Много инженерни специалности познавам - работят си. Особено лятото.
- Публикувана: 18 фев. 2017, 23:47 ч.
- Последно мнение: 14 март 2017, 10:10 ч.
Проблем с родителите
И коя е тази тежка специалност?
Инженерство в индустрията и автоматиката.Има амбиции в областта на роботиката, която е свързана с тази специалност.Много от работещите й колеги ще я сменят с по-лека следващата година.Информацията ми за тежестта е от местни, завършили я и работещи тази професия.
Аз не съм привърженик на работата по време на следването, освен ако тази работа не е свързана по някакъв начин по специалността и освен ако не е лятото. Не са ме издържали по време на следването - баща ми беше вече пенсионер, майка ми беше починала, имам и по-малка сестра. Но не съм работила, освен лятото и спорадично по някакъв конкретен краткосрочен проект. Времето в университета беше най-прекрасното време в живота ми - посещавах редовно, учех много повече, отколкото съм учила в гимназията, защото ми беше безкрайно интересно. Стараех се да получавам различни финансирания - стипендии, конкурси и живеех скромно, даже повече от скромно. Но пък получих знания и умения, които намирам за безценни и по-важни от това да имам опит като сервитьорка или барманка (тогава това беше работата за студенти). Ето, сега работя вече на няколко места и по няколко проекта, и доброволна работа върша немалко, и домакинство и деца, че и доста възрастен баща гледам, та не е да съм била мързелива или без прекъсната пъпна връв. Има си време за всичко. Ако детето е сериозен студент и съм в състояние да го издържам, не бих държала да работи. Помощта в домакинството е друга бира. Такава очаквам от тях и сега.
Браво, прекрасно се справяш!
Обаче. Не всяка специалност позволява да се работи, особено на пълен работен ден. Веднага давам и примери – медицина, някои инженерни специалности. Там задочно/дистанционно обучение изобщо няма, натовареността е много голяма, отсъствията от упражнения и лекции се санкционират тежко. Може да се работи от определен курс нататък и то по време на стажовете – платени или безплатни.
Така че нека не поставяме всички случаи и ситуации под общ знаменател.
Обаче. Не всяка специалност позволява да се работи, особено на пълен работен ден. Веднага давам и примери – медицина, някои инженерни специалности. Там задочно/дистанционно обучение изобщо няма, натовареността е много голяма, отсъствията от упражнения и лекции се санкционират тежко. Може да се работи от определен курс нататък и то по време на стажовете – платени или безплатни.
Така че нека не поставяме всички случаи и ситуации под общ знаменател.
Съгласна съм! За това и казах, че има деца, с приоритети и тогава е възможно да ги издържат родителите.
Аз все още не съм родител /надявам се скоро да бъда/, не знам как мислите вие и не познавам грижите ви. От коментарите, обаче, разбирам, че децата ви са на моята възраст. Уча право, средният ми успех е над 5,50. Работя на пълен работен ден. Живея самостоятелно и поддържам домакинство. Смея да твърдя, че и трите неща върша качествено. Не го пиша за да се хваля, а да се направи равносметка. Децата ви наистина може да имат приоритети в живота и да се налага да ги издържате, но все пак вие сте млади и трябва и да живеете. Винаги има начин. 6 дни след абитуриентския ми бал, бях на работа. Преди това работих сезонно, докато бях на училище в престижна езикова гимназия. В началото не можех да си плащам сметките сама и родителите ми помагаха. Не мога да приема, обаче, че съм млад човек, който е способен на работа и в същото време ще иска от родителите си 5лв. за кафе. В момента ми плащат образованието, защото аз не мога да си го позволя. В момента, в който успея да плащам и него, ще ги освобя от този ангажимент. Далеч не са бедни, напротив. Но с нищо не да ми длъжни!!!
.Инетересно е колко време ти отнема ученето, след пълен работен ден и домакинстване после. Не ми казвай, защото знам, познавам хора хванали се на това хоро и знам какво се случи с тях, след като завършиха. А този успех в днешно време не кой знае какво невероятно постижение. Както ти казаха обаче, има специалности, които изискват през деня по цял ден да си там в унито, а не да сервираш напитки по заведенията или нещо друго нископлатено и неизискващо никаква квалификация. Така, че глупости от сорта на "Винаги има начин." са неадекватни. Ми не, няма винаги начин в някои специалности. Въпрос на приоритети - или си намираш лесна специалност, неизискваща целодневно присъствие и започваш и работа в същото време, или учиш сериозно с по цял присъствие и не ти остава време за работа. Няма как ва се клонираш и хем да си на лекции и упражнения по цял ден и да си и на работа в същото време.
Аз все още не съм родител /надявам се скоро да бъда/, не знам как мислите вие и не познавам грижите ви. От коментарите, обаче, разбирам, че децата ви са на моята възраст. Уча право, средният ми успех е над 5,50. Работя на пълен работен ден. Живея самостоятелно и поддържам домакинство. Смея да твърдя, че и трите неща върша качествено. Не го пиша за да се хваля, а да се направи равносметка. Децата ви наистина може да имат приоритети в живота и да се налага да ги издържате, но все пак вие сте млади и трябва и да живеете. Винаги има начин. 6 дни след абитуриентския ми бал, бях на работа. Преди това работих сезонно, докато бях на училище в престижна езикова гимназия. В началото не можех да си плащам сметките сама и родителите ми помагаха. Не мога да приема, обаче, че съм млад човек, който е способен на работа и в същото време ще иска от родителите си 5лв. за кафе. В момента ми плащат образованието, защото аз не мога да си го позволя. В момента, в който успея да плащам и него, ще ги освобя от този ангажимент. Далеч не са бедни, напротив. Но с нищо не да ми длъжни!!!
.Инетересно е колко време ти отнема ученето, след пълен работен ден и домакинстване после. Не ми казвай, защото знам, познавам хора хванали се на това хоро и знам какво се случи с тях, след като завършиха. А този успех в днешно време не кой знае какво невероятно постижение. Както ти казаха обаче, има специалности, които изискват през деня по цял ден да си там в унито, а не да сервираш напитки по заведенията или нещо друго нископлатено и неизискващо никаква квалификация. Така, че глупости от сорта на "Винаги има начин." са неадекватни. Ми не, няма винаги начин в някои специалности. Въпрос на приоритети - или си намираш лесна специалност, неизискваща целодневно присъствие и започваш и работа в същото време, или учиш сериозно с по цял присъствие и не ти остава време за работа. Няма как ва се клонираш и хем да си на лекции и упражнения по цял ден и да си и на работа в същото време.
Подигравателния тон и грешното анализиране на ситуацията, явно прави някои хора по-щастливи. Няма проблем! Не сервирам напитки, работя добре платена работа. Говоря два езика, английският ми е перфектен и съм работила предимно с него. Не "избутвам" в университета, а дори напротив. Нека да не си представяме грешно нещата! Написала съм всичко това, да кажа, че може. Ако на вас не ви харесва, не е мой проблем. Ако не сте разбрали, в днешно време младите хора, които знаят езици и разбират от технологии, не работят сервитьори. Поставянето в рамки е грешно, но явно служи за успокоение.
Ще потретя, специалности като медицина се учат само редовно. Изисква се пълна отдаденост. отбелязвам го. Ако за вас, обаче, задочното обучение е "минаване между капките", особено за сериозни специалности, явно не сте достатъчно наясно. Познавам много хора, които учат редовно. Искат пари от мама и тати. Ходят на дискотека, на кафе и се оправдават с образованието.
Само и още едно нещо: Това, че работя сега не значи, че няма да се реализирам, по специалността ми. Освен всички знания, един човек на 25-26 години, смятам, че трябва да има и трудови навици. Трябва да се е справял с различни ситуации и да е поемал отговорности. Познавам хора, които учат медицина /качествено/, работят сезонно, поемат си някои разходи, а да не говорим, че в напреднал курс, имат и платени стажове.
Философията "Днешните 30 са новите 20" ми идва в малко повече.
Т.е учиш задочно все пак? 
Защото разликата е огромна, нали знаеш?
Едно е да си почти цяла година плътно в университета между 4 и 8 часа на ден и да напасваш работа с гъвкав работен график към упражнения и лекции, и да ти остава време за учене след това. Съвсем друго е да си свободен повечето време и да си ходиш на работа. Най-малкото работите, в които ти плащат добри пари не са с особено гъвкаво работно време и е въз трудно да си намериш нещо различно от промоции, сервиране и тн. при редовна форма на обучение.
А че нямало разлика... моля моля. Познавам нашите задочници (не точно нашите, защото моята специалност изобщо няма задочно обучение). Случвало се е мои колеги да им водят упражнения. Нямат нищо общо с хората, които са си сложили обучението като приоритет и са 9 месеца плътно в университета. Разбирам, че в някои случаи се налага и няма друг вариант, но ти още малко ще изкараш, че задочното е по-добра форма на обучение и оттам излизат едва ли не супер професионалистите, докато другите висят в баровете. Имам мааалко по-близък поглед над нещата и обикновено е обратното.
Защото разликата е огромна, нали знаеш?
Едно е да си почти цяла година плътно в университета между 4 и 8 часа на ден и да напасваш работа с гъвкав работен график към упражнения и лекции, и да ти остава време за учене след това. Съвсем друго е да си свободен повечето време и да си ходиш на работа. Най-малкото работите, в които ти плащат добри пари не са с особено гъвкаво работно време и е въз трудно да си намериш нещо различно от промоции, сервиране и тн. при редовна форма на обучение.
А че нямало разлика... моля моля. Познавам нашите задочници (не точно нашите, защото моята специалност изобщо няма задочно обучение). Случвало се е мои колеги да им водят упражнения. Нямат нищо общо с хората, които са си сложили обучението като приоритет и са 9 месеца плътно в университета. Разбирам, че в някои случаи се налага и няма друг вариант, но ти още малко ще изкараш, че задочното е по-добра форма на обучение и оттам излизат едва ли не супер професионалистите, докато другите висят в баровете. Имам мааалко по-близък поглед над нещата и обикновено е обратното.
Всъщност редовните студенти сравнително отскоро работят. Преди години въобще това не беше разрешено, по-късно (през 90-те) и за неучещите нямаше работа, камо ли за студентите, така че идеята за 30-те като новите 20 няма нищо общо с работата по време на следване. Аз учих езици и в университета и смятам, че това е било подходящото време. Защото и в момента уча полски онлайн, но многото ангажименти и възрастта си казват думата. Да, справям се, и то добре, но често заспивам, докато слушам и правя упражнения.
Хората са различни. Ако на някого му се работи, добре. Ако на някого му се учи сериозно и се интересува от наука обаче, защо да не го прави? Има нелоши стипендии от различни фондации, има възможности за обмен по Еразъм +, конкурси за специализации - и това е работа, но друга. Не бих нарекла занимаващите се с нея мързеливи.
Хората са различни. Ако на някого му се работи, добре. Ако на някого му се учи сериозно и се интересува от наука обаче, защо да не го прави? Има нелоши стипендии от различни фондации, има възможности за обмен по Еразъм +, конкурси за специализации - и това е работа, но друга. Не бих нарекла занимаващите се с нея мързеливи.
Подкрепям гугъл и Кaк' Сийка. При мен имаше задължителни присъствия не само на упражнения, но и на лекции. При 2 отсъствия имаш опция да повториш година по-късно. Отделно заверки. Имаше и някакви 2 служебни заверки за периода на следването, но не съм сигурна дали можеше винаги да се вземат, а и това с присъствията пак си важеше. Започваше се 7:30 или 8:30 и привършвахме около 4. След това имаше домашни - по около 2 на седмица. Та да, в останалото време може и да работиш, ако успяваш, но няма да е 5 дни по 8 часа от 9 до 5, каквото се изисква на немалко места... Поработвах допълнително първи курс, но правех нещо от типа на 15 часа на седмица в работата и после проверка на домашни и подготовка за следващия час вкъщи (учителка бях). Толкова ми стигаше енергията и на средата на 2ри курс прекъснах, защото не успявах с всички домашни за ученето (в началото бяха повече от 2 седмично).
Е, накрая завърших с отличен успех, и в Бг, и в Германия. Но следването ми в Бг го финансираха нашите на практика.
Резултатът е добър - имам добра специалност и добра работа в момента. Но е абсурдно да се сравняват хуманитарните специалности, в които (поне допреди година) не се изискваха 100% (или 90%) присъствие с инженерна или медицинска такава. Да не говорим пък за задочно обучение.
Е, накрая завърших с отличен успех, и в Бг, и в Германия. Но следването ми в Бг го финансираха нашите на практика.
Резултатът е добър - имам добра специалност и добра работа в момента. Но е абсурдно да се сравняват хуманитарните специалности, в които (поне допреди година) не се изискваха 100% (или 90%) присъствие с инженерна или медицинска такава. Да не говорим пък за задочно обучение.
Само да учиш в университет/ редовно/ без да работиш паралелно защото не ти стига времето и си много зает е само оправдание. Както казах работата ми е такава, че покрай мен има много млади хора. Всички завършиха и работиха през цялото време или поне от 2-ри курс. Специалности като: право, журналистика, финанси, архитекти и други. Това бяха най-пробивните млади хора и много по-можещи от тези, които само учили и магистратури, че и по две и нито ден трудов стаж. На приятелката ми брат и завършва архитектура от 2 години работеше в Спиди, вечер 4 часа. Давала съм шанс на много завършили студенти без никакъв опит в нищо....еееее.... страшно е, може и така се случило. Но бих предпочела сервитьорка студентка пред отличник без стаж/никакъв/.
И да професията сервитьор не е върха на сладоледа, но учи на много.
Не съдете само по себе си. Абсолютно съм убедена, че всичко е въпрос на организация и желания, другото са оправдания.
И да професията сервитьор не е върха на сладоледа, но учи на много.
Не съдете само по себе си. Абсолютно съм убедена, че всичко е въпрос на организация и желания, другото са оправдания.
Нека позная - учиш задочно
.Инетересно е колко време ти отнема ученето, след пълен работен ден и домакинстване после. Не ми казвай, защото знам, познавам хора хванали се на това хоро и знам какво се случи с тях, след като завършиха. А този успех в днешно време не кой знае какво невероятно постижение. Както ти казаха обаче, има специалности, които изискват през деня по цял ден да си там в унито, а не да сервираш напитки по заведенията или нещо друго нископлатено и неизискващо никаква квалификация. Така, че глупости от сорта на "Винаги има начин." са неадекватни. Ми не, няма винаги начин в някои специалности. Въпрос на приоритети - или си намираш лесна специалност, неизискваща целодневно присъствие и започваш и работа в същото време, или учиш сериозно с по цял присъствие и не ти остава време за работа. Няма как ва се клонираш и хем да си на лекции и упражнения по цял ден и да си и на работа в същото време.
Нека ти кажа- ако искаш да учиш и няма как да не работиш, записваш задочно, като обучението така е направено, та да не изгубиш нищо в сравнение с редовната форма на обучение.
Точно защото някои специалности не могат да се пригодят за задочна форма, тя и не се прилага и предлага при тях.
Но, да твърдиш, че право и химия, например, са лесни специалности, та затова са се учили задочно, а завършилите така не стават за нищо, са абсолютни глупости, базирани на първенюшкото самочувствие на осигурената от мама и тате лигла, която не може да носи две дини под мишница.
Давала съм шанс на много завършили студенти без никакъв опит в нищо....еееее.... страшно е, може и така се случило. Но бих предпочела сервитьорка студентка пред отличник без стаж/никакъв/.
Чудесно е да се "дава шанс" на хора за някакви дейности, но когато отговаряш за човешки животи, било като инженер или като лекар, мисля, че всеки ще предпочете варианта на Кака Сийка.
Също така, позволете ми да кажа, че в инженерните науки, поне тук, където съм аз, добри шансове за реализация имат отличниците. Другите си намират някаква работа, често експлоататорска, доколкото това може да каже за Германия изобщо. Завършилите с 4,50 и надолу икономисти например ги филтрират. При нас често има завършващи студенти за по няколко месеца за машинални, повтарящи се дейности на компютър. Според тях, с толкова нисък успех, нямаш шанс за нищо добро. Потвърждават го и вече завършилите им колеги.
Пак казвам, хуманитарните и икономически специалности не ги давайте за пример. Право, журналистика, финанси - съответните факултети в СУ и УНСС не изискват 100% присъствие, много приятели и познати завършиха тези факултети и имам поглед.
Нашата юристка от 2-ри курс работи при нас, като администратор, а на финала на образованието и като юрист/ разбира се в екип с други адвокати/. Завърши с диплома над 5.50 и е най-добрата в сферата, а е само на 28г.
Колко са лекари студенти или инженери от всички... и какво като учат за инженери... да не са за космонавти...
Едната ни дъщеря завърши молекулярна биология, специалността е 20г. назад от реалността, за базата да не говорим.
Иииии.... моля Ви, в нашите университети времето е спряло... какво ще научи ползвайки и учейки остариали методи и технологии... това да не само да четеш и зубриш, важно е и какво... и как го прилагаш, за съжаление стажантските програми са само отбий номер...Смятам, че животът и практиката са най-големите университети.
Как` Сийка, а искаш ли докторът само да е чел, без да е работил и стажувал... нима малко работят и те докато учат... и къде се учат най-много... на терена в действие.
Всеки сам да си преценява, но много е тънка линията между дудуркане и адекватна помощ. Дундуркането го прави за себе си... помощта е за децата.
Колко са лекари студенти или инженери от всички... и какво като учат за инженери... да не са за космонавти...
Едната ни дъщеря завърши молекулярна биология, специалността е 20г. назад от реалността, за базата да не говорим.
Иииии.... моля Ви, в нашите университети времето е спряло... какво ще научи ползвайки и учейки остариали методи и технологии... това да не само да четеш и зубриш, важно е и какво... и как го прилагаш, за съжаление стажантските програми са само отбий номер...Смятам, че животът и практиката са най-големите университети.
Как` Сийка, а искаш ли докторът само да е чел, без да е работил и стажувал... нима малко работят и те докато учат... и къде се учат най-много... на терена в действие.
Всеки сам да си преценява, но много е тънка линията между дудуркане и адекватна помощ. Дундуркането го прави за себе си... помощта е за децата.
Колко са лекари студенти или инженери от всички... и какво като учат за инженери... да не са за космонавти...
Едната ни дъщеря завърши молекулярна биология, специалността е 20г. назад от реалността, за базата да не говорим.
Едната ни дъщеря завърши молекулярна биология, специалността е 20г. назад от реалността, за базата да не говорим.
Да, моята специалност е такава, че с нея мога да работя и по ракети ако искам (точно астронавт, който да лети и в космоса никога не ме е привличало), даже имаше обяви когато кандидатствах от немската служба за въздушен транспорт, която отговаря и за полетите в космоса. Търсеха машинни инженери с определени насочености.
А молекулярната биология ми звучи като безумно трудна специалност. Приятелка завърши това в Страсбург, после направи (тъкмо приключва) Ph.D. по тази специалност там и е яко учене / работа, беше си от самото начало. Работеше само към университета или в лаборатории, работещи с институти, но пак по университетска линия. Абсурд беше на цялото й учене отгоре да почне да прави и нещо навън. Да не говорим, че Франция субсидира студенти като нея, защото предпочита (явно) да има още един доктор по молекулярна биология, който да изследва как да лекува досега считани за нелечими болести, отколкото да има още една сервитьорка / продавачка в мола. Та Франция ги дундурка студентите също...
Не съм сигурна дали ако учиш ПР имаш същите права по отношение на субсидиите обаче.