логиката е точно такава, права си. в държавните болници се прави същото, за да се избегнат наказания. лошият имидж не ги вълнува толкова.
има го и този момент, че сполетялото така те раздира, че не можеш да се събереш, а писането на жалби изисква да осмислиш ситуацията, да си в състояние да изложиш нещата черно на бяло, без много излишни емоции. да се сетиш за всичко, което може да е от полза и да го представиш - медицински документи, документи за платените медицински услуги, показанията на близки, които са присъствали на манипулации. другото е, че в болницата не познаваш целия екип, който се е “погрижил“ за теб, не можеш да назовеш всички по имена, което допълнително затруднява работата по жалбата (“за засиленото кървене казах на русата сестра или акушерка, не знам точно, която беше на смяна около 20 часа на 15 януари", а иди и кажи коя е, още повече като ти кажат “ми ние нямаме такава колежка тука“).