Дневникът тема 76 - Да отслабнем всички заедно!

(Ако ми беше по-близка бих изпраскала директно "ама жено ма", но да не те засегна - писмената реч не носи емоцията и енергията на устната)  Та, ама жено (ма)... Диета не ти трябва, обич ти трябва Мисля, че много често не само ти, и аз, а и предполагам и други хора обръщаме подхода към решаването на даден проблем - тръгваме от несъщественото, от симптома, от "грешния" ъгъл. Още вчера си мислех да ти кажа, че ми е било забавно да те чета, но не ми допада начина, по който говориш за себе си и тялото си. И не разбирам защо - казваш че ти е свежо, че си здрава... да, нормално е да не се харесваш - има ли жена тук в темата която да се харесва? (освен ако осъзнато не е работила над това, не вярвам някоя ей така да се обожава). Жените винаги сме били напъхвани в "калъпи", в "шаблони", ние сме нормирани и рамкирани в очакванията, станали закон. И възпитаваме и себе си и децата си в тези норми, и а да кривнеш - а ... лошо, как Сийке, лошо - обществото и собственото ни Аз размахваме един голям... пръст. И цялото ни под съзнание и съзнание се стреми да влезем в модела, защото от десетилетия еталон в Европа за красиво и здраво тяло е слабото тяло. И.. отново се връщам на лечението на симптомите - човек, който често се храни емоционално, има нужда да работи много повече над въпроси и отговори за самия себе си, от колкото над хранителни режими. Изобщо не се мисля за много умна, говоря само онова, което преживях. Разбрах, че имам хранително разстройство, когато бях на 10 години, на 16 се намери една "мила" жена да го потвърди. От 16 годишна се боря с това и успях да о преборя на 23 именно когато започнах 90 ДД. От тогава не съм яла емоционално, само лакомо   ми така де, понякога пък е твърде вкусничко, на устата ми й се яде  
Та и в друго те разбирам - никога до този момент не съм познавала болезнената емоция от "регреса" - годините минаваха, а аз вървях все към по-добра форма. Но.. понякога всичко се оплесква Тази сутрин гледах снимки на корема си - той ми е най-големия проблем. Гледах колко по-плосък е бил преди няколко месеца... поплаках си, на връх празника си... поплаках си, пък си казвах нещо, което си казвам от седмици на сам "всичко е за добро, може пък така да е трябвало, може пък това да е шанса ми да намеря пътя за тялото ми мечта" - искам да съм стегната, спортна, издръжлива... само че все повече се съмнявам, че пътя с 90 дд е правилният към момента... но не зная кой е но вярвам, ще разбера себе си.

Та отплесна се де, това което исках да кажа с грешния ъгъл и симптома е, че ако не се беше "потресла" вчера от "телесата" си нямаше да се нахраниш емоционално, нали? И на която и диета и режим да си, ако не решиш "потреса" си (който по дяволите от къде идва - идея нямам- аз виждам секси крака, но... аз ги виждам) няма да си помогнеш 

дадох жертва кожата и на двете си ръце. Ама му казах на моя човек да идем да се почерпим някъде... но не, на "домашно" и кака Пена цял ден пица прави. Домати изпарявах, гъби задушавах... тесто правих - стана уникално - лимец, грахам и бяло брашно, добавих коприва и спанак и сушени домати... (ми като ще е постно, поне да е ароматно)... всичко максимално изсуших. Пекох. После плънка добавях. И пак пекох - и кожата на ръцете си по изпекох малко... няма братче, седи варена, че като грабнах тая лъжица - айде цялата плънка в една чиния - ред да чака  сега пак пека ама само блата, да се разкара пустата вода