Трудно проговаряне - ТЕМА 22

Скоро гледах клипче за това как да се научи детето да държи правилно молив. Хартиена кърпичка се сгъва и се слага в детската длан, така че детето да я притисне с безименния и малкия пръст.

ОРИДЕЛ, добре дошла при нас (не че е много хубаво де, ама поне се подкрепяме). Мисля че трябва да си занижиш изискванията - детето ти може доста неща, така че току виж, до година-две, си спряла да пишеш тук - Дай Боже! .

poppy-fairy , моят се облича и съблича от доста малък даже преди да се появи проблема, но и днес от време на време като се заблехоса може да се обърка с предното от зад, задното от пред (особено ако няма етикетчета - тези по дрехите, които стоят от зад). Всъщност аз го научих да се облича правилно благодарение на тези етикети, не ги режа, и съм обяснила, че винаги стоят отзад. За деколтета, просто търсиш дрехи с по големи деколтета, то и без това и за мен те са по - удобни (от дете мразя деколте в близост до врата ми или онуй чудо наречено "поло"...). Оставяй достатъчно време да се облече абсолютно сама - през почивните дни, например - ако е нужно цял предиобед и тогава обяд и на обратно (ако спи следобед) - имали сме такъв случай, но беше толкова уморен, че заспа на секундата след събличането
Относно захвата - по добре да се почне с пинцети според мен и тогава молив, защото хем е интересно, хем се тренира именно това (пинцетния захват). Давайте всякакъв вид пинцети и памук, топчета и т.н. След като детето не-долюбва оцветяването, не виждам как да искаш от него да държи правилно молив и да оцветява - давай друго да прави например да рисува, да повтаря, да прави линийка и после с ножичката да я отреже - експериментирай. Прави ти - той да те гледа с времето ще му стане интересно.
 laurentin , и аз незнам какво ще правим в училище - при все че моят взе да покрива материала за първи клас, ама вкъщи - пред хората не показва нищичко - върви разправяй, че може да сричкува вече и да смята до 20... направо незнам. И говора му изглежда странен пред децата (то пред възрастните), и това го спира да приказва пред хора - при нас е пушка (естествено с доста граматични грешки, ама говори обяснява доколкото може, казва кой как се чувства, чете, пише, рисува и т.н., но има ли публика затваря устата и до там)....МЪКА
Сега уж самочувствие градим, а аз се изнервям повече, отколкото трябва и на моменти му го смачквам по-скоро - та приемам съвети и в тази насока - само не ми пишете за спокойствие, че съм на ръба с това спокойствие

Най накрая ще вземем да събираме децата с говорни неразбории да играят,та да видят,че има и други като тях.

Това с етикетите е идея, въпреки че аз ги режа. Едната ми дъщеря успява да се облече и обуе, ама в повечето случаи дрехите и обувките са на обратно.
Другата е още на събличане само.

Ми, май май, тъй трябва да направим
За захвата, забравих да спомена, че моят много се радваше на пергела като малък, от тези пластмасовите с моливче - а там си иска добро хващане точно с трите пръста за писане и е идеален за тренировка.

Ние имаме това https://www.toy.store.bg/p61594/obuchavasht-trenazhor-s-moliv-za … -diasna-ryka.html
Леле бенчолино, вие правите сричкуване! Тя моята половината съгласни не може да изговори, та сричките са някъде в бъдещето.
Но виж с непознати може да завърже моабет, стига някой да разбере какво казва

Че то моабета е по - важен от сричкуването, по мое мнение - пък като може и си знаем само ние - голямата работа дет се вика.
Като види някое дете, което му обръща внимание и започва да се усмихва и усул, усул се изнася от терена. Единствено контактува добре с децата на сестра ми, ама те далече, не стават за тренироввки по общуване...

При вас наистина упражнения за повишаване на самочувствието ще доведат до отприщване

Иде лято - грабвайте тебеширите и да ошарим плочниците. По мои наблюдения,децата се кефят много на рисуването с тебешир.
Аз давам вкъщи щипки за лед и с тях захващаме топчета - целта е да вкара всички топчета през някакъв може и не съвсем тесен отвор.

Здравейте, моето слънчице стана втора седмица е на ясла и за сега добре вървим с адаптацията. Нещото което ми прави впечатление и че за сега никой не ме е питал дали говори. Аз все още си трая и така. Като питам как е минал  деня ми отговарят че проблема нямал храни се, спял, играл и разговарял с децата. Отговарял когато го питали и така. Аз останах като вцепенена, разбира се много се радвам. Вкъщи дали използва 5 думи повечето сме с жестове. Дано яслата му помогне с проговарянето това е и причината поради която е там. Лек ден от мен.

Дъщеря ми също много обича да рисува с тебешир. Между другото, тя мразеше да оцветява и рисува, сега покрай занятията в градината започна да й харесва, но аз за определен период от време просто спрях да я карам да го прави у нас. Тя е голям инат и не обича да прави каквото й казвам, може и това да е било една от причините. Сега какво й стана, всеки ден вади моливи и пастели и си драска и рисува, не че оцветява и рисува много добре, но и това ще стане с практиката. С ножицата изрязва по контур супер добре, както с и повтаряне по пунктирна линия се справя идеално.
Да ви кажа честно, на мен ми е ясно, че догодина ще е борба за оцеляване в училище, но аз пък за момента нямам амбицията да е отличничката на класа. С това трудно начало с говора съм доволна, че стигнахме дотук. Не искам да я поставям под прекалено голямо напрежение.


рен666, дъщеря ми не ми отговаряше на въпроси с да и не на мен, докато в един момент се оказа, че отговаря на децата и учителите в градината.

Много добра идея! Гласувам с две ръце! 
 Със сигурност ще се разбират като говорят един с друг.
Сега като се постопли времето още малко,може да направим среща на "зелено".

А ножица на каква възраст дадохте? В моите очи момчето е още малко и не се напъвам да му купувам. Хич не му се рисува и не го и мъча....

Като заговорихте за обличане, събличане и т.н., на моя приятелка синът стана на 3 годинки през януари. Преди два месеца не редуваше краката при изкачване на стълби, не се обличаше, не се хранеше сам, защото е супер злояд. Нооооооо.....говори много и то супер правилно. Като голямо момче, на светлинни години е мойто гардже.

И нещо от сутринта:

Моторна диспраксия изглежда точно така.

Момичета, със смесени чувства ще напиша това.
Снощи бях навън и майка ми се обади с думите:
"Тони казва изречения!"
Като цяло не и повярвах особено, защото тя има навика да чува нещо смислено и в най-китайските му речи.
Когато се прибрах, вече си беше легнал. Баба му с трепет и някак биполярно изглеждаща, започна да твърди, че е казал:
"Бабо, какво стана?"
и
"Не искам на гърнето."
Естествено, че не и повярвах. По-скоро беше пийнала вино... Прозвуча ми абсурдно и си легнах.
На сутринта той се събуди и... О, ЧУДО! ИЗРЕЧЕНИЯ! МНОГО ИЗРЕЧЕНИЯ. Избухна. Като в легендите за детето на приятелката на стринката на комшийката... 
"Мамо, пази се - кола!"
"Това се лепи." (стикер за играчка от Киндер Сюрприз)
"Искам да ме гушиш."
"Студено е."
"Искам да папкам ВКУСЕН ориз."
"Мамо, обуй ме."
"МАМО, виж - люляк!"
"Мамо, ти как си?"
и още... в потрес съм. Дори не ме е наричал МАМО до сега, освен ако не е в критична ситуация или не ме търси, но просто ей така... Не знам какво да си мисля. Дори успях да проведа простичък диалог с него!!! 
Вече се съмнявам, че пиша от паралелна вселена и това не е реален ден.

П.С. Пиша този пост с цялата си любов, положителни чувства. Понякога се случват чудеса.