Тъга

Жената е успяла в чужбина, има работа, изкарва по честен път парите си, има и квартира. Живот и здраве, синът и като завърши, може да го вземе при себе си и той да следва там. Това е огромен плюс, да дадеш на детето си такова образование.

Те са самостоятелни индивиди. Това, което той има си е само негово и придобито на готово. Тя се бори за себе си и за детети си. Кофти е да се коментира аджеба какво толкова била постигнала. Не краде, не проституира, не разпространява дрога. Справя се както може и то сама.

Разбира се, че са самостоятелни индивиди.
И разбира се, всеки е постигнал своето, но защо да е кофти да се коментира какво е постигнала тя?
Реално, нищо особено- работи, плаща си половината от наема и консумативите, предполага се че праща пари и за детето, и толкова.
Да, изплатила е някакъв заем, но това са неща, които и в България може да постигне като минимум един човек с що- годе свястно образование, нали?
Много самотни майки го правят тук, подпомагани като нея от родителите си!

Реално погледнато, мъжът има, както и тя, жилище от родителите си, но качеството си на живот осигурява той, и което е най- важното, на него му харесва това, което има.
И въпреки това, заради нея го зарязва, за да отиде на майната си, без да знае езика, за да работи тежка физическа, че и опасна откъм инциденти, работа.

E, сега, темата не е за това кой какво е постигнал, а за техните лични взаимоотношения.

Така е, но тук се изписаха куп постове, в които се обясняваше какъв боклук е мъжът и колко успешна е жената............което не ѝ върши кой знае каква работа.

В болднатото се заключава неговият голям проблем, нейният проблем - заслепение и избиване на трупана с години агресия поради незадоволени очаквания, които този човек не иска и няма да задоволи.
Това че се е изнесъл при нея в другата държава е временен проблясък, аз не бих го имала предвид при анализирането на цялостното му поведение.
Авторката иска активен, стабилен, деен мъж, който да й е опора и другар в тежките моменти. Моите извинения, в този мъж няма да го намери, от опит.

В интерес на истината, тези неща ги пиша, защото виждам себе си преди 15 години.
Е, не чак в такива сложни взаимоотношения,защото бяхме луди-млади без деца и в не толкова сериозна връзка. Той макар и младо момче,точно такъв- старомоден, мамин, еднопланов, скучен. Пълен егоист.
Аз-дейна, с разнообразни интереси, обичах да пътувам на различни места, да ходя по различни типове заведения, еднообразието ме вбесяваше. Той от типа хора, които ако веднъж минат по една улица, цял живот ще вървят по нея на път за някъде. Може да има и по-пряка и по-добре асфалтирана, но не-вчера вървях по тази, цял живот ще си ходя по нея.
Никаква потребност да се погрижи за мен, да ми бъде опора в дадена ситуация, да ме подкрепи. Отгоре на това страшен инат, аз казвам в прав текст какво ме е обидило в поведението му, на другия ден ми прави напук, точно същото.
И съм излизала извън нерви и съм крещяла, и съм обяснявала човешки и към го замервала с предмети. Насреща-овчи поглед и зверски инат. До грозни епитети не се е стигало, защото си ме познаваше, че ще стане лошо, ако посмее..
Обяснявах, плаках, виках, мълчах с дни...колкото и млада и зелена да бях, разбрах че с този човек просто няма да стане. За разлика от нея, през цялото време треперех да не стане беля, защото само дете от него ми трябваше, да стане кашата пълна. Разбира се, разделихме се преди да са настъпили усложнения.
Сега сме добри познати и виждам колко съм била права да прекратя този цирк. След 15г. не е мръднал и на крачка в развитието си. На същата работа си е, с техните живее, на същия курорт ходи, в същата кръчма. Нещо да си е разширил потребностите и интересите-няма такива работи при него.
Такива взаимоотношения са жива мъка. Обаче погледнато отстрани и моят човек е добър, кротък, работи, не се напива, не ходи по жени. Нищо, че сам си е център на Вселената, той за себе си е добре.
Така че, ако бяхме заедно днес, какво като той си е успял в неговата област и аз моята. Щяхме да се избиваме.

И аз имам такива познати, те са си цяла компания (като деца много играехме заедно). В квартала, в който живеехме тогава, живеят и сега. ГОДИНИ НАРЕД се ходи в кафето (те наоколо са няколко, но се ходи единствено и само там). До центъра някъде не се ходи, понеже защо е нужно? Мноооого рядко може да се излезе с някакви други хора, извън тази групичка, и евентуално може да се отиде на някакво заведение извън квартала, но не знам какво трябва да стане ... Лятото се ходи на море само с тези хора (вече и жените им) на едно и също място. Добре, че на единия жената все пак има някакви си нейни приятели, че понякога излизат с тях. Но това са повече от 20 години - в квартала !!! Да не говорим, че по едно време бяха почнали работа и на едно и също място, където също откараха няколко години.
За лоши - не са лоши. Много са си добри даже. Но като им чуеш разговорите - едни битовизми, кой какво казал, кой с кого се скарал, някакви разправии за някакви тапети ...
Хубавото в случая е, че си намериха жени, които са същите и съответно си ги харесват такива. Така че проблем няма. Проблемите идват, когато единият не може да води тоя заседнал живот.

Неслучайно битува схващането - търси си човек със сходни ценности, житейски разбирания и наклонности.
С неподходящите хора и връзки се трупа само горчилка и разочарование. За съжаление, често влизаме в такива, когато сме самотни и търсим сходност и разбиране там, където няма да ги намерим.

Да, но има един тънък момент, в който човек е до стената. Например, сам с едно или две деца и не може един бонбон да им купи. Или с болен вкъщи или без дом, на ръба на мизерията. А може и сама жена без деца, която не издържа да се справя с битовизмите. И се почва с компромисните мисли- ох, то само да е добър, да ми помага, пък нека да е различен от мен. Някои успяват, преглъщат различията, свикват, въпреки че им е некомфортно. Други живеят в страшни душевни терзания и неудовлетворение. И оттам за съжаление следват болестите. Всички знаем, че първо се разболява душата, а после тялото. Вече и на децата е ясно, че физическите страдания идват в резултат на стаени емоции-гняв, разочоравание, обида, стрес най-вече. Не бива да си го причиняваме сами...

Има ли разлика между двата стреса
1. да си сам и да се бориш с битовизмите
2. да си материално добре, но партньорът ужасно да те дразни
Да, но в една връзка поне в началото се търсят и пеперуди в стомаха, а също да си паснете в секса, иначе се пускат други теми. Все е драма.
По отношение на сходните ценности - когато се оженихме с мъжа ми, бяхме приблизително на един акъл - студенти, без ясно визия какво ще правим след завършването. 10 години по-късно вече видях как той няма особени стремежи и е доволен от позицията да е първи на село, отколкото втори в Рим/София 

Че, какво лошо има в това?
Пръв на село, вместо един от хилядите в града, изнервен от това, че не можеш да избуташ с лакти тия пред теб, си е за предпочитане отвсякъде.

Като гледам колко народ от провинцията се тика в София и плаща огромна цена, за да бъде някъде на опашката, вместо поне втори на село, ми става жал.

Абсурт, въпрос на приоритети. А малкото населено място си върви със съответния манталитет, който поне на мен ми е чужд. И нямам потребност да избутам с лакти някого на всяка цена.
Давам личен пример как през годините двама души тръгват в доста различни посоки.

Ти как разбра?

Аз веднъж попитах, но не получих отговор. Защото заваляха определенията "ти си силна, реализирана жена", а всъщност не знаем за какво става дума.
По отношение на "грозните епитети" - ние не знаем как авторката е наричала мъжа, а тя самата си признава, че е избухлива и нервна. Че се е стреснала от нищо - пак той виновен, че е нервозна. Е*х ти успеха и реализацията, щом си кълбо нерви.
И - пак от моя опит - най-лесно е да си коректен и да не обиждаш, когато НЕ ТИ ПУКА. Била съм и от двете страни и знам колко трудно е понякога да се сдържаш.