите води в седмицата, в която се намирате, не дават голям шанс на децата. Тежката недоносеност, дори и преодоляна, води до проблемно родителство впоследствие - слепота, проблеми с умственото развитие, детска церебрална парализа и т.н. и въпреки всичко моите колеги са се борили за Вашите бебета, защото ние го правим с всяка бременност, и се борим докрай. Жалко е, че не сте го разбрала или може би те не са Ви го обяснили внимателно. Именно благодарение на техните действия и адекватната борба с инфекцията едното от Вашите деца е живо.
Последният въпрос за инфекцията - че може да е в резултат на трансфера - рядко, но се случва. Катетърът с ембрионите минава през нестерилно влагалище и някоя бактерия може да полепне по него.
Друга вероятна причина е, че преди това в самата матка е имало дремеща, скрита инфекция, за която никой не подозира и която се „събужда“ при бременност.
Професионализмът е едно, а работата с хора е друго нещо. Не всички в болницата говорят с Вас достатъчно, работим много да подобрим нещата в тази насока, но това не значи, че лекарите не са направили максимума на съвременната медицина във Вашия случай.
Моите колеги може би е трябвало всичко това да Ви го разяснят неколкократно и да са по-обстоятелствени в обясненията си - за това мога да ги упрекна. Но не мога да ги укоря за медицинското поведение. Когато гледате една играчка, тя може на Вас да Ви изглежда счупена, но това не значи, че не работи.
Преди да ми пишете, Вие сте написала историята си в мрежата, което ми позволява да Ви отговоря честно, искрено и пред всички.
Да, сполетяла Ви е най-ужасната мъка - да загубиш една от рожбите си и аз напълно съчувствам за болката. Повярвайте, и нас ни боли заедно с Вас! Но, уважаема Боряна, когато човек превръща мъката си в гняв и омраза, не боли по-малко, знам го от собствен опит! Ако сте човек, който търси обяснение за сполетялото го, то това е Вашето писмо с моя отговор. Ако пък търсите отмъщение и някой виновен - забравете за него!
За да спра полемиката за всички учени, недоучени, амбулаторни доктори и лидери на интернет-форуми ще публикувам и научни статии по темата и нека да не ровим в мъката и душите на хората повече!
И не забравяйте – НАДЕЖДА винаги ще има, особено при нас, в "НАДЕЖДА", защото работим със сърце и се борим докрай.
Вярвайте и нещата ще се случат.
Искрено Ваш,
д-р Стаменов"
Здравейте, момичета! Даже не искам да си представям каква болка са изпитали майките, носили дете под сърцето си, когато нещо се е случило с бебето им. Като знам аз каква развалина съм след всеки неуспешен трансфер, само мога да предполагам тяхната мъка. Съчувствам им като жена и като бъдеща майка.
Снощи, към 3 часа, в поредната ми безсънна нощ, прочетох отговора на д-р Стаменов. Чест и почитания към този достоен човек и лекар. Че излезе с името си, че публикува публично становището си, че удържа на думата си – каза вторник, и отговора беше публикуван във вторник. Не съм тук да го хваля, макар, че и аз съм негова пациентка. Не, искам да взема отношение по друг въпрос – комуникацията между лекари и пациенти. За съжаление мога да говоря само за репродуктивните специалисти. Аз също съм била разочарована от неговото отношение към мен. Това се случи при последния ми опит, през декември. Споделила съм го в другата тема – Пациентки на ЦРЗ Надежда. Трябваше ми време тогава, за да обмисля и да приема, че лекарите ни също са хора и също имат лоши дни. Но ако бях по-импулсивна, неговото отношение към мен тогава щеше да ме накара да прекратя опита.
Това, което искам да ви кажа, д-р Стаменов, на вас и на вашите колеги, дано четете и тук, че ние, вашите момичета, за които болницата е като втори дом, защото понякога прекарваме години в нея, сме достатъчно уморени и изтерзани и имаме нужда от внимание. Всички, които сме там, сме жени с проблем и като такива сме много чувствителни. Чакаме с месеци, после и по още няколко часа, някои пътуваме отдалеч, за да се срещнем с вас за 10- ина минути. И в тези минути очакваме да сте само с нас, да говорите с нас, да ни обясните. И не на последно място, очакваме една мила дума, че ще се справим, ще се преборим. Повярвайте ми, едно такова окуражаване може да свърши чудеса. Не забравяйте това, наш д-р Стаменов.
Споделям всичко това с цялото ми уважение и с пълната увереност, че вие сте моя лекар. Моите уважения и за вашите колеги д-р Персенска, Цветков, Шефкетова и Тихомирова. Знаем, че работите на предела на силите си, дори между нас си се питаме как издържате. Вие не сте свръхчовеци и също имате трудни дни. Да не говорим, че имате и семейства, които очакват внимание и грижа. Имате най-трудната професия, но пък и най-хубавата – да създавате живот. Ние пък няма да забравяме това.
И не на последно място, нека кажем и това, ние плащаме големи суми, за да осъществим мечтата си. Суми, които много често са осигурени с много лишения, от кредити, които плащаме с години, от продажба на имоти. И срещу това очакваме внимание и грижа.
Ако всичко това се беше случило с Боряна, имам предвид , лекаря и да прояви внимание, да говори с нея, да и обясни, вероятно изходът от подобна ситуация и болката и щяха да са същите, но поне обидата към лекарите щеше да я няма. Това е моето мнение, дано да стигне до вас.
Снощи, към 3 часа, в поредната ми безсънна нощ, прочетох отговора на д-р Стаменов. Чест и почитания към този достоен човек и лекар. Че излезе с името си, че публикува публично становището си, че удържа на думата си – каза вторник, и отговора беше публикуван във вторник. Не съм тук да го хваля, макар, че и аз съм негова пациентка. Не, искам да взема отношение по друг въпрос – комуникацията между лекари и пациенти. За съжаление мога да говоря само за репродуктивните специалисти. Аз също съм била разочарована от неговото отношение към мен. Това се случи при последния ми опит, през декември. Споделила съм го в другата тема – Пациентки на ЦРЗ Надежда. Трябваше ми време тогава, за да обмисля и да приема, че лекарите ни също са хора и също имат лоши дни. Но ако бях по-импулсивна, неговото отношение към мен тогава щеше да ме накара да прекратя опита.
Това, което искам да ви кажа, д-р Стаменов, на вас и на вашите колеги, дано четете и тук, че ние, вашите момичета, за които болницата е като втори дом, защото понякога прекарваме години в нея, сме достатъчно уморени и изтерзани и имаме нужда от внимание. Всички, които сме там, сме жени с проблем и като такива сме много чувствителни. Чакаме с месеци, после и по още няколко часа, някои пътуваме отдалеч, за да се срещнем с вас за 10- ина минути. И в тези минути очакваме да сте само с нас, да говорите с нас, да ни обясните. И не на последно място, очакваме една мила дума, че ще се справим, ще се преборим. Повярвайте ми, едно такова окуражаване може да свърши чудеса. Не забравяйте това, наш д-р Стаменов.
Споделям всичко това с цялото ми уважение и с пълната увереност, че вие сте моя лекар. Моите уважения и за вашите колеги д-р Персенска, Цветков, Шефкетова и Тихомирова. Знаем, че работите на предела на силите си, дори между нас си се питаме как издържате. Вие не сте свръхчовеци и също имате трудни дни. Да не говорим, че имате и семейства, които очакват внимание и грижа. Имате най-трудната професия, но пък и най-хубавата – да създавате живот. Ние пък няма да забравяме това.
И не на последно място, нека кажем и това, ние плащаме големи суми, за да осъществим мечтата си. Суми, които много често са осигурени с много лишения, от кредити, които плащаме с години, от продажба на имоти. И срещу това очакваме внимание и грижа.
Ако всичко това се беше случило с Боряна, имам предвид , лекаря и да прояви внимание, да говори с нея, да и обясни, вероятно изходът от подобна ситуация и болката и щяха да са същите, но поне обидата към лекарите щеше да я няма. Това е моето мнение, дано да стигне до вас.
Здравейте, момичета. Влязох за да копирам отговорът на д-р Стаменов, но виждам, че това е вече направено от тях. Аз само ще замълча и няма да коментирам полученото.
Препоръчани теми